7№ 1768/10.04.2024 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
А. Ц. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3233 по описа за 2023 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 39/08.02.2023 г. по т. д. № 546/2022 г., с което Апелативен съд – Варна, изменяйки решение № 260040/09.05.2022 г. по т. д. № 428/2019 г. на Окръжен съд – Варна, е уважил изцяло отрицателните установителни искове на „С. Ф. Б. ЕООД срещу „ЗС – Механизация“ ЕООД, „Д. Т. ООД и НАП за несъществуване на изпълняемото право по обратен изпълнителен лист № 219/22.04.2016 г. по т. д. № 2329/2011 г. на Варненски окръжен съд (чл. 245, ал. 3 ГПК) – за законните лихви за забава върху всяка принудително събрана сума по изп. д. № 201071804000566 на ЧСИ С. К., както и върху събраните такси и разноски от длъжника Механизация по това изпълнително производство (в общ размер 181 292.22 лв.), считано от датата, на която съответната сума е преведена на Скания, до окончателното плащане на лихвите.
Решението се обжалва от „Д. Т. ООД (Девня) с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради вероятната му недопустимост. Касаторът обосновава основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК с довод, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск - в исковата молба твърденията за фактите, с които длъжникът Скания е оспорил изпълняемото право, са различни от установените, при които исковете са уважени. Касаторът иска решението да бъде допуснато до касационен контрол и за проверка за правилност по следните въпроси, уточнени съгласно т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС (първите два - материалноправни, а другиет - процесуалноправни): 1. За погасителния способ на прихващането необходимо ли е да е ликвидно не само активното вземане – по компенсаторно изявление, но и пасивното – насрещното вземане, срещу което се прихваща? 2. За погасителния способ на прихващането има ли значение, че насрещното/пасивното вземане е прехвърлено с договор за цесия, сключен и съобщен на длъжника преди да извърши компенсаторното изявление? 3. Решението, с което е уважен отрицателният установителен иск, ползва ли се със сила на пресъдено нещо за онези обстоятелства, поради които съществуването на правото е отречено, и в частност, допустимо ли е в друг процес между същите страни да бъде установен моментът, в който е било погасено? и 4. При установен с решението способ на прихващането длъжен ли е съдът да посочи точно, а не в алтернативи, момента, към който прихващането е породило действие, съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно. Претендира разноски.
Ответникът по касация „С. Ф. Б. ЕООД (Скания) възразява, че жалбата е просрочена, че не са налице сочените основания за допускане на касационния контрол, а решението е допустимо и правилно.
Другите двама ответници по исковете „ЗС Механизация“ ЕООД (Механизация) и НАП не изразяват становище пред касационната инстанция.
Настоящият състав намира, че на 16.03.2023 г. на касатора Девня е връчен преписът от въззивното решение. Касационната жалба е подадена на 18.04.2023 г., т. е. в първия присъствен ден след неприсъствения 16.04.2023 г. Срокът по чл. 283 ГПК е спазен - аргумент от чл. 60, ал. 6 ГПК. Отводът, че жалбата е просрочена, е неоснователен. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображения:
По основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.
Доводът, с който касаторът го обосновава, се свежда до твърдения, че отрицателните установителни искове имат своето основание, т. е. че ищецът е бил длъжен и в исковата молба е посочил конкретните факти, с които оспорва изпълняемото право – погасяване на вземането за главница с извънсъдебни прихващания преди длъжника Скания да е в забава, и въззивният съд е бил длъжен да се произнесе само по тях, а не в решението да приеме, че погасителните способи, погасили главницата, са осъществени със съдебни прихващания и към различен момент от посочента от ищеца дата, към която прихващането е породило действие. В изясняване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК и поради това, че касационният съд е длъжен да го провери и служебно, настоящият състав намира за необходимо да изясни особеностите на уважението с решението искове.
С предявяването им длъжникът е оспорил изпълняемите права по обратен изпълнителен лист от 22.04.2016 г. – след издадена, оспорена и обезсилена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на Скания срещу Механизация поради прекратяване на исковото производство по чл. 422 ГПК. Т. 13 ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС изясни, че при прекратяване на производството по иска, предвиден в чл. 422 ГПК (извън случаите на прекратяване на производството при одобрена съдебна спогодба и при влязла в сила заповед за изпълнение), на ответника/на длъжника по заповедта за изпълнение се издава обратен изпълнителен лист, съгласно чл. 245, ал. 3 ГПК - за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение по обезсилената заповед по чл. 417 ГПК (тя е ползващата се с незабавно/предварително изпълнение), както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. В случая, производството по иска по чл. 422 ГПК е било прекратено на основание чл. 8 ЗМТА, но обратният изпълнителен лист е издаден за различно вземане от изчерпателно изброените в чл. 245, ал. 3 ГПК – за законните лихви върху всяка принудително събрана и преведена на Скания сума по изп. д. № 201071804000566 на ЧСИ С. К., както и върху събраните от Механизация такси и разноски в това изпълнително производство. След влезлия в сила акт, разпореждащ издаване на обратния изпълнителен лист, пътят на защита на длъжника е да оспори чрез иск изпълняемото право с цел решението за уважаване на иска да създаде пречка за образуване на изпълнително производство, респ. да осъществи основание за прекратяване на образуваното изпълнително производство по обратния изпълнителен лист. Д. С. е предявил исковете в осъществяване на тази защита. Извън компетентността на исковия съд е било да проверява условията по чл. 245, ал. 3 ГПК и въззивният съд не ги е проверил. В негова компетентност обаче е да следи за допустимостта на исковете във всеки момент на висящност на исковото производство.
В исковата молба длъжникът е твърдял, че вземането по обратния изпълнителенлист от 22.04.2016 г. е акцесорно и не е възниквало, тъй като с извънсъдебни прихващания и преди да е в забава е погасил главницата по друг обратен изпълнителен лист от 19.03.2015 г. по ч. гр. д. № 15994/2010 г. на Варненски районен съд – за връщане на сумите, получени от Скания по изп. д. № 201071804000566 на ЧСИ С. К. (общ размер на 181 292.22 лв.) преди заповедта по чл. 417 ГПК да бъде обезсилена, както и за събраните от Механизация такси и разноски. Длъжникът се е позовал и на погасителна давност. Исковете са предявени срещу: 1) Механизация - кредитор по обратния изпълнителен лист; 2) Девня – поради това, че с договор за цесия от 23.06.2015 г., Механизация е прехвърлил на Девня вземанията за главница, а чл. 99, ал. 2 ЗЗД предвижда цесията да включва и лихвите, и 3) НАП – присъединен по право взискател за публични вземания на държавата. Обратният изпълнителен лист от 22.04.2016 г. удостоверява право на принудително изпълнение, включително за цесионера (арг. от чл. 429, ал. 1 ГПК) и поражда правния интерес длъжникът да оспори вземането за законните лихви/изпълняемото право, включително поради това, че след влизане в сила на разпореждането за издаване на листа той не разполага с друг път на защита. По двата обратни изпълнителни листа е било образувано изпълнително дело. Сумите са събрани, извършено е разпределение, но не са били преведени на взискателите, защото изпълненителното производство е спряно с обезпечителна заповед, т. е. не е приключено (чл. 433, ал. 2 ГПК). Следователно обжалваното решение е при наличен интерес за длъжника Скания и надлежна процесуална легитимация за страните.
При издаден обратен изпълнителен лист (чл. 245, ал. 3 ГПК) изпълняемото право не е установено със сила на пресъдено нещо и ограниченията по чл. 439, ал. 2 ГПК са неприложими. Твърденията в исковата молба, с които длъжникът Скания е оспорил изпълняемото право по обратния изпълнителен лист от 22.04.2016 г., не задават основание на отрицателните установителни искове (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). При наличен правен интерес за длъжника ответниците е следвало да изчерпят всички основания, с оглед на които вземането за законни лихви се е породило и съществува към приключване на съдебно дирене пред въззивната инстанция. Твърденията в исковата молба задават посока в защитата на ответниците, а не основание на исковете. С извършеното позоваване на погасителната давност длъжникът е удовлетворил изискването по чл. 120 ЗЗД, а не е заявявил тяхно евентуално основание. Допустимо е решението, с което въззивният съд ги уважава с мотиви, че изпъляемото право (по изпълнителния лист от 22.04.2016 г.) е акцесорно и не е възниквало, тъй като главницата (по изпълнителния лист от 19.03.2015 г.) е погасена със съдебни прихващания (извършени в производството по две съдебни решения между същите страни, влезли в сила след предявяване на исковете), а не с извънсъдебните изявления на Скания и към различен момент от посочения в исковата молба.
Основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК не е налице, включително според извършената от настоящия състав служебна проверка за допустимост на решението.
По предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – общата и допълнителната.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е зачел решение № 196/07.08.2019 г. по т. д. № 363/2018 г. на Варненски апелативен съд, влязло в сила на 18.08.2021 г., и на неподлежащото на обжалване/влязло в сила неприсъственото решение № 573/16.12.2022 г. по т. д. № 123/2022 г. на Варненски районен съд.
Приел е, че с първото частично са били уважени отрицателните установителни искове на Скания срещу Механизация и Девня за несъществуване на изпълняемото право по обратния изпълнителен лист от 19.03.2015 г. – за главницата. Приел е, че с предявяването им Скания е извършил изявление за прихващане със свои вземания с длъжник Механизация - установените със сила на пресъдено нещо с решение от 11.02.2013 г. по вад № 487/2011 г. на АС при БТПП, срещу насрещните вземания на Механизация с длъжник Скания - по изпълнителния лист от 19.03.2015 г. Приел е, че активните вземания - за лихвоносна главница с разноски, пресъдени с арбитражното решение, са в общ размер на сумата 162 486.24 лв., а пасивните вземания по изпълнителния лист от 19.03.2015 г. - на сумата 196 247.23 лв. Приел е, че с първото влязло в сила съдебно решение исковете са били уважени в размер до сумата 162 486.24 лв. - по-малкото от насрещните вземания, и са отхвърлени за сумата 33 760.99 лв. – за разликата в двете вземания/за непогасения остатък след прихващането.
Въззивният съд е приел, че с второто съдебно решение са били изцяло уважени отрицателните установителни искове на Скания срещу Механизация и Девня за несъществуване на непогасения след прихващането остатък за сумата 33 750.99 лв. от изпълнеямото право по обратния изпълнителен лист от 19.03.2015 г. Приел е, че с предявяването им Скания е извършил второ изявление за прихващане с други свои вземания с длъжник Механизация - установените със сила на пресъдено нещо с решение от 08.01.2018 г. по вад № 163/2014 г. на АС при БТПП, срещу насрещните вземания на Механизация с длъжник Скания за сумата 33 760.99 лв. –остатъкът от главницата по изпълнителния лист от 19.03.2015 г. Приел е, че активните вземания - за лихвоносна главница с разноски, пресъдени с второто арбитражно решение, са в по-голям размер от пасивното вземане – за сумата 33 760.99 лв. Приел е, че с второто съдебно решение исковете са били уважени изцяло.
Въззивният съд е намерила, че двете съдебни решения не изясняват кога е настъпил ефектът на двата погасителни способа. Поради това е пристъпил към изясняване на тези релевантни обстоятелства. Приел е, че за прихващането е необходимо активното вземане да е изискуемо, а пасивното – изпълняемо (чл. 104, ал. 2 ЗЗД в смисъла, разяснен с т. 2 ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС). Приел е, че на 13.09.2009 г. е настъпила изискуемостта на активните вземания с кредитор Скания и длъжник Механизация/на двете лихвоносни главници с разноски, установени със силата на пресъдено нещо на двете арбитражни решения, с които Скания е извършил двете изявления за прихващане. Посочил е различни варианти на настъпилата изпълняемост на насрещните вземания, които е намерил за възможните и към които прихващането е можело да се извърши: към събраните от Механизация и преведени на Скания суми по изп. д. № 201071804000566 на ЧСИ С. К. (в периода 25.07.2011 г. – 24.02.2014 г.), към последния извършен превод по това изпълнително дело (24.02.2014 г.) и към момента на обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК. Въззивният съд е приел, че след като насрещните вземания за главница са погасени с двете прихващания към момента, в който е настъпилата тяхна изпълняемост, длъжникът Скания не е в забава. Заключил е, че изпълняемото право по обратния изпълнителен лист от 22.04.2016 г. – за законни лихви, не е възниквало, а отрицателните установителни искове са изцяло основателни.
При тези мотиви на въззивния съд първите два повдигнати въпроса не са обуславящи. Те могат да са от значение за решение, с което съдът зачита погасителния ефект на извънсъдебно изявление за прихващане, или за решение, с което изявлението за прихващане е направено пред съда (т. нар. „съдебно прихващане“). С обжалваното решение обаче не е обсъждано нито извънсъдебно изявление за прихващане на длъжника Скания, нито изявление за прихващане, извършено с предявените в настоящото производство отрицателни установителни искове. Въззивният съд е зачел двете влезли в сила съдебни решения между същите страни, изключващи вземането за главница, - първото в размера, до който исковете са били уважени, а второто – изцяло (за непогасената разлика след първото прихващане), приемайки, че породената с тях сила на пресъдено нещо не изключва възможността да установи момента, към който двата погасителни способа са били осъществени. Следователно по материалноправните въпроси не е налице общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. За първия следва да се добави, че решението съответства на указанията в т. 1 ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. ОСГТК на ВКС, т. е. по този въпрос е изключена и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За втория следва да се добави, че по него общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е изключена и защото по договора за цесия от 23.06.2015 г. въззивният съд е проверил само надлежната процесуална легитимация на касатора Девня като ответник.
В установяване на момента, към който двете прихващания са породили действие, въззивният съд не е съзрял пречката по чл. 299 ГПК. Следователно въпрос № 3 (първият процесуално-правен) обуславя решението. След ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. ОСГТК в своята практика Върховният касационен съд еднозначно приема, че за разлика от всички останали искове основанието на иска (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) не е белег, индивидуализиращ отрицателния установителен иск. Приема се, че за допустимостта на такъв иск е необходимо ищецът да има правен интерес, а в защитата си по същество ответникът следва да изчерпи, респ. да докаже всички основания, поради които отреченото с иска субективно право се е породило и съществува. Приема се, че изискванията по чл. 439, ал. 2 ГПК се обясняват със силата на пресъдено нещо и се отнасят само за отрицателен установителен иск, с който длъжникът оспорва изпълняемото право по изпълнително основание, което се ползва с такава сила. Приема се също, че всяко влязло в сила решение за уважаване на отрицателния установителен иск отрича съществуването на субективното право с оглед на всички възможни основания, които го пораждат, попречили са да се породи, унищожили са го или са го погасили. Приема се, че е различна силата на пресъдено нещо на решението за отхвърляне на отрицателен установителен иск. Тя има за предмет правото, което ответникът е установил с индивидуализиращите го белези, респ. изпълняемото право, така както е било установено с ползващото се със сила на пресъдено нещо изпълнително основание. В обобщение, тази практика, която настоящият състав споделя, налага извод, че силата на пресъдено нещо на решението за отхвърляне на отрицателния установителен иск не изключва възможността в друг процес между същите страни да се установи точният момент, в който субективното право е било погасено. Необходимо е моментът да предхожда приключването на съдебното дирене пред последната инстанция по същество, разгледала и уважила отрицателния установителен иск. От този момент влязлото в сила решение поражда сила на пресъдено нещо и не допуска да се пререшава спора дали след него правото съществува. Положителният отговор на въпрос № 3 следва пряко от обобщената съдебна практика, по него са изключени допълнителните предпоставки за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Последният повдигнат въпрос също не обуславя решението. Действително, въззивният съд е определил във варианти възможния момент, към който двата способа на прихващането са погасили вземането за главница – първият частично, а вторият - изцяло. Това обаче не влияе върху крайния извод в решението, че имат действие към първия възможен момент, в който насрещното вземане е станало изпълняемо. Следователно зададените в решението варианти не рефлектират върху крайния извод на въззивния съд, че длъжникът не е в забава и за кредитора не възниква вземане за законни лихви, когато задължението е погасено в първия момент, в който е настъпилата негова изпълняемост. Следователно по четвъртия въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 39/ 08.02.2023 г. по т. д. № 546/2022 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.