Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията В. Д. по административно дело № 11599/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ чрез юрисконсулт Г. К. против Решение №1615 от 11.10.2023г. по адм. дело №40/2023г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснованост.

Касационният жалбоподател не е съгласен с извода на първоинстанционния съд за липса на мотиви за издаване на административния акт. В случая мотивите към оспореното уведомително писмо следва да се извеждат от разясненията, посочени от административния орган в Таблица 1 и Таблица 2, както и от данните от автоматичните проверки. Моли да се отмени решението и да се потвърди законосъобразността на оспорения административен акт. Претендират се разноски пред двете инстанции, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В с. з. касационният жалбоподател, редовно призован не изпраща представител и не взема становище.

Ответникът- „А. С. ЕООД чрез адв. П. в писмен отговор счита жалбата за неоснователна и моли да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстационното решение. Претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар.

В с. з. ответникът, редовно призован не изпраща представител. Постъпила е молба от адв. П., с която моли да се даде ход на делото и да се потвърди решението като правилно. Претендира разноски в размер на 700лв., съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие, приложен на л.23 от делото.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба и предлага да се потвърди решението.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу решение на АС-Пловдив, което подлежи на касационен контрол пред Върховния административен съд и затова е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Постановеното съдебно решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт.

Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване на правото на жалба от „А. С. ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214“Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2017 с изх. №02-110-2600/1734 от 24.10.2019г.

Съдебното решение е правилно.

Съдът е извършил дължимата проверка по чл.168, ал.1 от АПК на оспорения административен акт. Приел е, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в предвидената писмена форма, но не съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2, т.4 от АПК-фактически и правни основания за издаването му, което представлява съществено нарушение и е основание за отмяна на акта по чл.146, т.2 от АПК.

Направен е задълбочен анализ на текста на уведомителното писмо и приложените таблици, както и на посочените пояснения към таблиците.

Изводът на съда, че съдържанието на административния акт не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно неговата форма е съответен на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка.

Правилно е отбелязано, че мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване. Недопустимо е със заключение на вещото лице в хода на съдебното производство да се допълват мотивите на уведомителното писмо.

Бланкетното посочване на всички възможни правни основания в уведомителното писмо води до невъзможност да се прецени на кое конкретно правно основание е постановен отказът за изплащане на финансово подпомагане и причината, поради която е отказано подпомагането в установения от административния орган размер.

Изложените мотиви от първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът препраща към тях.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства, както и с приложимия материален закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за касационното производство. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 700лв., своевременно претендирани и надлежно заплатени. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита от адв. П..

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1615 от 11.10.2023г., постановено по адм. дело № 40/2023 г. от Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие „да заплати на „А. С. ЕООД с ЕИК201543218 със седалище и адрес гр. Пловдив направените разноски пред касационната инстанция в размер на 700лв./седемстотин лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА