Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ИВАН РАДЕНКОВВЕСЕЛА ПАВЛОВАЛОЗАН П. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 10401/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по два броя молби, подадени от А. Г. В. и С. И. К., с които се иска отмяна на влязлото в сила решение № 5652 от 31.05.2023 г., постановено по адм. д. № 121/2022 г., на Върховния административен съд ([Фирма 6]), четвърто отделение, поправено с решение № 7718 от 12.07.2023 г. по същото дело, с което е отменено решение № 1001/11.10.2021 г. по адм. дело № 58/2021 г. на Административен съд – София област, като са отхвърлени жалбите на „Блимус“ ЕООД, С. И. К. и А. Г. В. срещу решение № 1020/17.12.2020 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-511/2020 г.

В молбата за отмяна, подадена от А. Г. В., чрез процесуалния му представител адв. А. Ч., се твърди, че е налице ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК (сочи се основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК) - писмо № 37-00-68#1 от 12.06.2023 г., издадено от ЦУ на НАП, което е от съществено значение за решаване на спора по делото и което доказателство до този момент не му е било известно. Поддържа се, че документът удостоверява, че молителят не е имал трудови или каквито и да било взаимоотношения нито с „В. А. ЕООД, нито с „И. К. Ко“ ЕАД. Релевират се доводи, че „И. К. ЕООД не е предявил иск към него, както и че подписаният консултантски договор на 07.06.2018 г. е с независимо физическо лице Н. П. и по никакъв начин не представлява съдействие на „Блимус“ ЕООД, което е създадено месеци по - късно (м. 10.2018 г.). Изразява се становище, че по делото няма нито едно доказателство в подкрепа на установената „свързаност на двете дружества „В. А. ЕООД и „И. К. Ко“ ЕАД“. По изложените съображения моли независим петчленен състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение.

С молба-допълнение от 16.08.2023 г. се акцентира, че с Решение № 7428/05.07.2023 г. на[Фирма 6] по адм. д. № 2383/2023 г., с което е потвърдено Решение № 390/26.05.2022 г. по пр. № 592/2021 г. по описа на КЗК, влязло в сила 35 дни след постановяване на Решение № 5652/31.05.2023 г. на[Фирма 6], IV отд. по адм. д. № 121/2022 г., и с Определение № 50464/29.11.2022 г. на ВКС, ТО, 1-ва колегия, както и от представеното към Молба с вх. № 4753/26.06.2023 г. доказателство в съвкупност с наличните по адм. д. № 121/2022 г. на[Фирма 6] доказателства, се установявало, че дружествата „И. К. ЕООД и „И. К. Ко“ ЕАД не са били в условията на правоприемство между тях, нито са били свързани лица по смисъла на 1 от ДР на ТЗ. Освен това дружествата „И. К. ЕООД и „В. А. ЕООД, макар и „свързани лица“ помежду си, не са били „свързани лица“ по смисъла на 1 от ДР на ТЗ с дружеството „И. К. Ко“ ЕАД. Възразява се срещу извода на съда, че С. К. е била собственик на капитала на „Блимус“ ЕООД и че молителят я е подпомагал при осъществяване на антиконкурентната й дейност спрямо „В. А. ЕООД в полза на „Блимус“*ЕООД през процесния период, предвид датата на възникване на дружеството „Блимус“ ЕООД, от една страна и предвид датата на встъпването на молителя, като управител на това дружество. Твърди се, че физическото лице И. П. не фигурира в ТРРЮЛНЦ на АВ нито като мажоритарен, нито като миноритарен собственик на дялове в дружеството „И. К. Ко“ ЕАД, нито пък е участвал в управлението му по някакъв начин, поради което това дружество не можело да се счита за управлявано от Попиванчев. Молителят счита, че „В. А. ЕООД не е лице с доказан правен интерес да иска образуването пред КЗК на процесното производство срещу „Блимус“ ЕООД. В заключение иска да се обезсили Решение № 5652/31.05.2023 г. на[Фирма 6], IV отд. по адм. д. № 121/2022 г. и да се постанови прекратяване на производството по жалбата, подадена от дружеството „В. А. ЕООД пред КЗК, по която от същия орган е била образувана преписка № КЗК/511 /2020 г. Алтернативно, моли да са отмени спрямо него влязлото в сила Решение № 5652/31.05.2023 г. на[Фирма 6], IV отд. по адм. д. № 121/2022 г., на основанията на чл.239, т. 1 и т.4 АПК. Претендира присъждане на разноските в съдебното производство пред Административен съд София-област (АССО),[Фирма 6] и КЗК.

С молбата, подадена от С. И. К. се иска отмяна на горепосоченото решение, постановено по адм. дело № № 121/2022 г. по описа на[Фирма 6],IV отд., на основанията по чл. 239, т. 1 и чл. 239, т. 4 АПК. На първо място, молителката твърди, че са налице нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за решаване на спора по делото, които до този момент не са й били известни. Развива доводи, че „В. А. ЕООД и „И. К. Ко“ ЕАД не са свързани дружества, като същото се потвърждавало от актуалните състояния към онзи момент от две държави. Освен това дружествата не декларират в годишните одиторски доклади свързаност. На второ място, сочи, че е налице и основанието по чл. 239, т. 4 АПК, като твърди, че влязлото в сила решение № 7428/05.07.2023 г. на[Фирма 6] по адм. дело № 2383/2023 г., както и че КЗК не установяват правоприемственост между „И. К. Ко“ ЕАД и „И. К. ЕООД. Молителят твърди още, че никога не е бил собственик на „Блимус“ ЕООД. Допълва, че не е имал трудови/мандатни отношения с „В. А. ЕООД. По подробно развитите в искането съображения моли делото да бъде върнато за разглеждане на друг състав на Върховния административен съд.

С молба от 15.08.2023 г. се допълва, че с Решение № 7428/05.07.2023 г. на[Фирма 6] по адм. д. № 2383/2023 г., с което е потвърдено Решение № 390/26.05.2022 г. по пр. № 592/2021 г. по описа на КЗК, влязло в сила 35 дни след постановяване на Решение № 5652/31.05.2023 г. на[Фирма 6], IV отд. по адм. д. № 121/2022 г., както и с Определение № 50464/29.11.2022 г. на ВКС, ТО, 1-ва колегия, а видно от съдържанието на представеното към молба с вх. № 4753/26.06.2023 г. доказателство, разгледани в съвкупност с наличните по адм. д. № 121/2022 г. на[Фирма 6] доказателства, се установявало, че дружествата „И. К. ЕООД и „И. К. Ко“ ЕАД не са били в условията на правоприемство между тях, нито са били свързани лица по смисъла на 1 от ДР на ТЗ. Според молителя освен това дружествата „И. К. ЕООД и „В. А. ЕООД, макар и „свързани лица“ помежду си, не са били „свързани лица“ по смисъла на 1 от ДР на ТЗ с дружеството „И. К. Ко“ ЕАД. Възразява срещу извода на съда, че С. К. е била собственик на капитала на дружеството „Блимус“ ЕООД и че молителят я е подпомагал при осъществяване на антиконкурентната й дейност спрямо „В. А. ЕООД в полза на „Блимус“*ЕООД през процесния период, предвид датата на възникване на дружеството „Блимус“ ЕООД, от една страна и предвид датата на встъпването на молителя, като управител на това дружество. Твърди се, че физическото лице И. П. не фигурира в ТРРЮЛНЦ на АВ нито като мажоритарен, нито като миноритарен собственик на дялове в дружеството „И. К. Ко“ ЕАД, нито пък участвал в управлението му по някакъв начин, поради което това дружество не можело да се счита за управлявано, от Попиванчев. Счита, че „В. А. ЕООД не е лице с доказан правен интерес да иска иницииране на производството пред КЗК. Иска да се обезсили Решение № 5652/31.05.2023 г. на[Фирма 6], IV отд. по адм. д. № 121/2022 г. и да се постанови прекратяване на производството по жалбата, подадена от дружеството „В. А. ЕООД пред КЗК, по която от същия орган е била образувана преписка № КЗК/511 /2020 г. Алтернативно, моли да са отмени спрямо него влязлото в сила Решение № 5652/31.05.2023 г. на[Фирма 6], IV отд. по адм. д. № 121/2022 г., на основанията на чл.239, т. 1 и т.4 от АПК. Претендира присъждане на разноските в съдебното производство пред АССО,[Фирма 6] и КЗК.

Ответната страна – Комисия за защита на конкуренцията в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. К. оспорва молбите за отмяна и мотивира становище за неоснователност на същите.

Ответната страна - „Блимус" ЕООД, не се представлява и не взема становище.

Ответната страна - „В. А. ЕООД в съдебно заседание, представлявана от процесуалния си представител адв. В. Б. и в писмен отговор, обосновава становище за неоснователност на молбите за отмяна. Развива доводи за липсата на сочените от молителите основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, постановен по адм. д. № 121/2022 г. по описа на[Фирма 6], IV отд.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира, че подадените от А. Г. В. и С. И. К. молби за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 121/2022 г. по описа на[Фирма 6], IV отд са допустими, като подадени от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен. Подадени са и в законоустановения срок по чл. 240 АПК. Във връзка с основателността им намира следното:

Производството пред АССО е образувано по жалбите на „Блимус“ ЕООД, гр. София, представлявано от управителя А. В., чрез процесуалния му представител адв. П. С., С. И. К. чрез адвокат С. Г. и А. Г. В. чрез адвокат Д. Л., против решение № 1020/17.12.2020 г., постановено от КЗК по преписка КЗК-511/2020 г., с което по т. 1 е установено извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК от страна на „Блимус“ ЕООД и е наложена имуществена санкция в размер на 4 % от размера на нетните приходи от продажби на дружеството, равняващи се на 28 800 лв. По т. 2 е установено извършено нарушение по чл. 29 вр. връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4, предложение 2 ЗЗК от страна на С. И. К. и е наложена глоба в размер на 25 000 лв. По т. 3 е установено извършено нарушение по чл. 29 вр. връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4, предложение 2 ЗЗК от страна на А. Г. В. и е наложена глоба в размер на 15 000 лв.

Първоинстанционният съд е отменил решение № 1020/17.12.2020 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-511/2020 г., като е установил, че не е извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК от страна на „Блимус“ ЕООД и съответно не е налице съдействие за извършване на нарушението от С. И. К. и от А. Г. В..

Предмет на молбите за отмяна в настоящото извънредно производство е решение № 5652 от 31.05.2023 г., постановено по адм. д. № 121/2022 г., на Върховния административен съд, IV отд., поправено с решение № 7718 от 12.07.2023 г. Касационната инстанция е приела, че решението на АССО е издадено в нарушение на материалния закон - чл. 29 ЗЗК и приложението на чл. 2, ал. 1, т. 4, предложение второ ЗЗК. Обосновал е извод, че оспореното решение на КЗК съставлява законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в съответната форма за валидност, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите и приложими материалноправни норми и в съответствие с целта на закона. Приел е, че е налице правен интерес за „В. А. ЕООД, както и че са налице първият, вторият и третият елемент на фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция по отношение на „Блимус“ ЕООД чрез съдействие на двете физически лица – С. К. и А. В..

С оглед установеното от фактическа страна и като разгледа твърдените то молителите основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК заедно с приложените доказателства, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия намира, че подадените от А. Г. В. и С. И. К. молби за отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 121/2022 г., на Върховния административен съд, IV отд. са неоснователни.

Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК и не съставлява средство за отстраняване на допуснати нарушения от съда или небрежност от страните в рамките на редовното съдебно производство. Основанията за отмяна не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебното решение.

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК на отмяна подлежи влязло в сила съдебно решение или определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите факти трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влезлия в сила съдебен акт. Отменително основание са новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя.

В разглеждания случай молителят В. се позовава на писмо № 37-00-68#1 от 12.06.2023 г., издадено от ЦУ на НАП, а молителката С. К. - на писмо № 37-00-69#1 от 12.06.2023 г., издадено от ЦУ на НАП, по повод на отправено от Комисията за защита на личните данни („КЗЛД“) искане във връзка с преписка ППН-01/258/2020 и преписка ППН-01/246/2020, образувана от КЗЛД. Документите удостоверяват, че за лицето А. Г. В. няма данни за подадени уведомления както по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда от „В. А. ЕООД и „Индустриал комерс Ко“ ЕАД, така и по чл. 123, ал. 1 КТ, а по отношение на С. И. К., че няма данни за подадени уведомления както по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда от „В. А. ЕООД, така и по чл. 123, ал. 1 КТ Тези документи не могат да се квалифицират като ново писмено доказателство по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК. Това е така, тъй като информацията в документа, издаден от НАП, е съществувала към момента на приключване на устните състезания по делото и ако е счел, че информацията от НАП, която касае молителят/ите, е относима за разрешаването на спора, при проявена по-голяма активност от негова/ тяхна страна е/са имал/и възможност да се снабди/ят с извлечението в по-ранен момент и да го представи/ят по делото. В искането си за отмяна на влезлия в сила съдебен акт молителят не се позовава на обективна невъзможност за отправянето на подобно искане до съда, докато делото е било висящо. В случая липсва обстоятелство, което обективно да е попречило на молителя най-малкото да направи опит за получаване на информацията, дадена с гореописаните писма, издадени от ЦУ на НАП. Всяко едно от писмата не представлява нито "ново обстоятелство", нито "ново доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като всеки един от молителите при полагане на дължимата грижа и добро водене на процеса е могъл да установи този факт с относими доказателства още по време на висящността на производството, като ги представи или посочи по време на висящността на спора. Всяка страна в процеса е длъжна да проучи материалите по делото и да положи дължимата грижа за установяване на фактите и обстоятелствата, от които може да извлече благоприятни за себе си правни последици. Недопустимо е чрез извънредното производство по отмяна страната да прави опит за поправяне на грешките, които е допуснала в доказателствената си дейност в хода на редовното съдебно производство.

Гореизложените съображения са напълно валидни и по отношение на представените от молителката С. К. документи за актуалното състояние и действителния собственик на С. И. Ко Лимитид с per. № [рег. номер]. а именно: удостоверение за актуално състояние на С. И. Ко Лимитид от 07.02.2018 г.; удостоверение за длъжностни функции относно В. И. Л. от 03.04.2018 г.; декларация на облагодетелствания собственик (действителен собственик) на С. И. Ко Лимитид от 17.04.2018 г.; Декларация за поемане на задължение от облагодетелствания собственик (действителен собственик) на С. И. Ко Лимитид от 18.04.2018 г.;- Паспорт на облагодетелствания собственик (действителен собственик) на С. И. Ко Лимитид - г-н Н. Н.; -Устав на „И. К. Ко“ ЕАД от 20.03.2017 г.

Видно от датите, на които посочените документи са изготвени, и предвид обстоятелството, че до 21.06.2018 г. молителката С. К. е заемала длъжността изпълнителен директор на „И. К. Ко“ ЕАД, се формира извод, че документите са съществували и са били доведени до знанието й към момента на приключване на устните състезания по делото, което означава, че същата е разполагала с възможността да ги представи в по-ранен момент и те да бъдат приобщени към доказателствения материал както от АССО, така и от касационната инстанция. В искането за отмяна молителката не се позовава на обективна невъзможност за представянето на гореописаните документи пред редовните съдебни инстанции.

По отношение на представените от искателите с писменото становище от 03.06.2024 г. документи във връзка с преписка № ППН-01-246 от 03.04.2020 г. по описа на КЗЛД следва да се посочи, че те се отнасят до друго административно производство пред друг административен орган, което се развива по правилата на Закона за защита на личните данни и няма връзка с настоящия спор.

Следователно, настоящият петчленен състав намира, че молбите за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по адм. дело № 121/2022 г. по описа на Върховния административен съд, IV отд., подадени от А. В. и С. К. на соченото основание по чл.239, т. 1 АПК, са неоснователни.

На следващо място, молбите за отмяна са обосновани с наличието на основание по чл. 239, т. 4 АПК поради противоречие с постановеното 35 дни по-късно Решение № 7428/05.07.2023 г. на[Фирма 6], IV отд. по адм. д. № 2383/2023 г., както и с Определение № 50464/29.11.2022 г. на ВКС, ТО, 1-ва колегия по ч. т.д. № 2029/2022 г.

Цитираното решение е постановено в производство, образувано по касационни жалби на Комисия за защита на конкуренцията, „А.“ ЕООД и „Технокар“ ЕООД срещу съответните части от решение № 70 от 20.01.2023 г. по адм. д. № 653/2022 г. на Административен съд София - област, с което съдът се е произнесъл относно законосъобразността на решение № 390/26.05.2022 г., постановено от КЗК по преписка № КЗК- 592/2021 г., с което установяват нарушения по чл. 15, ал. 1 ЗЗК.

От друга страна, Определение № 50464/29.11.2022 г. на ВКС, ТО, 1-ва колегия по ч. т.д. № 2029/2022 г. е постановено в производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба от „В. А. ЕООД срещу определение № 1843/14.07.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 3571/2021 г. по описа на САС, с което е потвърдено определение от 22.10.2021 г., постановено по т. д. № 1597/2020 г. на СГС за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до окончателно приключване на адм. д. № 12854/2020 г. по описа на[Фирма 6].

Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Смисълът на цитираната разпоредба е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед на белезите, които индивидуализират спорното право – правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват.

В настоящия случай не е налице такава пълна обективна и субективна идентичност между съдебните решения.

Решение № 5652 от 31.05.2023 г. по адм. дело № 121/2022 г. по описа на[Фирма 6], IV отд. е постановено в производство, образувано по касационни жалби на Комисията за защита на конкуренцията и „В. А. ЕООД срещу решение № 1001/11.10.2021 г. по адм. дело № 58/2021 г. на Административен съд София - област, с което съдът е отменил решение № 1020/17.12.2020 г., постановено от КЗК по преписка № КЗК-511/2020 г, с което с установяват нарушения по чл. 29 ЗЗК и чл. 29 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. 2 ЗЗК. С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 1001/11.10.2021 г. по адм. дело № 58/2021 г. на Административен съд София – област и касационната инстанция се е произнесла по спора по същество. Следователно, предметът на адм. д. № 121/2022 г. по описа на Върховния административен съд е валидността, допустимостта и правилността на съдебно решение, с което е отменен акт на Комисията за защита на конкуренцията, установяващ нарушения по чл. 29 ЗЗК и чл. 29 във вр. с чл. 2. ал. 1, т. 4, предл. 2 ЗЗК. Страни по делото са Комисията за защита на конкуренцията, „В. А. ЕООД, „Блимус“ ЕООД, С. К. и А. В..

Противопоставеното Решение № 7428/05.07.2023 г. по адм. дело № 2383/2023 г. по описа на[Фирма 6], IV отд. е постановено в производство, образувано по касационни жалби на Комисията за защита на конкуренцията, „А.“ ЕООД и „Технокар“ ЕООД срещу съответните части от решение № 70 от 20.01.2023 г. по адм. д. № 653/2022 г. на Административен съд София - област, с което съдът се е произнесъл относно законосъобразността на решение № 390/26.05.2022 г., постановено от КЗК по преписка № КЗК- 592/2021 г., с което са установени нарушения по чл. 15, ал. 1 ЗЗК. С цитираното решение е оставено в сила решение № 70 от 20.01.2023 г. по адм. д. № 653/2022 г. на Административен съд София - област. Следователно, предметът на адм. д. № 2383/2023 г. по описа на Върховния административен съд е валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение на АССО по горецитираното дело, с което в едни негови части е отменен, а в други негови части е потвърден акт на Комисията за защита на конкуренцията, установяващ нарушения по чл. 15, ал. 1 ЗЗК. Страни по делото са Комисията за защита на конкуренцията, „А.“ ЕООД, „Технокар“ ЕООД и ЕТ „Мототехника – Х. Х.“.

Следователно, постановени са два различни съдебни акта, отнасящи се за два отделни и различни индивидуални административни акта на КЗК, с които се установяват/не се установяват различни нарушения на закона и които се отнасят до правните сфери на различни субекти. Налице е категорично разминаване както в предмета и основанието на двете производства, така и в страните по тях, вследствие на което искането за отмяна на влязлото в сила решение № 5652 от 31.05.2023 г. по адм. дело № 121/2022 г. по описа на[Фирма 6] поради противоречието му с решение № 7428/05.07.2023 г. по адм. дело № 2383/2023 г. по описа на[Фирма 6], IV отд. се явява неоснователно. В конкретния случай проявление следва да намери разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ОС на съдиите на Върховния административен съд, в което е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В конкретната хипотеза дори не са налице съдебни решения, постановени по идентични случаи, доколкото материалноправните основания за издаване на оспорените решения на КЗК в двете съдебни производства са различни.

По отношение на твърдението на молителите за противоречие на влязлото в сила решение по адм. дело № 121/2022 г. по описа на[Фирма 6] с горецитираното определение на ВКС, същото се явява неоснователно, доколкото не са налице две съдебни решения, които да са постановени по едно и също искане, срещу един административен акт и с участието на едни и същи страни. За пълнота следва да се посочи, че в съдържанието на определението не се съдържат мотиви, които да подкрепят изложените в молбите за отмяна твърдения за липса на свързаност между „В. А. ЕООД и „И. К. Ко“ ЕАД. В определението съдът единствено изразява становището си относно обстоятелството, че ищецът по т. д. № 1597/2020 г. на СГС („В. А. ЕООД) не е страна по административно дело № 12854/2020 г. на[Фирма 6], образувано по жалба срещу решение на КЗК, постановено в производство, инициирано по искане на „И. К. Ко“ ЕАД. Единственото становище, което застъпва ВКС в определението, се изразява в обстоятелството, че „В. А. ЕООД и „И. К. Ко ЕАД са различни правни субекти, а не, че липсва свързаност между двата субекта, каквото е твърдението на молителите. Освен това мотивите в определението нямат обвързваща сила за страните по адм. дело № 121/2022 г. по описа на[Фирма 6].

Съобразно изложеното по-горе, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че молбите за отмяна, подадени от А. В. и С. К. със соченото основание по чл. 239, т. 4 АПК се явяват неоснователни.

Предвид изхода на спора, направеното искане от А. Г. В. и С. И. К. за присъждане на разноски е неоснователно. От страна на ответните страни - Комисията за защита на конкуренцията и "Блимус" ЕООД разноски не се претендират, поради което такива не се присъждат. В полза на другия ответник по искането „В. А. ЕООД разноски не следва да се присъждат поради липса на доказателства за направени такива.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал.1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исканията, подадени на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК от А. Г. В. и С. И. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 5652 от 31.05.2023 г., постановено по адм. д. № 121/2022 г., поправено с решение № 7718 от 12.07.2023 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ В. П. п/ Л. П. п/ ИВА КЕЧЕВА