Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар С. П. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 11620/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационната жалба на Х. Д. К., гр. София, [жк], [адрес], чрез адв. Н., срещу Решение № 5397/14.08.2023 г., постановено по адм. д. № 4912/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на К. срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221719003420-091-001/09.01.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден от директора на дирекция ОДОП София с Решение № 545/03.04.2020 г., с който в тежест на ревизираното лице са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 40 542,80 лв. ведно с лихви за забава в размер на 9 774,21 лв.

Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че първостепенният съд е придал на доказателствените средства съдържание, каквото те нямат. Касаторът се позовава на пропуск на инстанцията по същество да обсъди заключението на ССчЕ в частта, сочеща, че предоставените от куриерските дружества справки не съдържат документи и отчетност, позволяваща индивидуализация на стоките по количество, марка, модел и др., техния произход и идентификация на лицата, участвали в стопанските операции, но в самите справки за голяма част от доставките има индивидуален номер на мобилен апарат IMEI. Тези констатации неправилно не са взети предвид от първостепенния съд и в резултат на това той е формирал необоснован извод за доказаност на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК данни за укрити приходи. По тези съображения се иска отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендират се и деловодните разноски.

Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез главен експерт А. П., оспорва нейната основателност. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4675,36 лв.

Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Пред АССГ е оспорен РА, с който върху данъчни основи, определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, с оглед обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от същия кодекс данни за укрити приходи, съответно документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване, са установени на ревизираното лице задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 40 542,80 лв. ведно с лихви за забава в размер на 9 774,21 лв.

АССГ е приел, че оспорването е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Ревизионният доклад (РД) и РА са издадени от компетентни органи без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че К., който в периода 23.09.2009 г. 04.09.2012 г. е бил собственик на капитала и управител на Б. Ц. ЕООД, е продължил да извършва дейност от името на дружеството, но в своя полза в качеството си на физическо лице в процесните периоди от време. Обосновал е доказаност от страна на ревизиращите на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК с това, че според предоставените от Спиди АД и Е. Е. ООД справки Х. К. е участвал при изпращането на пратките с подател Б. Ц. ЕООД като е посочен като лице за контакт в товарителниците към куриерските пратки и е получавал суми по наложени платежи за тях. Като доказателство за извършваната от касатора търговска дейност е ценено осигуряваното от него сервизно обслужване и ремонт на мобилните апарати.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Органите по приходите приемат, че са налице данни за укрити приходи/доходи от Х. К. по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 ДОПК, въз основа на изисканите от трети за производството лица - Спиди АД и Е. Е. ООД документи. От първото дружество са представени 23 разходни касови ордера (РКО), 22 от които подписани от И. О. Б., собственик на капитала и представляващ Б. Ц. ЕООД през ревизираните периоди и един от И. Т.. Заявено е, че други РКО не могат да се предоставят поради унищожаването им в резултат на наводнение в сградата. М. С. АД и Б. Ц. е сключен договор за куриерски услуги № 72821/07.01.2011 г., през 2016 г. в полза на Б. Ц. ЕООД са събрани и изплатени 187 133 лв., а през 2017 г. 122 746 лв. На ревизиращите са предоставени следните справки: файл Изплатени суми НП Б. Ц. xlsx, съдържащ информация за изплатените суми на дружеството и Списък товарителници Б. Ц. 2016-2017.xlsx с информация за изпратените пратки от името на дружеството на обща стойност 326 597 лв.

От Е. Е. ООД е заявено, че не е сключван договор за куриерски услуги нито с К., нито с Б. Ц. ЕООД. През 2016 г. са изпратени 41 куриерски пратки с наложен платеж общо в размер на 20 325 лв. (по дата на изпращане на пратката) и 19 015 лв. (по дата на изплащане на сумата) с подател Б. Ц. ЕООД. На магнитен носител са предоставени файлове: изпратени пратки.xlsx; получени пратки.xlsx; изпратени парични преводи.xlsx; получени наложени платежи.xlsx; получени парични преводи.xlsx; SR-62354 zip файл снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж папка rko и папка post dc.

Представените на оптичен носител снимки на платежни документи като файлове не представляват електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, респ. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Според легалната дефиниция електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Разпоредбата на чл. 183, ал. 2 ГПК обозначава електронните копия на писмени документи като електронни образи и по този начин ги разграничава от електронните документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014, като разликата между електронния документ и електронния образ на документ на хартиен носител е в начина, по който е обективирана първично съответната информация дали същата е изначално създадена в електронна форма, в който случай ще се касае до електронен документ, или тя е закрепена в писмен документ, т. е. върху материален носител, какъвто е хартията, посредством писмени знаци, и впоследствие този хартиен носител е сканиран/заснет, като така изготвеното копие е в електронна форма.

С изключение на 23 РКО от третите лица-доставчици на куриерски услуги не са представени платежни документи. Получаването на посочените в тези документи суми от касатора е подлежало на установяване посредством събирането на други доказателства, които в своята съвкупност да обосновават несъмнен извод за получаване на сумите по извършените продажби. Допустими доказателствени средства са заверени от органите по приходите данни, получени на технически носители или по електронен път (като облачна услуга чрез предоставен на органите по приходите линк за достъп до база данни) от други лица, създаващи и/или съхраняващи релевантна към облагането информация, включително чрез експертиза. Приемането като доказателства в ревизионното производство на разпечатки на данни е предвидено в чл. 54, ал. 5 ДОПК и по аргумент от чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, вр. 2 ДР ДОПК, същите са допустими и в съдебното производство. На представените оптични носители са записани файлове, представляващи таблици с обобщена информация във формат xlsx за изпратените от името на Б. Ц. ООД пратки и за получените суми по наложените платежи и пощенски парични преводи. Тези таблици имат вторичен характер и без доказателства, че отразените в тях данни за отчетността при ползване на куриерските услуги на Е. Е. ООД и Спиди АД като: информация за подател, получател, платец, услуги, офис и дата на приемане, офис и дата на предаване, име на приел и предал служител, описание на съдържанието на пратката, която не подлежи на корекции след предаване на пратка/изплащане на паричен превод към краен клиент, не могат да се ценят. Не е установено съществуването на софтуерен продукт за управление на дейността на куриерските дружества, който да е интегриран със счетоводната програма арг. чл. 51 ДОПК и чл. 182 ГПК, чл. 55, ал. 1 ТЗ. В съдебното производство от страна на решаващия орган не са направени доказателствени искания в изложените насоки. Принципът за обективност по чл. 3, ал. 3 от ДОПК изисква истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. При липса на писмени доказателства за получени наложени платежи и парични преводи, събрани по надлежния процесуален ред, настоящият касационен състав приема, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК не е доказано. Поради това и изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт не съответства на доказателствата по делото и на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което процесният РА бъде отменен в оспорената част.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане на касатора се следват разноски, каквито той е направил в размер на 1140 лв. за първоинстанционното производство и 4675 лв. за касационното - възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.01.2024 г., сключен с адв. Н..

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5397/14.08.2023 г., постановено по адм. д. № 4912/2020 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221719003420-091-001/09.01.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден от директора на дирекция ОДОП - София с Решение № 545/03.04.2020 г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Х. Д. К., [ЕГН], гр. София, [жк], [адрес], сумата 5815 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА