Решение №3471/21.03.2024 по адм. д. №10554/2023 на ВАС, V о., докладвано от съдия Вергиния Димитрова

РЕШЕНИЕ № 3471 София, 21.03.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията В. Д. по административно дело № 10554/2023 г.

Производството е по реда на чл.208-чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д. Т. от гр. София чрез адв. Р. Р. срещу Решение № 5361 от 10.08.2023г., постановено по адм. дело №6502/2022г. по описа на Административен съд – София град.

Касационния жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, не били обсъдени направените от него възражения нито в административното производство, нито от административния съд. Не са взети предвид изводите на вещото лице по назначената съдебна експертиза при преценката за законосъобразност на оспорения акт. Поддържа становище, че неизпълнението се дължи на причини извън контрола на земеделския производител. Не е съгласен с изводите на съда за мотивираност на административния акт. Твърди, че за целия период на мярката е предоставял надлежни сертификати за съответствие с изискванията на Регламента. При липса на ясни мотиви не може да се установи точната причина за прекратяване на ангажимента.

Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени административния акт. Претендира разноски.

В с. з. касационният жалбоподател, редовно призован се представлява от адв. В. Т., поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи като присъди и разноските по делото, съобразно списък.

Ответникът – заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, редовно призован не изпраща представител и не взема становище в с. з.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършена служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал.2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол и затова е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Обжалваното решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт.

Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Д. Т. срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019 с изх. №01-6500/200 от 18.01.2022г. на зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“.

Съдебното решение е неправилно.

Противно на изводите в обжалваното решение, настоящият състав въз основа на събраните в хода на производството доказателства намира, че актът е постановен в нарушение на изискванията за неговата форма, тъй като в него липсват посочени фактическите основания за неговото издаване, както и конкретните, приложими за случая правни основания. Така установеното представлява нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, въвеждаща общи изисквания към формата на административните актове, приложима в случая, доколкото в специалните норми не са предвидени други специфични изисквания.

Цитираните в акта разпоредби на чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 във вр. с чл.33, ал.1, т.2,3 и 5 от същата Наредба предвиждат, че ДФЗ прекратява поетия ангажимент и едновременно с това предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал.4, когато подпомаганите лица не са изпълнили задълженията си, както следва по чл.30, ал.1, т.2 – до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най – малко веднъж да се получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, като сертификатът удостоверява произведена биологична продукция, по т.3-да предоставят документите по т.2 и 5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент и/или ДФЗ-РА, може да използва информацията от регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, и по т.5-да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях продукти с правилата за биологичното производство за площите/животните/пчелните семейства по чл.6, ал.4 и 6 до края на ангажимента.

От изложената в акта фактология, която на практика представлява изброяване на множество правни норми от актове на вътрешното и европейското законодателство не става ясно за неспазване на кое от изискванията по чл.33, ал.1, т.2,3 и 5 от Наредба №4/2015г. е разпоредено прекратяването, предвид чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата. Не е посочено съдържанието на кой представен документ не отговаря на посочените в чл.33, ал.1, т.2 и 3 от Наредба №4/2015г. изисквания, тъй като същият не е индивидуализиран като номер, дата на издаване и издател. В тази връзка изводи за мотивираност на оспорения акт не могат да се направят и от Уведомително писмо изх .№ 01-6500/2442 от 13.05.2021г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ.

Отделно от това липсва каквото и да е било обсъждане на представените сертификати от жалбоподателя и защо въпреки тях се прилага посоченото правно основание. Бланкетното изречение, че не се възприемат възраженията и доказателствата на адресата на акта сочи и на неизпълнение на задълженията на административния орган по чл.35 и чл.36 от АПК да събере и обсъди доказателствата и възраженията на страната.

Законосъобразността на административния акт се преценява съобразно фактическите и правни основания, посочени в него и в съдебното производство се доказва съществуването им, като няма възможност за пръв път същите да бъдат формулирани пред съда.

При така установеното нарушение на изискванията за формата на акта, представляващо самостоятелно отменително основание по чл.146,т.2 от АПК изводът на съда за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт е неправилен.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено, вместо което следва да се постанови ново, с което обжалвания акт, като постановен в нарушение на изискванията за неговата форма по чл.59, ал.2, т.2 от АПК се отмени, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне, при спазване на посочените изисквания, като бъдат изложени фактическите основания за постановяването му, установени след изпълнение на задълженията по чл.35 АПК, след което да се посочат и конкретните, относими към тези факти правни норми.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в това производство в размер на 70лв, съобразно представения списък на л.18.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5361 от 10.08.2023г., постановено по адм. дело №6502/2022г. по описа на Административен съд – София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Т., Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019 с изх. №01-6500/200 от 18.01.2022г. на зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, като незаконосъобразен и

ВРЪЩА преписката на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие“ да заплати на Д. Т. с [ЕГН] разноски в размер на 70 лв./седемдесет лева/.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА

Дело
  • Вергиния Димитрова - докладчик
  • Еманоил Митев - председател
  • Тинка Косева - член
Дело: 10554/2023
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Пето отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...