Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Т. Д. по административно дело № 11009/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"- град София срещу решение № 6001/13.10.2023 г., постановено по административно дело № 4197/2023 г. по описа на Административен съд - София-град, с което по жалба на "София плод" ЕООД е обявено за нищожно уведомителното писмо, издадено от касационния жалбоподател, с което е отказано одобрението на заявени за възстановяване суми по подадени заявки за плащане и преписката е върната на органа за ново произнасяне.

Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно и излага подробни доводи, отнасящи се до всички отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и да реши делото по същество като отхвърли предявеното от "София плод" ЕООД оспорване. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Ответникът по касационното оспорване- "София плод" ЕООД, чрез управител М. Р., счита касационната жалба за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като разгледа направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административният съд е сезиран с оспорване на уведомително писмо с изх. № 01-2600/5212#4 от 24.02.2023г., на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано одобрение на заявени за възстановяване суми по подадени заявки за плащане по схема „Училищно мляко“ и „Училищен плод“.

От фактическа страна съдът приел, че "София плод" ЕООД е одобрен изпълнител по схемите "Училищен плод" и "Училищно мляко". Дружеството е подало заявки за плащане по схема „Училищен плод“ с регистрационни номера № 01/22/150518/89773 от 09.01.2019 г., № 02/22/150518/89773 от 03.04.2019г., и № 03/22/150518/89773 от 10.05.2019 г. и по схема „Училищно мляко“ с регистрационни номера № 01/22/150518/89773 от 06.02.2019 г., № 02/22/150518/89773 от 08.03.2019 г., и № 03/22/150518/89773 от 03.04.2019 г. Съдът е посочил, че по тези заявки вече е бил постановен отказ за възстановяване с уведомително писмо с изх. № 01-2600/5212 от 13.09.2021г., издадено от заместник -изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, но този отказ е отменен с влязло в сила решение №4018 от 16.06.2022г. по адм. дело № 2437/2022г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение №11400 от 09.12.2022г. по адм. дело №7394/2022 по описа на ВАС, четвърто отделение.

С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожно обжалваното уведомително писмо. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на изискването за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но същият е постановен в противоречие с влязлото в сила решение на съда, описано по-горе.

Така постановеното решение е неправилно.

Решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът е основал съществена част от фактическите си констатации и правни изводи на доказателства, които не са събрани по установения ред. Към материалите по делото не е приложено административно дело № 2437/2022г. по описа на АССГ. Към доказателствата не са приети по предвидения в чл.148 от ГПК ред нито посоченото в мотивите уведомително писмо с изх. № 01-2600/5212 от 13.09.2021г., нито решението на АССГ, с което то е отменено, нито решението на ВАС, с което решението на АССГ е оставено в сила.

При липсата на тези доказателства напълно необоснован е направеният от съда извод, че с обжалваното, второ по ред уведомително писмо, повторно е отказано изплащането на заявени за възстановяване суми по цитираните по-горе заявки за плащане по схема "Училищно мляко" и "Училищен плод" и то със същите мотиви, при което административният орган е игнорирал „напълно дадените му от АССГ и ВАС задължителни указания“.

Отделно от това, съдът е допуснал и нарушение на чл.172а, ал.2 от АПК, тъй като в мотивите на съдебното решение не са изложени никакви фактически констатации, които да обосновават приложението на чл.177, ал.2 от АПК. В конкретния случай съдът не е посочил в какво се състои противоречието на обжалвания акт с цитираните влезли в сила съдебни решения или кои от дадените от съда задължителни указания не са изпълнени от административния орган.

Съгласно нормата на чл.177, ал.2 от АПК, на която се позовава първоинстанционният съд, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Но за да е налице тази хипотеза, съдът трябва да установи пълно съответствие - оспорваният административен акт, чиято нищожност се претендира, следва да е повторно издаден от административния орган акт със същото съдържание като отменения, т. е. - да е налице административен акт, с който са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания, както и да е налице идентичност на страните. При това следва да се прецени и обстоятелството дали с решението, с което е отменен първият административен акт, са разрешени със сила на пресъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи наличието на субективните права, предмет на акта. В случая това е правото на възстановяването на направените разходи за възнаграждения по сключени договори за извършване на дейност по разпределяне на продуктите по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Само при решенията, при които след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на пресъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права – предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. Ето защо, при липсата на произнасяне относно самите субективни права или задължения, които са предмет на акта, силата на пресъдено нещо на съдебното решение не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. Такава е хипотезата, в която индивидуалният административен акт е отменен поради допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК - липса на фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му, и преписката е върната за ново произнасяне. Тогава органът може да постанови акт със същия резултат, но е длъжен да изложи фактическите и правни основания, на които се основава издаването му.

Поради изложените съображения постановеното съдебно решение следа да бъде отменено като неправилно. Тъй като са установени съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК спорът не може бъде разрешен по същество от касационната инстанция, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане съдът следва да изясни всички факти, които са от значение за разрешаване на спора, като приобщи по предвидения в ГПК ред към доказателствата по делото административно дело № 2437/2022 г. по описа на АССГ и едва тогава да извърши преценка за наличието на предпоставките по чл.177, ал.2 от АПК, спазвайки дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на чл.177, ал.2 от АПК.

С оглед на правилото на чл.226, ал.3 от АПК по разноските за водене на делото в касационната инстанция следва да се произнесе първоинстанционния съд.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6001/13.10.2023 г., постановено по административно дело № 4197/2023 г. по описа на Административен съд - София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА