О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2053

гр. София, 19.07.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

И. А.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1133 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ви-В. Х. ЕАД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. А. Т., срещу решение № 196 от 22.03.2023 г., постановено по в. т. д. № 817/2022 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение, след отмяна на решение № 260428 от 23.06.2022 г. по т. д. № 2223/2020 г. на Софийски градски съд, е осъдено „Ви-В. Х. ЕАД да заплати на „П. Т. К. ЕООД на основание чл.99, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД сумата 155 000 евро, платена по несключен между „Ф. Р. ЕАД и „Ви-В. Х. ЕАД договор за продажба на 7 % от акциите, притежавани от „Ви-В. Х. ЕАД в ЗК „Надежда“ АД, и във връзка със споразумение за покупко - продажба на акции от 15.07.2016 г., сключено между „Ф. Р. ЕАД и „Ви-В. Х. ЕАД, което вземане е прехвърлено възмездно с договор за цесия от 29.11.2016 г. от „Ф. Р. ЕАД на „Т. Т. К. ООД (предишно наименование на „П. Т. К. ЕООД), ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК за първоинстанционното и за въззивното производство (съответно 23 407 лв. и 16 985 лв.).

В жалбата се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно и необосновано е приел за осъществени елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, въпреки направения извод, че претендираната с иска сума е дадена от праводателя на дружеството - ищец въз основа на валидно сключено споразумение за покупко - продажба на акции от 15.07.2016 г., с което е прекратен по взаимно съгласие договор за покупко - продажба на акции от 17.11.2015 г. и което не съдържа уговорки за отлагателно условие или за друг факт, чието несбъдване може да се квалифицира като „неосъществено основание“. Навежда оплаквания, че : При разрешаване на правния спор въззивният съд е нарушил правилата на формално - юридическата логика, приемайки, че за „Ви-В. Х. ЕАД е възникнало задължение да върне задържаната на основание споразумението от 15.07.2016 г. сума и че „П. Т. К. ЕООД е легитимирано да получи сумата; Въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на доказателствата, като е отказал да кредитира допустими и относими свидетелски показания в нарушение на чл.172 ГПК, игнорирал е констатациите в заключението на съдебно - счетоводната експертиза относно осчетоводяването на сумата 155 000 евро от „Ви-В. Х. ЕАД като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД, редовността на воденото от дружеството счетоводство и нередовността на счетоводните записвания при „Ф. Р. ЕАД, не е извършил съвкупна преценка на доказателствата, а ги е обсъдил едностранчиво и селективно в полза на защитната теза на ищеца, отказал е да обсъди важно за спора доказателство - споразумение от 18.07.2016 г., приемайки неправилно, че е настъпила преклузия по чл.367, ал.3 ГПК за представянето му и че е доказана недостоверност на отразената в съдържанието му дата по см. на чл.181 ГПК; В мотивите към решението въззивният съд не се е произнесъл по всички доводи на „Ви-В. Х. ЕАД, свързани с правната природа на постигнатото със споразумението от 15.07.2016 г. съгласие за задържане на сумата 155 000 евро като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД; Изводите на съда по повод тълкуването на уговорките в споразумението от 15.07.2016 г. не са съобразени с разпоредбата на чл.20 ЗЗД и при формирането им не е изследвано задълбочено предназначението на гаранцията, както и срока на нейното действие; В нарушение на чл.280, ал.3 ТЗ въззивният съд е отрекъл възможността холдинговото дружество да държи като гаранция парични средства в полза на дъщерните си дружества; В противоречие с доказателствата и с приложимите законови разпоредби съдът е приел, че договорът за цесия от 29.11.2016 г. е действителен и че легитимира ищеца като носител на правото да получи претендираната по съдебен ред сума; Решението е постановено при съществено нарушение на чл.22, ал.1, т.6 ГПК с участие на съдия, по отношение на когото е съществувало основание за отстраняване от делото.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Според твърденията на касатора, основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е налице поради обстоятелството, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочена задължителна практика на ВС и ВКС и практика на ВКС по значими за изхода на делото въпроси (от № 1 до № 14), свързани с приложението на отделните фактически състави на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД; процесуалните задължения на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и да се произнесе по всички твърдения, доводи и възражения на страните, като изложи собствени мотиви по чл.236, ал.2 ГПК; доказателствената сила на редовно водените от страна в процеса счетоводни книги и вписвания в тях; съобразяването на критериите по чл.20 ЗЗД; приложението на разпоредбите на чл.75, ал.1 ЗЗД, чл.22 ЗЗД и чл.280, ал.3 ТЗ; доказателствената стойност на свидетелски показания, подлежащи на преценка съгласно чл.172 ГПК; разпределението на доказателствената тежест за установяване достоверната дата на оспорен частен документ, по който оспорващият не е страна, но документът е осчетоводен надлежно от представилата го страна; настъпването на преклузия по чл.133 вр. чл.370 ГПК за представяне на писмено доказателство при дадена от съда възможност за това на основание чл.146, ал.3 ГПК; валидността на договор за цесия и необходимото съдържание на договора, когато предмет на прехвърляне с него е вземане от неоснователно обогатяване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е аргументирано с твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по обуславящи изхода на делото въпроси (от № 15 до № 19), които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на формирана съдебна практика и обществената значимост на отношенията, които засягат, а именно : „Може ли по силата на разпоредбата на чл.280, ал.3 ТЗ холдингово дружество да държи депозити и гаранции в полза на дъщерни дружества; Гаранцията, дадена в полза на застраховател, обезпечаваща вредите от грешки на застрахователния брокер, покрива ли евентуални вреди от фалшиви (неистински или подправени) застрахователни полици или само от технически грешки при изготвяне на полиците; Възможно ли е да възникне основание за отговорност на застрахователния брокер към застрахователя след отнемане на лиценза на застрахователя, по застрахователни договори, сключени с посредничеството на брокера, чиито срок на действие не е изтекъл“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа и очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК на въззивното решение, обусловена от извода на въззивния съд, че е възможно успешно провеждане на иск на извъндоговорно основание (неоснователно обогатяване) при наличие на валидно възникнало и неопорочено договорно съглашение между страните (споразумение от 15.07.2016 г. за прекратяване на договор за покупко - продажба на акции от 17.11.2015 г.).

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „П. Т. К. ЕООД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. О. М., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Производството по т. д. № 2223/2020 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на „П. Т. К. ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за сумата 155 000 евро срещу „Ви-В. Х. ЕАД. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните твърдения : На 17.11.2015 г. е сключен договор за покупко - продажба на акции, по силата на който „Ви-В. Х. ЕАД следвало да прехвърли на „Ф. Р. ЕАД 7 % от акциите си в ЗК „Надежда“ срещу цена 155 000 евро, платена от купувача. След като сделката за придобиване на акции не е била финализирана, на 15.07.2016 г. страните по договора сключили споразумение, с което постигнали съгласие договорът от 17.11.2015 г. да се счита за прекратен и заплатените от „Ф. Р. ЕАД средства по банкова сметка в размер на 155 000 евро да бъдат задържани от „Ви-В. Х. ЕАД със задължение дружеството да ги прехвърли по депозитна сметка на ЗК „Надежда“ като гаранция по брокерски договор от 15.07.2016 г. между ЗК „Надежда“ АД и „Ай Ес Ем Брокер“ ООД - Италия. С договор за цесия от 29.11.2016 г. „Ф. Р. ЕАД прехвърлило на „Т. Т. К. ООД (впоследствие „П. Т. К. ЕООД) вземането си към ЗК „Надежда“ АД и уведомило длъжника за извършената цесия. Съгласно споразумението от 15.07.2016 г., сумата 155 000 евро следвало да бъде прехвърлена от „Ви-В. Х. ЕАД от името и за сметка на „Ф. Р. ЕАД като депозит в полза на ЗК „Надежда“ АД и като условие за сключване на договор за упражняване на брокерска дейност от 15.07.2016 г. между ЗК „Надежда“ АД и „Ай Ес Ем Брокер“ ООД. По силата на чл.14.7 от брокерския договор внесеният от „Ф. Р. ЕАД депозит следвало да изпълнява гаранционни функции и да обезпечава работата между застрахователното дружество и дружеството - брокер. Впоследствие, поради отнемане на лиценза на застрахователното дружество, съгл. писмо от 04.01.2017 г., сътрудничеството с брокера било прекратено и основната функция на предоставения депозит се изгубила, от което за „Ф. Р. ЕАД се породили основание и интерес да иска от ЗК „Надежда“ АД, където следвало да се намира сумата 155 000 евро, нейното връщане. Въпреки многократно отправените покани и разменена кореспонденция, вкл. с Комисията за финансов надзор, сумата 155 000 евро не била върната. Предвид изложените твърдения и като е поддържал, че „ответникът е получил исковата сума по неосъществил се договор за продажба на акции, не е изпълнил поетото към „Ф. Р. ЕАД задължение по подписаното споразумение от 15.07.2016 г. да преведе сумата към ЗК „Надежда“ АД и практически е присвоил същата, вместо да я преведе по сметка на застрахователното дружество“, ищецът е формулирал петитум за осъждане на ответника да му заплати сумата 155 000 евро, представляваща „цена по неосъществил се договор за продажба на акции, неправомерно задържана“, ведно със законните последици.

В изпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания с молба от 25.11.2020 г. ищецът е уточнил обстоятелствената част на исковата молба, като е посочил, че в споразумението от 15.07.2016 г. е постигнато съгласие сумата 155 000 евро „да не бъде върната“, т. е. да остане в патримониума на „Ви-В. Х. ЕАД, представлявано по закон от В. С., и дружеството да я задържи (използва) като гаранция в полза на дъщерното си дружество ЗК „Надежда“ АД, чийто законен представител е също В. С.; Средствата остават в патримониума на „Ви-В. Х. ЕАД, но временно придобиват статут на гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД по договора с „Ай Ес Ем Брокер“ ООД, като „вземането на „Ф. Р. ЕАД към „Ви-В. Х. ЕАД не се погасява и не променя титуляра си, а временно променя статута си в гаранция“; Договорът за цесия от 29.11.2016 г. е сключен с цел „да се прехвърли вземането за сумата 155 000 евро, дължимо от ответника след отпадане на нуждата от гаранция съгласно договора от 15.07.2016 г.“.

Въведените с исковата молба фактически твърдения, уточнени с молбата от 29.11.2020 г., и формулираният петитум за връщане на получената на неосъществено основание сума от 155 000 евро не са изменяни до изтичане на срока по чл.372, ал.2 ГПК. В първото открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца е направил изявление, че ответникът не е изпълнил споразумението от 15.07.2016 г. и с исковата молба ищецът го е развалил.

С отговора на исковата молба ответникът „Ви-В. Х. ЕАД е оспорил иска с възражения за недопустимост - поради липса на процесуална легитимация в полза на „П. Т. К. ЕООД да претендира заплащане (връщане) на сумата 155 000 евро, и за неоснователност. Навел е твърдения, че към момента на подписване на споразумението от 15.07.2016 г. е имал готовност да върне по банкова сметка на „Ф. Р. ЕАД получената сума от 155 000 евро, но с цел избягване заплащането на неустойка за неизпълнение на договора от 17.11.2015 г. последното е поискало сумата да не бъде връщана чрез превод по банковата му сметка, а да бъде задържана от „Ви-В. Х. ЕАД и да бъде използвана за изпълнение на задълженията на негов контрахент - „Ай Ес Ем Брокер“ ООД, по сключен със ЗК „Надежда“ АД брокерски договор; При сключване на споразумението „Ви-В. Х. ЕАД не е поемало задължение да превежда задържаната като гаранция сума на ЗК „Надежда“ АД, а се е съгласило да я държи в полза на ЗК „Надежда“ АД във връзка с брокерския договор от 15.07.2016 г., който не е прекратен и обезпечителната нужда на гаранцията не е отпаднала; С подписване на споразумението, респ. с постигането на съгласие за задържане на сумата, платена като цена по неосъществения договор за продажба на акции, произтичащото от договора вземане е „върнато“ на „Ф. Р. ЕАД и искът за връщане на сумата 155 000 евро като получена на неосъществено основание е неоснователен. В отговора са направени и възражения, че договорът за цесия е нищожен, евентуално - че същият има за предмет вземане към ЗК „Надежда“ АД, а не към „Ви-В. Х. ЕАД.

Първоинстанционният съд е квалифицирал иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и след събиране на ангажираните от страните доказателства се е произнесъл с решение, с което е отхвърлил исковата претенция „за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 155 000 евро, представляваща цена по неосъществил се договор за продажба на акции, неправомерно задържана от него“. В резултат на извършена преценка на фактите и доказателствата по делото съдът е достигнал до изводи, че с подписване на твърдяното в исковата молба споразумение от 15.07.2016 г. „Ф. Р. ЕАД и „Ви-В. Х. ЕАД са прекратили и уредили доброволно правоотношението си по договора от 17.11.2015 г. за продажба на акции, по силата на който е платена сумата 155 000 евро, като са се съгласили сумата да се счита върната на „Ф. Р. ЕАД и едновременно с това са създали ново правоотношение, съгласявайки се по нареждане на „Ф. Р. ЕАД същата сума да се предостави под формата на гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД в отношенията й с „Ай Ес Ем Брокер“ ООД по сключения на 15.07.2016 г. договор (споразумение за сътрудничество) и да се държи с това предназначение от „Ви-В. Х. ЕАД от името и за сметка на ЗК „Надежда“ АД; Гаранцията е дадена от „Ф. Р. ЕАД по възлагане и упълномощаване от „Ай Ес Ем Брокер“ ЕООД с цел обезпечаване на риска в отношенията на ЗК „Надежда“ АД със застрахователния брокер, което означава, че „Ф. Р. ЕАД е действало като довереник на брокера - от негово име и за негова сметка, и по силата закона правата и задълженията от неговите действия са възникнали направо за брокера, на когото принадлежат паричните средства по предоставената гаранция; След като паричните средства по гаранцията принадлежат на брокера, „Ф. Р. ЕАД няма вземане към „Ви-В. Х. ЕАД за връщане на сумата 155 000 евро и ищецът „П. Т. К. ЕООД не е придобил вземане с това съдържание по силата на договора за цесия от 29.11.2016 г., което обуславя неоснователност на исковата претенция. Като допълнителен аргумент за неоснователност на иска първоинстанционният съд е изтъкнал и обстоятелството, че обезпечителната функция на гаранцията не е отпаднала към датата на предявяване на иска поради наличие на действащи застрахователни полици.

Сезиран с въззивна жалба от „П. Т. К. ЕООД, Апелативен съд - София е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е отменил решението на първоинстанционния съд и е осъдил „Ви-В. Х. ЕАД да заплати на дружеството - ищец сумата 155 000 евро на основание чл.99, ал.1 вр. чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че между „Фин-Риск“ ЕАД и „Ви-В. Х. ЕАД е сключено споразумение от 15.07.2016 г. с твърдяното в исковата молба съдържание; че със споразумение за сътрудничество от 15.07.2016 г. са уредени отношенията между ЗК „Надежда“ АД и „Ай Ес Ем Брокер“ ООД по повод развиването на застрахователна дейност от страна на застрахователното дружество на територията на Италия; че с договор за цесия от 29.11.2016 г. „Ф. Р. ЕАД е прехвърлило на „П. Т. К. ЕООД вземане в размер на 155 000 евро към ЗК „Надежда“ АД „по депозит съгласно договор от 15.07.2016 г.“, заедно с всичките му обезпечения, привилегии и други принадлежности, за сумата 75 000 евро (платена от цедента), като длъжникът ЗК „Надежда“ е уведомен за цесията на 21.06.2017 г.; че с решение № 1132-ОЗ/17.08.2017 г. на Комисията за финансов надзор е отнет издаденият на ЗК „Надежда“ АД лиценз за извършване на застраховане, забранено е на дружеството да се разпорежда с активите си до започване на производство по ликвидация и да сключва нови застрахователни договори и договори за активно презастраховане по всички класове застраховки за срок от шест месеца, назначен е квестор на дружеството до назначаване на синдик или до вписване на ликвидатор. С цел изясняване на фактите по делото въззивният съд се е позовал на заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза, според което платените от „Ф. Р. ЕАД по договор за продажба на акции от 17.11.2015 г. 155 000 евро са отчитани в дружеството по сметка 402 „Доставчици по аванси“; В счетоводството на „Ф. Р. ЕАД няма данни, потвърждаващи счетоводни записвания във връзка със споразуменията от 15.07.2016 г., отчитането на сумата 155 000 евро като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД и съществуването на разчетни отношения между „Ф. Р. ЕАД и „Ай Ес Ем Брокер“ ООД; След сключване на договора за цесия от 29.11.2016 г. в счетоводните записвания през 2016 г. е отразена продажба на вземане за 155 000 евро, осчетоводено по сметка 402; В счетоводството на „Ви-В. Х. ЕАД получената сума от 155 000 евро е отчитана счетоводно като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД в периода от 15.07.2016 г. до датата на проверката от вещото лице - 31.12.2021 г., като счетоводните записвания са водени редовно.

За да разреши правния спор, въззивният съд е изходил от преценката, че предявеният иск е основан на чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, в която хипотеза ищецът носи тежестта да докаже само даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото и защо има право да го задържи. Съобразявайки установените факти, съдът е приел, че е необходимо да се изследват действителните отношения между страните във връзка с правоотношението по предоставяне на гаранция. Като съществени в тази насока съдът е счел обстоятелствата, че според консолидирания годишен доклад на „Ви-В. Х. ЕАД от 19.06.2018 г. дружеството притежава 7 178 поименни акции, съставляващи 88.62 % от капитала на ЗК „Надежда“ АД, като органен представител и на двете дружества е едно и също физическо лице - В. С.. Ответникът е поддържал, че при сключване на споразумението от 15.07.2016 г. за задържане на сумата 155 000 евро като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД В. С. е действал в качеството на представляващ не само „Ви-В. Х. ЕАД, но и ЗК „Надежда“ АД. Въззивният съд е приел, че споразумението има връзка с друго съглашение - споразумението за сътрудничество от същата дата между ЗК „Надежда“ АД и „Ай Ес Ем Брокер“ ООД с характер на договор по чл.301, ал.2 КЗ, в чл.14.7 на което е уговорено брокерът да предостави депозит за гаранция в размер на 155 000 евро в полза на застрахователя с посочено в текста на чл.14.7 предназначение, като за целта упълномощава „Ф. Р. ЕАД да изплати необходимия депозит на гаранция в размер на 155 000 евро. С мотив, че по делото няма данни за наличие на упълномощителна сделка, по силата на която „Ф. Р. ЕАД да е било натоварено от брокера със задължение да плати сумата за гаранция на застрахователя или на посочено от него лице, съдът е направил извод, че „Ф. Р. ЕАД е изпълнило едно чуждо задължение. Същевременно, позовавайки се на доказателствата по делото, съдът е направил и друг извод - че не е установено надлежно изпълнение на престацията, уговорена в чл.14.7 от споразумението за сътрудничество. Аргументите за този извод са изведени от разпоредбата на чл.75, ал.1 ЗЗД, като са изложени съображения за липса на твърдения и на доказателства сумата 155 000 евро да е предадена лично на кредитора ЗК „Надежда“ АД или кредиторът да е дал съгласие сумата да бъде получена от неговия мажоритарен собственик в качеството на овластено лице по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Акцентирано е и върху отсъствието на изрично отбелязване в споразумението с „Ф. Р. ЕАД, че при сключването му представляващият „Ви-В. Х. ЕАД В. С. действа и като представляващ ЗК „Надежда“ АД. Фактът, че ЗК „Надежда“ АД е дъщерно дружество на „Ви-В. Х. ЕАД по смисъла чл.277, ал.3 ТЗ, е преценен от въззивния съд като недостатъчен за формиране на извод, че „Ви-В. Х. ЕАД е овластено от закона лице за приемане на изпълнението на задължението по чл.14.7 от споразумението за сътрудничество, с оглед самостоятелната правосубектност на всяко от дружествата в корпоративната група.

След като е достигнал до извод, че не са налице предпоставките на чл.75, ал.1 ЗЗД, за да се счита за надлежно изпълнението на престацията по чл.14.7 от споразумението за сътрудничество, въззивният съд е изразил виждане, че изпълнението би било действително, само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. Относно потвърждаването е направена констатация, че по делото няма твърдения и писмени доказателства, съдържащи изрично изявление на кредитора ЗК „Надежда“ АД за потвърждаване или за даване на съгласие задържането от ответника на сумата да съставлява изпълнение на задължението по чл.14.7 от споразумението за сътрудничество. Отречено е съществуването на данни ЗК „Надежда“ АД да се е възползвало от гаранцията чрез изплащане от ответника в полза на брокера на застрахователно обезщетение в размер на задържаната сума или на част от нея по повод настъпване на покрит от брокерския договор риск. В съответствие с изложеното въззивният съд е обобщил, че поетото от длъжника задължение по споразумението за сътрудничество не е изпълнено, тъй като извършеното от праводателя на ищеца плащане (задържане от ответника) на сумата 155 000 евро не е направено лично на кредитора, на овластено от него или от закона лице, не е потвърдено от кредитора и той не се е възползвал от него, с оглед на което „в крайна сметка дължимата сума не е постъпила в неговия патримониум; Плащането е извършено на лице, което не е действало от името и за сметка на кредитора, „което означава, че платената (по-точно задържаната) сума е била получена без основание“.

Въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ответника, че държи сумата 155 000 евро като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД и че правото да държи депозита за гаранция произтича от разпоредбите на Търговския закон, даващи право на холдинговата компания да държи депозити и суми за дъщерните си дружества. На първо място съдът е отбелязал, че в Търговския закон не е уредено правомощие с твърдяното от ответника съдържание и че не му е известно в други нормативни актове да е регламентирано такова правомощие. Като следващ аргумент за неоснователност на възражението съдът е изтъкнал неспазването от ответника на въведените със Закона за счетоводството изисквания по отношение отразяването на сумата 155 000 евро като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД. Във връзка с осчетоводяването на гаранцията съдът е приел, че то е извършено въз основа на счетоводен документ, наименован „споразумение за задържане на гаранция“ от 18.07.2016 г., в който са отразени изявленията на В. С. в качеството на представляващ едновременно „Ви-В. Х. ЕАД и ЗК „Надежда“ АД за постигнато съгласие между двете дружества сумата 155 000 евро да бъде задържана от „Ви-В. Х. ЕАД като гаранция в полза на ЗК „Надежда“ АД до изтичане на срока на всички застрахователни полици, по които „Ай Ем Ес Брокер“ ЕООД е посредник. След извършена преценка съдът е отрекъл възможността споразумението да служи като доказателство за постигане на обективираното в съдържанието му съгласие с мотиви, че е представено след срока за отговор на исковата молба при липса на извинителни причини за това и че ищецът е провел успешно оспорване на достоверността на вписаната в текста му дата - 18.07.2016 г. Позовавайки се на разпоредбата на чл.172 ГПК, въззивният съд е отказал да кредитира показанията на разпитания от първата инстанция свидетел Й. Д., ангажирана от ответника с цел доказване на възражението за задържане на спорната сума като гаранция. Като краен резултат съдът е приел, че ответникът не е доказал факта, на който основава възражението си - че държи спорната сума в полза на ЗК „Надежда“.

За неоснователно въззивният съд е счел и възражението на ответника, че не е отпаднало основанието за задържане на сумата за гаранция поради наличието на действащи застрахователни полици, издадени в изпълнение на споразумението за сътрудничество от 15.07.2016 г. След анализ на клаузите в споразумението съдът е приел, че задължително изискване за валидно сключване и за последващо изпълнение на споразумението с характер на брокерски договор по чл.301 КЗ, приложим към правоотношението между брокера и застрахователя, е застрахователят да притежава лиценз за дейност по застраховане, издаден в съответствие с чл.28 и сл. КЗ. Предвид безспорния по делото факт, че издаденият в полза на ЗК „Надежда“ АД лиценз за извършване на застраховане е отнет с решение на КФН от 17.08.2017 г., съдът се е произнесъл, че считано от датата на отнемане на лиценза действието на споразумението за сътрудничество е прекратено в хипотезата на чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД и от тази дата е отпаднало задължението на брокера да поддържа дадената гаранция във връзка с изпълнението на задълженията му по брокерския договор. Наличието на сключени с посредничеството на брокера застрахователни договори, действащи към датата на предявяване на иска, е прието от съда за ирелевантно с оглед клаузите на чл.14 и чл.2 от споразумението за сътрудничество и отсъствието на твърдения, както и на доказателства, за възникнало в полза на застрахователя вземане срещу брокера за вреди, покрити от гаранцията. Мотивиран от тези съждения, въззивният съд е формирал извод, че задържането на гаранцията след прекратяването ex lege на брокерския договор е било без правно основание, като исковата молба има значението на покана „за връщане на даденото без основание“ и след получаването й за ответника е възникнало задължение да възстанови сумата, внесена (задържана) като гаранция по споразумението за сътрудничество от 15.07.2016 г.

Възражението на ответника за нищожност на договора за цесия от 29.11.2016 г. също е преценено като неоснователно по съображения, че предметът на цесията е достатъчно точно и ясно индивидуализиран - вземане в размер на 155 000 евро по депозит съгласно договор от 15.07.2016 г., и няма основание договорът да се приема за недействителен поради липса на предмет.

В зависимост от фактическите и правни изводи, до които е достигнал, въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е уважил предявения срещу „Ви-В. Х. ЕАД осъдителен иск на основание чл.99, ал.1 вр. чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД.

Становището на настоящия състав на ВКС относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение е следното :

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение и в стадия на производството по чл.288 ГПК; Ако констатира вероятност решението да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да допусне решението до касационно обжалване, за да извърши проверка на неговата допустимост по реда на чл.290 ГПК. С изменението на чл.280, ал.2 ГПК от ДВ бр.86/2017 г. вероятната недопустимост на обжалваните с касационна жалба решения на въззивните съдилища е въведена като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол.

След преценка на данните по делото и на мотивите към обжалваното въззивно решение съставът на ВКС намира, че решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК. Допускането на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК е предпоставено от необходимостта касационната инстанция да извърши преценка дали при постановяване на решението въззивният съд е спазил изискванията на процесуалния закон да се произнесе по съществото на спора, с който е сезиран, при ясно очертан спорен предмет на делото (като следи служебно за редовността на исковата молба - т.5 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и да разреши спора на предявеното от ищеца основание.

Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, касаят съществото на правния спор, поради което ще бъдат разгледани от касационната инстанция при постановяване на решението по чл.290 ГПК в зависимост от резултата от проверката за допустимост на въззивния съдебен акт. В рамките на производството по чл.290 ГПК, съобразно произнасянето по допустимостта на обжалваното решение, следва да се обсъдят и доводите на касатора за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК (които са относими и към основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК).

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 от 22.03.2023 г., постановено по в. т. д. № 817/2022 г. на Апелативен съд - София.

УКАЗВА на касатора „Ви-В. Х. ЕАД с ЕИК[ЕИК] - [населено място],[жк], че в едноседмичен срок от уведомяването следва да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 6 063.07 лв. (шест хиляди шестдесет и три лв. и седем ст.), на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При невнасяне на таксата производството по жалбата ще бъде прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :