О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1673

гр. София, 05.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. ч. гр. дело № 3237/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по две частни касационни жалби.

С частна касационна жалба с вх. № 156546/17.12.2019 г., М. С. И., чрез пълномощник адв.В. В. - САК, обжалва определение № 28859 от 06.12.2019 г. по в. ч.гр. д. № 8192/2019 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено определение № 78005 от 28.03.2019 г. по гр. д. № 33809/2011 год. на СРС за оставяне без уважение молбата му по чл.248 ГПК за допълване на определение от 26.02.2019 г. по гр. д.№ 33809/2011 г. на СРС, 78 състав, в частта му за разноските, като му се присъдят такива в размер на 9000 лв.

С частна касационна жалба с вх. № 5019/15.01.2020 г., Е. Г. З. и Л. Г. З., чрез пълномощник адв.С. Л.-САК, обжалват същото определение № 28859 от 06.12.2019 г. по в. ч.гр. д. № 8192/2019 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено определение № 118331 от 17.05.2019 г. по гр. д. № 33809/2011 год. на СРС за оставяне без уважение молбата им по чл.248 ГПК за допълване на определение от 26.02.2019 г. по гр. д.№ 33809/2011 г. на СРС, 78 състав, в частта му за разноските, като им се присъдят такива в размер на общо 1500 лв.

С частната касационна жалба от М. С. И. се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Иска се отмяната му в обжалваната част и уважаване молбата по чл.248 ГПК с присъждане на исканите разноски 9000 лв. С приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроси: 1. Дължат ли се разноски по реда на чл. 78, ал.3 ГПК на страна, която е участвала в делбено дело като ответник по иск по чл. 76 ЗН и спрямо нея делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК? 2.Намира ли приложение нормата на чл. 78 ГПК при прекратяване на делбено дело на основание чл.233 ГПК спрямо страна, която не е съделител?- противоречие по въпросите с определение № 234/03.05.2018 г. по гр. д. № 2791/2017 г., II г. о. на ВКС, и определение № 61 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4032/2015 г., I г. о. на ВКС. Твърди се и наличие на основание по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК, поради несъответствие на изводите на въззивния съд с действителното процесуално качество на И. като страна само по иск по чл.76 ЗН и при отказ от този иск.

С писмен отговор от адв.К. Б.-Т.-САК, както пълномощник на част от ищците - А. Г.Б., Ц. Г.Б., Х. Г.Б., Г. Г.А., Л. Г.И., М. Г.Б.-Н., Р. Г.П., В. Ал.А., Р. Ал.Й., В. Ал.В., В. Й.С., Т. Й.Б., Г. Ив.С., М. Ст.М., Ц. М.П., Е. М.Т., В. М.С., Н. Ив.Х., Е. Ив.Д., Й. К.К., Р. Д.С., М. Д.С., Я. Бл.С., С. Бл.К., се оспорва тази частна касационна жалба поради липса на основание за допускане касационното обжалване, с евентуални доводи, че молбата по чл.248 ГПК е недопустима, поради липсата на списък по чл.80 ГПК към момента на приключване на делото, че молбата по чл.248 ГПК е неоснователна поради шиканиране на процеса, защото отказът от иска по чл.76 ЗН защитавал интереса на всички страни, че адвокатското възнаграждение е прекомерно (каквото възражение са направили), поради неизвършване от адв.В. на други действия по делото, освен подаване на отговор на исковата молба.

С писмен отговор адв.И. М. и адв.Н. Л. като пълномощници на ищците С. Й. Т. и Г. И. С., се оспорва тази частна касационна жалба поради липса на основание за допускане касационното обжалване, евентуално като неоснователна, предвид процесуалното качество на съделителите в производство по съдебна делба - всеки е и ищец и ответник, изискващо съгласие на всички за спогодба/отказ от иска, също и поради липсата на списък по чл.80 ГПК към момента на приключване на делото.

С писмен отговор от адв.Н. Х.-САК пълномощник на ответниците В. Т. Р. и Т. С. Р., се оспорва тази частна касационна жалба поради липса на основание за допускане касационното обжалване, евентуално като неоснователна.

С писмен отговор адв.И. Ш., като пълномощник на ответника „Рапид“ ЕООД, се оспорва тази частна касационна жалба поради липса на основание за допускане касационното обжалване, евентуално като неоснователна, защото с частната жалба не са изложени доводи за нарушение на закона от въззивния съд, че въззивният съд е спазил чл.355 ГПК и чл.78, ал.9 ГПК, прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 9000 лв. като несъответно на фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия по него, и с минималните размери по НМРАВ.

Останалите насрещни страни не са взели становище по тази касационна частна жалба.

С частна касационна жалба от Е. Г. З. и Л. Г. З. се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Иска се отмяната му в обжалваната част и уважаване молбата по чл.248 ГПК с присъждане на исканите разноски 1500 лв.

С приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Дължат ли се разноски по реда на чл. 78, ал.4 ГПК на страна, която е участвала в производството по дело за делба на недвижими имоти само като ответник по присъединени по искане ищците искове по чл. 76 и 75, ал. 2 ЗН и по отношение на тях делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК поради изричен отказ от ищците от тези искове срещу тази страна / исковете по чл.76 ЗН и чл. 75, ал. 2 ЗН/? - противоречие с т.9 от ППВС № 7/28.11.1973 г. Твърди се и наличие на основание по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК поради необоснованост на извода, че М.И. има качеството съделител, и поради вътрешно противоречие в мотивите, че има присъединени искове, но и че чл.78, ал.4 ГПК е неприложим, и поради несъответствие на изводите на въззивния съд с действителното процесуално качество на З. като страна само по иск по чл.76 ЗН и чл. 75, ал. 2 ЗН, но не и по иска за делба.

С писмен отговор адв.К. Б.-Т.-САК, като пълномощник на част от ищците -А. Г.Б., Ц. Г.Б., Х. Г.Б., Г. Г.А., Л. Г.И., М. Г.Б.-Н., Р. Г.П., В. Ал.А., Р. Ал.Й., В. Ал.В., В. Й.С., Т. Й.Б., Г. Ив.С., М. Ст.М., Ц. М.П., Е. М.Т., В. М.С., Н. Ив.Х., Е. Ив.Д., Й. К.К., Р. Д.С., М. Д.С., Я. Бл.С., С. Бл.К., се оспорва тази частна касационна жалба като недопустима - поради липса на изложение за основание за допускане касационното обжалване, с евентуални доводи, че молбата по чл.248 ГПК е недопустима, като подадена след срока по чл.248, ал.1 ГПК, и поради липсата на списък по чл.80 ГПК към момента на приключване на делото, и с евентуални доводи по същество, че отказът на З. да подпишат спогодбата, чрез което да валидират сключената от тях сделка, е недобросъвестно упражняване на процесуални права, за което следва да носят отговорност.

С писмен отговор адв.И. Ш., като пълномощник на ответника „Рапид“ ЕООД, се оспорва тази частна касационна жалба като неоснователна, защото в производството по съдебна делба чл.78 ГПК не намира приложение, защото всеки съделител е ищец и ответник, и поема разноските по делото за своя сметка, а в случая, с подписаната спогодба, всички страни по делото са се съгласили разноските – по всички искове, вкл. и тези по чл.75 и чл.76 ЗН, да останат за сметка на страните, така, както са ги направили. Прави се и евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като несъответно на фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия по него, и с минималните размери по НМРАВ.

Останалите насрещни страни не са взели становище по тази касационна частна жалба.

Двете касационни частни жалби са допустими, подадени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирани лица да обжалват същия, спазени са и другите изисквания за тяхната допустимост.

Въззивното определение в частите, в които не са уважени исканията на частните жалбоподатели-сега касатори, да им се присъдят разноски във въззивното производство, не е предмет на обжалване с касационните частни жалби.

За да потвърди отказа на първоинстанционния съд да уважи молбите на частните жалбоподатели по чл.248 ГПК, въззивният съд е констатирал, че е бил предявен иск по чл. 34, ал.1 ЗС от 26 ищци срещу 23 ответници, за делба на 30 поземлени имота, като преди произнасяне с решение по чл.344, ал.1 ГПК, страните са постигнали съдебна спогодба, която е била одобрена от съда с определение и производството по делото е прекратено, и чието допълване по реда на чл.248 ГПК се е целяло от частните жалбоподатели по реда на чл. 248 ГПК. Установено е, че частните жалбоподатели не са подписали съдебната спогодба, като определението от 26.02.2019 г. не е било обжалвано от нито една страна, които понастоящем са вече 59 физически и юридически лица. Прието е, че молбите на частните жалбоподатели по чл.248 ГПК са допустими, но по същество са неоснователни. Първо, защото предвид спецификата на делбеното производство, за сключване на спогодба или оттегляне на иска е необходимо съгласие на всички страни, което самостоятелно също изключвало приложение на чл.78 ГПК, а и чл.355 ГПК изключвал приложението на чл.78 ГПК в делбеното производство, освен по присъединените искове - за последните разноските се разпределят между страните според уважените и отхвърлените им части. И второ, доколкото в случая съдът не се е произнесъл с решение по чл.344 ГПК, респ. с решение по присъединените искове, то правото на възстановяване на разноски на страните, вкл. и по присъединените искове, не е възникнало.

Предвид данните по делото, и мотивите по въззивното определение, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира следното :

По частна касационна жалба с вх. № 156546/17.12.2019 г., М. С. И. :

Предвид мотивите на обжалваното въззивно определение, поставените от този жалбоподател въпроси се явяват относими и обуславящи изводите на въззивния съд. По тях се разкрива противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС по соченото определение № 234/03.05.2018 г. по гр. д. № 2791/2017 г., II г. о. на ВКС, което обуславя допускането му до касационно обжалване. В горепосоченото определение, както и в редица други актове на ВКС, служебно известни на настоящия касационен състав (напр. определение № 627 от 14.02.2024 г. по ч. гр. д. № 2849/2023 г., ГК, І г. о. на ВКС и цитираните в него други определения на ВКС), е прието, че по смисъла на чл.355 ГПК съделителите заплащат разноски съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство, но се имат предвид онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица (вкл. възнаграждение за последните), извършване на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. При липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор по правата на съделителите вкл. и правоизключващи възражения относно наличието на съсобственост, квотите на съделителите, правото на някой от тях да участва в делбата, както и за наличието на годен обект на делбата, и когато спорът е пренесен във въззивната или касационна инстанция, се прилага разпоредбата на чл.78 ГПК, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение също намира разпоредбата на чл. 78 ГПК (за разноските по обжалване е относимо сочено от жалбоподателя определение № 61 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4032/2015 г., I г. о. на ВКС.). Съотнесени горните разяснения на практиката на ВКС към настоящия случай, следва извод, че на ответника И. се дължат направените от него разноски за един адвокат. Производството по отношение на иск по чл.76 ЗН срещу този ответник е било прекратено поради отказ по чл.233 ГПК, видно от протоколното определение от 26.02.2019 г. за прекратяване на делото по отношение на този ответник (заедно с още няколко други ответници). Ответникът М. И. не е участвал в постигната след това съдебна спогодба, с която съделителите-наследници на общия наследодател М. Ил.Б., са поделили делбените наследствени имоти, вкл. и имота, на който М. И. се легитимира като последващ прибретател по сделка с част от наследниците /ответници също по иска за делба/, същият и не е подписал съдебно-спогодителния протокол, поради което не е обвързан от отразеното с тази спогодба, че направените от страните разноски остават в тяхна тежест, както са ги направили. Двете прекратителни протоколни определения на първоинстанционния съд от 26.02.2019 г. – това за прекратяване производството по исковете срещу част от ответниците, вкл. и относно М. И., поради отказ от иск по чл.76 ЗН, и това за прекратяване на делбеното делото (на фаза допускане на делбата) изцяло поради постигнатата спогодба, не са били обжалвани и са влезли в сила, поради което същите не може да са предмет на преценка за допустимост и правилност, и задължават настоящия касационен състав да приеме, че каквито и искове да са били предявени срещу ответника М. И., то производството по тях е прекратено, вкл. и по иск по чл.76 ЗН, както е прекратено и участието му като страна в делбеното дело, макар и да не е участвал в спогодбата. След като първоинстанционният съд е одобрил спогодбата без участие на ответника И., като е прекратил преди това производство по иск срещу същия по чл.76 ЗН, то доводите на част от ищците за злоупотреба с процесуални права от страна на ответника И., се явяват неоснователни. Ответникът М. И. с отговора си на исковата молба е оспорил всички предявени срещу него искове, направил е и възражение, че имотът, който той е закупил, и който е сред имотите, предмет на делбата, не е съсобствен на всички наследници на М. Ил.Б., а е негова собственост, в който смисъл е възразил и срещу основателността на иск /или възражение/ по чл.76 ЗН, и срещу иска за делба на този имот, и поради прекратяване на производството спрямо него изцяло, не поради спогодба, има право на разноските по общия ред на чл.78, ал. 4 ГПК. Тези обстоятелства въззивният съд не е съобразил, поради което изводите му, че на ответника И. не се дължат въобще разноски, се явяват неправилни, като повдигнатият спор се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. Тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по разноските на тези страни, за които е прекратил производството по делото не поради спогодба, то искането на М. И. има характер на такова за допълване на прекратителното определение спрямо него, а не за изменение, поради което липсата на представен от него списък по чл.80 ГПК до прекратяване на делото не прави молбата му по чл.248 ГПК недопустима. Ответникът И. е упълномощил и сключил договор за процесуално представителство по делото с двама адвокати, не е разграничено за всеки от двамата адвокати каква сума се следва от уговорената и платена в брой сума 9000 лв. (договор с пълномощно между л.672-673 от делото на СРС), при което на ответника се следва половината, или 4500 лв., като възнаграждение за един адвокат по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК, без значение кой от двамата адвокати какви процесуални действия е извършвал, като процесуално представителство на този ответник е извършвано през цялата продължителност на делото. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Този разход е направен още с отговора на исковата молба (договорът за правна помощ е от 2012 г.) и с оглед възможното разглеждане на спора и постановяване на решение по съществото на делото, и предвид фактическата и правна сложност, очертана с исковата молба и отговора към нея, продължителността на производството (почти 7 години), то заплатено възнаграждение от 4500 лв., полагащо се за един адвокат, не се явява прекомерно спрямо минималния му размер от 2703,70 лв. по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложима редакция към ДВ, бр.43/2010 г. (според данъчната оценка към образуване на делото в размер на 112684,90 лв. на имота, за който ответникът И. се е защитавал). Изложеното сочи, че въззивното определение, и потвърденото с него първоинстанционното определение, в частите, в които е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК на М. И. за сумата 4500 лв. разноски, следва да се отменят, като се допълни първоинстанционното определение от 26.02.2019 г. в частта за разноските, и се осъдят ищците (общо 35 физически лица) – както първоначалните ищци (при отчитане на настъпило в хода на делото наследствено правоприемство за част от тях, отразено в протокола от открито съдебно заседание на 26.02.2019 г. пред СРС), така и последващо конституираните ищци по молба от 2.01.2018 г., на мястото на заличения като ищец Й. К. (отразено също в протокола от открито съдебно заседание на 26.02.2019 г. пред СРС), да заплатят на ответника М. И. общо 4500 лв. разноски. В останалата част, за разликата над 4500 лв. до исканите 9000 лв. разноски, въззивното определение в обжалваната част като краен резултат се явява правилно, и следва да се потвърди.

По частна касационна жалба с вх. № 5019/15.01.2020 г., Е. Г. З. и Л. Г. З. :

В изпълнение на задължението си да прецени служебно първо валидността и допустимостта на обжалвания въззивен акт, настоящият касационен състав констатира наличие на основание за допускане служебно касационното обжалване на въззивното определение в обжалваната от тези касатори част, на основание чл.290, ал.2, предл. второ ГПК, поради вероятност то да е недопустимо в тази част. Оплакване в тази насока е наведено и с отговора на тази касационна жалба от адв.Т.-Б. пълномощник на част от ищците.

Производството по делото срещу ответниците З. е било прекратено с определение в откритото съдебно заседание на 26.02.2019 г. пред СРС, на което заседание те са били представлявани от пълномощника си адв.Л.. Прекратителното определение по делото на първоинстанционния съд не е било обжалвано от нито една страна по него в 1-седмичния законов срок, указан и от съда. Молбата на тези ответници с искането по чл.248 ГПК, е подадена чрез адв.Л. в първоинстанционния съд на 29.03.2019 г., т. е подадена е след изтичане на 1-седмичния срок по чл.248, ал.1, предл. първо ГПК, дори и след изтичане на абсолютния 1-месечен срок по чл.248, ал.1, предл. второ ГПК. Същата като просрочена не е подлежала на разглеждане, поради което постановените определения на първоинстанционния и въззивния съд се явяват недопустими, и следва да бъдат обезсилени, а молбата на З. по чл.248, ал.1 ГПК да се остави без разглеждане.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 28859 от 06.12.2019 г. по в. ч.гр. д. № 8192/2019 г. на СГС в обжалваните части, в които са потвърдени определение № 78005 от 28.03.2019 г. и определение № 118331 от 17.05.2019 г., двете постановени по гр. д. № 33809/2011 г. на СРС, в производства по чл.248 ГПК.

ОТМЕНЯ определение № 28859 от 06.12.2019 г. по в. ч.гр. д. № 8192/2019 г. на СГС, В ЧАСТТА, в която е потвърдено определение № 78005 от 28.03.2019 г. за отхвърляне молба на М. С. И. от 05.03.2019 г. В ЧАСТТА за допълване на определение от 26.02.2019 г. по гр. д. № 33809/2011 год. на СРС в частта за разноските, с присъждане разноски на молителя до 4500 лв. за адвокатско възнаграждение, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

ДОПЪЛВА, на основание чл.248, ал.1 ГПК, определение от 26.02.2019 г. по гр. д. № 33809/2011 г. на СРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА 1.А. Г. Б. с ЕГН: [ЕГН]; 2.Ц. Г. Б. с ЕГН: [ЕГН]; 3.Х. Г. Б. с ЕГН: [ЕГН]; 4.Ю. А. Я. с ЕГН [ЕГН]; 5.М. А. А. с ЕГН: [ЕГН]; 6.Г. А. А. с ЕГН: [ЕГН]; 7.Л. Г. И. с ЕГН: [ЕГН]; 8.М. Г. Б. с ЕГН: [ЕГН]; 9.Р. Г. П. с ЕГН: [ЕГН]; 10.С. Й. Д. с ЕГН: [ЕГН]; 11.Т. Б. Д. с ЕГН: [ЕГН]; 12.Й. Б. С. с ЕГН: [ЕГН]; 13.Р. А. Й. с ЕГН: [ЕГН]; 14.В. А. В. с ЕГН: [ЕГН]; 15.В. Й. С. с ЕГН: [ЕГН]; 16.Т. Й. Б. с ЕГН: [ЕГН]: 17.С. Й. Т. с ЕГН: [ЕГН]; 18.Г. И. С. с ЕГН: [ЕГН]; 19.Ц. М. П. с ЕГН: [ЕГН]; 20.Е. М. Т. с ЕГН: [ЕГН]; 21.В. М. С. с ЕГН: [ЕГН]; 22.Н. И. Х. с ЕГН: [ЕГН]; 23.Е. И. Д. с ЕГН: [ЕГН]; 24.Ц. В. И. с ЕГН: [ЕГН]; 25.В. С. Х. с ЕГН: [ЕГН]; 26.Й. Г. Х. с ЕГН: [ЕГН]; 27.Г. Й. Х. с ЕГН: [ЕГН], 28.И. Г. Е. с ЕГН: [ЕГН]; 29.Е. Г. Х. с ЕГН: [ЕГН]; 30.И. И. Х. с ЕГН: [ЕГН]; 31.Р. Д. С. с ЕГН: [ЕГН]; 32.М. Д. С. с ЕГН: [ЕГН]; 33.Я. Б. С. с ЕГН: [ЕГН]; 34.Л. С. К. с ЕГН: [ЕГН]; 35. П. С. К. с ЕГН: [ЕГН], да заплатят на М. С. И. с ЕГН: [ЕГН], сума в размер на общо 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 28859 от 06.12.2019 г. по в. ч.гр. д. № 8192/2019 г. на СГС, В ЧАСТТА, в която е потвърдено определение № 78005 от 28.03.2019 г. по гр. д. № 33809/2011 г. на СРС за отхвърляне молбата на М. С. И. от 05.03.2019 г. В ЧАСТТА за допълване на определение от 26.02.2019 г. по гр. д. № 33809/2011 год. на СРС в частта за разноските, с присъждане разноски на молителя над 4500 лв. до 9000 лв.

ОБЕЗСИЛВА определение № 28859 от 06.12.2019 г. по в. ч.гр. д. № 8192/2019 г. на СГС, В ЧАСТТА, в която потвърждава определение № 118331 от 17.05.2019 г. по гр. д. № 33809/2011 г. на СРС, както и ОБЕЗСИЛВА определение № 118331 от 17.05.2019 г. по гр. д. № 33809/2011 г. на СРС, и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба по чл.248, ал.1 ГПК на Е. Г. З. и Л. Г. З. с вх. № 5055702/29.03.2019 г. за допълване на протоколно определение от 26.02.2019 г. по гр. д. № 33809/2011 год. на СРС в частта му за разноските, с присъждане в полза на двамата молители разноски общо 1500 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: