О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60728

София, 26.10.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д. ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1766 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Н. М., чрез процесуален представител адв. И. Г., против въззивно решение № 10078/20.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 384/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4644/24.06.2019 г., поправено с решение № 6552/18.09.2019 г., постановени по гр. д. № 14968/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Л. Н. М. дължи на „Инвестбанк“ АД, /универсален правоприемник на ТБ „Виктория“ ЕАД, по силата на преобразуване на последното дружество чрез вливане в първото и прекратяване без ликвидация и заличаване/, следните суми, произтичащи от договор за ипотечен банков кредит № М 201532-13/03.04.2013 г. и допълнително споразумение № 1/19.04.2013 г. към него, а именно: 296 280,91 евро, представляваща главница; 18 509,06 евро, представляващи договорна лихва начислена за периода 15.05.2015 г. до 10.04.2016 г.; 7852,04 евро, представляващи наказателна лихва за забава, начислена за периода от 15.05.2015 г. до 03.05.2016 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2016 г. до окончателното й изплащане, за които в полза на „Инвестбанк“ АД е издадена заповед за изпълнение от 27.06.2016 г. и изпълнителен лист от 27.06.2016 г. по ч. гр. д. № 24404/2016 г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са присъдени съдебни разноски.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата „Инвестбанк“ АД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрк. В. А., излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало действително търговско правоотношение, породено от сключен договор за ипотечен банков кредит № М 201532-13/03.04.2013 г. и допълнително споразумение № 1/19.04.2013 г. към него, по силата на който банката е отпуснала кредит на Л. Н. М.. Предоставеният кредит подлежи на погасяване по погасителен план, предвиден в чл. 4, ал. 1 за срок от 90 месеца на равни месечни вноски, включващи главница и лихва. Не се спори, че Л. Н. М. е допуснал просрочие на 11 вноски за главници и лихви, дължими в периода от 15.05.2015 г. до 15.03.2016 г. Банката надлежно е упражнила правото си да обяви процесния кредит за изцяло и предсрочно изискуем, като е уведомила длъжника с нотариална покана от 23.02.2016 г., връчена на 12.04.2016 г., чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр. 86/2017 г./. Позоваването на жалбоподателя на решение, постановено по гр. д. № 43145/2015 г. по описа на Софийски районен съд е неотносимо, тъй като това решение е обсъждана нотариална покана, изпратена от банката до него на 07.05.2015 г. Възражението на жалбоподателя, че банката не е изпълнила задълженията си по договора, поради което не е следвало да обяви предсрочна изискуемост на задълженията на кредитополучателя е неоснователно, тъй като основното задължение на банката-кредитор /чл. 8 от договора/ е да предостави сумата по кредита. Видно от приложените доказателства това задължение е изпълнено, като на 18.04.2013 г. банката е извършила превод по сметката на Л. Н. М. в размер на 388 687,16 евро. Възражението на жалбоподателя, че банката е следвало да обяви за предсрочно изискуем първия кредит по договора от 18.07.2012 г. и чак след това да пристъпи към обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по договора от 03.04.2013 г. е прието за неоснователно, по съображения, че в настоящия случай, банката се позовава на чл. 12, ал. 1, т. 1 от договора от 03.04.2013 г., който не предвижда такива предпоставки. Цитираната разпоредба урежда възможността на банката едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем при просрочие от страна на кредитополучателя на каквото и да било парично задължение с повече от 30 дни. Безспорно е по делото, че последното условие е осъществено – налице е просрочие на паричните вноски с повече от 30 дни – в случая 11 месеца, поради което с основание банката се е възползвала от тази възможност. Прието е, че разпоредбата на чл. 7, ал. 10 от процесния договор, на която се позовава жалбоподателя е неприложима, но дори и да бъде приложена тълкуването, което той прави, не отговаря на съдържанието на разпоредбата. Съгласно приетата ССЕ към датата на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита Л. Н. М. дължи следните суми: главница в размер на 296 280,91 евро; възнаградителна лихва в размер на 18 509,06 евро за периода от 15.05.2015 г. до 10.04.2016 г.; наказателна лихва в размер на 4283,91 евро за периода 15.05.2015 г. - 10.04.2016 г., а до датата на подаване на заявлението – 04.05.2016 г. наказателната лихва е в размер на 7852,04 евро. Възражението на жалбоподателя, че с решение № 13758/30.08.2016 г., постановено по гр. д. № 43145/2015 г. по описа на Софийски районен съд е установена недължимостта на наказателната лихва е прието за неоснователно, тъй като цитираното решение не е влязло в сила, за да може да бъде прието, че недължимостта на наказателната лихва е установена със сила на пресъдено нещо. В настоящия случай е установено, че Л. Н. М. е просрочил дължимите погасителни вноски, поради което и на основание чл. 6, ал. 5 от процесния договор той дължи наказателна лихва, чийто размер възлиза на 7852.04 евро. По отношение на жалбата във връзка с решение № 6552/18.09.2019 г., въззивният съд е изложил, че става въпрос за технически грешки при изписването на ЕИК и на размера на главницата, които първостепенният съд е поправил по реда на чл. 247 ГПК, в тази връзка е неоснователно възражението, че редът за поправка не бил този. Неотносимо към настоящия правен спор е възражението на жалбоподателя за нищожност на извършеното правоприемство между „ТБ „Виктория“ ЕАД и „Инвестбанк“ АД. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът не е следвало да присъжда разноските в заповедното производство, тъй като липсват доказателства за тяхното осъществяване. Налице са такива доказателства, като същите се съдържат в кориците на заповедното производство № 24404/2016 г. по описа на Софийски районен съд.

Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал по делото, доводите и възраженията на страните, както и да обсъди оплакванията във въззивната жалба, като направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изложи в мотивите си?“. Сочи, че въззивният съд не е съобразил представената нотариална покана от 07.05.2015 г. за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга по сключения между банката и трето за спора лице договор за кредит № 1938-12/18.07.2012 г. и не е изложил аргументирани мотиви във връзка с направени във въззивната жалба възражения в противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Твърдението на касатора, че въззивният съд не е съобразил представената нотариална покана, представлява оплакване за неправилност на решението и не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване. В случая тезата на касатора за необоснованост на мотивите не може да бъде споделена. Видно от съдържанието на решението Софийският апелативен съд е извършил подробен и цялостен анализ на наведените от страните доводи и съображения, изследвал е доказателствата, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и е обосновал изводите си. Несъгласието на касатора с крайните изводи на съда не обосноват достъп до касационно обжалване.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Доколкото договора за банков кредит е двустранна сделка, както банката така и кредитополучателя са обвързани с определени права и задължения, неизпълнението на поето задължение от страна банката представлява ли основание за преустановяване на плащането на анюитетни вноски и води ли това до основание за обявяването му за предсрочно изискуем?“. Поставеният въпрос не е разрешен с въззивното решение и не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в него се предпоставя наличието на фактическа обстановка, каквато в случая не е приета за установена по делото, а проверка на правилността на изводите на въззивния съд, както се посочи не може да бъде извършвана в производството по допускане на касационно обжалване. Освен това касаторът не е аргументирал основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставеният въпрос, нуждаеща се от осъвременяване, поради което необосновано сочи, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Също така не е обосновал твърдението си, че въпросът е от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито данни в случая липсват.

Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10078/20.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 384/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Л. Н. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282 сумата 150 /сто и петдесет/ лв. - разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: