ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586

гр. София, 25.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от Е. Ч. Ч. касационно търговско дело № 20238003901073 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „ЕКО 2015“ ЕООД (н.), гр. Варна, срещу определение № 50025 от 17.05.2023 г. по ч. т.д. № 1343/2022 г. на Върховен касационен съд, II т. о. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението в частта, която е предмет на обжалване, е оставена без разглеждане частната жалба на страната срещу определение № 50016/24.03.2023 г. по ч. т.д. № 1343/2022 г. на Върховен касационен съд, II т. о., с която се иска отмяна на същото. За да постанови този резултат, предходният тричленен състав се е позовал на нормата на чл. 247, ал. 4 ГПК и на необжалваемия характер на определението по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, с което се слага край на производството по делото.

Жалбоподателят поддържа, че горният извод е неправилен. Релевира редица съображения, свързани с тълкуване на процесуалните норми и смисъла, вложен в термините „решения“ и „определения“, считайки, че нормите на ГПК не допускат поправка на очевидна фактическа грешка в определения. Поддържа нарушаване на правото му на защита, като изложените аргументи се фокусират изцяло върху несъгласието на жалбоподателя с постановеното определение № 50491/14.12.2022 г. по ч. т.д. № 1343/2022 г. на ВКС, с което е потвърдено определение № 115/19.04.2022 г. по т. д. № 2655/2021 г. на ВКС, с което е прекратено като недопустимо инициираното от жалбоподателя срещу О. К. производство по чл. 47 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 04.09.2019 г. по арб. д. № 198/2019 г. на „Арбитражен съд Варна“ при СППМ, гр. Варна, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Жалбоподателя също така счита, че оставената без разглеждане частна жалба е била адресирана до друг състав и е следвало да се разгледа от него.

Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

По същество е неоснователна.

С „частна жалба“ вх. № 502069/11.04.2023 г. е сезиран предходният тричленен състав с няколко искания – да се оттегли определението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определението по чл. 274, ал. 2 ГПК; да се извърши се тълкуване на същото; да се отменят всички предходни съдебни актове в производството. С оглед изложените в настоящата частна жалба оплаквания на първо място следва да се посочи, че нормите на чл. 247, чл. 248, чл. 250 и чл. 251 ГПК са приложими не само към решенията, но и към всички съдебни актове, които се постановяват от съда. В ГПК липсват специални правила за поправянето на определенията – актове, с които съдът се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество /чл. 252 ГПК/. В правната теория и съдебната практика се е наложило трайното разбиране, че поради празнотата в процесуалната уредба и необходимостта от допълване, поправка, тълкуване или изменение на определенията за същите се прилага съответно редът, приложим за решенията, поради което оплакванията на жалбоподателя в тази връзка са изцяло несъстоятелни.

Съгласно чл. 251, ал. 2 ГПК и чл. 253 ГПК тълкуването, съответно отмяната на определение, с което не се слага край на делото, се извършва от същия съдебен състав, постановил определението, чието тълкуване, респ.

отмяна се иска. Изводимо от нормите на чл. 276, ал. 1 и ал. 2 ГПК е правилото, че частните жалби се подават чрез съда, постановил определението, предмет на обжалване. Съвкупното тълкуване на нормите на чл. 275, ал. 2 ГПК вр. чл. 262 ГПК създават изискване за съда, администриращ частната жалба, да извърши проверка за нейната редовност, като в случай на констатиране на нарушения на процесуалните норми да даде указания на страната за отстраняване на нарушенията, респ. да върне частната жалба, като срещу връщането на частната жалба може да бъде подадена нова частна жалба. В конкретния случай не се констатира отклонение от тези процесуални правила –предходният съдебен състав се е произнесъл с един акт както по исканията на жалбоподателя по чл. 251 ГПК и чл. 253 ГПК, оставяйки същите без уважение, и съответно без разглеждане искането за повторното разглеждане на жалбата, по която вече се е произнесъл с определение.

Противно на поддържаното от жалбоподателя, не е налице нарушение на правото му на защита, като видно от настоящото производство същият се е възползвал от правото си на обжалване съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК вр. чл. 262, ал. 3 ГПК.

Законосъобразен е и изводът за недопустимост на обжалването на определение № 50016/24.03.2023 г. по ч. т.д. № 1343/2022 г. на ВКС, II т. о.. Със същото по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, с което е потвърдено определение, постановено от състав на ВКС, предграждащо по-нататъшното развитие на делото. Съгласно нормата на чл. 274, ал. 2, изр. посл. ГПК в тази хипотеза обжалването се осъществява пред друг състав на ВКС, като предвид липсата на изрична законова диспозиция определенията, постановени от втория състав на ВКС, са окончателни.

Окончателният характер на съдебния акт обуславя съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК и необжалваемост на акта за поправка на очевидната фактическа грешка, поради което частна жалба срещу това определение е недопустима.

Мотивиран от горното, състав на Първо т. о. на Върховния касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 50025 от 17.05.2023 г. по ч. т.д. № 1343/2022 г. на Върховен касационен съд, II т. о.

Определението не подлежи на обжалване.