Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 10803/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.160 ал.6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Данъчно-осугурителна практика“ /“ОДОП“/ - София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/, подадена чрез юрк. И. срещу решение № 5453 от 22.08.2023 г., постановено по адм. дело № 4198/2023 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на „ИБЕРДРОЛА ИНМОБИЛИАРИЯ РИЪЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД е отменен акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-22221022217038-004-001/15.12.2022 г., потвърден с Решение № 270 от 02.03.2023 г. на директора на дирекция от „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, в частта, в която не е уважено искането на дружеството да му бъдат възстановени суми по искане с вх. № 53-06-9776/22.11.2022 г. за законна лихва върху сумата 147 635, 87лв. от 14.12.2009 г. до окончателното й изплащане, която към момента на подаване на искането в размер на 194 833.21лв. и законна лихва върху сумата от 24 047, 83 лв. от 31.05.2012 г. до окончателното й изплащане, която към датата на подаване на искането е в размер на 25 610.48лв.

В касационната жалба се прави оплакване за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че процесните вземания са с частноправен характер и по отношение на тях е приложим давностния срок уреден в чл. 110 ЗЗД, който в случая е изтекъл на 31.12.2021 г. Иска се отмяна на постановеното решение. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - „ИБЕРДРОЛА ИНМОБИЛИАРИЯ РИЪЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД чрез адв. Х. и адв. М., в писмен отговор излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил акт за прихващане или възстановяване № П-22221022217038-004-001 от 15.12.2022 г., потвърден с решение № 270 от 02.03.2023 г. на директора на дирекция от „ОДОП“-София, в частта с която не е уважено искането на дружеството да му бъдат възстановени следните суми по искане с вх. № 53-06-9776/22.11.2022 г. - за законна лихва върху сумата 147 635, 87лв. от 14.12.2009 г. до окончателното й изплащане, която към момента на подаване на искането е в размер на 194 833.21лв.; за законна лихва върху сумата от 24 047, 83 лв. от 31.05.2012 г. до окончателното й изплащане, която към датата на подаване на искането е в размер на 25 610.48лв.

Административният съд е приел, че актът за прихващане и възстановяване е издаден от компетентен орган в изискуемата форма. За да отмени административният акт в обжалваната част съдът е приел, че е налице нарушение на материалния закон, в частта с която не е възстановена законната лихва върху недължимо внесени от дружеството суми по отменен ревизионен акт. Обосновал е извод, че реда и основанията за възстановяване на вземания от рода на процесното е уреден в чл. 129 от ДОПК, включително и за лихвите върху тях. Следователно, приложими са специалните давностни срокове по ДОПК, които са 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която са възникнали. За неоснователни са приети доводите на органа за прилагане на давността по чл. 111 от ЗЗД за вземанията за лихви, предмет на настоящото дело. Въз основа на изложеното съдът е приел, че вземането за лихви върху недължимо внесени суми, предмет на искането за възстановяване не е погасено по давност, тъй като такава е започнала да тече на 01.01.2018 г. Решението е валидно, допустимо и правилно.

С оспореният пред Административен съд София–град Акт за прихващане и възстановяване № П-22221022217038-004-001/15.12.2022 г., потвърден с Решение № 270 от 02.03.2023 г. на директора на дирекция от „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП на „ИБЕРДРОЛА ИНМОБИЛИАРИЯ РИЪЛ ЕСТЕЙТ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД са възстановени недължимо внесени суми за ДДС и лихви по отменен ревизионен акт от 02.05.2012 г. на ТД на НАП – София във връзка с Решение № 2493 от 14.04.2014 г. по адм. дело 510/2013 г. по описа на Административен съд София град, оставено в сила с решение № 15544 от 18.12.2017 г. по адм. дело 6946/2014 г. по описа на ВАС, с което е отменен ревизионния акт. С оспореното АПВ не е уважено искането на дружеството от 22.11.2022г. за възстановяване на законната лихва върху тези суми, основаващо се на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, като е посочено, че същите суми не подлежат на възстановяване на задълженото лице поради изтекла 3- годишна погасителна давност по чл. 111, б. в) от ЗЗД.

По делото няма спор по фактите, че недължимо внесените суми по реда и при условията на чл.129 и сл. от ДОПК подлежат на възстановяване и то ведно с лихвите, до датата на ефективното им възстановяване. Спорът е относно давностните срокове за погасяване на вземанията за лихви.

Съгласно чл.129, ал.1 от ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Това е специален текст в ДОПК, който дерогира разпоредбите на ЗЗД за по-кратък давностен срок за погасяване на вземания за лихви. Текстът на ДОПК не прави разлика между срока, в който може да се направи искане за възстановяване на главница и този за подаване на искане за възстановяване на лихви. При липса на такава разлика, за вземането за лихви от недължимо внесени публични задължения е установен същия петгодишен срок както и за събирането на тези публични вземания. Затова като е приел, че давността за главницата, се следва и за лихвата, съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения. Следователно и с оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК, както за главното задължение, така и за лихвите, приложима петгодишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК.

С оглед на изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховен административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5453 от 22.08.2023 г., постановено по адм. дело № 4198/2023г. по описа на Административен съд - София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА