Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. К. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 11439/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Г. С. П., от гр.София, чрез пълномощниците му адв. С.П. и адв.В.П. срещу решение № 5534 от 05.09.2023 г., постановено по адм. д. № 8834/2022г. по описа на Административен съд София-град(АССГ), в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за осъждане Столична дирекция на вътрешните работи /[Фирма 1]/ за разликата от 2200лв. до пълния предявен размер от 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт заповед за задържане с рег.№3382зз-1929 от 08.11.2017г.,издадена от полицейски орган при 07 РУ-[Фирма 1] , ведно със законните лихви върху тази сума. Излагат се доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Релевира се довод, че незаконосъобразно, необосновано и в противоречие с установената съдебна практика на ВАС и ЕСПЧ съдът е определил несправедливо занижен размер на дължимото обезщетение Иска се отмяна на решението в обжалваната му чааст, уважаване на иска за разликата до пълния претендиран от ищеца размер и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответната страна Столична дирекция вътрешните работи /[Фирма 1]/, чрез процесуален представител гл. юрк.Б. П. счита касационната жалба за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение в обжалваната част. При евентуалност прави възражение за прекомерност.Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, ответникът редовно призован не се представлява.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение АС София -град е уважил предявения от Г. П. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Столична дирекция на вътрешните работи /[Фирма 1]/, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 800 лв., вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт заповед за задържане с рег.№3382зз-1929 от 08.11.2017г.,издадена от полицейски орган при 07 РУ-[Фирма 1] , за периода 08.11.2017г.-09.03.2018г., ведно със законните лихви върху тази сума, считано от 09.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 10лв.-държавна такса и 133лв.-адвокатско възнаграждение.Със същото решение отхвърлил предявения от ищеца иск срещу[Фирма 1] за разликата от 2200лв. до пълния предявен размер от 3000лв. и осъдил ищеца да заплати на[Фирма 1] 73лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението в осъдителната част не е обжалвано и е влязло в законна сила.

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа и правна страна, че безспорно е налице първата предпоставка за приложимостта на чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - административен акт, издаден от полицейски орган-ст. полицай при 07 РУ на[Фирма 1] - заповед за задържане с рег.№3382зз-1929 от 08.11.2017г., който акт с влязло в сила на 09.03.2018г. решение № 743 постановено по адм. дело № 13285/2017 г. по описа на АССГ е отменен като незаконосъобразен. Съдът обосновал извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и установените от тях факти предстоящ полет на ищеца 4 часа след задържането му, необходимост да се яви на летището най-малко 2 часа преди полета, ангажиментите и задълженията, които е имал към семейството и родителите си по повод на този полет, включително и свързаните с изпълнение на служебните му задължения във Великобритания, преценени в контекста на мотивите, с които съдът е обосновал отмяната на незаконосъобразно издадената заповед за задържане липса на доказателства, установяващи фактическо основание за задържане обосновават извод, че твърдените в исковата молба неимуществени вреди са настъпили и доказани.Съдът приел, че вследствие незаконното му задържане ищецът е преживял силен стрес, тревога и безпокойство, накърнен е авторитетът му не само пред познатите му в България, но и сред роднините му, ангажирани с предстоящото му пътуване извън страната. Изпитал е сериозно притеснение дали ще успее да изпълни задължението си да се яви навреме на работното си място във Великобритания, което е било под въпрос след незаконосъобразното му задържане. Чувствата на несигурност, огорчение, обида и накърнено достойнство които е изпитал при задържането са прераснали в усещане за произвол и явна несправедливост, видно от показанията на разпитания в хода на делото свидетел М. В.-приятел на ищеца и очевидец на задържането и поведението на ищеца преди и след това.С оглед на съвкупния доказателствен материал по делото решаващият съд приел, че са налице и останалите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата-претърпени от ищеца неимуществени вреди през инкриминирания период от задържането му на 08.11.2017г. до влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за задържане на 09.03.2018г., както и наличие на пряка причинно-следствена връзка между настъпилите неимуществени вреди и незаконосъобразния административен акт. На основание чл.52 от ЗЗД и отчитайки конкретните обстоятелства-краткия период на фактическо задържане-в рамките на един час и сравнително краткия период до отмяната на заповедта за задържане-четири месеца, съдът приел, че в случая негативните емоционални преживявания на ищеца не се отличават с висок интензитет и продължителност, с оглед на което според критериите за справедливост определил размера на дължимото обезщетение на 800лева, от които 400лева за изпитания стрес, напрежение и душевен дискомфорт по време на задържането и по 100лева за всеки от четирите месеца до отмяната на заповедта. За разликата над 2200лв - до пълния претендиран от ищеца размер от 3000лева, счел иска за неоснователен и недоказан.С тези мотиви съдът уважил частично иска за сумата от 800лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 3000лв. отхвърлил така предявения иск . Решението е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата и е изложил обосновани изводи за наличието на всички материалноправни предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на ответника за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен административен акт, който е отменен по съдебен ред, претърпени от ищеца описаните неимуществени вреди през инкриминирания период от задържането му 08.11.2017 г. до влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразната заповед 09.03.2018 г. , както и наличие на пряка причинна връзка между настъпилите неимуществени вреди и незаконосъобразния административен.

Относно размера на дължимото обезщетение.

На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. По този начин паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на незаконното обвинение. При преценката по справедливост следва да се отчете процеса на увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания, техния интензитет и времева продължителност. Не на последно място, преценката досежно размера на обезвредата следва да се съобрази и с размера на обезщетенията, които ЕСПЧ и ВАС присъждат при казуси, идентични или близки до процесния.

В случая, както се установи, касаторът е понесъл неимуществени вреди, състоящи се както в психологически и емоционални такива-преживял е силен стрес, тревога и безпокойство вследствие на задържането, накърнен е авторитетът му както сред близки и познати в България, така и сред неговите роднини.Чувството му на несигурност, огорчение, обида и накърнено лично достойнство са прераснали в усещане да произвол и явна несправедливост и в периода след задържането до отмяната на заповедта за задържане. При постановяване на решението си решаващият съд е отчел всички конкретни по делото обстоятелства, свързани със задържането / предстоящия полет на ищеца четири часа след задържането и необходимостта да се яви на летището най-малко два часа преди полета, поетите ангажименти във връзка със служебните му задължения във Великобритания, както и отмяната на заповедта за задържане като незаконосъобразна поради липса на доказателства, установяващи фактическото основание за задържане/, краткия период на фактическото задържане-в рамките на един час и сравнително краткия период до отмяната на заповедта с влязлото в законна сила съдебно решение-четири месеца след издаването й, в резултат на което правилно е обосновал извод, че в конкретния случай негативните емоционални и психологически изживявания на ищеца не се характеризират с висок интензитет и продължителност. Ето защо и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят до извод, че определеното обезщетение в размер на 800 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Касационната инстанция, отчитайки съобразно всичко изложено по-горе характера на търпените негативни преживявания и тяхното отражение върху личния живот на касатора, счита, че така определеното от съда обезщетение е справедливо. Този размер съответства на практиката на ВАС и ВКС по повод подобни типове увреждане; съобразен е и с нивото на жизнения стандарт в държавата. Съответно решението следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано.

При този изход на спора, на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ, за представителство пред касационната инстанция, следва на ответника да бъдат присъдени разноски в размер на 73лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5534 от 05.09.2023 г., постановено по адм. д. № 8834/2022 г. по описа на Административен съд София-град в частта му, с която искът за обезщетяване на неимуществени вреди на Г. С. П. с [ЕГН] срещу Столична дирекция на вътрешните работи е отхвърлен за разликата от 2200 лв. до претендирания такъв от 3000 лв.

ОСЪЖДА Г. С. П. с [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 73 (седемдесет и три) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА

/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА