Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 11572/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Г. против решение № 1556 от 31.08.2023 г., постановено по адм. дело № 657/2023г. по описа на Административен съд – Благоевград (АдмС-Благоевград). Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт.

В съдебно заседание и в представени писмени бележки, касаторът поддържа касационната жалба.

Ответникът – З. Д. В., гражданин на Р. Ф. чрез пълномощника си адв. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за обосновано и правилно и прави искане да бъда оставено в сила.

Представителят на Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение, административният съд е отменил решение № 9575/05.06.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на З. Д. В., гражданин на Руската федерация, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне съгласно дадени указания по тълкуване и прилагане на закона.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установено от събраните доказателства, че Зайц, гражданин на Р. Ф. е напуснал страната си в края на месец септември 2022 г. в посока Беларус като месец по-късно взел самолет за гр. Истанбул, Р. Т. На 24.10.2022г. преминал легално българската граница. В проведеното интервю Зайц заявил, че е православен християнин, не е осъждан в държавата си по произход; не е членувал в политическа партия или организация; не е бил член на въоръжена групировка или паравоенно формирование; живеел в гр.Москва и по професия е фармацевт. Не е бил лично заплашван в държавата си по произход, но е търсен от военна комисия за връчване на призовка за мобилизация. След обявената на 21.09.2022 г. мобилизация в Русия и предвид факта, че е отбил военна служби и има медицинско образование се страхува, че ще бъде изпратен на фронта с Украйна.

При горните доказателства, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че обжалваният административен акт е издаден, без да е напълно изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата. Отречени са като неправилни изводите на органа за отсъствие на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съдът сочи, че в случая жалбоподателят основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, като това преследване е по причина на неговата националност - гражданин на Руската федерация, и принадлежност към определена социална група - лице от мъжки пол, което може да бъде мобилизирано и до което е изпратена призовка за явяване във военния комисариат. С доказателствата за горните обстоятелства, съдът е приел, че са налице хипотезите на т. 169 – т. 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, както и основанията за предоставяне на хуманитарен статут на Зайц поради реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, административният съд е достигнал до необоснован извод, че обжалваното решение на заместник-председателя на ДАБ е неправилно. При преценка на наличните доказателствени средства, е прието за доказано, че в случая са налице основанията по чл. 8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на гражданина на Руската федерация. Този извод обаче, е необоснован и не се подкрепя от доказателствата по делото. Заявените от чуждия гражданин твърдения, не попадат в хипотезата на чл. 8 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на касатора е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ факти. Не се установява жалбоподателят да е преследван или да има опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Следва да се има предвид това, че касаторът е дошъл в България като е напуснал Руската федерация легално, с валиден паспорт без да са му оказвани каквито и да било пречки. В допълнение, не са налице последици, от страна на правителството към лицата, които участват в митинги и протести, и лицата, изразяващи опозиционни възгледи и идеи в социалните мрежи

От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците, е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. Понятието „преследване“ по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, е дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗУБ. За да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения.

Предвид нормативната рамка и с оглед изложените в случая данни от търсещия закрила чужд гражданин, недоказани се явяват действия на преследване спрямо него по см. на чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ. Видно е, че Зайц не одобрява войната в Украйна и не желае да участва във военни действия. Принципното неприемане на войната и военните действия извършвани от една държава, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради тях. Зайц не твърди да е бил преследван в Русия поради тези свои убеждения. Същевременно обаче изпращането на призовка /повиквателна/ за явяване във военния комисариат не е доказано по делото, а е само твърдение в свидетелските показания на майката на лицето.

Доколкото съгласно чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ международната закрила включва освен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се обсъди и приложението на разпоредбите на чл. 9 от ЗУБ, които регламентират този хуманитарен статут. В чл. 9, ал. 1 от ЗУБ са уредени хипотези на реална опасност от тежки посегателства - Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според ал. 3 на същия член реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. В ал. 8 на същия член е посочено, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователна и безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната.

Настоящият състав намира, че решението на административния орган в този смисъл е било издадено при правилно прилагане на материалния закон. В оспореното пред АдмС-Благоевград решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история и правилно е достигнал до извода, че за търсещия закрила не съществуват законови предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за основателна. Обжалваното с нея съдебно решение е неправилно и поради това следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1556 от 31.08.2023 г., постановено по адм. дело № 657/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Д. В., гражданин на Руската федерация срещу решение № 9575/05.06.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА