О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2059
София, 25.04.2024 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М. Х. гр. дело № 3072 по описа за 2023г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба от Д. Р. Е. лично и като майка и законен представител на М. Н. К., от Н. Н. К., от С. Р. В. лично и като майка и законен представител на Н. Г. Е. и от Е. Д. Е., чрез адвокати Й. Д. и М. Д., срещу въззивното решение №547/26.04.2023г. на Софийски апелативен съд по в. г.д.№3337/2022г. в частите, с които е потвърдено решението на Врачански окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д. Е., вследствие на настъпило на 05.05.2021г. ПТП, както следва: за Д. Р. Е., Н. Н. К. и С. Р. В. за сумите от по 70 000лв. за всеки (над присъдените по 80 000лв. до претендираните по 150 000лв.), ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане; за Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., за сумата от 80 000лв. (над присъдените 120 0000лв. до претендираните 200 000лв.), ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2021г. до окончателното изплащане; както и за М. Н. К., чрез нейната майка и законен представител Д. Р. Е., и Е. Д. Е. в размер от по 50 000лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с нормата на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика, както и поради явната му несправедливост.
Насрещната страна ЗК „Л. И. АД с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез юрисконсулт К. И., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационното обжалване, тъй като решението е постановено в съответствие с формираната практика на ВКС. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като въззивното решение е правилно, обосновано и постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Враца в частите, с които са отхвърлени предявените от Д. Р. Е. лично и като майка и законен представител на М. Н. К., от Н. Н. К., от С. Р. В. лично и като майка и законен представител на Н. Г. Е. и от Е. Д. Е. срещу ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д. Е. от настъпилото на 05.05.2021г. ПТП, както следва: за Д. Р. Е., Н. Н. К. и С. Р. В. за сумите от по 70 000лв. за всеки (над присъдените по 80 000лв. до претендираните по 150 000лв.), ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане; за Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., за сумата от 80 000лв. (над присъдените 120 0000лв. до претендираните 200 000лв.), ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2021г. до окончателното изплащане; както и за М. Н. К., чрез майка си и законен представител Д. Р. Е., и Е. Д. Е. в размер от по 50 000лв. за всяка, ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане.
Решение №547/26.04.2023г. по в. г.д.№3337/2022г. в останалата му част е влязло в сила.
За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са установени и безспорни между страните фактите относно: настъпилото на 05.05.2021г. ПТП, по вина на водача на л. а. „О. В. с рег. [рег. номер на МПС] , който при движение с висока скорост изгубил управление върху автомобила, излязъл от платното за движение и се преобърнал няколко пъти; настъпилата от произшествието смърт на един от пътниците в лекия автомобил – Г. Е.; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, към датата на ПТП, между собственика на посоченото МПС и дружеството ответник.
Съдът приел за установени и обстоятелствата, че ищците Д. Р. Е. (44г.) и Н. Н. К. (42г.) са били родители на Г. Е.. Към датата на произшествието същият живеел на съпружески начала със С. Р. В. (22г.), бил баща на детето Н. Г. Е. (4г.) и брат на М. Н. К. (6г.) и Е. Д. Е. (27г.).
Въззивният съд посочил, че първият спорен между страните въпрос е за наличие на легитимация на ищците М. Н. К. и Е. Д. Е. (сестри на пострадалия) да получат обезщетение за твърдените болки и страдания от смъртта на брат им, произтичаща от твърденията за съществувала между тях трайна и дълбока емоционална връзка и от търпените неимуществени вреди.
За да даде отговор на същия, съдът посочил, че кръгът на материално легитимираните лица е определен в трайно установената съдебна практика. Според същата, ищците, като сестри на починалото лице, са легитимирани да получат обезщетение от претърпените вреди при наличие на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия основана на особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет морални болки и страдания /т.2 ППВС №4/1961 г., ППВС №5/1969 г. т.1 ППВС №4/1961 г. ,ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/. По отношение на критериите за това кога е налице трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, респ. търпени продължителни болки и страдания от неговата смърт, въззивният съд се позовал на съдебната практика за необходимостта освен формалното родство с произтичащата от него близост, между лицата да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма близост от считаната за нормална за съответната родствена връзка, която следва да бъде установена по пътя на главното и пълно доказване и за наличието на която се извършва преценка във всеки конкретен случай.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд приел за установени следните факти: Към настъпване на произшествието М. К. била на 5 години, а Е. Е. на 26 години. Съдът кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Б. Б. К. и А. Н. К., като приел, че същите не са посочили никакви конкретни данни относно характера и съдържанието на връзката на тези ищци с починалия им брат; за начина, по който са приели неговата смърт и за изживените от тях страдания. Отбелязал, че единствените доказателства за отношенията им се съдържали в заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, което било изготвено по данни събрани от ищцата Д. Е. (тяхна майка). Съдът посочил, че към датата на произшествието починалият живеел с родителите и сестра си М., с жена си С. и своя син Нвелин, в едно домакинство, а сестра му Е. напуснала дома на родителите им когато била на 18 години, за да живее в [населено място], след това работила в Испания, а понастоящем живеела в [населено място]. Съдът установил, че починалият Г. се грижил както за сина си Н., така и за малката си сестра М., поради което между тях имало изградена силна връзка. Имал емоционална привързаност и с другата си сестра – Е.. Съдът определил тези връзки като обичайни и традиционни за българското общество, изпълнени с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Приел, че събраните по делото доказателства не установяват конкретни житейски обстоятелства, от които да се направи извод, че връзката между брат и сестри е била „особено близка“ и различна от нормалната за този тип отношения на родство. Съдът отчел, че сестрите на починалия са изживели негативно внезапната загуба на брат си, но по делото не е установено да са преживели болки и страдания надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за родствената им връзка. По изложените съображения намерил предявените от М. Н. К. и Е. Д. Е. искове за неоснователни.
Въззивният съд посочил, че вторият спорен въпрос по делото е за размера на присъдените обезщетения в полза на Д. Р. Е. и Н. Н. К. (родители на починалия), С. Р. В. (живяла на семейни начала с починалия) и Н. Г. Е. (син на Г. Е.)
За да даде отговор на същия, съдът посочил, че показанията на разпитаните по делото свидетели (А. К. и Б. К.) са лаконични и повърхностни. Същите не съдържат данни за особена връзка на починалия и ищците, която поради определени житейски обстоятелства да се различава от нормалната. Свидетелите ползвали квалификации за семейството на починалия като „добро“, в което „не е имало проблеми и всичко било наред“; „грижовни родители“; много добри отношения между починалия и жената, с която живеел на семейни начала, както и по отношение начина, по който са преживели неговата смърт, като „много тежко“ и „много лошо“. Съдът отбелязал, че свидетелите не са заявили факти относно съдържанието на тези отношения и грижа, тяхното проявление, интензитет и адекватност. По отношение заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-психологична експертиза съдът отбелязал, че същата е работила предимно с данни и информация дадени от самите ищци, което намалявало достоверността на заключението, като същото не сочело на особено здрави семейни връзки, голяма сплотеност и привързаност. В тази връзка отбелязал обстоятелството, че Н. К. не е припознал Г. като свой син, дори да са живели в общ дом и да са си помагали.
Въззвният съд посочил, че съобразените от първостепенния съд критерии при определяне на обезщетенията: възраст на пострадалия и обезщетяваните лица; отношенията между тях; годината на настъпване на произшествието, социално-икономическите условия и застрахователните лимити; преждевременността на настъпилата смърт; промяната в емоционалното състояние на ищците резултат от внезапната загуба на близък човек обуславят размера на присъдените обезщетения от по 80 000лв. за родителите и жената живяла с починалия Г. Е. и в размер на 120 000лв. за неговото малолетно дете. Изложил още, че при определяне размера на обезщетението на малолетното дете на пострадалия, е съобразил неговата възраст и внезапната загуба на един от родителите му, като същият е достатъчен за възмездяване на претърпените вреди.
Касаторите обосновават допускане на обжалването по следните правни въпроси: 1/ В случаите, с които на дете се определя обезщетение за неимуществени вреди, търпени вледствие смъртта на родител, следва ли съдът да определи по-високо обезщетение, поради обстоятелството, че в съвсем малка възраст ищецът е лишен от грижите и обичта на загиналия родител и от възможността да изгради с него качествена духовна и емоционална връзка? Следва ли, при определяне размера на обезщетението, решаващият делото съдебен състав да отчете, че ищецът още в детска възраст остава само с един жив родител? Твърдят, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС в решение №227/09.02.2017г. по т. д.№53676/2015г. на І г. о.; решение №309/30.01.2019г. по т. д.№2843/2017г. на ІІ т. о.; 2/ Необходимо ли е отглеждащият едно дете (негов биологичен родител) да е припознал същото, за да възникне за родителя право да получи обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на отглежданото дете (биологично, но непризнато), настъпила вследствие на непозволено увреждане? Неприпознаването/неосиновяването предпоставка ли е за присъждане на обезщетение в по-нисък размер? Навеждат довод за противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №60/08.08.2022г. по т. д.№616/2021г. на ІІ т. о.; решение №50104/23.02.2023г. по т. д.№1689/2021г. на ІІ т. о.; решение №184/21.02.2020г. по т. д.№3134/2018г. на ІІ т. о.; решение №79/04.08.2022г. по т. д.№967/2021г. на І т. о.; решение №50010/22.02.2023г. по т. д.№2471/2021г. на І т. о.; решение №64/08.08.2022г. по т. д.№645/2021г. на ІІ т. о.; решение №60093/19.10.2021г. по т. д.№1603/2020г. І т. о.; решение №106/13.10.2020г. по т. д.№1931/2019г.; решение №50013/24.03.2023г. по т. д.№855/2022г. на І т. о.; 3/ При определяне размера на следващите се обезщетения за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на близък (дете, родител, съпруг/лице, с което починалият е бил във фактическо съжителство), следва ли решаващият делото съдебен състав, освен събраните по делото доказателства, касаещи обема на претърпените вреди, да се съобрази и с актуалната съдебна практика по подобни дела? – противоречие с формираната съдебна практика.
Поставените въпроси са свързани с начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди и комплексната оценка на всички конкретно установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства относими към приложението на чл.52 от ЗЗД, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, поради което следва да бъдат разгледани в тяхната цялост. Същите следва да бъдат обобщени и уточнени (съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), до един, по-общо формулиран правен въпрос, а именно – относно комплексната оценка на всички установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства относими към приложението на чл.52 от ЗЗД, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.
Съдът намира, че така формулирания въпрос е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело при разглеждане на предявените искове от Д. Р. Е., Н. Н. К., С. Р. В. и Н. Г. Е.. По него е налице многобройна и непротиворечива практика на състави на Върховния касационен съд. Разрешението на въззивния съд в обжалваното решение противоречи на дадените в нея разяснения, тъй като при определяне размера на обезщетението съдът не е направил комплексна оценка на всички установени по делото обстоятелства, които имат значение за интензитета на претърпените вреди и при индивидуализиране на обезщетението. С оглед на изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Формулирани са и въпроси, чието допускане се претендира в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 1/ За да има едно лице право да получи обезщетение за вреди от смъртта на свои брат/сестра, нужно ли е починалият да е полагал за него грижи, приравнени на родителски, т. е да е замествал липсващ/и родител/и?; 2/ В какво (какви следва да бъдат междуличностните отношения) се изразяват проявлението на дълбока, трайна и силна емоционална привързаност между починалия и лицето/лицата, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на починалия? Какви следва да бъдат извънредните житейски ситуации, които обуславят правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди, търпени по повод смъртта на брат/сестра?; 3/ Наличието на собствено семейство (съпруг/а и низходящи), както и живеенето в отделно домакинство от това на починал брат/сестра, изключва ли наличието на силна емоционална привързаност между братя и сестри и правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на починал брат/сестра?
Тези въпроси са свързани с критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. По същите е налице формирана задължителна практика на ВКС – ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, според която „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в ППВС №4/1961г. и №5/1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“. Прието е, че обезщетение се присъжда „при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди“. В мотивите на решението е посочено, че „възможността за обезщетяване на други лица извън тези, посочени в ППВС №4/1961г. и №5/1969г., като най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.“. В установената след приемането на тълкувателното решение практика на Върховния касационен съд, е прието, че особените житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма близост от считаната за нормална за съответната родствена връзка са тези, при които отношенията между бабата или дядото и внука са наподобявали връзката родител – дете (заболяване или смърт на родителя/родителите, работа в чужбина, дезинтересиране от децата и др.). Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на събраните в хода на всяко отделно производство доказателства, като обезщетение се присъжда само, когато е било проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. В този смисъл са и постановените решения на ВКС (решение № 26 от 04.06.2019г. по т. д. № 1505/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 17 от 16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 43 от 27.04.2022г. по т. д. № 597/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 88 от 20.07.2022г. по т. д. № 2090/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 50003 от 24.07.2023г. по т. д. № 2760/2021г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 50026 от 25.07.2023г. по т. д. № 2401/2021г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 50099 от 23.11.2023г. по т. д. № 1720/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.).
Обжалваното решение е постановено в съответствие с посочените разяснения, доколкото изводът по същество на въззивния съд е обусловен преценката за наличие или липса на съществувала между ищците М. Н. К. и Е. Д. Е. и починалия техен брат житейска връзка, която да удовлетворява възприетото в тълкувателното решение изискване за изключителност. Съдът е направил извода за липса на предпоставките за уважаване на исковете след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, при отчитане на обстоятелствата установени със свидетелските показания и заключението по допуснатата психологична експертиза, и след съвкупната им преценка. Изводът на съда дали между ищците и пострадалото от произшествието лице е съществувала особена близост, надхвърляща обичайната такава между брат и сестра, се основава на конкретно установени по делото факти и вътрешното убеждение на съда. Последните не могат да бъдат проверявани в производството по допускане на обжалването, поради което по поставените въпроси не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване. Наличието на практика по чл. 290 от ГПК, която е трайно установена, изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване следва да се допусне на въззивното решение в частите, с които е потвърдено решението на Врачански окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Р. Е., Н. Н. К., С. Р. В. и Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., срещу ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д. Е., вследствие на настъпило на 05.05.2021г. ПТП, както следва: за Д. Р. Е., Н. Н. К. и С. Р. В. за сумите от по 70 000лв. за всеки (над присъдените по 80 000лв. до претендираните по 150 000лв.), ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане; за Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., за сумата от 80 000лв. (над присъдените 120 0000лв. до претендираните 200 000лв.), ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос, уточнен от съда: относно комплексната оценка на всички установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства относими към приложението на чл.52 от ЗЗД, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.
Жалбоподателите Д. Р. Е., Н. Н. К., С. Р. В. и Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., са освободен от заплащане на дължимата за производството държавна такса.
Обжалването не следва да се допуска на въззивното решение в частите, с които е потвърдено решението на Врачански окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Н. К., чрез нейната майка и законен представител Д. Р. Е., и Е. Д. Е. срещу ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д. Е., вследствие на настъпило на 05.05.2021г. ПТП, за сумите от по 50 000лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение № 547/26.04.2023г. на Апелативен съд – София по в. гр. д. № 3337/2022г. в частите, с които е потвърдено решението на първостепенния Окръжен съд – Враца, с което са отхвърлени предявените от Д. Р. Е., Н. Н. К., С. Р. В. и Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., срещу ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д. Е., вследствие на настъпило на 05.05.2021г. ПТП, както следва: за Д. Р. Е., Н. Н. К. и С. Р. В. за сумите от по 70 000лв. за всеки (над присъдените по 80 000лв. до претендираните по 150 000лв.), ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане; за Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., за сумата от 80 000лв. (над присъдените 120 0000лв. до претендираните 200 000лв.), ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2021г. до окончателното изплащане.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, за което да се призоват касаторите Д. Р. Е.; Н. Н. К.; С. Р. В.; Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В. и ответника ЗК „Л. И. АД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №547/26.04.2023г. на Апелативен съд – София по в. гр. д. № 3337/2022г., с което е потвърдено решението на първостепенния Окръжен съд – Враца, в частите, с които са отхвърлени предявените от М. Н. К., чрез нейната майка и законен представител Д. Р. Е., и Е. Д. Е. срещу ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д. Е., вследствие на настъпило на 05.05.2021г. ПТП, за сумите от по 50 000лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: