Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията В. Д. по административно дело № 11253/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на ОД на ДФ “Земеделие“ Плевен чрез юрисконсулт Л. Х. срещу Решение №52 от 29.05.2023г. по адм. дело №398/2022г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо с изх. №01-153-2600/321 от 27.09.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14“Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., издадено от директора на ОД на ДФ “Земеделие“ гр. Плевен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.

Твърди се, че обжалваният съдебен акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Прави се искане за отмяна на решението и се претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Бонели“ ЕООД в писмен отговор и писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е взел предвид, че с оспореното уведомително писмо „Бонели“ ЕООД е уведомено, че оторизираната субсидия по подаденото заявление за подпомагане/плащане във връзка с допустимите дейности по мярка 14 с ИД:11/14/1/03107 е в размер на 0,00лв. с мотиви, че при извършена проверка на място е установено неспазване на разпоредбите на чл.2 от Наредба №4 от 08 август 2017 във връзка с чл.9, ал.1, т.7 от Наредба №44 от 20 април 2006 за ветиринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти във връзка с чл.13, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №1 от 13 септември 2007г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и Програма от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяванията с нитрати от земеделски източници в уязвими зони. Приложена е нормата на чл.28, ал.1, т.4 от Наредба №4 от 8 август 2017г.. Административният съд е изложил мотиви, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган при упражняване на делегираните му правомощия, в изискуемата писмена форма, но не е мотивирано и е в противоречие с материалния закон.

Съдебното решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт.

Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от „Бонели“ ЕООД срещу Уведомително писмо с изх. №01-153-2600/321 от 27.09.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14“Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., издадено от директора на ОД на ДФ “Земеделие“ гр. Плевен. Решението е правилно.

Законосъобразни са изводите на Административен съд – Ловеч, че съгласно цитираната в Уведомителното писмо разпоредба на чл.28, ал.1 т.4 от Наредба №4/08.08.2017г. изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже при неспазване нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. В тези случаи административният орган действа при оперативна самостоятелност и има право на преценка дали да постанови пълен отказ или да намали финансовото подпомагане. Същият обаче следва да мотивира задължително избраната в случая по – тежка за адресата мярка – пълен отказ, който следва и да е пропорционален на нарушението, което в случая не е направено, поради което са налице отменителните основания по чл.146,т.2 и т.5 от АПК.

Касационният състав споделя изложените съображения от първоинстанционния съд за липса на конкретни мотиви в обжалваното уведомително писмо.

За да издаде уведомителното писмо административният орган е посочил като правни основания множество разпоредби - чл.28, ал.1, т.4 във връзка с чл.2 от Наредба №4 от 08 август 2017г. във връзка с чл.9, ал.1, т.7 от Наредба №44 от 20 април 2006 за ветиринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти във връзка с чл.13, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №1 от 13септември 2007г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и Програма от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяванията с нитрати от земеделски източници в уязвими зони. Правилен е извода на съда, че цитираните правни основания не са обвързани със съответните фактически констатации и това е довело до липса на конкретни мотиви за издаване на оспореното уведомително писмо, не е ясно кои точно нормативни изисквания за хуманно отношение към животните не е спазил земеделския стопанин.

Не са налице касационни основания, поради което съдебното решение следва да се остави в сила.

Предвид изхода от спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски пред касационната инстанция в размер на 2160лв., съгласно приложения списък на разноските. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената защита от процесуалния представител на дружеството.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №52 от 29.05.2023г. по адм. дело №398/2022г. по описа на Административен съд – Ловеч.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие“ да заплати 2160лв/две хиляди сто и шестдесет лева/ разноски по делото на „Бонели“ ЕООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление с. Дерманци, община Луковит, област Ловеч.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА