Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на десети май в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Р. ЧЛЕНОВЕ:Т. К. Р. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от председателяИ. Р. по адм. дело № 13427/2020
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на и. д. Председателя на Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), подадена чрез процесуалния му представител юрк. В., срещу решение № 5320/12.10.2020 г. по адм. дело № 3245/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касаторът твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноски.
Ответникът - И. П., гражданин на Р. С. чрез адв. С. П., оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред АССГ е образувано по жалба на И. П., гражданин на Р. С. чрез адв. С. П. срещу Заповед № 0-11418/2019-12-23 на и. д. Председателя на ДАБЧ, с която е отказано на жалбоподателя издаването на удостоверение на български произход.
С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил цитираната заповед и е изпратил делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок от получаването й, съобразно дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона.
За да стигне до този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила. Същият не съдържа фактически и правни основания, от които да бъде направен извод, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на исканото удостоверение. Изложените в заповедта мотиви са формални, неконкретни и несъответни на събраните в преписката писмени доказателства, което на практика ги приравнява на липса на мотиви. Съдът е изложил, че в заповедта лаконично, неангажиращо и абстрактно е посочено само, че „към преписката има приложен неистински подправен документ“, без да се конкретизира кой е. Отделно от гореизложеното АССГ е приел, че заповедта е издадена и в нарушение на разпоредба на чл. 30 от АПК. По горните съображения първоинстанционният съд е стигнал до извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, отменил е същата и е върнал делото за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради постановяването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – липса на мотиви по смисъла на чл.59 от АПК, както и поради постановяването й в нарушение на чл.30, чл. 35 и чл.36 от АПК – при неизяснена фактическа обстановка и без да бъдат обсъдени многобройните, представени в надлежен превод на български език доказателства от Р Сърбия, както и други такива на български език, относими към основателността на подаденото заявление за установяване на български произход.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че при установяване на разликата в подписите в подадените пред административния орган заявление и декларация, административният орган е следвало да процедира по чл. 30 от АПК и да изясни и отстрани констатираното противоречие. АССГ правилно е посочил, че при нередности в допустимостта, не трябва да се разглежда по същество подаденото заявление. Правилен е и изводът на съда, че заповедта е немотивирана. В последната не са изложени съображения във връзка с извод, че заявителят не е българин, живеещ извън Р. Б. или лице от български произход. Няма позоваване на документи, въз основа на които да се посочат кои факти и обстоятелства са приети за установени и кои не.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид този изход на спора и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, такива следва да му се присъдят, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за платен адвокатски хонорар в размер на 1 200 лева Същите не са прекомерни и направеното възражение от процесуалния представител на касатора, в тази насока е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5320/12.10.2020 г., постановено по адм. дело № 3245/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Държавна агенция за българите в чужбина да заплати на И. П., гражданин на Р. С. с личен номер [номер], сумата в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Иван Раденков
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Таня Куцарова
/п/ Румяна Лилова