Р Е Ш Е Н И Е
№ 719
С., 03.12.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
М. Х.
при участието на секретаря Р. И. като изслуша докладваното от съдията М. Х. гр. д. № 3072 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Р. Е., Н. Н. К., С. Р. В. и Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., чрез адвокат Й. Д., срещу въззивното решение №547/26.04.2023г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д.№3337/2022г. в частите, с които е потвърдено решението на Врачански окръжен съд за отхвърляне на предявените от касаторите срещу ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д. Е., вследствие на настъпило на 05.05.2021г. ПТП, както следва: за Д. Р. Е., Н. Н. К. и С. Р. В. за сумите от по 70 000лв. за всеки (над присъдените по 80 000лв. до претендираните по 150 000лв.), ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане; за Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., за сумата от 80 000лв. (над присъдените 120 0000лв. до претендираните 200 000лв.), ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2021г. до окончателното изплащане.
Касационното обжалване е допуснато с определение №2059/25.04.2024г. по въпроса относно комплексната оценка на всички установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства относими към приложението на чл.52 от ЗЗД, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.
По него е налице формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по приложението им (решение №435/02.07.2024г. по гр. д.№4549/2022г. на IV г. о.; решение № 119/25.07.2017 г. по т. д.№60199/2016г. на IV г. о.). Според даденото в нея разрешение, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с противоправното поведение. Тези обстоятелства при загубата на близък са свързани с внезапността на събитието; вида, характера, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, както и произтичащите от тях фактически и психологически последици за увредения; възприети ли са от ищеца съпътстващите физически болки и други страдания на починалото лице, съответно тяхната сила, интензитет и продължителност на болковия синдром; как те са се отразили върху психиката и емоциите на ищеца; възрастта на пострадалия и тази на ищеца към датата на деликта; родствените и емоционални отношения между ищеца и пострадалия, близостта между тях; конкретните чувства на ищеца към момента на деликта и след това; наличието или липса на промяна в живота на ищеца свързана с неговото здравословно състояние, трудова дейност, социализация и изобщо цялостното отражение на загубата върху живота му. При определяне размера на обезщетението следва да се отчетат стандартът на живот в страната към периода на увреждането, ориентир за който са и нивата на застрахователните лимити към посочения момент, както и съдебната практика в сходни хипотези. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.
В жалбата си касаторите поддържат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение при определяне размера на следващите им се обезщетения за претърпените неимуществени вреди, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят, че при постановяването му съдът е определил размер на обезщетенията, който не съответства на претъпените вреди и накърнява принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въззивният съд не е взел предвид размера на обезщетенията присъждани по дела със сходен предмет и не е отчел конкретно установените и претърпените от всеки един от касаторите вреди – болките и страданията от загубата на син, съпруг и баща; начина, по който тази загуба се е отразила в живота им и последиците от нея. По същество претендират отмяна на решението в оспорените му части и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.
Насрещната страна „ЗК Л. И. АД оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване правилата на материалния и процесуален закон. Излага, че съдът е формирал изводите си въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства и конкретно установените обстоятелства, релевантни за приложение на чл.52 от ЗЗД, свързани с търпените от ищците болки и страдания. Определените от въззивната инстанция размери на присъдените обезщетения са в съответствие с приложението на закона. По същество претендира за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на въззивното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Враца в частите, с които са отхвърлени предявените от Д. Р. Е., Н. Н. К., С. Р. В. и Н. Г. Е., чрез майка си и законен представител С. Р. В., срещу ЗК „Л. И. АД искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д. Е. от настъпилото на 05.05.2021г. ПТП, както следва: за Д. Р. Е., Н. Н. К. и С. Р. В. за сумите от по 70 000лв. за всеки (над присъдените по 80 000лв. до претендираните по 150 000лв.), ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане; за Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., за сумата от 80 000лв. (над присъдените 120 0000лв. до претендираните 200 000лв.), ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2021г. до окончателното изплащане.
Решение №547/26.04.2023г. по в. гр. д.№3337/2022г. в останалата му част е влязло в сила.
За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени и безспорни обстоятелствата относно: настъпилото на 05.05.2021г. ПТП, по вина на водача на л. а. „О. В. с рег. [рег. номер на МПС] , който при движение с висока скорост изгубил управление върху автомобила, излязъл от платното за движение и се преобърнал няколко пъти; настъпилата от произшествието смърт на един от пътниците в лекия автомобил – Г. Е.; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, към датата на ПТП, между собственика на посоченото МПС и дружеството ответник.
Съдът приел за установени и обстоятелствата, че ищците Д. Р. Е. (44г.) и Н. Н. К. (42г.) са били родители на Г. Е.. Към датата на произшествието същият живеел на съпружески начала със С. Р. В. (22г.) и бил баща на детето Н. Г. Е. (4г.).
Въззивният съд посочил, че поставеният пред него спорен въпрос е за размера на присъдените им обезщетения.
За да даде отговор на същия, съдът приел, че показанията на разпитаните по делото свидетели (А. К. и Б. К.) са лаконични и повърхностни. Същите не съдържат данни за особена връзка на починалия и ищците, която поради определени житейски обстоятелства да се различава от нормалната. Свидетелите ползвали квалификации за семейството на починалия като „добро“, в което „не е имало проблеми и всичко било наред“; „грижовни родители“; много добри отношения между починалия и жената, с която живеел на семейни начала, както и по отношение начина, по който са преживели неговата смърт, като „много тежко“ и „много лошо“. Съдът намерил, че свидетелите не са заявили факти относно съдържанието на тези отношения и грижа, тяхното проявление, интензитет и адекватност.
Въззивният съд приел, че заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-психологична експертиза било изготвено въз основа на данни и информация от самите ищци, което намалявало неговата достоверност. Направил извод, че същото не сочело на особено здрави семейни връзки, голяма сплотеност и привързаност. В тази връзка отбелязал обстоятелството, че Н. К. не е припознал Г. като свой син, дори да са живели в общ дом и да са си помагали.
В заключение съдът посочил, че първостепенният съд е съобразил всички критерии при определяне на обезщетенията: възраст на пострадалия и обезщетяваните лица; отношенията между тях; годината на настъпване на произшествието, социално-икономическите условия и застрахователните лимити; преждевременността на настъпилата смърт; промяната в емоционалното състояние на ищците резултат от внезапната загуба на близък човек. С оглед на това препратил към тези мотиви, на основание чл.272 от ГПК, като счел, че правилно обезщетенията са определени на по 80 000лв. за родителите и жената живяла с починалия Г. Е., респ. 120 000лв. за детето Н.. Изложил още, че при определяне размера на обезщетението на малолетното дете, съдът е съобразил неговата възраст и внезапната загуба на един от родителите му, който намерил за достатъчен за възмездяване на претърпените вреди.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение и практиката на Върховния касационен съд, която настоящият състав напълно споделя. Основателно е касационното оплакване, че в обжалваното решение по исковете на Д. Р. Е., Н. Н. К., С. Р. В. и Н. Г. Е. не са обсъдени всички установени по делото обстоятелства. Въпреки заявеното формално отчитане на релевантните за определяне на обезщетението факти и обстоятелства, отнесени към съответните критерии, съдът не е направил собствена преценка на тежестта и значението на всяко от тях за общото адекватно остойностяване на негативните изживявания и неудобства на ищците, в причинност с деликта, довело до необоснованост на въззивното решение. Съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, преживените от ищците болки и страданията от загубата на син, съпруг и баща; начина, по който тази загуба се е отразила в живота им и последиците от нея; не е отчел сходното разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид.
Въззивното решение по исковете на Д. Р. Е., Н. Н. К., С. Р. В. и Н. Г. Е., е постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и е необосновано. Налице е основанието по чл.281, т. 3 ГПК за неговата частична отмяна (чл.293, ал.2 от ГПК). Доколкото не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (чл. 293, ал. 3 от ГПК).
По делото са надлежно установени и безспорни между страните фактите относно: настъпилото на 05.05.2021г. ПТП, по вина на водача на л. а. „О. В. с рег. [рег. номер на МПС] , който при движение с висока скорост изгубил управление върху автомобила, излязъл от платното за движение и се преобърнал няколко пъти; настъпилата от произшествието смърт на един от пътниците в лекия автомобил – Г. Е.; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, към датата на ПТП, между собственика на посоченото МПС и дружеството ответник.
За установяване характера на съществувалите между ищците и починалия Г. Д. Е. отношения, както и за отражението на смъртта му върху живота и емоционалното им състояние, пред първата инстанция са разпитани като свидетели А. Н. К., чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК и Б. Б. К., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни. От съвкупния им анализ се установява, че до смъртта си Г. Д. Е. е живял в едно домакинство и бил в много добри отношения с родителите си Д. Е. (майка) и Н. К. (отглеждащ баща) и ищцата С. В., с която имали дете – Н.; полагали грижи един за друг и за общото домакинство. Установява се още, че Д., Н. и С. приели много тежко новината за смъртта на Г. Е. – станало им лошо, плачели. Дълго време живели в очакване на неговото възстановяване, а Н. не можел да забрави гледката на катастрофиралия си син.
Обстоятелствата свързани със създадената особена близост между ищците Н. Н. К. (отглеждащ родител) и С. Р. В. (фактически съжител) и починалия Г. Д. Е.; тежкото и продължителното им възстановяване от загубата му, не приключило и към настоящия момент; както и високия интензитет на търпени болки и страдания от Д. Е. и детето Н. Е., се установяват и от заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-психологична експертиза. Съдът кредитира заключението като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, изготвено въз основа на осъществени от вещото лице психодиагностични беседа, интервю и въпросници – тестове за установяване наличие и нива на тревожност, депресивност, психична травма, постравматично стресово разстройство; въпросници за определяне на самочувствието и проективни методики за изследване на психическото състояние при деца. От същото се установява, че у Н. Н. К. (отглеждащ родител), С. Р. В. (фактически съжител) и майката на починалия Д. Е., е налице остра стресова реакция, прераснала в постравматично стресово разстройство, довело до нарушения в адаптацията към социалния живот, намиращо се в пряка връзка със загубата на починалия Г. Д. Е.. Според вещото лице, от събитието до днес ищците изпитвали негативни емоции, телесни смущения характерни за остро стресово разстройство и посттравматично стресово разстройство, с отражение върху цялостното функциониране на личността. Вещото лице установило, че и тримата не били възстановени от преживяната загуба.
По отношение на Н. К. в заключението е посочено, че той трудно сдържал сълзите си; често имал внезапно изплуване на травматичното събитие без стимул на средата, тъй като само той видял мястото на произшествието и сина си в първите минути след преобръщане на колата, съчетано с продължителното очакване за възстановяването му по време на болничното му лечение (22 дни), докато лекарите се борили за живота му; имал проблеми със съня – заспивал трудно и спял на пресекулки, събуждал се уморен и подтиснат; станал по-затворен, избягвал да се събира с близките си.
Вещото лице установило значителни нива на тревожност и депресивност у С. В., живяла на съпружески начала с починалия. При нея картината на психичните телесни реакции била свързана със симптоми на зашеметеност, забавени реакции, разсеяност, нарушения на съня, промяна в храненето (отслабната с повече от 10 кг. за времето на болничния престой на Г. Е.); в първите седмици след инцидента не можела да спи в стаята, в която са живели с починалия и се наложило да се премести при родителите си; засилени негативни реакции от необходимостта да обясни на сина си защо не може да вижда повече баща си и необходимостта да утеши мъката на детето.
По отношение на ищцата Д. Е. (майка на починалия) вещото лице констатирало смущения в съня; чувство за вина и съжаление, че нещастието се е случило със сина, не с нея; често потъвала в мъката си и имала затруднения да се справи с обикновените ежедневни задължения; изпитвала сърцебиене, задушаване, умора, апатия, които били особено силни в първите дни след инцидента; не искала да общува с хора, дразнела се от силна музика; била тревожна и напрегната – постоянно следяла дъщеря си дали има нужда от нещо, като се чувствала длъжна да го осигури веднага. И за тримата ищци са установени високи нива на стрес, тревожност и депресивност, които не са отшумели към датата на изготвяне на заключението, отразяващо се на психическото и емоционално състояние и на ежедневието им – усещане за непълноценност, съмнение, че ще водят нормален живот; чувство на обреченост.
По отношение на детето Н. Е. вещото лице констатирало чувствителност и слабост; несигурност на Аз-а; склонност към натрупване на напрежение; слаб вътрешен контрол; търсене на постоянно потвърждение за знанието си от друг значим възрастен, както и наличие на страх.
Така установените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че между ищците Д. Р. Е. (майка) Н. Н. К. (отглеждащ родител), С. Р. В. (фактически съжител) и Н. Е. (син) и починалия Г. Д. Е. е съществувала здрава, продължителна и дълбока емоционална семейна връзка. Ищците са понесли пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от смъртта му (физически и психоемоционални), които не са отшумели напълно и следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД.
При определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява възрастта на пострадалия Г. Е. (23г.) и установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства за всеки един от ищците: По отношение на Д. Р. Е. (майка): възрастта към датата на произшествието (44г.); внезапността на настъпилата смърт на сина Г. Д. Е.; съществувалата дълбока емоционална връзка между тях, породена от съвместното им съжителство към датата на инцидента, продължаващите грижи един за друг и общото домакинство; интензитета и характера на понесените морални болки и страдания (развитото остро стресово разстройство преминало в посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в смущения в съня; чувство за вина и съжаление, че нещастието се е случило със сина, не с нея; често потъване в мъката, изпитваните затруднения да се справи с обикновените ежедневни задължения; сърцебиене, задушаване, умора, апатия, които били особено силни в първите дни след инцидента; нежеланието да общува с хора и раздразнението от силна музика; изпитваните тревожност и напрежение, които се отразили в ежедневието, довели до постоянното следене дали дъщеря има нужда от нещо и чувството, че трябва да го осигури веднага; усещането за непълноценност, съмнение, че ще води нормален живот; чувство на обреченост). По отношение на Н. Н. К. (отглеждащ родител): възрастта му към датата на произшествието (42г.); внезапността на загубата; съществувалата между тях дълбока и емоционална връзка родител-дете; интензитета и характера на понесените морални болки и страдания (развитото остро стресово разстройство преминало в посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в трудно сдържане сълзите; чести внезапни изплувания на травматичното събитие без стимул на средата, тъй като само той видял мястото на произшествието и Г. Е. в първите минути след преобръщане на колата, съчетано с продължителното очакване на възстановяването му по време на лечението му в болница (22 дни); проблемите му със съня – трудно заспиване, краткотрайни периоди на сън съпроводени с чести събуждания; умора и потиснатост; станал по-затворен, избягвал да се събира с близките си; изпитваното чувство на обреченост. По отношение на С. Р. В. (фактически съжител на починалия): възрастта към датата на произшествието (22г.); внезапността на загубата; съществувалата между тях дълбока и емоционална връзка между съпрузи отглеждащи детето си; интензитета и характера на понесените морални болки и страдания (развитото остро стресово разстройство преминало в посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в симптоми на зашеметеност, забавени реакции, разсеяност, нарушения на съня, промяна в храненето (отслабната с повече от 10 кг. за времето на болничния престой на Г. Е.); в първите седмици след инцидента не можела да спи в стаята, в която са живели с починалия и се наложило да се премести при родителите си; засилени негативни реакции от необходимостта да обясни на сина си защо не може да вижда повече баща си и необходимостта да утеши мъката на детето. По отношение на детето Н. Г. Е.: възрастта му към датата на произшествието (4г.) установената чувствителност и слабост; несигурност на Аз-а; склонност към натрупване на напрежение и слаб вътрешен контрол; нуждата от постоянно потвърждение за знанието си от друг значим възрастен, както и страхът от загуба на майката, останала единствения му родител.
Съдът съобразява и обстоятелството, че вредите на всеки един от ищците не се ограничават до тези, изживени в момента на самото произшествие, продължили са през годините и не са отшумели напълно. Особена интензивност вредите имат при детето, която ще се запази в продължителен период от време, предвид ниската му възраст към датата на произшествието; безвъзвратно осуетената възможност да получава занапред обич, грижи, разбиране и подкрепа от своя баща; интензитета и духовната и емоционална връзка между тях обусловена от пола и крехката му възраст; развития страх от загуба на другия родител (майката) и необходимостта от потвърждение за знанието си от друг възрастен.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита конкретните икономически условия в страната: Според официалните данни на НСИ средно на лице за 2021 г. общият доход е в размер на 7 705 лв.; общия паричен разход е 7 042 лв.; минималната работна заплата е 650лв., а средногодишната инфлация за 2021г. е 7.75%.
Съдът съобразява още застрахователните лимити (чл.492 от КЗ) и съдебната практика по приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, при предявени искове по чл.432 от КЗ от родител, съпруга и дете, при смърт на дете, съпруг и баща, в аналогични казуси по време, близко до това по настоящото дело, еднакви обществено-икономически условия в страната и нива на застрахователно покритие, установи тенденция на присъждани от съдилищата обезщетения в същия диапазон. Обезщетения над 100 000лв. (за родителите), 110 000 лв.(за съпругата) и 140 000лв. (за детето) са определяни, когато са установени допълнителни обстоятелства, сочещи на значително по-голяма близост или изключителни неимуществени вреди.
В заключение, съдът намира, че вследствие на произшествието на ищците, са причинени болки и страдания със силен интензитет, поради което и съгласно чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се определи в размер, достатъчен за компенсацията им, както следва: по 100 000лв. за Д. Р. Е. (майка) и Н. Н. К. (отглеждащ родител); 110 000 лв. за С. Р. В. (фактически съжител на починалия) и 140 000 лв. за Н. Г. Е. (син). С тези обезщетения е постигнат справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без същите да представляват средство за повишаване на стандарта на живот на ищците.
Предявените искове са основателни за сумите, както следва: от по 20 000лв. за Д. Р. Е. и Н. Н. К., над присъдените по 80 000лв. до 100 000лв.; от 30 000лв. за С. Р. В., над присъдените 80 000лв. до 110 000лв. и от 20 000лв. за Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., над присъдените 120 000лв. до 140 000лв.
Предвид уважаване на исковете за неимуществени вреди, основателни са и акцесорните претенции за законната лихва върху главниците, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане.
С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените искове от Д. Р. Е., Н. Н. К., С. Р. В. и Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., срещу ЗК „Л. И. АД с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д. Е., вследствие на настъпило на 05.05.2021г. ПТП, както следва: за сумите от по 20 000лв. – разликата над присъдените по 80 000лв. до 100 000лв. за Д. Р. Е. и Н. Н. К.; за сумата от 30 000лв., разликата над присъдените 80 000лв. до 110 000лв. за С. Р. В. и за сумата от 20 000лв., разликата над присъдените 120 000лв. до 140 000лв. за Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане.
Решението в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени предявените искове от Д. Р. Е., Н. Н. К., С. Р. В. и Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., срещу ЗК „Л. И. АД с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумите, както следва: над 100 000лв. до претендираните 150 000лв. за Д. Р. Е. и Н. Н. К.; над 110 000лв. до претендираните 150 000 лв. за С. Р. В. и над 140 000лв. до претендираните 200 000лв. за Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.09.2021 г. до окончателното им изплащане, следва да бъде оставено в сила.
Ответникът ЗК „Л. И. АД следва бъде осъден да заплати на адвокат Й. Д. възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 3000лв. Същото е определено при съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и тълкуването на ЕСПЧ по Дело “Ч. и К. срещу България“ и Дело „С. срещу България“, след отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото; реално положената работа и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на адвокатите, представляващи страните по делото, вкл. изискването за минимален стаж. В конкретния случай, спорът, предмет на разглеждане, не се характеризира с фактическа и правна сложност; адвокат Й. Д. е депозирал касационна жалба с изложение на основанията за допускане на обжалването и се е явил в проведеното открито съдебно заседание; осъществено е процесуално представителство на трима касатори, които имат един и същ интерес и за осъществената от процесуалния представител защита на всеки от тях са извършени едни и същи действия.
С оглед изменението на крайния резултат по спора пред касационната инстанция, на адвокат Й. Д. се следват съразмерно разноски за осъщественото представителство пред първостепенния и въззивния съд. В конкретния случай не са налице основания за присъждане на допълнително възнаграждение, над вече определеното му, по следните съображения: На процесуалния представител на ищците са присъдени възнаграждения в размер на 10 479,13лв. за разглеждане на делото пред Окръжен съд – Враца и в размер на 7050лв. за разглеждане на делото пред Апелативен съд – С.. Същите са съответни на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа (пред първостепенния съд били проведени три открити съдебни заседания; изслушани и приети заключения по съдебно-техническа; съдебно-медицинска и комплексна съдебно-техническа и медицинска експертизи, както и две съдебно-психологически експертизи; изслушани са свидетели; пред въззивния съд било проведено едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства). Осъществено е процесуално представителство на няколко лица, но същите имат еднакъв интерес и за осъществената от процесуалния представител защита на всеки от тях са извършени едни и същи действия. Сам по себе си факта на определяне на по-висок размер на присъдените в полза на ищците обезщетения за неимуществени вреди, не е достатъчен да обоснове извод за наличие на по-висока фактическа и правна сложност на делото, предвид обстоятелството, че уважаването на претенциите е извършено след констатация от касационната инстанция за неправилно приложение на материалния закон, въз основа на вече събраните поделото доказателства и извършените от процесуалния представител правни действия.
Предвид крайния изход от спора, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ЗК „Л. И. АД следва да бъде осъден да заплати дължимите за производството държавни такси по уважената част от исковете, както следва: в размер на 2 400 лв. по сметка на Врачански окръжен съд; в размер на 1 800лв. по сметка на Апелативен съд – С. и в размер на 1920лв. по сметка на Върховен касационен съд.
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК касаторите Д. Р. Е., Н. Н. К., С. Р. В. и Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., следва да бъдат осъдени да заплатят на ЗК „Л. И. АД юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителството, което с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема от осъществени действия (депозиран отговор и явяване в съдебно заседание) следва да бъде определен в размер на 150 лв. (по реда на чл. 25, ал. 1 от НЗПП).
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивното решение №547/26.04.2023г. постановено от Софийски апелативен съд по в. гр. д.№3337/2022г. в частите, с които е потвърдено решението на Врачански окръжен съд за отхвърляне на предявените от Д. Р. Е., ЕГН [ЕГН], Н. Н. К., ЕГН [ЕГН], С. Р. В., ЕГН [ЕГН] и Н. Г. Е., ЕГН [ЕГН], чрез майка му и законен представител С. Р. В., ЕГН [ЕГН], срещу ЗК „Л. И. АД, ЕИК121130788 искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д. Е., вследствие на настъпило на 05.05.2021г. ПТП, както следва: за сумите от по 20 000лв. – разликата над присъдените по 80 000лв. до 100 000лв. за Д. Р. Е. и Н. Н. К.; за сумата от 30 000лв. – разликата над присъдените 80 000лв. до 110 000лв. за С. Р. В. и за сумата от 20 000лв. – разликата над присъдените 120 000лв. до 140 000лв. за Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Л. И. АД, ЕИК 121130788, да заплати на Д. Р. Е., ЕГН [ЕГН], Н. Н. К., ЕГН [ЕГН], С. Р. В., ЕГН [ЕГН] и Н. Г. Е., ЕГН [ЕГН], чрез майка му и законен представител С. Р. В., ЕГН [ЕГН] обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д. Е., вследствие на настъпило на 05.05.2021г. ПТП, както следва: сумите от по 20 000лв., разликата над присъдените по 80 000лв. до 100 000лв. за Д. Р. Е., ЕГН [ЕГН] и Н. Н. К., ЕГН [ЕГН]; сумата от 30 000лв., разликата над присъдените 80 000лв. до 110 000лв. за С. Р. В., ЕГН [ЕГН] и сумата от 20 000лв., разликата над присъдените 120 000лв. до 140 000лв. за Н. Г. Е., ЕГН [ЕГН], чрез майка му и законен представител С. Р. В., ЕГН [ЕГН], ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.09.2021г. до окончателното им изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение №547/26.04.2023г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д.№3337/2022г. в частите, с които е потвърдено решението на Врачански окръжен съд за отхвърляне на предявените от Д. Р. Е., ЕГН [ЕГН], Н. Н. К., ЕГН [ЕГН], С. Р. В., ЕГН [ЕГН] и Н. Г. Е., ЕГН [ЕГН], чрез майка му и законен представител С. Р. В., ЕГН [ЕГН] срещу ЗК „Л. И. АД, ЕИК121130788 искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Г. Д. Е., вследствие на настъпило на 05.05.2021г. ПТП, както следва: над 100 000лв. до претендираните 150 000лв. за Д. Р. Е. и Н. Н. К.; над 110 000лв. до претендираните 150 000 лв. за С. Р. В. и над 140 000лв. до претендираните 200 000лв. за Н. Г. Е., чрез майка му и законен представител С. Р. В., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.09.2021 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗК “Л. И. АД, ЕИК 121130788 да заплати на адвокат Й. Г. Д. от САК, с адрес [населено място], [улица], вх.В, ап.25, сумата от 3000лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция, на основание чл.38 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Р. Е., ЕГН [ЕГН], Н. Н. К., ЕГН [ЕГН], С. Р. В., ЕГН [ЕГН] и Н. Г. Е., ЕГН [ЕГН], чрез майка му и законен представител С. Р. В., ЕГН [ЕГН] да заплатят на ЗК „Л. И. АД, ЕИК 121130788 сумата от 150лв. – юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителството.
ОСЪЖДА ЗК “Л. И. АД, ЕИК 121130788 да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК, дължимите за производството държавни такси по уважената част от исковете, както следва: в размер на 2 400 лв. по сметка на Врачански окръжен съд; в размер на 1 800лв. по сметка на Апелативен съд – С. и в размер на 1920лв. по сметка на Върховен касационен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: