Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Х. Б. С. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 10426/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Р. А., против решение № 4019 от 16.06.2023 г. по описа на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 11593/2022 г., с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 2153-21-389/23.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ-София град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане [номер] от 17.06.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-София -град, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО в размер на 467,13 лв., и съгласно 7ж от ПЗР на КСО от 01.07.2022 г. определена в размер 527,13 лв. Касационната жалбоподателка прави оплакване, че не могла да разбере каква пенсия получава, изплащаните пенсии били в различен размер и иска да бъде прекратено изплащането на ПОСВ и да се възстанови получаваната ПИОЗ.

Ответникът по касационната жалба директор на ТП на НОИ София - град, в писмено становище, развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-21-389/23.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ-София град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане № № [номер] от 17.06.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-София -град, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание чл. 68, ал. 1, 2 от КСО в размер на 467,13 лв., и съгласно 7ж от ПЗР на КСО от 01.07.2022 г. определена в размер 527,13 лв. За да постанови обжалваното пред първостепенния съд решение, ответния административен орган преценил, че следва да се прекрати изплащането на отпуснатата от 2004 г. пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като жалбоподателката отговаря на условията за отпускане на ПОСВ, която е по благоприятна по размер. Административният орган се позовал на разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от КСО, според който пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лице, на което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По отношение на фактически установеното, първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата събрани в административното производство. Страните не спорят по доказателствата. От фактите по делото се установява безспорно, че със заявление с вх. № 162/12.02.2004 г. Р. А. е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е представила документи по чл. 3 от Наредба за пенсии и осигурителния стаж (НПОС), необходими за преценка на претендираното право и размера на пенсията. С разпореждане [номер]/25.02.2004 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване (ПО) е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.1 от КСО, считано от 19.11.2003 г., от същата дата е отпусната и лична социална пенсия за инвалидност. След отпускането й, срокът на пенсията е продължаван съобразно определения от органите на медицинската експертиза срок на инвалидност. Пенсията е осъвременявана съгласно действащите през годините законови разпоредби. По последното преизчисляване и осъвременяване получаваната пенсия е определена в размер 273,60 лв., приравнен на минимален размер 314,50 лв. Със заявление вх. № 2113-21-3315 от 25.05.2022 г. Р. А. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е представила документи съгласно чл. 2 от НПОС за преценка правото и определяне размера на пенсията. След извършена преценка на правото на пенсия, с разпореждане [номер] от 17.06.2022 г. на длъжностното лице по ПО на Р. А. е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО с начална дата 25.05.2022 г. в размер 467,13 лв., а от 01.07.2022 г. на основание 7ж от ПЗР на КСО е определена в размер 527,13 лв. С цитираното разпореждане и на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО от датата на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст - 25.05.2022 г. е спряна получаваната до момента лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 314,50 лв., като по-неблагоприятна от определената в размер на 467,13 лева лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това разпореждане е оспорено пред ответника по касационната жалба, със същото искане, да се възстанови изплащането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Административният орган е преценил, че 1. Не може да се получават две пенсии поради законова забрана, съобразно чл. 101 от КСО; 2. Отпуснатата ПОСВ е в значително по-благоприятен размер.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Формулиран е извод, че размерът на двете пенсии има значение към датата на отпускане на пенсиите, ако към онзи момент размерът на пенсията за инвалидност е по висок, административният орган е задължен да спре тази за осигурителен стаж и възраст. Но след като личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е била спряна при отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като такава с по малък размер, тя не подлежи на възобновяване или възстановяване.

Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред административния съд инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. При правилно установените факти от съществено значение за решаване на спора е изведен верен правен извод за съответствие на административния акт с материалния закон.

Спорът по делото е правен и се свежда до това дали касационната жалбоподателка има право на възобновяване на отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Няма спор, че на Р. А. е изчислена и определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която тя е получавала до 25.05.2022 г. Последно получаваната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е в размер на 314,50 лева. Считано от тази дата й е отпусната ПОСВ, която при първоначалното изчисляване съобразно установения осигурителен стаж е определена в размер на 467,13 лева, а със следващо увеличение по реда на 7ж от ПР КСО, пенсията като материално изражение е в размер на 527,13 лева. Отнесено към пенсията за инвалидност поради общо заболяване, увеличението е с 213 лева. Очевидно ПОСВ е в значително по благоприятен размер. Жалбоподателката по свой почин е сезирала пенсионния орган за отпускане на лична пенсия за ОСВ и когато последният е изпълнил това, в условия на обвързана компетентност за органа съществува задължение да избере по-благоприятния по размер пенсия. В случая няма процесуално нарушение, както твърди касационната жалбоподателка, че не е взето мнението й, при промяна на пенсията както по вид, така и по размер. Съдът съобразно цитираните разпоредби правилно е обосновал извод, че Р. А. не попада в нито една от хипотезите на чл.101 от КСО, при която на лицата, отговарящи на определени условия, е предвидено право на избор. Към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО съдържа забрана за едновременно получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Действително, според материалноправната норма на чл. 101 ал. КСО, при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Но тази привилегия касае хипотезите, при които лицето има право на повече от една пенсия по КСО, а в настоящия случай за жалбоподателката важи императивната забрана на чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО. Нормата на чл. 74, ал. 4 от КСО също императивно разпорежда, че пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

След спиране на отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване заради отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е налице основание за получаване на лична пенсия за инвалидност от жалбоподателката поради законовата забрана на чл. 74, ал. 4 от КСО, както и невъзможността да се получава повече от една пенсия. След спиране на отпуснатата ЛПИОЗ поради отпускането на ЛПОСВ не е налице изобщо основание за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от жалбоподателката. В Глава 6 Раздел I от КСО е регламентиран реда за отпускане на Пенсии за осигурителен стаж и възраст, а в Раздел II е регламентиран реда относно отпускането на Пенсии за инвалидност. Така в посочения Раздел II се съдържа разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от КСО, съгласно която пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Наред с горното следва да се отбележи, чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО установява забрана за получаване едновременно на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО постановява че пенсията се спира когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 и е по-неблагоприятна по размер.

Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Р. А. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ София град разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 100 лева (сто лева).

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4019 от 16.06.2023 г. по описа на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 11593/2022 г..

ОСЪЖДА Р. А., [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева) за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ