Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: СВЕТЛАНА БО. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 11328/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби, подадени от Българска народна банка и И. П. срещу Решение № 3183 от 11.05.2022 г., постановено по адм. дело № 693/2018 г. по описа на Административен съд София-град и частна жалба на Българска народна банка срещу Определение № 8523 от 06.10.2023 г. постановено по същото дело.
К. Б. народна банка, чрез пълномощника си адвокат Георгиев, обжалва решението, в частта с която е осъдена да заплати на И. П. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 5 624,60 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г., до 05.11.2014 г., в резултат на бездействие на БНБ, по отношение прилагане на ползваща се с директен ефект норма на чл. 1, §. 3, буква „i“ от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на депозити, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД, в императивния срок от пет работни дни. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение в атакуваната от него част да бъде отменено. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба подадена от И. П.. Претендира разноски за двете инстанции.
И. П., чрез пълномощника си адвокат Скочев, обжалва решението в частите, с които са отхвърлени предявените от него искове против Българска народна банка, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, за разликата над 5 624,60 лв. до 8 627,96 лв. и за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 151 813,61 лв., представляващо разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ и изплатения му гарантиран депозит, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска отмяна в обжалваните му части.
Частната жалба на Българска народна банка е против Определение № 8523 от 06.10.2023 г. постановено по адм. дело № 693/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането за изменение на Решение № 3183 от 11.05.2022 г., постановено по същото дело, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено определението и вместо него да бъде постановено ново, с което се уважи искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковете.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните и частната жалба.
Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявените от И. П. срещу БНБ обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 8 627,96 лв. за забавено изплащане на гарантираните вземания от 196 000 лв. в „Корпоративна търговска банка“ АД, за периода 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. и в размер на 151 813,61 лв., представляваща разлика между вложенията на ищеца в „Корпоративна търговска банка“ АД и изплатения му гарантиран депозит. Вредите се основават на твърдяно незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 1, § 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на влоговете.
С решението си първоинстанционният съд е приел за основателен и доказан първия обективно съединен иск за сума в размер на 5 624,60 лв., претърпени вреди в периода 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. в който размер го е уважил, като го е отхвърлил в останалата му част над уважения размер до пълния предявен размер от 8 627,96 лв. и за периодите от 30.06.2014 г. до 25.07.2014 г. и от 05.11.2014 г. до 04.12.2014 г., като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице законовите предпоставки на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от правото на ЕС, реално претърпени вреди в периода 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и причинно – следствена връзка между вредите и установеното незаконосъобразно бездействие.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения втори иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на 151 813,61 лв. като неоснователен и недоказан. За да постанови резултат съдът е приел, че неплатежоспособността на „КТБ“ АД произтича от управлението на банката, а не от дейността на надзорния орган БНБ. По делото не се установяват незаконосъобразни бездействия на ответника произтичащи от неприлагане на националното законодателство и правото на Европейския съюз от които да произтича в пряка причинна връзка твърдяната за причинена вреда. Не са налице вреди и с оглед обстоятелството, че вземането на ищеца към „КТБ“ АД не е погасено. Същото е прието и по него е получил плащания като част от влога му в банката. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд за допустимост на исковете; за квалификация на претенциите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ; за насочването им срещу надлежен ответник – БНБ, която при осъществяване на вменените й правомощия по надзор върху дейността на търговските банки упражнява властнически правомощия, както и за предявяване на исковете пред надлежния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен.
Фактическите установявания по делото не са спорни между страните. Съдът е основал правните си изводи на установената, чрез анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, фактическа обстановка, която не е необходимо да бъде повтаряна и в настоящото съдебно решение.
Въз основа на фактите по делото съдът е направил обоснован извод за основателност на претенцията за обезщетяване на имуществените вреди за забавено изплащане на гарантираните вземания, настъпили за ищеца вследствие на нарушение на правото на ЕС, но само за периода на забавата, т. е. от момента, в който реално е трябвало да има достъп до гарантирания депозит до момента, в който незаконосъобразното бездействие на ответника, т. е. нарушението, е преустановено. На основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на решаващия съд, без да е необходимо да ги повтаря. Съдът е направил пълен и подробен анализ на приложимата правна уредба, към който няма какво да се добави.
Обосновано е приетото, че в настоящия случай имуществената вреда за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лв., според заключението на вещото лице в приетата и неоспорена от страните основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г., както е приел решаващият съд. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, § 3 б. (i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита.
Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата, включително, БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищеца – 04.12.2014 г. липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е от 26 юли 2014 г. до 05 ноември 2014 г., както правилно е приел съдът от първата инстанция.
Неоснователни са доводите на БНБ за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищеца е начислявана договорна лихва от КТБ. Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания, и целта им е различна, поради което не може да се приеме, че начислената на ищеца договорна лихва за процесния период, частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозита му.
Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000 лв. за периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г., възлиза на сума в размер на 5 624,60 лв. при извършеното изчисление, както правилно е прието от съда.
При установената по делото фактическа обстановка при правилно приложение на закона е прието в обжалваното решение, че предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на 151 813,61 лв., представляващи разликата между размера на вложените от ищеца в банката депозити на обща стойност 331 583,86 лв. и изплатената от Фонда за гарантиране на влоговете в банки 196 000 лв. е неоснователен.
Правилно е прието в обжалваното решение, че по делото не са установени фактически действия и бездействия на ответника рефлектиращи върху невъзможността ищеца да получи вложени в „КТБ“ АД парични средства. Отговорността на държавата за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ произтича от незаконосъобразен акт, действие или бездействие от орган или длъжностно лице. В случая не се оспорва предприемането на мерки за надзор над банката, в която има вложения ищецът, а се твърди неговата непълнота и неефективност, които обстоятелства съдът не е компетентен да преценява в производството по чл. 203 АПК, защото са в рамките на предвидената по закон оперативна самостоятелност на органа. В съответствие с установеното по делото е прието също, че не е настъпила и вреда в посочения в исковата молба размер, при положение, че вземането на ищеца е прието в производството по несъстоятелност, към което ответника няма отношение и същото подлежи на удовлетворяване по предвидения от закона ред. В касационната жалба не е развит нито един довод за несъответствие на решението със закона в тази му част.
По изложените съображения решението в обжалваните му части, като правилно следва да бъде оставено в сила.
По отношение на частната жалба:
Частната жалба на Българска народна банка срещу Определение № 8523 от 06.10.2023 г., постановено по делото е неоснователна.
С определението, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът е отхвърлил молбата на Българска народна банка за изменение на Решение № 3183 от 11.05.2022 г., постановено по адм. дело № 693/2018 г. по описа на Административен съд София-град в частта за разноските като е приел претенцията за неоснователна.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това – на 05.12.2017 г.
Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за процесуално представителство.
Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед този изход на спора на страните не се следват разноски пред настоящата инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3183 от 11.05.2022 г., постановено по адм. дело № 693/2018 г. по описа на Административен съд София-град в обжалваните му части.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 8523 от 06.10.2023 г., постановено по адм. дело № 693/2018 г. по описа на Административен съд София-град.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. Б. п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
Особено мнение на съдия Светлана Борисова
Особено мнение на съдия С. Б. по адм. д.№ 11328/2023г на ВАС
Не съм съгласна с мнението на мнозинството, че от обезщетението не следва да бъде приспадната начислената за исковия период по влоговете на ищцата договорна лихва.
В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на законната лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.
В същото време обаче, във връзка с размера на иска, не може да се пренебрегне фактът, че за период, съвпадащ с исковия, по влога на кредитора от КТБ са начислявани договорни лихви, съгласно действащия тогава текст на чл. 4, ал.2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките /отм./. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от банката, затова че определена парична сума е предоставена за определен период. Лихвите имат характер на граждански плод на капитала. С изплащането на договорните лихви по вземането към КТБ, част от вредата на кредитора, в размер на законната лихва върху главницата, за процесния период, би била възмездена.
СЪДИЯ:
/Св.Борисова/