7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 688

[населено място], 21.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1156 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от НЗОК против решение № 108/27.03.2023 г. по в. т.д. № 63/2023 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 356/08.11.2022 г. по т. д. № 141/2022 г. на Окръжен съд Пловдив за осъждане на НЗОК да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение „Парк Хоспитал” ЕООД по Договор № 164277/01.06.2018 г. възнаграждение за оказана медицинска помощ по клинични пътеки и по Договор № 164758/01.06.2018 г. възнаграждение за оказана медицинска помощ по амбулаторни процедури за м. октомври 2018 г. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 59 ЗЗО ведно с обезщетение за забавено плащане.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Акцентира се от касатора, че с решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България достъпът на гражданите на Република България до медицинско обслужване е възприет като социално, а не универсално право, което съгласно чл. 35 ЗЗО представлява определен по вид, обхват и обем пакет от здравни помощи, както и право на избор на изпълнител, договорил се с НЗОК. Излагат се съображения, че Законът за бюджета на НЗОК е финансов план за разходване на средства с едногодишно действие и същият...