Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 10539/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. К. К., против Решение № 5617/19.09.2023 г., постановено по адм. дело № 4663/2022 г. по описа на Административен съд София град.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита заключението за незаконосъобразност на РА за противоречащо на установените факти от органите по приходите. Твърди че събраните доказателства при ревизията не изясняват произхода на процесните стоки от предходния доставчик на Енерджи лимитед 79 ЕООД. Неподаването на ГДД за 2020 г. от прекия доставчик, липсата на кадрова обезпеченост и изводите за частични разплащания по банков път опровергават тезата за реалност на сделките и свидетелстват за наличие на формално движение на документи, без да има фактическо изпълнение. Последното е било известно и няма как да не е известно на ревизирания субект. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което РА в отменената му част да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на деловодни разноски по молба-списък, включващи юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за касационно обжалване в размер на 649,16 лв.
О. У. Р. БГ ЕООД, не представя отговор на касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Представлява се от адв. С., който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и решението на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатска защита, съгласно представени списък с разноски и договор № 023077 от 10.03.2024 г. за правна защита и съдействие.
Прокурорът от Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба предвид отсъствието на отменителни основания по чл. 209 АПК.
Върховният административен съд, Осмо отделение, след преценка на наведените доводи в касационната жалба, доказателствата по делото и извършена проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал.1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.
С Ревизионен акт (РА) № Р-22221421000864-091-001/07.12.2021 г., издаден от С. К. орган по приходите, възложил ревизията и Д. Т. - ръководител на ревизията, на У. Р. БГ ЕООД за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2020 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 ЗДДС в общ размер на 81 145,54 лв. и е начислен данък по реда на чл. 79, ал. 1 ЗДДС в размер на 6 572,19 лв., с което е извършена корекция на декларирания резултат за периода ДДС за възстановяване от 87 717,73 лв. на 0 лв. Издаденият РА е изменен с Решение № 577/18.04.2022 г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП в частта на установения резултат по ЗДДС за периода м. 12.2020 г. от ДДС за внасяне в размер на 6 572,19 лв. като е определен ДДС в размер на 0 лв. и потвърден за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2020 г. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е законосъобразността на РА в съответните части.
От фактическа страна първоинстанционният съд е проследил извършените процесуални действия от органите по приходите в хода ревизията изпратени искания за представяне на документи до задълженото лице и насрещна проверка на доставчика Енерджи лимитед 79 ЕООД, приобщени отговори (SCAC) за РММ INTERNATIONAL LTD, VAT: [номер] и справки в информационните регистри. Основната стопанска дейност на У. Р. БГ ЕООД през ревизираните периоди е търговия на едро с авточасти за чип тунинг (интегрални схеми) на автомобили.
Ревизията е била възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221421000864-020-001/12.02.2021 г., издадена от орган по приходите на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол, оправомощен със Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София. Предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-22002220002743-092-001/21.03.2022 г. Ревизираното лице не е подало възражение срещу доклада по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК.
В хода на съдебното производство като доказателство са приети основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Констатациите и отговорите на вещото лице са кредитирани като компетентни и обективни по съществото на спора. Според тях е налице плащане по всички процесни фактури по банков път, систематизирано в табличен вид, надлежно счетоводно отразяване на съответните платежни операции и отчитане на количествата стоки при жалбоподателя и при доставчика като с част от закупените стоки е извършена последваща доставка, а останалите са осчетоводени по с/ка 304 Стоки.
За да уважи жалбата и да отмени РА в потвърдената част от ДД ОДОП София, съдът е обосновал извод за противоречието му с материалния закон и събраните доказателства по делото. В резултат от служебната проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е потвърдил валидността на РА и издаването му от компетентни органи по приходите, при спазване на изискванията на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Приложените ЗВР, ЗИЗВР, заповеди за спиране и за възобновяване на производството, РД и РА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни КЕП съгласно разпоредбите на ЗЕДЕУУ. Съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е отхвърлил като неоснователни възраженията за ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
От правна страна административният съд е определил границите на спора и материалноправните условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно националния закон и Директива 2006/112/ЕО. В тази насока основанията за издаване на РА в частта на непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 81 122,80 лв. по трите фактури, издадени от Е. Л. 79 ЕООД, са свързани с доводите на ревизиращия екип за липса на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, недоказан произход на стоките, нередовности във водената счетоводна отчетност и многократно завишени цени.
Според изложените съдебни мотиви по делото не е спорно, че предметът на доставките е наличен (предвид данните за извършени доставки към SPICATEAM LOJISTIK H. A. STI, Турция) и представените договори, фактури и приемо-предавателни протоколи за процесните доставки. Ответникът по делото не е оспорил представените документи, а от друга страна от доказателствата по делото и ССЕ се установява, че в РА/РД е направен погрешен извод за липса на осъществено плащане по банков път, като насрещна престация по всички доставки на стоки. Поради тази причина останалите доводи на органите по приходите са ирелевантни за признаването на правото на данъчен кредит на получателя по доставките, включително невъзможността да бъде установен произходът на стоките. В подкрепа на това съждение е приведена преюдициалната практика на СЕС и неизпълнението задължението на органите по приходите за събиране на преки данни и доказателства, въз основа на които да е видно участието или знанието на ревизирания субект в данъчна измама.
Обжалваното решение от Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно.
Първостепенният съд е изяснил релевантните за разрешаване на спора факти при надлежно разпределение на доказателствената тежест и е приложил правилно материалния закон. Заключението за незаконосъобразност на РА в съответната част е обосновано от съда чрез съвкупна оценка на събраните доказателства в процеса. Постановеното съдебно решение не страда от сочените от касатора пороци.
Оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението на административния съд са идентични с изложените мотиви в РД и Решение № 577/18.04.2022 г. на ДД ОДОП София да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в общ размер на 81 122,80 лв. по процесните фактури № 061/05.10.2020 г., № 064/24.11.2020 г. и № 065/16.12.2020 г., издадени от Е. Л. 79 ЕООД с предмет конкретен брой remap box less w2 за определени марки автомобили. Касаторът поддържа, че непредставянето на данни относно кадровата и материална обезпеченост на доставчика, частичното плащане по банков път, получената информация по линия на международния обмен в областта на ДДС от данъчната администрация на Обединеното кралство и неподаването на ГДД по чл. 92 ЗКПО от доставчика, обосновават по категоричен начин твърденията на органите по приходите за липса на реално осъществени доставки по чл. 6 ЗДДС, респективно за формирана представа и знание от страна на жалбоподателя за осъществена данъчна измама.
Подобна позиция не може да бъде споделена като следва да се има предвид, че част от твърденията в РА са опровергани в хода на съдебното производство. От заключенията по основната и допълнителната ССЕ се установяват данни за плащанията по банков път и счетоводното отразяване на стопанските операции от дружествата. В отговор на ИПДПОТЛ № П-22221021077708-040-001/07.05.2021 г. от Е. Л. 79 ЕООД е представена и товарителница от DHL за получаване на стоката от управителя на доставчика до адрес в гр. София, общо тегло на товара 19 кг. С оглед на характеристиката и обема на процесните стоки не може да бъде направен категоричен извод за необходимост от складова обезпеченост за тяхното съхранение.
Първоинстанционният съд е отделил точно спорните моменти по делото от безспорните и в съответствие с това е обсъдил нормативните изисквания за възникване и упражняване правото на данъчен кредит от страна на У. Р. БГ ЕООД по процесните данъчни фактури. В тази насока е правилно приетото от съда тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като задължително условие за възникване на правото на данъчен кредит. Същото е съобразено със съдебната практика на националните съдилища и на СЕС, изразена в посочените от АССГ решения по съединени дела С-80/11 и С-140/11, дело С-18/13, дело С-642/11, дело С-285/11, дело С-324/11, дело С-277/2014. Преценката за действителното осъществяване, според съдебната практика на СЕС, се извършва в съответствие с принципа на национална процесуална автономия и е в компетентността на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказване.
За установяване на твърденията си за наличие на реални доставки, жалбоподателят се е позовал на ангажираните писмени доказателства от негова страна и от доставчиците договори, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, банкови извлечения и др., както и заключението на ССЕ. Проверките на водената счетоводна отчетност при У. Р. БГ ЕООД от органите по приходите и от вещото лице по ССЕ, приета без оспорване по делото, не разкриват пропуски и потвърждават изводите на първоинстанционния съд.
Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произходът на стоката, съответно за липса на материална обезпеченост на доставчика, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в посочените решения на СЕС по дела С-324/11, Gбbor Tуth и съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben kft Peter David, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Според т. 61 от решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, данъчната администрация не може да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да се увери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна, да притежава документи в това отношение. По делото липсват преки факти и доказателства в подкрепа на твърденията в РА и Решение № 577/18.04.2022 г. на ДД ОДОП София за формално документиране и знание у ревизираното лице.
Достигайки до същите правни изводи Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение за отмяна на РА, което не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. Останалата част от мотивите на решаващия съд са издържани от фактическа и правна страна и се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК.
При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5617/19.09.2023 г., постановено по адм. дело № 4663/2022 г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на У. Р. БГ ЕООД, [ЕИК], сумата от 7 500 (седем хиляди и петстотин) лв. разноски за адвокатско възнаграждение
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА
/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА