Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Х. Б. С. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 11125/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване .
Образувано е по касационна жалба от Н. Хюсню в качеството му на ликвидатор на Б.- Б. Хюсню ЕООД , представлявано от адв. Д. Д. против решение № 125 от 13.10.2023г. , постановено по адм. дело № 160/2023 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение №2153-27-70/01.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен, с което е отхвърлена жалбата Задължителни предписания №ЗД-1-27-01340322 от 18.04.2023 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ град Шумен.
Наведените в касационните жалби възражения за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал и твърдения за необоснованост, са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. Твърди се, че административният съд неправилно се е произнесъл по валидността на трудовото правоотношение на лицата. Законът не поставял условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение.
Ответникът директорът на ТП на НОИ - Шумен, чрез юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на касационните жалби.
Прокурорът дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Счита, че решението не страда от касационни пороци, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения:
След извършена проверка по сигнал, контролните органи по осигуряването при ТП на НОИ Шумен са констатирали нередности по прилагане на осигурителното законодателство и издадени Задължителни предписания №ЗД-1-27-01340322/18.04.2023 г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО с вид осигурен 01, декларация обр.1 за 26 лица за различни периоди от по няколко месеца през 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019г., като неоснователно подадени. Мотиви за издаване на посочените предписания са неоснователно подадените данни и резултатът от проверката от контролен орган на ТД на НОИ, при която е установено, че нямало доказателства за упражнявана стопанска дейност от осигурителя им за посочените периоди. Констатациите били направени на база събраните доказателства и установените факти в хода на проверката по досъдебно производство от РП град Шумен, писмени сведения от назначените лица в дружеството, установяващи, че същите не са упражнявали трудова дейност в дружеството, както и данни, че в дружеството се назначават лица, за да бъдат уредени да получават майчинство и обезщетение за безработица. Всичко това дало основание на контролния орган при ТП на НОИ град Шумен да приеме, че посочените лица реално не са осъществявали трудова дейност в дружеството. Прието е също, че назначението на изброените лицата в дружеството е обосновано не от необходимостта за изпълнение на съответната длъжност - Архивар, Офис мениджър, Отчетник, ,Деловодител, Оперативен счетоводител и Чистач/хигиенист за кратък период от време, а по-скоро е с цел лицата да бъдат назначени за да получават парични обезщетение от фондовете на ДОО. Липсвали данни за реално престиране на труд от изброените лица, на които били изплащани парични обезщетения по чл.40, чл.48а, чл.50, чл.51 и чл.53 от КСО, без да е възникнало осигурително правоотношение между тях и дружеството, поради което са приети за неосигурени лица по смисъла на КСО.
При последвалото административно обжалване на задължителните предписания пред горестоящия орган, директорът на ТП на НОИ Шумен, с Решение №2153-27-70/01.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Шумен, е приел, че наличието на валидно сключено и непрекъснато трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права, тъй като не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Обосновал е, че наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно, а следва да се осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Прието е, че лицата, с които дружеството сключило трудови договори реално не са осъществявали трудовата си функция за длъжностите, на които са назначени.
За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че липсва оспорване относно констатациите и установените факти, а основното възражение е свързано с възражението за недопустимо издадени предписания, предвид факта на обявяване на дружеството в ликвидация и представителство му от ликвидатор с ограничени правомощия. Това възражение е прието от съда за неоснователно, с изложени правни доводи, че задължителните предписания са издадени на дружеството като работодател и осигурител, а не на представляващия дружеството в такова им качество. Като е приел ликвидатора за представляващ дружеството в ликвидация по смисъла на ТЗ, съдът е констатирал, че законосъобразно са му връчени предписанията и следва да бъдат изпълнени от дружеството.
Съдът е обосновал правните си изводи на разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност, а наличието на трудов договор и трудово правоотношение само по себе си не е достатъчно за целите на осигуряването. То не е единственият елемент от фактическия състав на чл.10 ал.1 от КСО. Условие, на което трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 от КСО.
Предвид липсата на идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение, съдът е възприел изводите от административния акт, че за посочените лица не е възникнало осигуряване, тъй като не са започнали да упражняват трудова дейност съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО в периодите посочите в задължителните предписания, в които не е установено дружеството да е имало стопанска дейност, поради което тези лица не може да се считат за осигурени лица по смисъла на 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. При постановяване на съдебното решение, съдът се е основал на липсата на представени от дружеството жалбоподател доказателства, които да оборят констатациите на административния орган и да установят реално упражнявана от лицата трудова дейност за дружеството.
Настоящият състав на Върховния административен съд изцяло споделя приетата за установена от административния орган и потвърдена от първоинстанционния съд, фактическа обстановка по случая и изведените въз основа на нея правни изводи, въз основа на цялостен и задълбочен анализ на фактите и обстоятелствата.
В оспореното съдебно решение се посочва, че установеното при проверката е обективирано в Констативен протокол №КВ-5-27-01340245/18.04.2023 г. и сочи за събрани писмени сведения от назначени в дружеството лица, на които са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете, като част от тези лица декларират, че не са работили във фирмата, а друга част са работили. Съдът е акцентирал на факта установен и в административното производство, че след сключване на трудовите договори осигурителят е представял документи и данни по електронен път за изплащане на парични обезщетения от ДОО, а след изплащане на съответните обезщетения трудовите договори са прекратявани. Такива данни са представени в ТП на НОИ Шумен за периода 2011 г. - 2019 г. по електронен път за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и все за работници, назначавани в дружеството, непосредствено преди начало на неработоспособността, а след приключване изплащането на отпуснатите обезщетения, трудовите правоотношения са прекратявани.
Пред административния орган и пред съда не са представени доказателства установяващи, че дружеството не е осъществявало стопанска дейност в периодите, когато лицата са наети. За това говори и факта, че документите са представяни само по електронен път за дейността на дружеството, като липсват първични счетоводни документи /фактури, договори и др. за посочените периоди Въз основа на тези данни правилно съдът е възприел направените от контролните органи изводи, че дружеството не е имало дейност през този период, от което следва, че наетите лица не са упражнявали трудова дейност - не са имали възможност да упражняват такава.
Върховният административен съд - шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за правилно.
От изложените по-горе обстоятелства и събраните доказателства безспорно се установява, че дружеството не е извършвало дейност и наетите лица по трудовото правоотношение не са упражнявали реална трудова дейност и за периодите, за които са наети и за тях не следва да бъдат подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО.
Настоящият съдебен състав споделя изводите, че въпреки сключените трудови договори, не се установява извършването на трудова дейност от наетите лице, поради което липсва необходима предпоставка за възникване на качеството им на осигурени лица. Както правилно е посочил и решаващият състав, в случая, не е достатъчно само сключването на договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма категорични данни. Всички тези данни поставят под съмнение обстоятелството такава дейност да е била извършвана. Осигурителят Б.- Б. Хюсню ЕООД некоректно и без основание е подал данни за осигуряване на лицата за посочените периоди и следва да ги заличи, за което са издадени процесните задължителни предписания №ЗД-1-27-01340322 от 18.04.2023 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ град Шумен
Наведените от дружеството-жалбоподател оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Съгласно чл.26б, ал.6 от Търговски закон Ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества. Правните изводи на първоинстанционния съд за отговорност на дружеството по изпълнение на оспорените задължителни предписания, са законосъобразни. В хода на производството по делото не са представени доказателства за прекратяване на дружеството поради ликвидация, поради което в хода на производството по ликвидация е налице правен субект с възникнали осигурителни задължения.
Решаващият състав е обсъдил оплакванията относно валидността на трудовите правоотношения и правилно приел, че в случая не е налице непризнаване действието на валидно сключените трудови договори. Същите не са прогласени за недействителни, а е прието, че по тях не е упражнявана трудова дейност с оглед факта, че дружеството не извършва стопанска дейност.
В тази връзка са неоснователни и възраженията на дружеството-жалбоподател, че е налице заобикаляне на КТ във връзка с доказателствената сила на сключен трудов договор и съществуването на трудово правоотношение при липса на влязъл в сила съдебен акт, който да е обявил недействителността му.
При проведения съдебен контрол за законосъобразност на оспорените предписания обосновано е прието от съда, че при издаването им не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна. В предписанията са посочени фактическото и правно основание за издаването им, като мотиви се съдържат и в протокола за извършената проверка.
Като е приел, че обжалваните задължителни предписания, издадени от контролен орган при ТП на НОИ Шумен, са законосъобразни и е отхвърлил жалбата срещу решението, с което същите са потвърдени, съдът е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.
Събраните по делото доказателства не налагат изводи различни от изложените от първоинстанционния съд, поради което не се налага отмяна на обжалваното съдебно решение.
При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125 от 13.10.2023г. , постановено по адм. дело № 160/2023 г. по описа на Административен съд Шумен.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН
/п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ