Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. К. Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 11544/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община-район „Триадица“ чрез юрисконсулт Стойкова, против Решение № 5335/09.08.2023 г., постановено по адм. дело № 2516/2021 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № РТР16- РД56-420/07.12.2016 г. на главен архитект на Район „Триадица"-Столична община, с която е оттеглено разрешение за строеж № 27/07.04.2016 год. и одобрен проект за обект: “Промяна предназначението на проход в преддверие на съществуващ блок“, разположен в УПИI- за жил. строителство, общ. обслужване и подземен гараж, кв. 60А, м. ж. к. „Красно село - Стрелбище, урб. бл. 12, ул. „Дедеагач“, бл. 60А, вх. Б.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Иска се отмяна на съдебното решение.

Ответната страна – Етажна собственост – ул. „Дедеагач“, блок 60А, вход Б чрез адвокат Нинов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Ответната страна – Етажна собственост – ул. „Дедеагач“, блок 60А, вход А, вход В, вход Г и вход Е чрез адвокат Калинов, изразява становище за основателност на касационната жалба.

Ответната страна – Етажна собственост – ул. „Дедеагач“, блок 60А, вход Д чрез „Входове БГ“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящето производство е второ по ред след като с решение № 3093/09.03.2021 г. по адм. д. № 12646/2020 г. на ВАС е отменено решение № 4608 от 13. 08. 2020 г. по адм. дело № 333/2017 г, на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на етажната собственост против заповед на главния архитект на Район „Триадица“, Столична община, с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК е оттеглено разрешение за строеж № 27/07.04.2016 г., издадено от същия административен орган, ведно с одобрения проекти, и делото в върнато за ново разглеждане.

Делото е образувано по жалба на Етажна собственост ул. „Дедеагач“, бл. 60а, вх. Б, представлявана от управителния съвет, чрез адв. Н. А. против заповед № РТР16-РД56-420/07.12.2016 г. на главен архитект на Район "Триадица" - Столична община, с която е оттеглено разрешение за строеж № 27/07.04.2016 год. и одобрен проект за обект: “Промяна предназначението на проход в преддверие на съществуващ блок“, разположен в УПИ I- за жил. строителство, общ. обслужване и подземен гараж, кв. 60А, м. ж. к. „Красно село - Стрелбище, урб. бл. 12, ул. „Дедеагач“, бл. 60А, вх. Б.

За да отмени процесната заповед съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до незаконосъобразност на оспорената заповед. Това е така, защото в нарушение на изискванията по чл. 35 от АПК, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, в частност не е определил кръга заинтересувани лица, имащи право на жалба. Така, още с решение на РЕСУТ по протокол № 2/11.02.2016 г. е дадено указание да се изясни собствеността на „прохода“. Последното не е направено при издаване на PC № 27/07.04.2016 г., нито при постановяване на оспорената заповед № РТР16-РД56-420/07.12.2016г. От твърденията на жалбоподателите по жалба с вх. № РТР16- ГР94-4225/28.11.2016г. се установява, че процесният „проход“ е ситуиран между вход „Б“ и вход „В“. Не е изяснено обаче в случая, към кой вход попада „прохода“, в какъвто смисъл е изискването на РЕСУТ. Според съда, не е изяснено още, дали блок 60А, състоящ се от 5 входа е единен обект или секционен. Тези обстоятелства са от съществено значение за определяне на границите на всяка отделна етажна собственост, от където и кои точно са заинтересуваните по чл. 149, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗУТ лица. Посочено е, че съображения в тази насока липсват в заповед № РТР16-РД56-420/07.12.2016 г,, като безкритично се приема, че всички подписали жалбата са заинтересувани лица. Последното пък е в противоречие с приетото при обявяване на PC № 27/07.04.2016 г., че заинтересувани са единствено вход „Б“. В случая обаче, без каквито и да е доказателства административният орган приема, че лицата, подписали жалба с вх. № РТР16- ГР94-4225/28.11.2016г„ са заинтересувани по см. на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Най-малко, по правилото на чл. 115, ал. 2 от ЗУТ гл. архитект е длъжен служебно да събере доказателства за вида на обекта „проход“ и заинтересуваните по отношение на него лица.

Съдът е счел, че едва след изясняване на тези обстоятелства административният орган е следвало да се произнася по реда на чл. 91 от АПК или процедира по чл. 216 ЗУТ (отм.)

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Обоснован е изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до нейната незаконосъобразност, доколкото не се установяват посочените в същата материалноправни предпоставки за постановяването й, респ. за оттегляне на разрешение за строеж № 27/07.04.2016 г.

В нарушение на изискванията по чл. 35 от АПК, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, а именно - не е определил кръга заинтересувани лица, имащи право на жалба.

Съдът правилно е приел, че в случая не е изяснено, към кой вход попада процесния „проход“, в какъвто смисъл е изискването на РЕСУТ, както и дали блок 60А, състоящ се от 5 входа е единен обект или секционен. Тези обстоятелства са от съществено значение за определяне на границите на всяка отделна етажна собственост, респ. кои са заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2,

т. 3, във вр. с чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Процесната заповед е била издадена, без да са налице доказателства, че лицата, подписали жалба с вх. № РТР16- ГР94-4225/28.11.2016г., са заинтересувани по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ.

Обосновано е прието от съда, че оспорената заповед е немотивирана. В нея липсват изложени съображения, относно характера и същността на разрешения строеж, и защо се приема, че подателите на жалбата от 28.11.2016г. са заинтересувани лица по смисъла на ЗУТ.

Решаващият съд е правилно е приел, че гл. архитект неправилно се позовавал на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и е изискал одобрение от Общото събрание на ЕС за одобряване на инвестиционните проекти, като е посочил, че тази разпоредба е нарушена при издаването на разрешението за строеж. Посочената разпоредба е относима за новопредвидени обекти, но не и за съществуващи такива, както е в случая.

Обосновано е прието от съда, че по отношение на промяната на предназначението на т. н. „проход“ в „преддверие на съществуващ блок“. Съгласно 5, т. 39 ДР на ЗУТ обект е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и индетификатор по ЗКИР.

Съгласно 5, т. 41 от ДР на ЗУТ; "Промяна на предназначението на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг, съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. I

Така и двете помещения „проход“ и „преддверие на съществуващ блок“ попадат в графа „самостоятелни инфраструктурни обекти в сграда“ и са с код 540 по Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.), но идентична със сегашната Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. От друга страна фактическото ползване на обект „проход“ не се променя сравнено с „преддверие на съществуващ блок“. И в двата случая обектът, част от сграда се ползва за преминаване на живущите, с разлика, че при новото състояние се ограничава достъпа до външни за етажната собственост лица. От така очертаните разлики възниква въпроса за необходимостта от строително разрешение и съответно въведеното от административния орган изискване за изпълнение на условията по чл. 17, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС.

Настоящата инстанция следва да посочи, че преценката за законосъобразността на PC № 27/07.04.2016 г., не е предмет на спора, поради което доводите в касационната жалба, свързани с неговата нищожност и липса на правен интерес са неоснователни.

Предвид изложените мотиви и като прецени, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на закона, то следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника Етажна собственост – ул. „Дедеагач“, блок 60А, вход Б се дължат разноски, своевременно претендирани. На л. 59 от делото е представен списък по чл. 80 от ГПК, фактура и банково извлечение с обща сума от 1250 лева, включваща разноски за касационното производство, който общ размер съдът намира за обоснован съобразно представените по делото доказателства.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5335/09.08.2023 г., постановено по адм. дело № 2516/2021 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Етажна собственост, ул. „Дедеагач“, бл. 60а, вх. Б, сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА