Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 11527/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „ИКФ Импорт енд Експорт СПА" ЕАД, чрез адв. В., срещу Решение № 5792 от 04.10.2023 г., постановено по адм. дело № 234/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (PA) № Р- 22221421002208-091-001/24.08.2022 г., потвърден с Решение № 1800/14.11.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил представените по делото доказателства, не е направил фактически установявания въз основа на тях и не се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя. Формирал е правните си изводи единствено въз основа на констатациите на приетата по делото експертиза и възприемайки изцяло мотивите на приходните органи. Изложени са доводи за доказаност на реалното получаване на декларираните от ревизираното дружество ВОП на стоки по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС от доставчици, данъчно задължени лица, регистрирани за целите на ДДС в други държави - членки - Малта и Италия, с общ ДДС за всички доставки на стоки в размер на 76 413.26 лв.

В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. В., моли обжалваното решение и процесният ревизионен акт да бъдат отменени. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – директор на дирекция „ОДОП“ – София, представляван от юрк. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № Р- 22221421002208-091-001/24.08.2022г., потвърден с Решение № 1800/14.11.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който на „ИКФ Импорт енд Експорт СПА" ЕАД са установени задължения по ЗДДС, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 76 413,26 лв. по протоколи, издадени по реда на чл. 117, ал. 1 от ЗДДС за данъчни периоди м. 03.2020 г., м. 04.2020 г. и м. 07.2020 г.

Установено е, че през ревизираните периоди „ИКФ Импорт енд Експорт СПА" ЕАД е декларирало вътреобщностно придобиване /ВОП/ на стоки от дружества, регистрирани в други държави членки, както следва:

От G.E.R. S.R.L. е издадена фактура № 1/16.03.2020 г. за продажба на 1 000 кутии „Р. Б. , на стойност 21 000 евро. От „ИКФ Импорт енд Експорт СПА" ЕАД е издаден Протокол по чл. 117 от ЗДДС № 1/16.03.2020 г., с ДО 41 072,43 лв. и ДДС 8 214,49 лв.

За плащане по фактурата е представено банково извлечение за направен превод на 16.03.2020 г. в размер на 21 000 евро, с левова равностойност 41 072,43 лв.

При извършената проверка е установено, че италианското дружество е дерегистрирано за целите на ЗДДС на 04.11.2020 г. Доставчикът не е декларирал вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки в полза на жалбоподателя.

За доказване превоза на стоките е представена товарителница от 16.03.2020 г., в която като превозвач е посочено „Л. Г. ЕООД, превозно средство [рег. номер], маршрут от Венерина, Италия до София, България. Транспортното дружество не е представило счетоводни регистри или други документи, свързани с превоза на процесиите стоки. Не е декларирало и фактури за транспортни услуги, нито към „ИКФ Импорт енд Експорт СПА" ЕАД, нито към G.E.R. S.R.L. Към датата, на която се твърди, че е извършен превозът, вписаното в товарителницата МПС, с регистрационен номер [рег. номер], е било собственост на „С. М. БГ" ЕООД, дерегистрирано по ЗДДС на 02.03.2018 г.

TOP LOGISTICS B.V. е издало на жалбоподателя фактура № 40288301/09.04.2020 г., чиито предмет е маркиране на стоки, на основание представен договор. Издаден е Протокол по чл. 117 от ЗДДС № 2/09.04.2020 г., с ДО 880,12 лв. и ДДС 176,02 лв.

От VICTOR DEBONO на ревизираното лице са издадени следните фактури: № 288/20.07.2020 г. за 857 кутии водка „Белведере", на стойност 83 129,00 евро. Съставен е Протокол по чл. 117 от ЗДДС № 3/20.07.2020 г., с ДО 162 586,19 лв. и ДДС 32 517,24 лв.; № 289/20.07.2020 г. за 290 кутии водка „Белведере", на стойност 28 130,00 евро. Съставен е Протокол по чл. 117 от ЗДДС № 4/20.07.2020 г., с ДО 55 017,50 лв. и ДДС 11 003,50 лв.; № 294/22.07.2020 г. за 3 559 кутии „Р. Б. , на стойност 62 638,40 евро. Съставен е Протокол по чл. 117 от ЗДДС № 5/20.07.2020 г. с ДО 122 510,06 лв. и ДДС 24 502,01 лв.

По фактурите ревизираното дружество е направило частично плащане по банков път в общ размер на 194 880,85 лв.

За превоза на 1 147 кутии бутилки водка „Белведере" е представена товарителница, в която като превозвач е посочено „Ян Д. Р. Б. ЕООД, превозно средство [рег. номер] и маршрут - тръгване на 24.07.2020 г. от Розендал, Холандия до Торино, Италия на 29.07.2020 г. Получател на стоките е Saccetti and Simi S. R. L., Italia.

С възражението срещу ревизионния доклад /РД/ е представена нова товарителница, в която като превозвач е посочено „Л. Г. ЕООД, превозно средство [рег. номер], маршрут от Гозо, Малта до София, България, без посочен товар, с отбелязани фактури № 288, 289 и 294.

Представени са доказателства за осъществена от „ИКФ Импорт енд Експорт СПА" ЕАД ВОД на 1 147 бутилки водка „Белведере", съгласно издадена фактура № 1/15.09.2020 г. на стойност 112 406,00 евро (219 847,03 лв.), с получател M.F.T. S.R.L.S. и нулева ставка ДДС на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. За издадената фактура „ИКФ Импорт енд Експорт СПА" ЕАД е получило частично плащане по банков път в размер общо на 22 130,00 евро и 32 500,00 евро, с обща левова равностойност от 106 846,99 лв.

Във връзка с твърдяното извършване на ВОД, за превоза на 1 147 кутии, бутилки водка „Белведере", е представена товарителница, в която като превозвач е посочено „Л. Г. ЕООД, превозно средство [рег. номер], по маршрут от гр. София, България до С. А. ли Батиати, Катания, Италия. Стоката, вписана в товарителницата е 30 палета бутилки водка „Белведере", 20 тона.

„Л. Г. ЕООД не е декларирало фактури за транспортни услуги, нито към „ИКФ Импорт енд Експорт СПА" ЕАД, нито към M.F.T. S.R.L.S. МПС с регистрационен номер [рег. номер], към дата на съставяне на ЧМР, е било собственост на „С. М. БГ" ЕООД. Не са представени договори за наем или друг вид търговски отношения между собственика на МПС и дружеството - превозвач „Л. Г. ЕООД. По данни на А. М. и към дата 15.09.2020 г., и за целия м. 09.2020 г., за посоченото МПС с ДК № [рег. номер], липсват данни за преминавания на границата на Р. Б.

Въз основа на горните фактически установявания, органите по приходите са приели, че стоките, предмет на ВОД, не са изпратени от територията на България, тъй като същите са транспортирани от „Ян Д. Р. Б. ЕООД, с МПС [рег. номер], с маршрут от Нидерландия до Италия. Стоките, закупени от малтийския търговец VICTOR DEBONO не са пристигали на територията на страната, поради което е невъзможно изпращането им обратно в Италия.

Приходните органи са приел, че стоките, предмет на декларираните ВОП, не са реално превозени до територията на страната и не са фактически получени от ревизираното дружество, респ. не е доказано прехвърлянето на собствеността им. Поради това е формиран извод, че „ИКФ Импорт енд Експорт СПА" ЕАД няма право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 76 413,26 лв. по протоколи, издадени по реда на чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и отразени в дневниците за покупки за данъчни периоди: м. 03.2020 г., м. 04.2020 г. и м. 07.2020 г.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма и при правилно приложение на материалния закон.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, обсъдил е становищата на страните, произнесъл се е по основните възражения на жалбоподателя и е изложил мотивирани правни изводи. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от административния съд съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на РА.

Съгласно общото правило на чл. 13, ал. 1 ЗДДС придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, представлява вътреобщностно придобиване, за което ДДС е изискуем от получателя по силата на чл. 84 ЗДДС.

Правилен и в съответствие с установените по делото факти е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е доказано осъществяването на фактическия състав на вътреобщностното придобиване, доколкото не е установено по несъмнен начин, че превозът на процесните стоки е завършен на територията на България, както и че ревизираното дружество фактически е получило същите.

За доказване на транспорта на стоките, предмет на ВОП от G.E.R. S.R.L., е представена международна товарителница № 160, от която не се установява мястото и датата на получаване на товара от получателя - „ИКФ Импорт енд Експорт СПА" ЕАД, както и лицето, което е фактически го е приело. На следващо място, както от товарителницата, така и от останалите документи – потвърждение и фактура, издадени от доставчика, не се установява какво е конкретното количество на доставените стоки – енергийни напитки. Според фактурата и потвърждението, предмет на доставката е 1000 стека Р. Б. като липсва уточнение колко броя от стоката се съдържа в 1 стек, а според товарителницата товарът е с бруто тегло от 26 тона. При това съдържание на документите е невъзможно да бъде установено наличието на съответствие между фактурираните стоки и тези, за превоза на които е съставена представената товарителница.

На следващо място, транспортното дружество - „Л. Г. ЕООД, вписано в посочената товарителница, не е потвърдило извършването на превоза, като в хода на ревизията не е представило доказателства за осъществена транспортна услуга към ревизираното дружество или към доставчика по ВОП. Приходните органи са установили също, че отразеното в товарителницата МПС с рег. № [рег. номер] не е собственост на „Л. Г. ЕООД и според данни от А. М. в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. посоченото превозно средство не е преминавало през ГКПП на Р. Б.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства не се установява и действителното транспортиране на стоките, предмет на ВОП от VICTOR DEBONO, до територията на страната, както и фактическото им получаване от „ИКФ Импорт енд Експорт СПА" ЕАД. За превоза на част от фактурираните стоки – 1 147 кутии бутилки водка „Белведере", в хода ревизията дружеството е представило международна товарителница, в която като превозвач е посочено „Ян Д. Р. Б. ЕООД, превозно средство [рег. номер] и маршрут - тръгване на 24.07.2020 г. от Розендал, Холандия и пристигане в Торино, Италия на 29.07.2020 г., с получател на стоките Saccetti and Simi S. R. L., Italia. В кл. 13 на товарителницата са посочени фактури № 288 и № 289, издадени от малтийското дружество, както и името на ревизираното дружество. Въз основа на така представения транспортен документ, обосновано приходните органи и съдът са приели, че посочените стоки (1 147 кутии бутилки водка „Белведере") не са превозени до територията на България и собствеността върху същите не е прехвърлена на „ИКФ Импорт енд Експорт СПА" ЕАД.

Правилно не е кредитирана международната товарителница, представена с възражението срещу ревизионния доклад, в която е посочен изпращач - Victor Debono, получател - IKF Import and Export SPA, товарен пункт - Gozo Malta и разтоварен пункт – Sofia, транспортно средство [рег. номер]. В същата не са посочени вид и количество на товара, а единствено са отразени номерата на процесните фактури, издадени от малтийския търговец (288, 289 и 294). Не е отразено и конкретното място на получаване на стоките, както и имената на лицето, което ги е приело. Същевременно, както правилно е съобразено от АССГ, ревизираното дружество не е изложило аргументи и не е представило доказателства за причините, поради които за транспорта на едни и същи стоки е представило две различни товарителници, отразяващи противоречиви данни относно превозвачите, маршрута на транспорта, съответно различните места на натоварване и разтоварване на стоките.

Правилни са и изцяло се споделят от настоящия касационен състав мотивите на първоинстанционния съд, обосновали извода му, че фактура № 000000001/15.09.2020 г., издадена от ревизираното дружество на M.F.T Societa a Responsbilita Limitata Semplie, за доставка на 1 147 броя каси водка „Белведере", не документира реално извършена ветреобщностна доставка, поради което не следва да се повтарят (арг. от чл. 221, ал. 2 АПК).

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че отказът на данъчен кредит по декларираните ВОП, във връзка с които дружеството е издало протоколи по чл. 117 ЗДДС и е начислило ДДС, е в противоречие с принципите на пропорционалност и на данъчен неутралитет. В случая е установено, че процесните стоки не са пристигнали на територията на страната. Независимо от това и съобразно чл. 62, ал. 2 ЗДДС правилно е прието, че мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е именно на територията на България, доколкото ревизираното дружество, декларирало придобиване на стоките, е регистрирано по ЗДДС и е осъществило това придобиване под идентификационен номер, издаден в страната. Поради това са налице предпоставките за прилагане на режима на ВОП и за дружеството е възникнало задължение по чл. 84 от ЗДДС, съгласно който данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. В този случай признаването на право на данъчен кредит би лишило от полезно действие специалния режим на корекции, предвиден с чл. 62, ал. 4 ЗДДС, доколкото лицето вече не би имало интерес да докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършен превозът им. В тази насока е и приетото в т. 44 от решението на СЕС от 22.04.2010 г. по съединени дела С-536/08 и С-539/08, X, Facet BV/Facet Trading BV, според което: "Предоставянето на право на приспадане в този случай би могло да лиши член 28б, A, параграф 2, втора и трета алинея от Шеста директива /чл. 41 Директива 2006/112/ от полезно действие, тъй като данъчнозадълженото лице, след като се е ползвало от право на приспадане в държавата членка, издала идентификационния номер, вече не би имало интерес да установи облагането на разглежданото вътреобщностно придобиване в държавата членка по пристигане на пратката или на транспорта. Едно такова решение би могло в крайна сметка да застраши прилагането на основното правило, според което при вътреобщностното придобиване се приема, че мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, а именно държавата членка на крайно потребление, каквато е целта на преходния режим".

Приходната администрация не е отказала правото на данъчен кредит по процесните доставки, позовавайки се на формални основания, а е установила липсата на материалноправните предпоставки за приспадането (чл. 62, ал. 2 вр. чл. 62, ал. 4 вр. чл. 84 ЗДДС), поради което тълкуването на чл. 18, пар. 1, б. г) и чл. 22 от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/17, дадено с решението на СЕС по съединени дела С-95/07 и С-96/07, на което се е позовал касаторът, е неотносимо в случая.

По отношение на декларираната ВОП от TOP LOGISTICS B.V. по фактура № 40288301/09.04.2020 г., с предмет извършена услуга „opening account charges“, правилно приходните органи и съдът са се позовали на липсата на представени доказателства за конкретното съдържание на доставката и за относимосттта й към икономическата дейност на ревизираното дружество, което обуславя законосъобразност на извършената корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

По гореизложените съображения, настоящият касационен състав приема, че не са налице сочените при обжалването касационни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 8 042 лв., определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5792 от 04.10.2023 г., постановено по адм. дело № 234/2023 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА „ИКФ Импорт енд Експорт СПА" ЕАД, ЕИК 205867674, да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 8 042 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА