О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3496

София, 13.11.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: А. Ц. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2994 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв. М. Х. - М., против въззивно решение № 438 от 05.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 399/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което след отмяна изцяло на решение № 397/28.11.2022г. по гр. д. № 118/2022г. по описа на Районен съд - Асеновград, по предявения от Х. Г. Х. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК е изменен определения с решение по гр. д.№910/2018г. на Районен съд – Асеновград режим на лични отношения на бащата Х. Г. Х. с детето Д. Х. Х., като е определен режим на лични отношения както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване в съботната нощ, с право на бащата да взема детето от 10.00 часа в събота и да го връща в 16.00 часа в неделя в дома на майката; 20 дни или два пъти по 10 дни през лятото, които дни да не съвпадат с платения отпуск на майката; през Новогодишни празници – в четните години бащата да взема детето от 10.00 часа на 31.12 на съответната календарна година, с преспиване на детето при бащата и връщане на детето при майката, по местоживеенето на детето, до 16.00 часа на 01.12 на следващата календарна година; един ден преди или след рождения ден на детето. Присъдени са разноски за двете инстанции в полза на ищеца.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив, евентуално – да бъде отменено и искът да бъзе отхвърлен.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответната страна по жалбата Х. Г. Х. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. А.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и изразява становище по същество за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С обжалваното въззивно решение по предявения от Х. Г. Х. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК е изменен определения с решение по гр. д.№910/2018г. на Районен съд – Асеновград режим на лични отношения на бащата Х. Г. Х. с детето Д. Х. Х., като е определен режим на лични отношения както следва:

всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване в съботната нощ, с право на бащата да взема детето от 10.00 часа в събота и да го връща в 16.00 часа в неделя в дома на майката; 20 дни или два пъти по 10 дни през лятото, които дни да не съвпадат с платения отпуск на майката; през Новогодишни празници – в четните години бащата да взема детето от 10.00 часа на 31.12 на съответната календарна година, с преспиване на детето при бащата и връщане на детето при майката, по местоживеенето на детето, до 16.00 часа на 01.12 на следващата календарна година; един ден преди или след рождения ден на детето.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че интересът на детето изисква съдът да определи нов режим на лични отношения, изразени в срещи, които да са редовни, разширени спрямо предходния режим и осигуряващи наистина лична връзка на детето с баща му; че родителите могат да имат каквито си искат лични отношения помежду си, но това не следва да се отразява върху интересите на детето от лична връзка с всеки един от родителите му.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи бланкетно, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, но не конкретизира оплакването си нито в изложението, нито в касационната жалба /в която въобще липсва посочване на такъв порок на въззивното решение/, нито се констатира от настоящия касационен състав при извършената служебна проверка на въззивното решение. Също така касаторът не е обосновал защо счита, че въззивното решение е очевидно неправилно, нито се констатира служебно от съда очевидна неправилност на въззивното решение. При извършената служебна проверка от съдържанието на мотивите на решението не се разкрива тежък порок – да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да изслуша двамата родители в производство по чл.59, ал.9 СК за определяне на режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съгласно чл.59, ал.6 СК?“; 2. „Длъжен ли е съдът по чл.59, ал.9 СК да определи релевантния период за преценката, дали са изменени обстоятелствата и как точно, по постановените по-рано мерки за упражняване на родителските права и как извършва адекватна преценка дали исканата промяна обслужва най-добрия /висшия интерес/ на детето?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да събира доказателства във всеки момент от развитието на въззивното производство, вкл. чрез назначаване на повторна психологическа експертиза за състоянието на родителите и детето в производство по чл.59, ал.9 СК, за да защити интереса на детето?“, по които въпроси според касатора са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставения процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е съдът да изслуша двамата родители в производство по чл.59, ал.9 СК за определяне на режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съгласно чл.59, ал.6 СК?“ на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като то противоречи на приетото в ППВС № 1/1974 г. и на каузалната практика на ВКС в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на децата, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав констатира, че въззивният съд не е изпълнил и задължението си да изиска социален доклад, още повече, че в случая по делото във въззивната инстанция е представено доказателство - удостоверение за сключен граждански брак от 18.08.2022г., за новонастъпил факт – сключен граждански брак от бащата, което е останало необсъдено от въззивния съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение № 438 от 05.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 399/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

УКАЗВА на касатора Г. А. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 27,50лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: