О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1344

гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 2933 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 1476/25.01.2024 г. от адвокат В. Г. – процесуален представител на С. А. Д., за допълване на постановеното по делото определение № 229/ 18.01.2024 г., като на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД да й се присъди адвокатско възнаграждение за касационното производство, в размер на сумата от 8 554, 59 лева.

Ответната страна по молбата - Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество), чрез главен инспектор – И. С., е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата. Поддържа възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Молбата за допълване на определение № 229/18.01.2024 г. по гр. д. № 2933/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., в частта за разноските, е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна.

С постановеното по делото определение № 229/18.01.2024 г. на основание чл. 233 ГПК, са обезсилени решение №115/04.11.2022 г., постановените по гр. д. № 21/2022 г. на Окръжен съд - Силистра и решение № 68/05.04.2023 г. по гр. д. № 2/2023г. на Варненския апелативен съд решения в частта им по иска за отнемане в полза на държавата на сумата 8 004,99 лв. - вноски по спестовен влог в лева в „П. Б. от Б. Я. Р. (по чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ) и за отнемане на сумата 98 807,41 лв. от С. А. Д. и Б. Я. Р. (на основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ), като производството по делото е прекратено в тази му част.

В определението липсва произнасяне по искането на ответника по касация С. Д., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на сторените разноски в касационното производство по реда на 38, ал. 2 ЗЗД. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК процесуалният представител на ответната страна по касационната жалба има право да й се присъдят разноските по чл. 38, ал. 2 ЗЗД за касационното производство, но не в посочения в молбата размер от 8 554,59 лв. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗЗД липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар като предпоставка за неговото заплащане (вж. - т. 1 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС), поради което съдът не е обвързан от искането на адвоката за конкретен размер възнаграждение, а насрещната страна може да направи възражение за прекомерност в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Възражението на КОНПИ по чл.78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно. Делото във ВКС срещу ответника С. Д. е приключило с постановяване на определение по чл. 233 ГПК за прекратяване на производството, поради заявен от касатора – ищец частичен отказ от иска. Съобразявайки това обстоятелство, действителната фактическа и правна сложност на делото в селективната фаза по чл. 288 ГПК, която в случая се определя от предмета на делото, изложените в касационната жалба оплаквания и осъществената защита, както и че извършените от пълномощника процесуални действия се свеждат до изготвяне на кратък писмен отговор по жалбата, без участие в съдебни заседания, съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на сумата 900 лв. Според чл.9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, в относимата й към 27.04.2022 г. - датата на сключване на договора за адвокатска услуга редакция (до изменението с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.), минимумът е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв.

Следва да се съобрази обаче и обстоятелството, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба №1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В случая, с приемането на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК, настоящият спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност, доколкото и писменият отговор на страната възпроизвежда единствено и изцяло разрешенията на тълкувателния акт. Предвид изложеното, на адвокат В. Г. се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 900 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 229/18.01.2024 г. по гр. д. № 2933/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., като:

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – [населено място], на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплати на адвокат В. Г. Д. от АК – С. адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на сумата 900 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.