О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1220
София, 15.03.2024 год.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2996 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив, район Северен, срещу решение № 444/06.04.2023г. по гр. д. № 5/23г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което са уважени предявените от Н. И. Г. искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението й, извършено със заповед № 9/28.05.2021г. на кмета на район „Северен“, Община Пловдив; възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „главен архитект“ на район „Северен“, Община Пловдив и й е присъдена сумата 1150 лв. като обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 28.05.2021г.- 26.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погашение.
Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение, като твърди, че въззивният съд е приложил закона - §4, ал.2 от ПЗР на ЗДСл, в противоположния му смисъл, а изводът за злоупотреба с право от страна на работодателя е направен произволно и при незачитане на презумпцията на чл. 8, ал.2 КТ. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК няколко въпроса, които, след обобщаването и уточняването им от касационната инстанция, се свеждат до този за приложението на §4, ал.2 ПЗР на ЗДСл.
Насрещната страна по жалбата – ищцата Н. И. Г., възразява срещу допустимостта на касационната жалба.
Това възражение е неоснователно. Касационната жалба е...