Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 11182/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на И. П. против решение № 419 от 28.09.2023 г. по адм. дело № 365/2023 г. на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Перникова против заповед № ЗЛС-26/18.04.2023 г. на командира на военно формирование 42800 – гр. Плевен, с която на основание чл. 162, т. 1а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ) договорът за военна служба е прекратен и оспорващата е освободена от длъжност и от военна служба. Жалбоподателката излага съображения, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован. Поддържа също, че решението е постановено и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (в този смисъл съдът възприема довода за противоречие на съдебния акт с „процесуалноправните разпоредби“), без да излага конкретни съображения в този смисъл. Моли решението да бъде отменено със законните последици. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - командирът на военно формирование 42800 – гр. Плевен, оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Плевен е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства.

Първоинстанционният правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Административният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма. В този смисъл решаващият съд излага подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя съгласно чл. 221, ал. 2 АПК.

Заключението на съдебния състав, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да я опорочават, също е законосъобразно и се обоснова от събраните доказателства. Правилно е преценено, че изискването на чл. 66, ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ППЗОВСРБ) за мотивирано становище е въведено към органи, които нямат правомощия да прекратят договора за военна служба и има за цел да предостави на органа, компетентен да прекрати договора за военна служба, информацията, необходима за взимането на решението. Следователно, както административният съд правилно отбелязва, това становище е с подготвителен характер и не е предмет на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като не се обхваща от фактическото и правно основание за прекратяване на договора за кадрова военна служба, а именно - изтичане на уговорения срок.

Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 75 ППЗОВСР, която регламентира процедурата за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ (с изтичане на уговорения срок) и включва: решение, взето по реда на чл. 66 от ППЗОВСРБ за прекратяване на договора; заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице, с която договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба; изпращане на екземпляри от заповедта до всички командни инстанции по низходящ команден ред и сдаване на длъжността към момента на изтичане срока на договора. В случая изискванията на цитирания текст са изпълнени, а доводите на касационната жалбоподателка в обратен смисъл са неоснователни.

Възраженията, свързани със срока за сдаване на длъжността, също са неоснователни. Срокът за сдаване на длъжността е определен в рамките на чл. 73, ал. 3 ППЗОВСРБ съобразно спецификата на длъжността и в този смисъл нарушение на процедурата не е допуснато. Освен това срокът за сдаване на длъжността е свързан с изпълнението на заповедта и нейните последици и в този смисъл няма отношение към законосъобразността на обжалваната заповед.

Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт, с който на основание чл. 162, т. 1а ЗОВСРБ е прекратен договорът за военна служба на И. П. и същата е освободена от длъжност и от военна служба, считано от 23.04.2023 г., с материалноправните разпоредби също се споделя от настоящата инстанция. Съгласно нормата на чл. 162, т. 1а ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. В случая е установено, че срокът на договора за военна служба изтича на 22.04.2023г., както и че този срок не е удължен или променен със съгласието на страните по правоотношението. Изтичането на срока е юридическо събитие, обуславящо правомощието на административния орган да прекрати договора за военна служба на визираното в заповедта основание. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 170, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, според която в хипотезата на чл. 162, т. 1а от закона, договорът се счита прекратен от датата на изтичане на срока, а не от връчването за заповедта за освобождаване от военна служба. Поради това административният съд законосъобразно приема, че материалноправните предпоставки за прекратяване на договора за военна служба, предвидени в разпоредбата на чл. 162, т. 1а ЗОВСРБ са осъществени. Ето защо като достига до извод, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед и отхвърля жалбата против административния акт съставът на Административен съд – Плевен постановява решение, което е в съответствие с нормативната уредба и се обосновава от представените доказателства.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.

В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания.

Тежестта на доказване е разпределена съгласно изискванията на чл. 170 АПК и чл. 171, ал. 5 АПК като са събрани относимите за изясняване на правния спор доказателства, включително поисканите от жалбоподателката Перникова.

Съдебното решение е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Същото е постановено след съвкупна преценка и обсъждане на представените доказателства. Всички доводи и възражения на жалбоподателя са разгледани подробно от съда, като са изложени мотиви в подкрепа на възприетите от съдебния състав изводи.

Поради всичко изложено настоящата съдебна инстанция приема, че решението на Административен съд – Плевен е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените от касационната жалбоподателка основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 419 от 28.09.2023 г. по адм. дело № 365/2023 г. на Административен съд - Плевен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА