Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. А. Членове: МАРТИН А. С. при секретар М. Т. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя А. А. по административно дело № 10933/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. В., чрез адв. П. като процесуален представител, против решение № 5691 от 27.09.2023 г., постановено по адм. дело № 6182/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-02-16-515 от 05.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез адв. П. като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. В. против заповед № РД-02-16-515 от 05.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение на длъжност „началник на отдел” в отдел „Стратегическо управление и развитие на водоснабдяването и канализацията”, дирекция „Водоснабдяване и канализация и благоустройствени дейности” при МРРБ, поради съкращаване на длъжността.

За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материално-правните разпоредби и целта на закона. Излага съображения, че е утвърдено ново длъжностно разписание и ново поименно разписание на длъжностите в сила от 05.06.2023 г., като се установява закриване на отдели „ВиК инфраструктура” и „Стратегическо управление и развитие на водоснабдяването и канализацията” в дирекция „Водоснабдяване и канализация и благоустройствени дейности”, създаването на тяхно място на нов отдел „Водоснабдяване и канализация” с 27 щатни бройки, с което поради закриване на цялото звено е извършено реално съкращаване на длъжността „началник отдел” на отдел „Стратегическо управление и развитие на водоснабдяването и канализацията”, спадаща към длъжностите с ръководни функции според т. 126 от Класификатора на длъжностите в администрацията. Посочва, че предварително обявени критерии за извършване на подбор не са установени и при липса на такива органът по назначаването има неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност при извършено съкращение на длъжността да прецени кои служители да остави на работа независимо от професионалния опит, придобитите квалификации и времето, през което са работили в системата на държавната администрация. Приема, че не съществува законово задължение за органа по назначаване при закриване на структурни звена в администрацията да предложи на съкратения служител незаети или други подходящи длъжности. Достига до извод, че длъжността „началник отдел” съществува, но с различни като обем и съдържание функции, задължения и изисквания. По тези съображения приема, че е осъществено правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което отхвърля жалбата срещу оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от приетите доказателства, а изведените въз основа на нея правни изводи са законосъобразни и обосновани.

Спорът е относно обосноваността на направените от съда констатации и правната квалификация на установените факти. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е реално съкратена, когато е намален щатният й брой в структурата на съответната администрация или когато са променени значително обема и съдържанието на функциите, задълженията и изискванията, залегнали в длъжностна характеристика. За законосъобразността на съкращението не е необходимо тези две предпоставки да съществуват кумулативно.

В случая е извършена промяна в структурата на администрацията като два отдела са закрити и вместо тях е създаден нов отдел „Водоснабдяване и канализация” в същата дирекция „Водоснабдяване и канализация и благоустройствени дейности” при запазване на общата численост на служителите. В резултат на извършеното преструктуриране са премахнати двете длъжности на началник отдел в закритите отдели, като е създадена нова такава на новосформирания отдел. При тези данни правилно съдът приема, че длъжността „началник на отдел” в отдел „Стратегическо управление и развитие на водоснабдяването и канализацията”, заемана от жалбоподателката, е премахната.

При упражняване на правомощията си по чл. 2, ал. 3 ЗДСл министърът на регионалното развитие и благоустройството извършва такива промени в рамките на нормативно определената структура и численост на персонала на министерството, в резултат на които е постигната целта за оптимизиране на работата и подобряване качеството на работа, засилване на контрола и оперативното управление на дейностите в дирекция „Водоснабдяване и канализация и благоустройствени дейности” чрез обединяване на два отдела със сходни функции предвид докладната записка на директора на дирекцията. Намаляването на бройките за длъжността „началник на отдел” представлява хипотеза на реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, като закритата длъжност е трансформирана в „главен експерт”.

В резултат на длъжностни промени, с които се премахва нормативно определена длъжност, за да се приеме запазването й следва да се установи, че друга длъжност, носеща различно наименование, разкрива в еднаква или в достатъчно висока степен същата система от функции, задължения и изисквания на закритата длъжност. Правилно съдът приема, че в случая няма припокриване на функции и задължения на длъжностите „началник на отдел” в отдел „Стратегическо управление и развитие на водоснабдяването и канализацията” и „началник” на новосъздадения отдел „Водоснабдяване и канализация”, които да обосноват извод за запазване на длъжността.

По делото са представени длъжностните характеристики за двете длъжности, при съпоставката на които се установява, че новата длъжност обединява функциите и задълженията на началниците на двата закрити отдела, като съдът подробно разграничава новите задължения, които се предвиждат за длъжността „началник на отдел” в отдел „Водоснабдяване и канализация”. Сред задълженията, които не се съдържат в длъжностната характеристика за съкратената длъжност, са: 1. координация на дейностите при подготовката на план за възлагане на обществени поръчки, свързани с дейността на отдела; 2. извършване на проверка и съгласуване на документи, предоставени от страна на изпълнителите по договори за строителство, строителен надзор, проектни дейности, авторски надзор и други видове услуги; 3. даване на указания и контрол върху изготвяне на становища във връзка с реализирането на инвестиционни проекти на публичната ВиК инфраструктура; 4. ръководство и контролиране на събирането на информация, свързана със състоянието на язовирите с приоритетно питейно водоснабдяване и с населените места с нарушено водоснабдяване и проблеми с качествата на питейната вода, и др. От значение не са бройките на припокритите задължения, които в голяма част съвпадат със закритата длъжност, а съществените различия, които са следствие на задълженията, преминали от другата закрита длъжност „началник на отдел” в отдел „ВиК инфраструктура” поради променената и оптимизирана структура на администрацията в дирекция „Водоснабдяване и канализация и благоустройствени дейности”. Разширяването на обема на функциите, задълженията и изискванията за новата длъжност не позволява да се приеме наличие на идентичност между двете длъжности, поради това и тезата на касационната жалбоподателка за липса на реално съкращаване на длъжността е неоснователна.

Правилно са възприети от първоинстанционния съд като неотносими към спора направените възражения, че структурните промени не са извършени предвид факта, че нейното име фигурира като началник на отдел „Стратегическо управление и развитие на водоснабдяването и канализацията” на електронната страница на МРРБ след прекратяване на служебното й правоотношение. Поддържането на официалната страница на министерството и своевременното актуализиране на съдържащата се там информация не могат да обосноват заключение за това, че структурните промени не са извършени по нормативно регламентирания за това ред.

Неоснователни са доводите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неизискване от съда на цялото служебно досие на жалбоподателката. По делото са събрани и обсъдени всички относими за правния спор доказателства, от които е изведен законосъобразен извод за действително извършено съкращаване на заеманата от нея длъжност.

Като отхвърля оспорването срещу оспорената заповед, съдът постановява правилно решение, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на сторените за настоящата инстанция разноски. От касационния жалбоподател не е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което същото следва да се присъди в пълния размер от 1200 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5691 от 27.09.2023 г., постановено по адм. дело № 6182/2023 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА И. В., с [ЕГН] да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството направените разноски за касационната инстанция в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. А. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА