Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 11002/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи /[Фирма 1]/ срещу Решение № 5272 от 07.08.2023 г., постановени по адм. дело № 10402/2022 г. по описа на Административния съд – София-град /АССГ/. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно и необосновано– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че съдът превратно е тълкувал материалноправните разпоредби, като мотивите и волята на съда в обжалваното решение са изцяло неясни и неразбираеми. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната страна. Иска се присъждане на разноски.

Ответникът Ц. И., чрез адв. Д. Г., оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба от Ц. И. срещу определение № 7963 от 20.09.2023г. по същото дело, с което се отхвърля искането на Иванова за изменение на решение № 5272 от 07.08.2023 г., постановено по административно дело 10402/2022г. в частта за разноските. В частната жалба са изложени доводи, че като е приел направеното възражение за прекомерност и е намалил присъденото адвокатско възнаграждение в полза на Иванова под минималния размер посочен в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, е съобразил само материалния интерес, а не реално извършената от адвоката работа.

В писмен отговор от[Фирма 1], се оспорват посочените твърдения и настоява, че правилно съдът е намалил размера на присъдените разноски по делото, поради тяхната прекомерност.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

И касационната, и частната жалба са подадени в срок от надлежна страна и са процесуално допустими.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, а частната - основателна. По касационната жалба на[Фирма 1]:

С обжалваното решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на Ц. И. сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща имуществена вреда във връзка със заплатена глоба по наказателно постановление № 21-4332-008859 от 27.04.2021 г., отменено в изцяло впоследствие от съда, както и сумата 190 /сто и деветдесет/ лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение – 150 лв. и заплатени съдебни такси – общо 40 лв.

Пред първоинстанционния съд е установено, а и страните не са спорели, че с наказателно постановление № 21-4332-008859 от 27.04.202г., съставено от длъжностно лице от състава на[Фирма 1], на Ц. И. на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 183, ал.5, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 100 лв. Наказателното постановление е оспорено и с Решение № 3313 от 31.08.2021 г. по н. а.х. д № 8104 от 2021 г. по описа на Софийски районен съд е отменено изцяло. В хода на производството ищцата е заплатила доброволно глобата, за което е представено доказателство – квитанция екз. №1 за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство за сумата от 100 лв.

Първоинстанционният административен съд е изложил съображения, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки за възникване отговорността на държавата. Намерил е обаче, че в случая уговореният и заплатен от ищцата размер на адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. е в завишен размер, поради това, че делото е с незначителна правна и фактическа сложност, както и поради цената на иска. Присъдил е сумата от 190 лв. за разноски – за адвокатско възнаграждение и съдебна такса.

Настоящият състав счита решението за правилно и следва да бъде оставено в сила.

Правилен е изводът на АССГ, че заплатените глоби налагани от[Фирма 1] по наказателни постановления, отменени като незаконосъобразни по съответния ред, подлежат на възстановяване като имуществена вреда по реда на ЗОДОВ.

За да се реализира безвиновната отговорност на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът следва да докаже по безспорен и категоричен начин, с допустимите по АПК и ГПК доказателства, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие; 2. постановен или извършено/неизвършено при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. от орган или длъжностно лице на ответника; 4. да са отменени по съответния ред; 5. от тях да е настъпила вреда и 6. тази вреда да е в пряка и непосредствена причинна връзка с постановения незаконосъобразен акт, действието или бездействието. При липса, на който и да било от посочените елементи отговорността на държавата не може да се реализира по реда на специалния закон – ЗОДОВ. Доказателствената тежест е на ищеца. В случая, правилно административният съд в своето решение постановява, че безспорно са налице всички предпоставки и заплатената от Иванова сума, следва да й бъде възстановена като имуществена вреда причинена от незаконосъобразен административен акт, постановен от длъжностно лице от състава на[Фирма 1].

По отношение на твърдението на касатора, че отразената в оспорваното решение воля на съда е противоречива и че мотивите на същото са неясни, то настоящата инстанция, намира, че в частта, където е записано „Административен съд София – град, като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира, че производството по делото следва да бъде прекратено.“, става въпрос за техническа грешка и че волята на съда е съвсем разбираема и ясна, като се четат мотивите и диспозитива на решението.

По възражението на касатора, че не той е надлежен ответник по иска, поради това, че в исковата молба е посочено, че сумата е заплатена по банкова сметка на Главна дирекция „Национална полиция“, която се е неоснователно се е обогатила, то настоящата инстанция намира това възражение за неоснователно. Видно от доказателствата по делото, ищцата е заплатила сумата от 100 лв. по банковата сметка посочена в наказателното постановление. Ако тази банкова сметка принадлежи на друго лице и сумата е постъпила именно по нея, то това обстоятелство не може да се вмени във вина на Иванова. Тя е изпълнила точно и добросъвестно, указанията дадени в административния акт. Освен това, настоящото производство цели обезщетяване на възникналите за лицето вреди от незаконосъобразното НП, а обезщетението е в размера на заплатената от ищцата доброволно глоба, независимо по коя сметка ѝ е било указано да я заплати.

По частната жалба на Ц. И. срещу определение № 7963 от 20.09.2023 г. по адм. дело № 10402 от 2022 г., с което се отхвърля искането й за изменение на решение № 5272 от 07.08.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските:

Съображенията на съда изложени в определението, са неправилни и то следва да бъде отменено. Настоящата инстанция не се съгласява с изводите на съда, че определения минимум в Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения не съответства на сложността на делото и извършената от адвоката работа. По делото пред АССГ веднъж е било постановено Определение № 59 от 04.01.2023 г., с което производството е било прекратено, тъй като съдът е счел, че е налице друг ред за възстановяване на заплатената глоба и препратил исковата молба по компетентност на Главна дирекция „Национална полиция“, МВР. Срещу това определение от страна на ищцата е подадена частна жалба до ВАС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът в обжалваното определение сам казва, че по случаи като настоящия, е налице противоречива съдебна практика, което не обосновава извод, че делото не е от фактическа и правна сложност. Настоящата инстанция не може да се съгласи и с извода на съда, че ответникът не е оспорвал иска, доколкото от делото и извършените по него процесуални действия е видно обратното. С оглед на горното, определението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 580 лв. – 250 лв. разноски пред първа инстанция, представляваща остатъка до 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция и 330 лв. разноски пред настоящата инстанция – 30 лв. държавна такса за частна жалба и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5272 от 07.08.2023г., постановено по адм. дело № 10402/2022 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОТМЕНЯ определение № 7963 от 20.09.2023г., постановено по адм. дело № 10402/2022 г. по описа на Административен съд – София-град и вместо това постановява:

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Ц. И., [ЕГН] сумата от 250 /двеста и петдесет/ лв. представляваща остатъка от сумата от 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Ц. И. , [ЕГН] сумата от 330 /триста и тридесет/ лева разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА