Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: И. Р. А. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията И. Р. по административно дело № 11712/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез процесуален представител, срещу решение № 5974 от 12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 6907/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди неговата недопустимост, неправилност поради нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 от АПК. Иска обезсилването му като недопустимо, алтернативно отмяната му като неправилно.

Ответниците М. Б. и М. Абилаш, чрез процесуален представители адвокат в писмен отговор и в съдебно заседание вземат становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Считат, че са спазени всички изисквания за законосъобразност на брака им, както по чуждото право, така и по българското и няма причина да не бъде регистриран в Р. Б.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок.

Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалбата на М. Б., българска гражданка и М. Абилаш, индийски гражданин с постоянен адрес в Р. Б. против Решение № СОА-23-РИ01-94/30.06.2023 г. на кмета на Столична община, с което е отказано да се признае брачно свидетелство № [номер] от 09 март 2020 г. за сключен между лицата граждански брак в посолството на Р. И. в гр. София. Отказът се основава на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Кодекса на международното частно право, според която бракът в Р. Б. се сключва пред длъжностно лице по гражданското състояние, ако едно от лицата, които сключват брак, е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Р. Б. Органът в своето решение приема, че бракът е сключен буквално на територията на България независимо, че бракосъчетанието е извършено в сградата на посолството на Р. И. като под екстериториалност следвало да се разбира единствено неприкосновеност на дипломатическото и консулско представителство и независимост от законите в страна, в която се намира.

С обжалваното решение административния съд е отменил обжалваното решение. За да постанови този резултат е приел, че е постановено в нарушение на материалния закон. Приел е, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 75, от КМЧП, според която формата на брака се урежда от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва, като в ал.2 от същата разпоредба изрично е уредено, че когато бракът е сключен пред овластен за това дипломатически или консулски представител се урежда от правото на изпращащата държава. Съгласно чл. 75, ал.3 от КМЧП сключеният в чужбина брак се признава в Р. Б. ако е спазена формата, установена в приложимото право. В обжалваното решение съдът постановява, че разпоредбата на чл.6, ал.1 от КМЧП не е приложима в конкретния случай, тъй като бракът е сключен в посолството на Р. И. където се прилага отечественото право на страната на чуждия гражданин, тъй както в българското посолство се прилага българското законодателство. Съдът приема, че от доказателствата по делото се установява, че сключеният между Батинкова и Абилаш брак отговаря и на изискванията на българското законодателство и не са налице пречки той да бъде регистриран и съответно да бъде издаден акт по чл. 72, ал.2, т.2 от ЗГР, поради което е върнал преписката на административния орган с указания да се състави акт за брак по реда на ЗГР. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите за недопустимост и неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение е обосновано, постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Не са налице нарушения, представляващи касационни основания за отмяна.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, след преценка на доказателствата и взето отношение по възраженията на страните, съдът е достигнал до законосъобразни изводи за основателност на оспорването. С оспореното решение № СОА-23-РИ01-94/30.06.2023 г. на кмета на Столична община се отказва признаване на брачно свидетелство № [номер] от 09 март 2020 г. на основание чл. 117, т. 1 КМЧП. Административният орган е отказал да признае брачното свидетелство за сключен граждански брак в посолството на Р. И. в България, поради това, че бракът е сключен на територията на Р. Б. и същият следва да е сключен пред длъжностно лице по гражданско състояние, а не пред втория секретар на консула на посолството на Р. И. както е в конкретния случай.

Неоснователни са възраженията на касатора, че отказът да се признае чуждестранен акт не е административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Решение № СОА-23-РИ01-94/30.06.2023 г. на кмета на Столична община има белезите на индивидуален административен акт, с него са засегнати интересите на жалбоподателя и същия има правен интерес от оспорването му. Процедурата по признаването на чуждестранни актове за гражданско състояние, касаещи български граждани е уредена в раздел седми, на глава трета от Закона за гражданска регистрация (чл. 69 чл. 72). Съдът е разгледал обстойно правната уредба, касаеща настоящия казус и правилно с оглед събраните по делото доказателства е приел, че сключеният в Посолството на Р. И. в Р. Б. граждански брак между българската гражданка М. Б. и индийския гражданин М. Абилаш, отговаря и на изискванията на българското законодателство. При така установените обстоятелства, обосновани са изводите на съда, че не са налице законови пречки същия да бъде регистриран и съответно да бъде издаден акт по чл. 72, ал. 2, т. 2 от Закона за гражданска регистрация. Обжалваното решение е обосновано, постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Не са налице нарушения, представляващи касационни основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила.

Посочените разпоредби са в Раздел VІІ от ЗГР - Актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина. Следователно, задължение на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес е за съставяне на акт по гражданско състояние, какъвто е и актът за сключен граждански брак, на български гражданин, за събитие, подлежащо на регистрация, настъпило в чужбина. Че това е така е видно и от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗГР която гласи, че в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2, сред които е и бракът, за всички лица, които към момента на настъпването му са български граждани и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Р. Б. Съответно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗГР предвижда вписването в регистъра на населението на всички български граждани.

Правилно е прието при посочената приложима нормативна уредба в обжалваното решение, че съгласно чл. 75, ал.2 и ал.3 от КМЧП формата на брака, сключван пред овластен за това дипломатически или консулски представител, се урежда от правото на изпращащата държава, също и сключеният в чужбина брак се признава в Р. Б. ако е спазена формата, установена в приложимото право. При сключването на брака, жалбоподателите са представили всички документи, които законът изисква. Спазени са изискванията за законосъобразност както по индийското, така и по българското право.

Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По делото не се претендират разноски от страни, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5974 от 12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 6907/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

/п/ АГЛИКА АДАМОВА