Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 11267/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 6077 от 17.10.2023г., постановено по адм. д. № 5664/2023г. Административен съд София-град, трето отделение, 15 - ти състав, е отменил по жалба на[Фирма 2], [ЕИК], гр.София, [жк],[улица], [адрес], представлявано от управителя Р. Д., Ревизионен акт /РА/ № Р 22221420000656 - 091 - 001/ 08.09.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 522 от 27.04.2023г. на директора на ДОДОП-София, с който за данъчни периоди м.12 /2019г. м.03/2020г. са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер общо на 9 289,71лв. С решението съдът е осъдил Д ОДОП София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 278,97лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. П. в качеството й на директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - София чрез процесуален представител главен юрисконсулт Ж. Н.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество[Фирма 2], [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [жк],[улица], [адрес], представлявано от управителя Р. Д., чрез своя процесуален представител юрисконсулт К. И. взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на[Фирма 2], [ЕИК], гр.София, [жк],[улица], [адрес], представлявано от управителя Р. Д., Ревизионен акт /РА/ № Р 22221420000656 - 091 - 001/ 08.09.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 522 от 27.04.2023г. на директора на ДОДОП-София, с който за данъчни периоди м.12 /2019г. м.03/2020г. са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер общо на 9 289,71лв. Първоинстанционният съд е възпроизвел установената фактическа обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт издадените заповеди за възлагане на ревизия, издадените заповеди относно компетентност на органите, констатациите на органите по приходите, поради които са определени допълнително задължения за ДДС. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Прието е още, че между страните няма спор за факти, а спорът между тях е правен и е свързан с това, предоставянето на въпросните шел-карти от задълженото лице на негови подизпълнители транспортни дружества, съставлява ли извършена услуга по смисъла на чл.9 ЗДДС, за която дружеството е следвало да издаде фактури и начисли ДДС. Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на така формулирания въпрос. Решаващите мотиви в тази насока са изложени на стр.4 - 5 от решението. Систематизирани за целите на настоящето изложение, те се свеждат до следното: 1. Прието е, че за да е налице извършена услуга, за предоставянето на въпросните карти следва да е уговорено възнаграждение, каквото в случая не е договорено между задълженото лице и неговите подизпълнители. 2. Анализът на сключените договори между задълженото лице и подизпълнителите обосновават извода, че предоставянето на картите не съставлява хипотеза по чл.130 ЗДДС бартер. Цитирана е посочената разпоредба, като е отбелязано, че жалбоподателят не е поемал задължение за заплащане възнаграждението по договорите за превоз или част от него в стоки и по конкретно горива. 3. Прието е, че не е налице и доставка по смисъла на чл.6 ЗДДС от страна на задълженото лице към дружествата превозвачи, като в тази насока решаващият съд е споделил мотивите на решаващия орган, изложени в решението по административното оспорване. 4. На следващо място са изложени аргументи, че предоставянето на картите, с които се ползва отстъпки за гориво, не може да се разглежда като възмездна облагаема доставка на услуга от страна на С. Г. ЕООД към превозвачите-подизпълнители. Отбелязано е, че тази услуга не е възмездна няма уговорено възнаграждение, като е абсурдно да се приема, че стойността на отстъпката на горивото е възнаграждение за ползване на услугата от подизпълнителите.

На основание изложеното първоинстанционният съд е приел, че не са налице годни фактически основание за допълнително определяне на задължения за ДДС и оспореният ревизионен акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Направено е и позоваване на решение на ВАС по аналогичен спор между същите страни.

Решение на Административен съд София град е правилно и законосъобразно като краен резултат.

В касационната жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се аргументи, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че ревизираното дружество не е продавало/доставяло гориво на своите контрагенти, изпълнители, но то е предоставяло на последните правото на ползват Шел карти за отстъпки от горивото, както и е разплащало задълженията по тези карти и в този смисъл следва да се приеме, че е налице доставка на услуга предоставяне на възможност за ползване на Шел карти, даващи отстъпки в цената на горивото.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Както бе вече посочено, между страните няма спор за факти и същите правилно са възпроизведени в първоинстанционното решение. Спорът между страните е правен и се свежда до това, дали предоставянето на въпросните Шел карти от страна на задълженото лице на негови партньори подизпълнители на транспортни услуги, съставлява услуга по смисъла на чл.9,ал.1 ЗДДС, за която дружеството е следвало да издаде фактури и да начисли ДДС. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос.

Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод при условията на чл.221,ал.2 АПК и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

В хода на ревизията е установено, че С. Г. ЕООД има за основен предмет на дейност извършване на транспортни и спедиторски услуги. Установено е още, че през процесните данъчни периоди във връзка с извършваните транспортни услуги дружеството е ползвало услугите на двама подизпълнители СТАР СПЕД ЕООД и ТРАНС РАДИАЛ 2000 ЕООД, като между тях е ревизираното лице са сключени рамкови договори за превоз на товари, по силата на които възложителят /ревизираното лице/ предоставя на превозвачите негови Шел карти, служещи за зареждане на гориво с отстъпка, както и за заплащане на пътни, винетни и други такси в Европа, осигурени му от Ш. Б. ЕАД. Установено е още, че зареденото гориво се фактурира от Ш. Б. ЕАД, във всяка фактура се съдържа информация за количество и стойност на зареденото гориво и номер на превозното средство, като ревизираното СЕГМА ГОЛД ЕООД отчита заплатените горива, консумативи и такси, заплатени с Щел карти на база получени фактури, като впоследствие закупеното гориво се прихваща от задълженията на ревизираното дружеството към превозвачите. В рамките на данъчния период дружеството е отразило 11 данъчни документа /9 бр. фактури и 2бр. кредитни известия/, издадени от Ш. Б. ЕАД с данъчна основа 46 448,53лв. и ДДС в общ размер на 9 289,71лв. С процесния ревизионен акт е прието, че посочения начин на разплащане на горивата между ревизираното дружеството и неговите подизпълнители съставлява бартер и ревизираното дружество е следвало да начисли ДДС на наетите от него превозвачи за предоставеното им гориво. В решението на директора на Д ОДОП София прието, че в случая не е налице доставка на гориво, а доставка на услуга, за която дружеството е следвало да начисли ДДС в размер на 9 289,71лв.

По изложените по горе мотиви решаващият съд е приел, че не споделя тези констатации на органите по приходите и ги намира за необосновани и в противоречие със закона. Както бе вече посочено, настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод.

Видно е от подписаните с превозвачите рамкови договори за превоз на товари, възложителят разплаща от свое име, но за сметка на превозвача ползваното гориво по предоставените за ползване Шел-карти, като превозвача се задължава да възстановява на възложителя изплатените суми своевременно съгласно посоченото в договора (чл.25, ал.2 от рамковия договор). В случай на забава от страна на превозвача за възстановяване на сумите, възложителят има право да ги приспадне от дължимите суми за възнаграждения на превозвача.

Цитираните по-горе договори регламентиращи отношенията между ревизираното лице, превозвачите и Ш. Б. ЕАД, налагат извода, че в случая не е налице хипотезата на бартер по смисъла на чл.130 от ЗДДС.

Съгласно цитираната разпоредба, когато е налице доставка, по която възнаграждението /изцяло или частично/ е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава /чл. 130, ал. 1 от ЗДДС/. В ал. 2 на чл. 130 от ЗДДС е уредено, че данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона.

За да е налице задължение за ревизираното лице да начисли ДДС, следва възнаграждението по договора за превоз да е уговорено в стока или услуга, което в случая не е така.

От събраните по делото доказателства не се установява да са изпълнени условията за осъществяване на бартер. Видно от клаузите на процесните договори, дружеството не е поемало задължение за заплащане възнаграждението по договорите за превоз в стоки и по-конкретно в гориво или за извършване на услуги платени такси. Не е осъществена и доставка на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС от страна на ревизираното лице към дружествата превозвачи, тъй като такава не е договорена и не извършена от касатора, който не притежава и лиценз за доставка или търговия с гориво. Не може да се приеме, че е налице и предоставяне на услуга от страна на С. Г. ЕООД към превозвачите във връзка с заплащане на пътни и други такси. Както се посочи по-горе, съгласно сключените рамкови договори, възложителят разплаща от свое име, но за сметка на превозвача ползваното гориво по предоставените Шел-карти, като превозвача се задължава да възстановява на възложителя изплатените суми, а при забава възложителят има право да ги приспадне от дължимите суми за възнаграждения.

От представените в хода на ревизията доказателства е видно, че отношенията между страните се основават на сключен между тях договор, който не е бланкетен, а съдържа конкретни и подробни уговорки относно отношенията между тях, поради което няма причина да не бъде кредитиран и въз основа на него да бъде прието, че между С. Г. ЕООД и неговите съконтрагенти е възникнала облигационна връзка, която да бъде определена като бартер по смисъла на чл.130 от ЗДДС.

В този смисъл в съдебната практика по аналогичен спор между същите страни са решение № 4243 от 20.04.2023г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 9057/2022Г. и решение № 4940 от 25.05.2022г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 1510/2022г.

След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отменил същия, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което е включена Д ОДОП София, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 300лв. определено при условията на чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 6077 от 17.10.2023г. на Административен съд София град, трето отделение, 15-ти състав, постановено по адм. д. № 5664/2023г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите София да заплати на[Фирма 2], [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, [жк],[улица], [адрес], представлявано от управителя Р. Д., разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 300 /триста/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ