Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 11595/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител гл. експерт Б. М. срещу Решение № 323 от 06.10.2023 г., постановено по адм. д. № 160/2023 г. по описа на Административен съд – С. З. /АС-С. З. , с което по жалба на П. Б. А. от [населено място], обл. С. З. е отменена Заповед № РД-09-94/31.01.2023 г. на Министъра на земеделието, с която са одобрени окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г., в частта й, с която извън обхвата на одобрените специализирани слоеве е останала заявената за подпомагане от земеделския производител площ – 22,74 ха, част от парцел с идентификатор 10848-8-1-2 /целия с площ 23,49 ха/, находящ се в землището на с.Ветрен, обл.С. З. и преписката е върната на Министъра на земеделието за ново произнасяне при съобразяване с указанията, дадени в съдебното решение.
Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК.
Посочва, че съдът е направил неверни фактически констатации, а оттам и неправилни изводи, като е възпроизвел констатациите на съдебно-техническата експертиза, които на практика не опровергават ЦОФК, изготвена въз основа на сателитно заснемане от 08.09.2022 г. и направената дешифрация, че парцела, заявен като „площ с угъри“ е без следи от почвени обработки.
Счита, че официалните данни от сателитните изображения не са опровергани, като процесната площ е без следи от почвена обработка или друг вид дейност, поради което не са спазени нормативните изисквания за допустимост на площите към датата на сателитното заснемане на терена.
Иска решението в обжалваната част да бъде отменено и се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на П. Б. А.. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в заплатена Д.Т. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касация – П. Б. А. от [населено място], обл.С. З. чрез процесуалния си представител – адв.М. С., с писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение.
Иска същото да бъде оставено в сила, като претендира и направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд – състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РД-09-94/31.01.2023 г. на Министъра на земеделието, с която са одобрени окончателните специализирани слоеве „Физически блокове” и „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2022 г., като част от Система за идентификация на земеделските парцели, в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2022 г. е останала площ от 22,74 ха, съставляваща част от парцел с идентификатор 10848-8-1-2 /целия с площ от 23,49 ха/, находящ се в землището на с.Ветрен, обл.С. З. заявена за подпомагане от П.А. с култура „Площи с угари“.
Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), при спазване на изискването за форма и на нормативно регламентираните процесуални правила и изисквания за образуване, провеждане и приключване на административното производство.
Съдът е посочил, че при издаване на заповедта не е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като позовавайки се на константната съдебна практика е счел, че съображенията за невключването в одобрения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г. на заявената за подпомагане от земеделския производител площ, се съдържа в дешифрираната ЦОФК – дешифрираните снимки от извършеното на 08.09.2022 г. сателитно заснемане, представени като файлове на CD, с нанесени контури на физически блокове от СИЗП в лилав цвят, процесния парцел в жълт цвят и допустимите за подпомагане площи в син цвят.
Съдът е констатирал, че процесния парцел е попаднал под сателитно заснемане от 08.09.2022 г., като при извършената дешифрация, от административния орган, на актуална Цифрова ортофото карта (ЦОФК), същия е оценен като неподдържан и негоден за подпомагане - без следи от почвени обработки/разораване или друг вид земеделска дейност, има необработени високи треви и бурени – необработени, поради което е прието, че за парцела не са спазени изискванията на чл. 6 и чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 2, б. “а“ от Наредба № 2 от 26.03.2018 г.
Съобразявайки неоспореното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което при разчитане на снимките от дешифрацията на ЦОФК и при преглед в Google Earth на налични архивни снимки от 07.2022 г. се установяват надлъжни бразди с приблизителна ориентация север-юг, т. е. личат следи от разораване, съдът е приел, че този извод на административния орган е оборен.
Обосновал е извода, че са изпълнени условията за допустимост за подпомагане на земите под угар, регламентирани в чл. 6 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г., а именно: върху тях да е извършена най-малко една почвена обработка (изораване, дисковане) от 1 януари до 31 май на годината на кандидатстване и следи от дейностите по чл. 5, т. 1 да са разпознаваеми през цялата календарна година.
Ето защо, по отношение на посочения парцел, съдът е счел, че оспорената заповед в тази й част е постановена при неправилно приложение на материалния закон.
Решението на АС - С. З. е валидно, допустимо и правилно.
За да са изпълнени условията за допустимост за подпомагане на земите под угар, съгласно изискванията на чл. 6 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г., следва да са налице следните кумулативни предпоставки, а именно: върху тях да е извършена най-малко една почвена обработка (изораване, дисковане) от 1 януари до 31 май на годината на кандидатстване и следи от дейностите по чл. 5, т. 1 да са разпознаваеми през цялата календарна година.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал неоспореното заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, като в случая, именно посредством използването на специални знания, може да се извърши преценка досежно правилното дешифриране на ЦОФК и причините за изключване на площите от слоя ПДП.
Вещото лице е извършило анализ дали процесния парцел е трайно неподходящ, съгласно изискванията на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. и е категоричен в извода си, че за същия се личат следите от обработка, които следи би следвало да са от изораване, с което, противно на твърдяното в касационната жалба, се опровергава извършената от административния орган дешифрация на актуалната ЦОФК.
Несъстоятелни са твърденията на касатора, че изводите на първоинстанционния съд се базират на неправилната интерпретация на данните от вещото лице.
Процесуалният представител на административния орган в първоинстанционното производство не е оспорил заключението на вещото лице и не е ангажирал доказателства, че следите от обработка на процесния парцел са от предходната година, за каквато хипотетична възможност вещото лице споменава при изслушването си, ако същия е бил допустим за подпомагане за кампания 2021 г.
При тази фактическа установеност, изводите на първоинстанционния съд, че е извършена най-малко една почвена обработка от 1 януари до 31 май на 2022 г. и следи от тази дейност са били разпознаваеми през цялата 2022 г. година, са логични и обосновани.
Следва да се посочи, че касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. трето от АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно, неизясняването на спора от фактическа страна, а именно дали процесния парцел е бил допустим за подпомагане за кампания 2021 г. и следите от обработка са безспорно от предходната година, при липса на заявено от страна на касатора касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК /постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила/, препятства възможността за установяване на такива.
След като съдът е базирал изводите си на неоспореното заключение на вещото лице и при липса на безспорни доказателства в обратната насока, твърденията на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон се явяват несъстоятелни.
Неоснователни са и доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е мотивирано.
По изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор, на ответната страна ще следва да се присъдят направените разноски за касационното производство, доказани в размер на 1 000 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие пред ВАС от 07.02.2024 г. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора и е към минималния размер, съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 323 от 06.10.2023 г., постановено по адм. д. № 160/2023 г. по описа на Административен съд – С. З.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните, гр. София, да заплати на П. Б. А., с [ЕГН], от [населено място], обл.С. З. сумата от 1 000 (хиляда) лева - разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ АННА ДИМИТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ И. С. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА