Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Вергиния Димитрова

по касационно административно дело № 10715/2023 г. Производството е по чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ гр. София срещу Решение №813/28.07.2023г. по адм. дело№220/2023г. по описа на Административен съд – Бургас.

Според жалбоподателя, съдебният акт е неправилен, постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Излагат се съображения за правилен и законосъобразен административен акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния съдебен акт, претендира юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Постъпил е писмен отговор на касационната жалба от „А. П. 2020“ ЕООД, представлявано от управителя В. А..

Излагат се доводи, че касационната жалба е неоснователна и се прави искане за потвърждаване на съдебното решение.

В с. з. касационният жалбоподател, заместник изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ гр. София, редовно призован не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Развива подробни съображения за липса на касационни основания по чл.209 от АПК и предлага да се остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу решение на АС-Бургас, което подлежи на касационен контрол пред Върховния административен съд и затова е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Постановеното съдебно решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт.

Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване на правото на жалба от „А. П. 2020“ ЕООД, представлявано от управителя В. А. срещу Уведомително писмо с изх. №02-020-2600/1391 от 12.01.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площи за кампания 2021, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“.

Съдебното решение е правилно.

Административният съд е определил точно предмета на оспорване, а именно цитираното по-горе уведомително писмо в частта, в която е наложена редукция/намаление в размер на 24 923,15 лв за схема /мярка СП/основна/ - съгласно Таблица 1 от Уведомителното писмо, както и в частта, в която е наложена санкция в размер на 17 375,62 лева-СП/основна/.

Съдът е извършил дължимата проверка по чл.168, ал.1 от АПК на оспорения административен акт. Приел е, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в предвидената писмена форма, но не съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2, т.4 от АПК-фактически и правни основания за издаването му, което представлява съществено нарушение и е основание за отмяна на акта по чл.146, т.2 от АПК.

Направен е задълбочен анализ на текста на уведомителното писмо и приложените таблици, както и на посочените пояснения към таблиците.

Изводът на съда, че съдържанието на административния акт не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно неговата форма е съответен на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка.

Правилно е отбелязано, че мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване. Становището на административния орган от 23.02.2023г. пред първоинстанционния съд не санира порока на издаденото Уведомително писмо в конкретния случай.

Изложените мотиви от първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът препраща към тях.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства, както и с приложимия материален закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за касационното производство.

Ответникът не е претендирал разноски за касационната инстанция, поради което такива не се присъждат

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №813/28.07.2023г. по адм. дело №220/2023г. по описа на Административен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА