Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: И. Р. А. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя М. Ч. по административно дело № 10498/2023 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. М., чрез адв. Р. П., против решение № 5570/12.09.2023 г., постановено по адм. дело № 466/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което се иска отмяната му.

Ответната страна Главна дирекция Охрана, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Посочва, че обжалваното решение е правилно и не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Е. М. против Главна дирекция Охрана /ГДО/ иск както за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на действия и бездействия на служители на ГДО относно неправомерния му превоз на 13.12.2017 г. от Затвора [населено място] до АССГ и обратно, така и за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на действия и бездействия на служители на ГДО относно неправомерния му превоз на 29.10.2018 г. от арестно помещение в [населено място] до Съдебна палата гр. София, АССГ, СГС и обратно в арестното помещение.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, наименувана жалба, с която Е. М. предявил иск против Главна дирекция Охрана за претърпени неимуществени вреди в размер както на 25 000 лева за това, че служители на ГДО са го превозили на 13.12.2017 г. от Затвора [населено място] до АССГ и обратно, така и на 10 000 лева за това, че служители на ГДО са го превозили на 29.10.2018 г. от арестно помещение в [населено място] до Съдебна палата гр. София, АССГ, СГС и обратно в арестното помещение. Посочил е, че превозът е извършен при нечовешки условия с два различни буса, без колани за безопасност и без облегалки на седалките, в нарушение на Закона за движение по пътищата и поради което бил притеснен, не можел да се задържи, подскачал в буса, като всичко това застрашавало здравето и живота му. В следствие на превоза били застрашени живота и здравето му, изпитвал болки, страдания, безпокойство, страх и ужас при всеки един превоз, несъвместими със зачитане на правата на човека и изискванията за безопасност на транспортирането, още повече, че за служителите на ответника било осигурено безопасно пътуване, но за превозваните не. Поради това Милев посочил, че тези действия са в нарушение на чл. 7 и чл. 10 от Международния пакт за граждански права, на правото по чл. 1 и чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 1 и чл. 4 от Хартата на ЕС. Нарушени са и чл. 2, чл. З, чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Договора за ЕС и чл. 18, чл. 20, чл. 67 и от чл. 91-чл. 100 от Договора за функциониране на ЕС, като България има задължение да осигурява безопасност на транспорта, а в случая изобщо не е помислено за безопасността.

От фактическа страна по делото е установено, че на 13.12.2017 г. Е. М. е бил конвоиран от Затвора [населено място] до АССГ и обратно със специализиран автомобил П. Б. на основание Заповед № 3-1460/12.12.2017 г. на директора на ОД Охрана-София, а на 29.10.2018 г. е конвоиран от ареста на [заличен текст] до СГС, оттам до АССГ и до СГС, откъдето след приключване на съответното дело е конвоиран обратно до ареста на [заличен текст] със специализиран автомобил Ф. Д. съгласно Заповед № 3-1398/26.10.2018 г. на директора на ОД Охрана-София.

За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани двама свидетели: И. И., превозван на 13.12.2017 г. от Затвора [населено място] до АССГ, който посочва, че в буса няма предпазни колани, няма седалки и обезопасителни средства, ако евентуално настъпи ПТП; твърдите железни пейки причиняват дискомфорт, особено при преминаване през павета и дупки, друса, убива и то с висока скорост, тъй като гонят час, забиват се спирачки, налага се да се наместват в движение, за да се предотвратят болки в кръста; М. П., които не е бил конвоиран на процесните дати заедно с Милев, но посочил, че има наблюдение спрямо условията в бусовете.

По делото е изслушана и съдебно техническа експертиза, в заключението на което е описано как са оборудвани специализираните автомобили. Посочено е, че експертизата изследва събития, които са станали, а не такива, които евентуално биха могли да се случат.

Въз основа на така установеното, от правна страна АССГ приел, че и двата иска на Милев са неоснователни. След задълбочено обсъждане е прието, че в процесния случай не са приложими, а и не се установява твърдяното от касационния жалбоподател нарушение на разпоредбите на ДФЕС, Хартата и останалите разпоредби на правото на ЕС, посочени от Милев. Поради това, в случая е приложим ЗОДОВ, но от установеното по делото не е доказано наличието на извършени от органи на ГДО незаконосъобразни действия или бездействия по време на конвоирането на Милев на 13.12.2017 г. и 29.10.2018 г., изразяващи се в необорудване на транспортните автомобили с предпазни колани и удобни седалки, поради което условията за пътуване са му създали дискомфорт. Също така не е установено и нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.

Първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, която изисква ползване на обезопасителни колани от водачите на ППС и от пътниците, в случаите, в които МПС са оборудвани с такива, но няма изискване за промяна в конструкцията на регистрирани МПС, с цел оборудването на местата за превоз на пътници с обезопасителни колани, още повече, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н 3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните ППС, наредбата не се прилага за автомобили, проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение задържане под стража или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Прието е, че няма законово изискване за поставяне на колани в специализираните автомобили, като за осигуряване на статичното положение на пътниците са монтирани дръжки.

В заключение е посочено, че по делото не е установено неизпълнение на законово задължение от страна на служителите на ответника, доколкото оборудването и техническото състояние на автомобилите съответстват на законовите изисквания, като също така не е доказано незаконосъобразно бездействие. По делото не е доказано по време на конвоите Е. М. да е бил поставен в неблагоприятни условия, изразяващи се в действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, като също така не е посочено, съответно доказано, да е имало инцидент с Милев на конкретните дати по време на транспортирането му.

Въз основа на гореизложеното, административният съд отхвърлил исковата молба на Е. М., като също така го осъдил да заплати на АССГ разноските за експертизата, която е била платена от съда.

Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати касационни нарушения, които да съставляват отмяната му. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран, фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изложените касационни оплаквания са неоснователни.

Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, заключението на съдебно-техническата експертиза, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, относно твърдяното от него незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностни лица при Главна дирекция Охрана, изразяващо се в поставянето му в застрашена среда при превозването му в бус, без колани за безопасност и без седалки, в нарушение на Закона за движение по пътищата.

Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата молба на Е. М., съдържаща два иска за сумата от 25 000 лева и за сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за причинени му неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностни лица при Главна дирекция Охрана, изразяващи се в поставянето му в застрашена среда при превозването му в два различни буса, без колани за безопасност и без седалки, в нарушение на Закона за движение по пътищата на 13.12.2017 г. и 29.10.2018 г. По делото безспорно е доказано, че Е. М. е превозван на 13.12.2017 г. от Затвора [населено място] до АССГ и обратно и на 29.10.2018 г. от арестно помещение в [населено място] до Съдебна палата гр. София, АССГ, СГС и обратно в арестното помещение с две различни превозни средства, които отговарят на нормативно установените изисквания за тяхната регистрация.

Правилно административният съд е приел, че в процесния случаи не са приложими разпоредбите на ДФЕС, Хартата или други принципи на правото на ЕС. Както е посочен, правното положение на Милев не разкрива какъвто и да е трансграничен ефект, свързан с приложението на правото на ЕС по отношение на качеството му на лице, срещу което се води наказателно производство, поради и което в процесния случай не се установява твърдение нарушения на международни договори и разпоредби на правото на ЕС.

Съгласно ал. 3, т.6 от чл. 391 от Закона за съдебната власт Главна дирекция Охрана към Министерство на правосъдието конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт. Посочената конвойна дейност се осъществява със специализиран за това автомобил, оборудван съгласно специални изисквания. Правилен и обоснован с оглед доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че към процесните дати не съществува изискване в ЗДвП всички МПС от категорията на процесните, предвидени за конвоиране на лица, да бъдат оборудвани с обезопасителни колани, за да бъдат допускани до движение по отворените за обществено ползване пътища. Въз основа на гореизложеното, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че доколкото към 13.12.2017 г. и 29.10.2018 г. не съществува законово изискване за използване на обезопасителни колани в конкретните превозни средство при конвоирането на ищеца от Затвора [населено място] до съответния съд или арестно помещение, не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие. Тук следва да се посочи, че не само няма законово изискване за поставяне на колани в специализираните автомобили, но и липсата им е обоснована от необходимостта да бъде предотвратена възможността конвоирани лица да използват текстилните обезопасителни колани, за да увредят сами себе си. Именно поради това коланите са заместени с метални ръкохватки, закрепени за седалките. Следва да се посочи още, че от доказателствата по делото не се установява, а и ищецът не е и твърдял незаконосъобразно действие от страна на конвоиращия екип по време на превоза, което да е застрашило здравето му, като също така не е установено специализираният автомобил да е шофиран с превишена скорост или по друг опасен начин.

Законосъобразността на действието конвоиране произтича от представените от ГДО Заповед № 3-1460/12.12.2017 г. и Заповед № 3-1398/26.10.2018 г. на директора на ОД Охрана-София, както и от утвърдените от министъра на правосъдието Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГДО. Както правилно административният съд е приел, това, че автомобилите не са били оборудвани с обезопасителни колани няма пряко отношение към законосъобразността на действието конвоиране и не нарушава правилата за движението по пътищата. Отделно от това, разпоредбата на чл. 137а ЗДвП изисква ползване на обезопасителни колани от водачите на ППС и от пътниците, в случаите, в които МПС са оборудвани с такива, но няма изискване за промяна в конструкцията на регистрирани МПС, с цел оборудването на местата за превоз на пътници с обезопасителни колани, още повече, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н 3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните ППС, наредбата не се прилага за автомобили, проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение задържане под стража или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.

По време на конвоите Е. М. не е бил поставен в неблагоприятни условия, изразяващи се в действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Не е имало инцидент с превозваните лица на конкретните дати, конкретно ищецът Е. М. не е пострадал по време на транспортирането му, не са му причинени вреди.

В заключение следва да бъде отбелязано, че по отношение на конвойната дейност, освен общите правила за пътна безопасност при осъществяване на превози, съществува и допълнителна категория охранителна безопасност. Двете следва да бъдат взети предвид на приоритетен принцип според тежестта им към момента на осъществяване на конвойната дейност, поради което охранителната безопасност е поставена на първо място, тъй като тя е определяща за този вид превози.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради и което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5570/12.09.2023 г., постановено по адм. дело № 466/2018 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

/п/ АГЛИКА АДАМОВА