Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 10292/2023 г.
Производството е по повод касационна жалба от от вр. изпълняващ длъжността управител на Национална здравна осигурителна каса, чрез надлежно упълномощен процесуален представител против решение № 4609 от 10.07.2023 г., постановено по адм. дело № 10968/2022 г. по описа на Административен съд София - град, в частта с която е отменена писмена покана № РД-25ПП-397/07.11.2022 г., издадена от Управител на НЗОК по р. І, р. ІІ, р.ІІІ, р. ІV, т. 1, р. V, р. VІ, р. VІІ, р. VІІІ и р. ІХ, с която „Четвърта многопрофилна болница за активно лечение – София“ ЕАД да възстанови неоснователно получени суми в размер на 12512,59 лева. Оплакванията са за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на следващите се разноски.
Постъпила е и касационна жалба от „Четвърта многопрофилна болница за активно лечение – София“ ЕАД против цитираното съдебно решение в частта, в която е отхвърлена жалбата по р. ІV, т. 2 от писмена покана № РД-25ПП-397/07.11.2022 г.,издадена от Управител на НЗОК за сумата от 520 лева. Оплакването е за допуснато съществено процесуално нарушение в административното производство и немотивиран административен и съдебен акт в тази част. Искането е за отмяна на решението и писмената покана в оспорваната част, както и за присъждане на разноски по приложен списък.
Като ответници, страните оспорват основателността на насрещните касационни жалби и искат отхвърлянето им.
Представител на Върховна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване.
Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустим.
По отношение на фактическите обстоятелства, от които са изведени неоснователно получени от „Четвърта многопрофилна болница за активно лечение – София“ ЕАД суми, страните нямат противоречия. Административният съд е описал подробно действията на администрацията – заповед за назначаване на проверка по изпълнение на договора на ЛЗ за оказване на БМП в съответствие с НРД за МД за 2020 – 2022 г. и определяне членове на комисия, както и срок за извършване на проверката. Препис от заповедта е връчен на проверяваното ЛЗ; съставен е протокол за неоснователно получени суми № РД-25-593-2/19.10.2022 г., които подлежат на възстановяване в бюджета на НЗОК. Тъй като не са постъпили възражения, от страна на управител на НЗОК е съставена оспорваната покана, която в срок е оспорена пред първоинстанционен съд.
Съобразно установеното и отразено в ПНПС, както и в обжалваната пред АССГ писмена покана административен орган намира в резултат на проверката, че изпълнителят на болнична помощ „Четвърта многопрофилна болница за активно лечение – София“ ЕАД, на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, дължи възстановяване на суми, получени без правно основание.
В обстоятелствената част на оспорвния административен акт, съобразно установеното от комисията са констатирани девет групи нарушения, общо за 15 ЗОЛ. Установени са по отношение на четири ЗОЛ неспазени критерии за дехоспитализация по КП 29 „Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация“ за ИЗ: 792/2022, 1347/2022, 1546/2022, 814/2022; по отношение на две ЗОЛ, неспазени критерии за дехоспитализация по КП 36 „Диагностика и лечение на белодробен. тромбоемболизъм без фибринолитик“ за ИЗ 920/2022 и 1176/2022; неспазени критерии за дехоспитализация по КП 69.1 „Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на гастроинтестиналния тракт за лица над 18 годишна възраст“ за едно ЗОЛ за ИЗ 1816/2022; неспазени критерии за дехоспитализация по КП 71.1 „Диагностика и лечение на заболявания на тънкото и дебелото черво за лица над 18 годишна възраст“ за две ЗОЛ за ИЗ 631/2022 и 1554/2022; неспазени критерии за дехоспитализация по КП 75.1 „Диагностика и лечение на декомпенсирани чернодробни заболявания (цироза) за лица над 18 годишна възраст“ за едно ЗОЛ за ИЗ 1104/2022; неспазени критерии за дехоспитализация по КП „Диагностика и лечение на декомпенсиран захарен диабет при лица над 18 години“ за едно ЗОЛ за ИЗ 1403/2022; неспазени критерии за дехоспитализация по КП 84 „Диагностика и лечение на остър и хроничен обострен пиелонефрит“ за едно ЗОЛ за ИЗ 550/2022; неспазени критерии за дехоспитализация по КП 147 „Оперативни процедури върху мъжка полова система за едно ЗОЛ за ИЗ 1743/2022 и неспазени критерии по КП 152 „Ендоскопски процедури при обструкции на долните пикочни пътища“ за две ЗОЛ за ИЗ 732/2022 и ИЗ № 46/2022. По отношение на неспазените критерии за дехоспитализация по посочените КП и ИЗ за ЗОЛ административният орган е приел нарушения по чл. 30, т. 1 и 2 и чл. 292, т. 8 вр. чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. (отм.), вр. чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО, поради което и на основание чл. 76а и чл. 409 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. (отм. ) сумата общо от 12512,59 лв. като неоснователно получена да бъде възстановена.
В административната процедура от страна на ЛЗ не са правени възражения. По повод жалба на касационен жалбоподател „Четвърта многопрофилна болница за активно лечение – София“ ЕАД, административният съд е постановил решението си, като приел основателни оплакванията на ЛЗ, с изключение на това по т. 2 от р. ІV по КП 71.1 за 520 лева, като в тази част е отхвърлена жалбата.
І. По касационната жалба на вр. изпълняващ длъжността управител на Национална здравна осигурителна каса.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Касационен жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционен съд, като развива оплакване, че съдът, като неспециалист по разглежданата по спора правна материя се доверил на две от допуснати три СМЕ. Административният съд не е проверил законосъобразността на посочените за всяка ИЗ, за критериите за дехспитализация по пунктовете на обжалваната част от решението, а се позовал изцяло на оспорени заключения по назначените СМЕ. Съдът като неспециалист в материята, по която е възникнал правния спор се доверил на некомпетентните според изложението в касационната жалба експертни заключения. Необоснован бил изводът на съда, че при дехоспитализация, състоянието на пациентите са отразявало в приложен към ИЗ „фиш за дехоспитализация“, разписано в самите КП. Първоинстанционният съд не съобразил изискваниято по приложението на чл. 293, ал. 3, т. 5 и чл. 295, т. 19 от НРД за МД за 2020 – 2022 г.
Съдът необосновано не е приел становище на експерт, че за част от ИЗ, р. VІІІ и р. ІХ по КП 147 и КП 152, част от симптомите, обективно съществуващи за заболяването не са отразени при изписване по първата хоспитализация, а са въведени при втората хоспитализация. Направено е оплакване и за неизлагане на мотиви, към правните съображения по обсъждане на кредитираната и некредитираните заключения на назначените СМЕ. Решението на съда било необосновано, защото не са съпоставени развиваните тези на страните по спора. Не било обсъдено нарушението по чл. 350 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., както и дейностите, които следва да бъдат извършени при дехоспитализацията на пациентите, което е основание за незаконосъобразност на решението. Неправилен бил изводът на съда, според касационен жалбоподател, че не се установявало едно основно и съпътстващи заболявания, а за няколко основни, всяко от които лекувано по различни КП. В случая, надделяващ бил търговския интерес на ответник по касационната жалба противно на нормативите на НРД за МД. Искането е за отмяна на съдебното решение в оспорваната част, с постановяване на съдебен акт по същество, с което се отхвърли жалбата на „Четвърта многопрофилна болница за активно лечение – София“ ЕАД.
По отношение на тези оплаквания състав на шесто отделение на ВАС ги намира основателни.
Съгласно легалната дефиниция на § 1 от ДР на Наредба № 9/2019 г. за определяне пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, „клинична пътека“ е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа. Идентично определение се съдържа в чл. 288, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г.(отм.)
Съгласно чл. 292, т. 8 от НРД за МД за 2020-2022 г. (отм.) критериите за дехоспитализация са основен компонент на клиничната пътека, който е задължителен за изпълнение.
Съгласно чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г.(отм.), Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на болнична медицинска помощ (БМП) за всеки отделен случай по КП при условие, че са спазени индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както и са изпълнени условията за завършена такава.
Нормата на чл. 354, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г.(отм.) предвижда, че в случай на КП, АПр и КПр., която не е завършена, индикациите за хоспитализация, ДЛА и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на КП, КПр. и АПр. Дехоспитализацията на пациентите при неизпълнение на критериите за това съставлява основание за възстановяване на неоснователно получените суми.
Няма спор, че посочените в административния акт ЗОЛ са били приети по спешност за първа хоспитализация. Няма спор, че след определения болничен престой са дехоспитализирани по КП, по която са били хоспитализирани и в същия календарен ден, няколко часа след дехоспитализацията са хоспитализирани по друга КП в същата болница. Административният съд е отразил това обстоятелство в решението си, но е приел заключението на експерт, според което, обективното състояние на ЗОЛ по КП, в повечето случаи се касае за полиморбидни пациенти (с много заболявания), които протичат едновременно и независимо едно от друго. Диагностицираните заболявания били тежки и с фатални усложнения. Пациентите са приемани по една клинична пътека, като в повечето случаи, прието от съда, на базата на заключението на СМЕ, изпълнена от в. л. Богданова здравословнто състояние по първата хоспитализация на ЗОЛ е за тежко заболяване, каквото е ипо следващата КП. По време на първата хоспитализация лечението се извършвало от едни специалисти, като се е налагало прием по втора клинична пътека за другото заболяване да се извършва от други специалисти, тъй като там изискванията са други и лечението също е друго. В този смисъл, от съда е направен довод, с оглед кредитираното заключение по СМЕ, изпълнена от в. л. Богданова, че състоянието на лекуваните не позволява да се приеме, хоспитализация за едно основно заболяване и съпътстващи заболявания, а за повече от едно тежки основни заболявания. В случая не ставало въпрос за необходимост от консултация от друг специалист, а за необходимост от лечение и по друга КП на основно заболяване.
Тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд приема оплакванията на този касационен жалбоподател за основателни. По отношение кредитираното заключение на в. л. Богданова, този съдебен състав намира, че вещото лице излиза от предмета на заключението, като по всеки пункт от оспорваната покана за получени суми без правно основание, дава становище и за неправилни изводи на НЗОК и за висок професионализъм и професионална лекарска отговорност. Това действително, не е коментирано от първоинстанционен съд, защото в случая, дейността на администрацията не може да бъде обсъждана субективно, със становище, което не може да обвърже съда при правните му изводи. Субективното мнение на експерта, не е ценено от съда, но е извън въпросите, по които се изискват специални знания от медицината. Правилно е оплакването на касационен жалбоподател, че формално първоинстанционен съд приема завършеност на първата КП, по която са хоспитализирани ЗОЛ, като се съобразява със заключението на СМЕ на в. л. Богданова. На следващо място не се приемат за правилни изводите на съда, съобразени с експертното заключение на в. л. Богданова, че минималният престой може да бъде удължен при наличието на усложнения, но тогава, когато има редуциране на симптоматика, пациентът се изписва. В тази връзка, касационен жалбоподател възразява този извод на съда, като необоснован. Бланкетното посочване на основания за дехоспитализация с подобрение, следвало ли е да не е отчетено при рехоспитализацията, като в анамнестичните данни на ЗОЛ били посочвани обективни признаци, от които се стига до извод за общо увредено здравословно състояние на пациентите. Необосновано се прави извод, че първата хоспитализация по определената КП след като е приключила с подобрение и основание за дехоспитализация, не следва да се отчете и във взаимовръзка с втората. Безспорно, както съдът сочи, нормата на чл. 350 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. (отм.), че Националната здравноосигурителна каса заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения е приложима и задължителна за всяко ЛЗ за БМП. На следващо място, за да се приема, че в съответствие с тези изисквания е проведено лечение и изпълнена/завършена КП, по която ЗОЛ е лекуван, при комплексно проведено лечение, ЗОЛ следва да е дехоспитализиран в обективно добро здравословно състояние. В разпоредбата на чл. 352, ал. 1, от НРД за МД 2020-2022 г. (отм.) императивно са уредени задължителните условия, при кумулативното наличие на които НЗОК заплаща на изпълнителите на БМП за случай по КП, като едно от тях, в т. 3 е спазени критериите за дехоспитализация по съответната КП. Общо стабилно състояние се преценява само за КП, по която е бил приет пациентът, но след необяснимо кратък времеви период, при следващата хоспитализация, по друга КП, също като по основно заболяване от медицинската документация и за да има основание за втора хоспитализация се отчитат медицински признаци, които при завършена предходна КП, ЗОЛ не трябва да съобщава и не са присъщи за лекуван пациент.
Съдът се е позовал на заключението по съдебно-медицинската експертиза, което обаче не е обсъдено при спазване на процесуалното правило по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложимо в съдебно-административния процес по силата на чл. 144 от АПК, като не са изложени убедителни мотиви защо се кредитира това заключение предвид несъответстващите му други доказателства по делото. Съдът не е длъжен да приема безкритично заключението на вещото лице, а следва да го обсъди с другите доказателства по делото. Вещото лице Богданова е посочило общо за всички ИЗ на ЗОЛ, за които дава заключение, че е спазен диагностично–лечебния алгоритъм за дехоспитализация по КП, по която е извършена първа хоспитализация, без обаче да е направило задълбочен медицински коментар и анализ на проведеното лечение във всеки един отделен случай, като по този начин на практика се е дистанцирало от даването на мотивиран отговор на поставените му въпроси. Не е установено от СМЕ, при хоспитализацията по първата КП, имало ли е обективни признаци да се приеме необходимост от лечение по КП по следващата хоспитализация.
В кредитираното от първоинстанционен съд заключение, в. л. Богданова не е обсъдила и съпоставила историите на заболяванията от медицинската документация, изготвена по първата КП и втората КП на ЗОЛ, за които е дадено заключението на тази СМЕ, като е игнорирало тези от отразените констатации относно състоянието на пациентите.
Посоченият по-горе и установен безспорно по делото факт, а именно, че във всеки от обсъжданите случаи след дехоспитализацията на пациентите по първата КП „в добро общо състояние“, в изключително кратък времеви отрязък от няколко часа са хоспитализирани отново в същата болница по КП, отново по спешност, което сочи недвусмислено, че при всяко ЗОЛ не са били налице индикации за дехоспитализацията им, още повече, че при почти всички от тях както сочи съда, възпроизвеждайки експертното заключение, са налице множество заболявания. Изложеното и доказаната медицинска необходимост от спешни манипулации в кратки срокове след първоначалното изписване опровергава категорично изводите на вещото лице за завършен диагностично-лечебен алгоритъм по КП без предпоставки за дехоспитализацията по тази клинична пътека. Съдът е посочил няколко нормативни разпоредби, сред които нормата на чл.292 от НРД за МД 2020-2022 г.(отм.) Посочил е, че съгласно същата „КП се състоят от изброени основни компоненти, задължителни за изпълнение, един от които - т.8 „дехоспитализация при определяне на следболничен режим; обективните критерии за дехоспитализация се съпоставят с обективните критерии при хоспитализация и съгласно алгоритъма на всяка КП“.
По същия начин, е обсъдено и заключението на в. л. д-р С.. По отношение на медицинската дейност, експерта е установява да има неизвършени клинични процедури по първата КП, по която са приети пациентите за ИЗ, които са обсъдени от него. Заключението се отбелязва, че масовата практика на лечебните заведения за болнична помощ по отношение на възрастни пациенти, или такива с множество заболявания, дехоспитализацията по една пътека и последващ прием по друга КП е „добре известна и широко разпространена“. Така за болничното заведение се постигал ефект за заплащане на цялостно лечение. Дори да е така, приложимите НРД за МД въвеждат ограничения, които като нормативно задължаващи следва да бъдат спазвани.
Предвид посоченото и фактическите констатации, отразени в констативния протокол и писмената покана, установени от събраните при проверката доказателства и неоспорени от жалбоподателя, настоящият касационен съдебен състав намира, че не са изпълнени условията за дехоспитализация за описаните ИЗ. Изпълнителят на медицинска помощ не е изпълнил клиничните пътеки, по отношение критериите за дехоспитализация в условията на завършване на клиничната пътека, така че симптоматично при следващата хоспитализация анамнестичните данни да не предполагат неспазване на изискванията по чл. чл.292, т. 8 от НРД за МД 2020-2022 г.(отм.)
Тази част от дейностите при дехоспитализация не са обсъдени от съда. Не е обсъдил и факта, че от съпоставката на обективните критерии при първата хоспитализация, и тези по рехоспитализацията е видно, че в голяма част от случаите се припокриват. Ако беше обсъдил този факт, следваше да бъде отговорено на въпроса защо приема, че съответните субективни оплаквания не са били налице при дехоспитализацията - в интервал от време при различните случаи, достатъчно кратък, между изписването и повторния прием в болничното заведение. На следващо място – времевия интервал между дехоспитализация и рехоспитализация, особено след като ЗОЛ са били под медицинско наблюдение, дори и документално да са изпълнени ДЛА по дехоспитализация е определящ фактор, че първите КП не са завършени. Ползването на слята с първата дехоспитализация втора хоспитализация, но по различна КП, дори по „спешност“ не удостоверява завършеност на първата КП, по изпълнение критериите за дехоспитализация.
В тази връзка първоинстанционният съд необосновано е приел, че лечебното заведение е спазило всички изисквания по изпълнение и отчитане на медицинската дейност и по двете обсъждани клинични пътеки, което обуславяло извода, че заплатените суми от НЗОК за отчетената дейност по тях от лечебното заведение не са неоснователно получени, което на свой ред изключвало наличието на приложното поле на чл. 76а от ЗЗО поради неосъществяване на твърдяното от административния орган неизпълнение на изискванията на разпоредби от НРД за МД за 2020 г. – 2022 г. (отм.) За да е изпълнена дадена клинична пътека и да се извърши дехоспитализация, е нужно медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние. Неправилен е изводът на съда, че не се касаело за едно основно заболяване и съпътстващи, а за повече от едно основни заболявания и необходимост от лечение и по друга клинична пътека на основно заболяване. Хоспитализациите са извършени във връзка с диагностицирано заболяване при приема на ЗОЛ в болничното заведение. ДЛА при приема на пациент трябва да е съобразен с обективното състояние и лечението да се проведе по КП, която да е съобразена с това състояние. Множеството заболявания не означават, че лечението следва да се извършва етапно, за всяко заболяване, а изпълнителят на болнична помощ е длъжен да съобрази коя КП да изпълни.
Съгласно чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. (отм.), НЗОК заплаща на изпълнител на БМП за всеки отделен случай по КП при наличие на спазени индикации за хоспитализация и диагностично-лечебен алгоритъм, поставена окончателна диагноза и изпълнени критерии за дехоспитализация и завършеност по съответната КП. Съгласно чл. 354, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г.(отм.), при КП, която не е завършена, индикациите за хоспитализация и/или критериите за дехоспитализация не са спазени, дейността не се заплаща, както и вложените медицински изделия и приложените лекарствени продукти, чиято стойност не се включва в цената на КП. Съгласно чл. 292, т. 6 и т. 8 от НРД за МД за 2020-2022 г.(отм.) критериите за дехоспитализация са основен компонент на клиничната пътека, който е задължителен за изпълнение. По аргумент от чл. 292, т. 6, б. "б" от НРД за МД за 2020-2022 г.(отм.), диагностично-лечебният алгоритъм като основен компонент на клиничната пътека, е съобразен с утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение от лечебните заведения. Следователно, за да бъде заплатена (закупена) от НЗОК медицинската дейност, то същата следва да бъде изпълнена в съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм, което включва и критериите за дехоспитализация. Безспорно в случая са налице данни лечебното заведение да е процедирало в нарушение на нормативните изисквания, обусловили издаването на поканата за възстановяване на суми, получени без правно основание. Това е така, защото изпълнителят на медицинска помощ не е спазил диагностично-лечебния алгоритъм и условията за дехоспитализация по КП на всичките пациенти, описани в поканата, следователно не са спазени критериите за „завършена клинична пътека“ по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на НРД за МД за 2020-2022 г.(отм.)
Основателно е оплакването, доколкото е била назначена и изслушана СМЕ, изпълнена от проф. Панчев, като общо заключение, че КП, обективирани в p.VIII и p.IX от писмената покана, по които той е дал заключение, е очебиен дисонансът в написаното в „епикриза“ при изписването на пациентите и „анамнеза“ при приемът им минути и часове след това, като според същия „не може да се изпише нормално един пациент „без усложнения“ и да бъде приет по спешност с изявени оплаквания, които при първото постъпване да не били налице“. Действително, СМЕ са допуснати и назначени по искане на жалбоподателя „Четвърта многопрофилна болница за активно лечение лечение София“ ЕАД, като са изпълнени от различни медицински специалисти. С протоколно определение от 24.04.2023 г., първоинстанционен съд приема заключението на проф. Панчев и го приобщава към съдебните книжа, но по същество това заключение, обратно на обсъденото от съда е противоположно като становище за необходимостта от провеждане на лечение по различни КП, като след изпълнение на ДЛА за всяка се преминава към следваща хоспитализация, за лечение на заболяване, което е обективно при първия болничен прием. Преценка на решаващият съд е да приеме или не като доказателствено средство експертно заключение. Противопоставянето на заключенията на двама експерти задължава съда да мотивира решението си, защо не кредитира прието заключение, а приема такова на посочен от заинтересована от изхода на спора страна експерт.
С оглед изложеното, касационната жалба на управител на НЗОК, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него писмена покана, в обжалваната част следва да бъде уважена. Стигайки до краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт, Административен съд София - град е постановил необосновано и несъответно на приложимия за казуса материален закон съдебно решение, в обжалваната от този жалбоподател част, което поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК трябва да бъде отменено като неправилно. Понеже правният спор между страните е напълно изяснен от фактическа страна и не се налага да се правят нови фактически установявания, той следва да бъде разрешен по същество, като се отмени решението на съда в отменителната му част и се отхвърли подадената първоначална жалба поради неоснователността й, в тази част за сумата 11992,59 лв., представляваща сумата, за която първоинстанционен съд е отменил административния акт.
ІІ. По касационната жалба на „Четвърта многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД.
Касационната жалба е неоснователна. В частта, с която първоначалната жалба на този касационен жалбоподател е отхвърлена, първоинстанционен съд на база заключение на СМЕ, приема, че са отчетени дейности по две КП, като първата е неоснователно платена. Прието е нарушение на медицинските критерии за дехоспитализация на КП 71.1, тъй като имало несъответствие между данните в издадената епикриза при дехоспитализацията на пациента по КП 71.1, в частта „Настъпили усложнения“ и „Изход от заболяването“. Несъответствието е с тези отразени в анамнезата и обективното състояние при втората хоспитализация по КП 175 - там били обективирани оплаквания, които не следвало да са налице при дехоспитализацията по КП 71.1 на 29.06.2022 г. Втората хоспитализация е извършена по оперативна КП № 175 за установената още при първия прием диагноза. Поради това съдът намира за правилен по същество крайния извод на ответника, че на изпълнителя на БМП следва да се заплати само втората КП-хирургичната КП №175. Сумата по отчетената КП № 71.1, ИЗ № 1554/2022 в размер на 520.00 лв. (петстотин и двадесет) лв. се явявала получена без правно основание и следва да бъде възстановена от лечебното заведение. Правилни са изводите на съда, че в този случай на заплащане подлежи КП 175. В случая, тази КП е обсъждана от в. л. Богданова, но съдът не кредитира заключението и установява, че е следвало да бъде преведен веднага в хирургично отделение след уточняване на диагнозата при първата хоспитализация, но това не е било направено, за да не остане дейността по първата КП незаплатена и да бъде заплатена само дейността по хирургичната КП. Оплакванията на касационния жалбоподател по отношение на отхвърлената първоначална жалба от първоинстанционен съд не се споделят. Неоснователно е оплакването, че в тази част и по отношение на това ЗОЛ, съдът е изложил мотиви, каквито няма в писмената покана, а и административен орган не излага съображения. Не е вярно, че съдът въвежда с решението си в тази част нови факти, различни от изложението в административния акт. В случая, хоспитализацията по КП 71.1 е била недължимо отчетена, предвид разпоредбата на чл. 356 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. (отм.), за заплащане на хирургичната КП 154.
По тези съображения, решението на административния съд в тази част е правилно и следва да остане в сила.
Във връзка с крайните изводи на настоящия съдебен състав, са основателни претенциите за следващите се деловодни разноски, дължими на Националната здравноосигурителна каса, каквито се присъждат в размер на 200 лева, платена държавна такса. Не е заявено присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не се дължат разноски на „Четвърта многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД, предвид правния резултат .
Мотивиран от изложеното, тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на вр. и.д. управител на Националната здравноосигурителна каса решение № 4609 от 10.07.2023 г., постановено по адм. дело № 10968/22 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която е отмемена Писмена покана №РД-25ПП-379/07.11.2022 година, издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса за възстановяване на суми получени без правно основание, за сумата 11992,59 лв. и ПОСТАНОВИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Четвърта многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД, против Писмена покана №РД-25ПП-379/07.11.2022 година, издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса в частта за възстановяване на суми получени без правно основание, по р. І, р. ІІ, р.ІІІ, р. ІV, т. 1, р. V, р. VІ, р. VІІ, р. VІІІ и р. ІХ, с която „Ч. М. Болница за А. Л. – София“ ЕАД да възстанови неоснователно получени суми в размер на 11992,59 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4609 от 10.07.2023 г., постановено по адм. дело № 10968/22 г. по описа на Административен съд София град в останалата част.
ОСЪЖДА „Четвърта многопрофилна болница за активно лечение София“ ЕАД , [ЕИК] да заплати на Национална здравноосигурителна каса сумата 200 (двеста) лева, разноски.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Х. Б. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ