Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 11290/2023 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Търговище против решение № 125 / 06.10.2023 г. по адм. дело № 134 / 2022 г. на Административен съд – Търговище. Поддържат се оплаквания за неправилност.

Ответникът – С. Д. С., от гр. Търговище не изразява становище.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 125 / 06.10.2023 г. по адм. дело № 134 / 2022 г. Административен съд – Търговище е оставил без уважение молба вх. № 1688 от 14.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 153 / 21.11.2022 г. по адм. дело № 134 / 2022 г. на Административен съд – Търговище. Приел е, че поправка на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формирана воля на съда, тъй като по този начин би се стигнало до пререшаване на правния спор. Решението е правилно по своя резултат.

По делото е установено, че с решение № 153 / 21.11.2022 г. по адм. дело № 134 / 2022 г. Административен съд – Търговище е отменил решение № 2153 – 25 – 26 / 22.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер] / 01.04.2022 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ за определяне на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Д. С. и е изпратил преписката на пенсионния орган за издаване на нов акт по заявление вх. № 2113 – 25 – 1249 / 16.12.2021 г. при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебния акт.

С молба вх. № 1688 / 14.09.2023 г. директорът на ТП на НОИ е поискал от административния съд поправка на очевидна фактическа грешка допусната в мотивите на съдебния акт на стр.4, в който е записано: “Поради това съдът намира, че времето от 25.08.1980 г. до 10.08.1991 г. от 10 години, 11 месеца и 15 дни следва да бъде признато за труд, положен при условията на втора категория, или 14 години, 11 месеца и 20 дни от трета категория стаж, съгласно чл. 104, ал.2 от КСО“, което според касатора следва да бъде изписано: „Поради това съдът намира, че времето от 25.08.1980 г. до 10.08.1991 г. от 10 години, 11 месеца и 15 дни следва да бъде признато за труд, положен при условията на втора категория, или 13 години, 08 месеца и 11 дни от трета категория стаж, съгласно чл. 104, ал.2 от КСО“. Посочва, че е налице грешка в превръщането на осигурителния стаж по реда на чл. 104, ал.2 КСО.

Заявените твърдения сочат неточност от фактическо естество, а задължителните указания на съда към пенсионния орган са по тълкуването и прилагането на материалния закон. Проверката на сочените твърдения изисква специални знания, а в производството по отстраняване на очевидна фактическа грешка не могат да се правят нови фактически установявания, включително и тяхната проверка с експертиза. Касаторът е имал възможност да изясни тези разминавания във фактическите установявания в рамките на проведения касационен контрол, но е пропуснал да го направи.

За да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175 АПК, следва да е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в диспозитива на решението, както и тази грешка да засяга изискуемите в чл. 236 ГПК, вр. чл. 144 АПК елементи на съдържанието му. Основание за поправка на очевидна фактическа грешка е наличието на неточност, която да не позволява да се разбере действителната воля на съда или която да води до разминаване между мотивите и диспозитива на съдебния акт. Приемайки, че такава не е налице във връзка с предмета на спора, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125 / 06.10.2023 г. по адм. дело № 134 / 2022 г. на Административен съд – Търговище.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ