Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 11536/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Перник, подадена чрез процесуален представител с юридическо образование Л. Л., против Решение № 153/06.10.2023 г., постановено по административно дело № 182/2023 г. по описа на Административен съд – Перник.

С оспореното решение е отменена Заповед № РД-05-01-3/16.06.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Перник, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Г. Р., заемащ длъжността "старши експерт" в Областна дирекция „Земеделие“ – Перник, считано от 16.06.2023 г.

В касационната жалба се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Любомирова, с искане за уважаването й, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответната страна Г. Р. се представлява от адвокат Верне, която в открито съдебно заседание и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство, за което представя списък и доказателства за извършването им.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред административния съд е посочената по-горе заповед, която е мотивирана с посочено правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, а като фактическо такова е прието от органа, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл.

За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е постановена при съществено нарушение на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - не са посочени каквито и да е конкретни факти, които да обуславят обективната невъзможност на служителя да изпълнява възложените му функции. Позовавайки се и на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, съдът е обосновал извод, че в обстоятелствената или диспозитивната част на процесния акт липсва изрично посочване на някакъв акт или становище, към който административният орган препраща и на чиито мотиви се позовава, като е приел, че мотивите не могат да бъдат заместени с тълкувания, предположения или други съждения от страна на съда или на страните в процеса. На следващо място, съдът е развил мотиви и за допуснати от органа нарушения на материалния закон, доколкото заповедта се основава на правно основание, което не е доказано по съответния ред.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, описал е подробно и точно всички относими за спора обстоятелства в хронологичен ред от възникване на служебното правоотношение на Г. Р. до неговото прекратяване с процесната заповед през 2023 г. Извършил е пълна проверка за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите от съда правни изводи напълно се споделят от настоящия състав.

При правилна преценка на доказателствата по делото решаващият съд е достигнал до верен извод, че в конкретния случай прекратяването на служебното правоотношение е извършено в несъответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл изисква осъществяването на три кумулативни предпоставки – 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението, тоест обективната невъзможност следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, в заповедта се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, което законово изискване не е спазено. В приложената по делото административна преписка също не се съдържат документи, съставени в хода на административното производство, от които да може да се установят конкретните факти, обуславящи приложението на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Тази норма е бланкетна, поради което във всеки отделен случай органът по назначаването следва да посочи конкретни факти от обективната действителност, които да изпълват съдържанието й, каквито в процесния случай не са изложени, респективно не са ангажирани и доказателства в тази насока, което обуславя и материалната незаконосъобразност на заповедта.

Отделно от горното, настоящият касационен състав намира, че при прекратяването на служебното правоотношение с оспорената заповед е налице недобросъвестно, до степен превратно упражняване на правомощието на органа по назначаването. Съдът е установил, че настоящото производство се явява трето за служителя Г. Р., заемащ длъжността "старши експерт", в Областна дирекция „Земеделие“ – Перник, за оспорване на прекратяване на служебно правоотношение от страна на назначаващия орган. Хронологията на издаваните заповеди и резултата от съдебното им обжалване, сочат на категоричен извод за целенасочени действия от страна на административния орган за прекратяване на служебното правоотношение на служителя Райчев на всяка цена, независимо от наличието или не на законово правно основание за това.

Предвид изложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 1100 лева, като възражението на другата страна относно размера му е неоснователно, тъй като същото е близко до законоустановения минимум съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 153/06.10.2023 г., постановено по административно дело № 182/2023 г. по описа на Административен съд – Перник.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Перник, да заплати на Г. Р., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 1100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ