О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1173
София, 09.05.2024 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгений Стайков
ЧЛЕНОВЕ: Галина Иванова
Мирослава Кацарска
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1214/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Е. С. срещу решение № 221 от 24.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2315/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, с което е потвърдено решение № 260375/28.01.2022 г. по гр. д. № 9736/2016 г. на СГС, I-4 състав, в частта, с която ответникът М. Е. С. е осъден да заплати на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 151 709 лв., изплатена от дружеството на М. К. Г. в периода от 05.08.2011 г. до 05.08.2016 г. като обезщетение за имуществени вреди, претърпени от М. Г. за времето от 13.03.2009 г. до 30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 05.08.2016 г. до окончателното изплащане на главницата.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Оспорва се правния извод на въззивния състав за неоснователност на възражението на ответника, че застрахователят е изплатил доброволно претендираните чрез регресния иск разходи, при положение, че претенциите на М. Г. са били погасени по давност към момента на плащанията. Според касатора съдът неправилно е приел, че в конкретния случай се касае за изменение състоянието на увредения, което налага нови имуществени разходи, които не са били съобразени при първоначалното определяне на обезщетението, въпреки че за настъпили имуществени вреди моментът...