О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4456
Гр. София, 03.10.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на втори юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 4471 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби: касационна жалба вх.№ 4945 от 06.08.2024 г., подадена от Т. Ж. Е. и Р. Ж. Е. чрез адвокат Р. К. от АК - Перник, както и касационна жалба вх.№ 5336 от 02.09.2024 г., подадена от А. И. А. чрез адвокат К. С. от САК, които са насочени срещу въззивно Решение № 231 от 28.06.2024 г., постановено по в. гр. д.№ 244/2024 г. на Окръжен съд – Перник.
Постъпил е отговор на касационната жалба с вх.№ 4945 от 06.08.2024 г., депозиран от А. И. А. чрез адвокат К. С., с който се застъпва становище, че жалбата е допустима и основателна.
Постъпил е отговор на касационната жалба с вх.№ 5336 от 02.09.2024 г., депозиран от Т. Ж. Е. и Р. Ж. Е. чрез адвокат Р. К., с който се застъпва становище, че жалбата е допустима и основателна.
Постъпил е и отговор на двете касационни жалби, депозиран от адвокат А. А. от АК – Перник в качеството й на пълномощник на З. С. М., Е. С. С., А. С. Н., Е. Г. М. – С., В. А. С. и Н. А. Й., с който се поддържа, че отсъстват основания за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна. Претендира се присъждането на разноските за защита пред ВКС.
По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено Решение № 260029 от 21.12.2023 г. по гр. д.№ 4849/2017 г. на Районен съд - Перник, с което е признато за установено по отношение на всички ответници, а именно: Т. Ж. Е., Р. Ж. Е. и А. И. А., че ищците З. С. М. и Е. С. С. – двамата конституирани като наследници на починалия ищец С. М. Б.; конституираната като ищец – наследник А. С. Н. на мястото на починалата Б. М. Б., конституираната като ищец – наследник Е. Г. М. - С. на мястото на починалата починалата Е. М. Б. – М.; В. А. С. и Н.А. Й. са собственици на недвижим имот, който в нотариален акт № 5, т. ІІІ, рег.№ 10890, дело № 374/2011 г. на нотариус Р. М., в нотариален акт № 20, том І, рег.№ 574, дело 16/2012 г. на нотариус В. Д., в нотариален акт № 20, том ІІ, рег.№ 2076, дело № 185/2012 г. на нотариус М. М. и в нотариален акт № 59, том ІІ, рег.№ 1425, дело № 188/2016 г. на нотариус М. М. е посочен като УПИ *-*-*, в кв. 23 по сега действащия план за регулация и застрояване на [населено място], като имот с такъв номер не съществува по регулационния план на [населено място] и който имот е УПИ *-*-*, в кв. 23 по сега действащия план на [населено място], заедно с построената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от дневна, столова с кухненски бокс, две стаи, баня тоалетна, тераса, килер на първия жилищен етаж, три стаи, баня-тоалетна, балкон на втори жилищен етаж, със застроена площ от 61 кв. м., заедно с мазе и ПРУ(противорадиационно укритие) в сутеренния етаж; ответникът Т. Ж. Е. е осъден да предаде на ищците владението на така описания имот и е отменен нотариален акт № 5, том ІІІ, рег.№ 10890, дело № 374/2011г. на нотариус Р. М., с рег.№ 141 на Нотариалната камара, съставен за установяване правото на собственост върху жилищната сграда на основание покупка, наследство и давностно владение.
По делото е установено, че с влязло в сила решение по гр. д.№ 227/1975 г. на Районен съд – Перник е уважен искът, предявен от Н. С. С. и В. С. З. – наследодатели на ищците, срещу С. А. Б. и Ц. А. Б. – наследодатели на ответниците, че Н. С. С. и В. С. З. са собственици на 1/2 идеална част от парцел *-* в кв. 47 по плана на [населено място], като е осъдил С. А. Б. и Ц. А. Б. да предадат владението върху 1/2 идеална част от този имот. С влязло в сила решение по гр. д.№ 903/1978 г. на РС-Перник съдът е уважил и искът, предявен от Н. С. С. срещу С. А. Б. и Ц. А. Б., че Н. С. С. е собственик по наследство на още 1/2 идеална част от парцел *-* в кв.47 по плана на [населено място] и че В. С. З. е собственик на 1/2 идеална част от парцел *-* в кв. 47 по плана на [населено място]. С решението по гр. д.№ 903/1978 г. на РС-Перник са обявени за нищожни нотариален акт № 5, дело № 23/1971 г., с който С. Б. е прехвърлила чрез дарение на Ц. А. Б. процесния имот, както и нотариален акт № 152, том ІV, дело № 1334/1971 г., с който Ц. А. Б. е уредила регулационни сметки за придаваеми места към процесния имот.
С влязло в сила решение по гр. д.№ 24/1982 г. по описа на Софийски окръжен съд е отхвърлен предявеният от Ц. А. Б. и Ж. Е. Б. срещу Н. С. С. и В. С. З. иск за делба на процесния имот – парцел *-* в кв. 47 по плана на [населено място], поради липсата на съсобственост между страните.
От заключенията на СТЕ е установено, че парцел *-* в кв. 47 по отменения план на [населено място] е идентичен с урегулиран поземлен имот *-*, в кв. 23 по сега действащия план за регулация на [населено място].
С решение на ОС-Перник по дело № 532/1986 г., образувано по жалба на В. С. С., е отменена Заповед № III-534 от 22.09.1982 г. на ОНС „Управление и архитектура“, сектор „Кадастър, регулация и нивелация“, с която се нанася нов имот *, при което се поправят кадастралните граници на имот * и парцел *-*-* в кв. 23 по плана се преотрежда в парцел *-*-* в кв. 23. Видно от мотивите на решението, производството по издаване на Заповед № III-534 от 22.09.1982 г. на ОНС „Управление и архитектура“, сектор „Кадастър, регулация и нивелация“ е образувано по молба на Ц. А. Б., като съдът е приел, че тя няма права в този имот, тъй като с влязло в сила решение по гр. д.№ 227/1975 г. и по гр. д.№ 903/1978 г. е признато за установено по отношение на нея, че този имот е собствен на Н. С. С. и В. С. З., а влезлите в сила решения на съда съгласно чл. 220 ГПК (отм.) са задължителни както за страните и техните правоприемници, така и за съда и за всички други учреждения.
Въз основа на влезлите в сила решения по гр. д.№ 903/1978 г. на наследодателите на ищците е издаден изпълнителен лист и са образувани изпълнителни дела № 2406/1980 г. и № 3163/1986 г. в СИС при РС - Перник, които към настоящия момент са унищожени. По тези изпълнителни дела са провеждани въводи във владение, като първоначално наследодателите на ответниците, а след това и ответниците отново самоволно се настанявали в процесния имот. От тях е започнато и строителство на сграда в имота, което по жалби на наследодатели на ищците е спирано от контролните органи.
През 1998 г. наследниците на Н. С. С. и В. С. З. са предявили ревандикационен иск срещу ответниците, по който е образувано гр. д.№ 468/1998 г. на РС-Перник. Претенцията е отхвърлена със съображения, че с влезли в сила решения по посочените по-горе дела този спор вече е решен със сила на присъдено нещо и с влезлите в сила решения наследодателите на ответниците са осъдени да предадат владението върху процесния имот на наследодателите на ищците, като влезлите в сила решения са задължителни както за страните, така и за техните правоприемници.
През 2002 г. Ц. А. Б. и Ж. Е. Б. са предявили иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по който е образувано гр. д.№ 767/2002 г. по описа на РС – Перник - за обявяване за окончателен на сключен между тях и С. М. Б., Е. М. Б.-М., Б. М. Б. и А. М. Б. предварителен договор относно покупко-продажба на процесното УПИ – парцел *-* в кв. 23 по плана на [населено място], общ. П., с площ от 660 кв. м., който е отхвърлен, поради липсата на представителна власт на сключилите го лица.
С определение по ч. гр. д.№ 447/2011 г. по описа на РС-Перник молбата на ищците, като наследници на Н. С. С. и В. С. З., е уважена и е издаден дубликат на изпълнителния лист поради това, че образуваните преди това изпълнителни дела са били унищожени, в които е бил и първообраза на изпълнителния лист. В производството по делото е постановено определение на ВКС, в което е посочено, че молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист е основателна и че ответниците не са направили възражения за правопогасяващи обстоятелства да се издаде дубликат от изпълнителен лист.
Образувано е изпълнително дело № 276/2016 г. по описа на ЧСИ Е. Д. въз основа на издадения дубликат на изпълнителен лист. Длъжници са ответниците като наследници на С. А. Б. и Ц. А. Б., а предмет на делото е предаване на владението върху парцел *-* в кв. 47 по отменения план на [населено място], който е идентичен с УПИ *-*-*, в кв. 23 по сега действащия план на [населено място]. Съдебният изпълнител не е извършил въвод във владение на ищците в имота, тъй като на датата, определена за провеждане на въвода, ответниците са представили четири нотариални акта за собственост върху УПИ *-*-*, кв. 23, а изпълнителният лист, по който е образувано изпълнително дело при ЧСИ Е. Д. е за предаване на владението на УПИ *-*-*, кв.23 по плана на [населено място].
От представените по време на въвода нотариални актове, приложени и по настоящото дело, е установено, че с Нотариален акт № 5, т. III, peг. № 10890, дело № 374/2011 г. на нотариус Р. М., с peг.№ 141 в Нотариалната камара (НК), ответниците Т. Ж. Е., Р. Ж. Е. и баща им Ж. Е. Б. са признати за собственици на основание покупка, наследство и давностно владение на двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от дневна, столова с кухненски бокс, две стаи, баня тоалетна, тераса, килер на първия жилищен етаж, три стаи, баня - тоалетна, балкон на втори жилищен етаж, със застроена площ от 61 кв. м., заедно с мазе и ПРУ в сутеренния етаж, построена в УПИ, представляващ дворно урегулирано място с площ от 634 кв. м., находящо се в землището на [населено място], общ. П., обл. П., [улица] означено по скица като парцел *- *-* в кв. 23 по плана за регулация и застрояване на [населено място], утвърден със Заповед № *-* от 09.04.1976 г. при граници на УПИ: от североизток- [улица], от югоизток и югозапад -УПИ *-*, *, от северозапад - УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-* и от север - УПИ *-*.
С нотариален акт № 20, том I, peг.№ 574, дело № 16/2012 г. на нотариус В. Д. с peг.№ 523 в НК, ответникът Т. Ж. Е., като пълномощник на Ж. Е. Б. и Р. Ж. Е., е продал на себе си 5/6 ид. ч. от описаната по-горе двуетажна масивна жилищна сграда и от описания в НА № 5, т. III, peг. № 10890, дело № 374/2011 г. урегулиран поземлен имот.
С нотариален акт № 20, том II, peг.№ 2076, дело № 185/2012 г. на нотариус М. М. с peг.№ 063 в НК, ответникът Т. Ж. Е. е продал на ответника А. И. А. описаните в предходните два нотариални акта двуетажна масивна жилищна сграда и урегулиран поземлен имот.
С нотариален акт № 59, том II, peг.№ 1425, дело № 188/2016 г. на нотариус М. М. с peг.№ 063 в НК, А. И. А., като продавач, обратно е продала имота (терен и сграда) на Т. Ж. Е..
Четирите нотариални актове са издадени по време на висящото съдебно производство по ч. гр. д.№ 447/2011 г. за издаване на дубликат от изпълнителен лист, а след това и по време на образуваното изпълнително дело № 276/2016 г. на ЧСИ Е. Д. за предаване на владението върху процесния имот. В тези нотариални актове процесния недвижим имот е описан като: парцел *-*-* в квартал 23 по плана за регулация и застрояване на [населено място], [община], област П., утвърден със Заповед № ІІІ-234 от 09.04.1976 г., какъвто парцел не съществува, тъй като с решение на ОС - Перник по д.№ 532/1986 г. е отменена Заповед № III-534 от 22.09.1982 г. на ОНС „Управление и архитектура”, сектор „Кадастър, регулация и нивелация”, с която се нанася нов имот *-*, при което се поправят кадастралните граници на имот *-* и парцел *-*-*, в кв. 23 се преотрежда в парцел *-*-*, в кв. 23 по плана на [населено място]. Това изменение в регулационния план за процесния имот е било извършено по молба от Ц. А. Б. - наследодател на ответниците, като издадената заповед за това изменение е отменена с влязло в сила решение на ОС - Перник по д.№ 532/1986 г., тъй като Ц. А. Б. не е имала права по отношение на този имот и същият е собственост на Н. С. С. и В. С. З. - наследодателите на ищците. С оглед на това, в регулационния план на [населено място] не е било извършено изменение чрез преотреждане на парцел *-*-* от кв.23 в парцел *-*-* в кв. 23 по плана на [населено място]. Съответно, такъв парцел *-*-*, кв. 23 в регулационния план на [населено място] не съществува.
По делото са изготвени и приети заключения по единична и тройна СТЕ, от които е установено, че парцел *-*-*, кв. 23 по плана на [населено място], описан в тези нотариални актове, е именно парцел *-*-* в кв. 23 по сега действащия регулационен план на [населено място], който е идентичен с парцел *-* в кв. 47 по отменения регулационен план на [населено място] и по отношение на който с влезлите в сила съдебни решения по посочените по-горе дела е признато за установено, че наследодателите на ищците са собственици на този имот, като наследодателите на ответниците са осъдени да им предадат владението върху него.
От описаните документи, въз основа на които е издаден НА № 5, т. III, peг.№ 10890, д.№ 374/2011 г. на нотариус Р. М., е видно, че този нотариален акт е съставен въз основа на НА № 5, д.№ 23/1971 г., с който С. Б. е прехвърлила чрез дарение на Ц. А. Б. процесния имот, както и НА № 152, т. IV, д.№ 1334/1971 г., с който Ц. А. е уредила регулационни сметка за придаваеми места към процесния имот, които нотариални актове са обявени за нищожни с влязло в сила решението по гр. д.№ 903/1978 г. по описа на РС-Перник.
Ответниците са представили протокол за дадена строителна линия и определено ниво от 29.08.1974 г., строително разрешение № 148 за строене на жилищна сграда на името на Ц. А. Б. от 24.08.1974 г., договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 22.11.1983 г. на Ц. А. Б., както и акт № 10117 за държавна собственост на недвижим имот от 17.11.1982 г., с площ от 480 кв. м. с неуредени регулационни сметки, представляващ парцел * в кв. 23, пл.№ *-* по плана на [населено място]. Приложени са и документи във връзка с извършени проверки на строеж, осъществяван от Ц. А. Б., който е обявен за незаконен и е бил спрян със заповед на председателя на Н. съвет от 1977 г., констативен акт за спиране на строеж от 1980 г. и др. Разпитани са свидетели за осъществяваната фактическа власт и извършването на строителни работи в имота.
От правна страна въззивният съд е приел, че обжалваното решение е постановено при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск по предявените претенции, поради което е допустимо, в която връзка е съобразено и задължителното за него Определение № 211 от 07.12.2018 г. по ч. гр. д.№ 4098/2018 г. на ВКС, ІІ г. о., с което са отменени Определение № 553 от 01.08.2018 г. по в. ч.гр. д.№ 449/2018 г. на ОС – Перник и потвърденото с него Определение от 19.04.2018 г. по гр. д.№ 4849/2017 г. на РС-Перник съд за прекратяване производството по настоящото делото по иска за собственост на УПИ *-*-* в кв. 23 по плана на [населено място], с площ 634 кв. м. Решението е прието за допустимо и по отношение на А. А. по съображения, че за нея, като приобретател и последващ праводател на останалите двама ответници за собствеността върху процесните имоти, няма пречка да бъде ответник по установителния иск за собственост.
Въззивният съд е приел за установено от събраните по делото писмени доказателства, влезлите в сила съдебни решения и свидетелските показания, че ищците са собственици на процесния недвижим имот, представляващ парцел *-*-*, кв. 23 по сега действащия регулационен план на [населено място], който е идентичен с парцел *-* в кв. 47 по отменения регулационен план на [населено място], описан като парцел *-*-*, кв. 23 по плана на [населено място] в приложени по делото нотариални актове от страна на ответниците. С влезлите в сила решения по гр. д.№ 227/1975 г. и гр. д.№ 903/1978 г. е признато за установено, че общите наследодатели на ищците са собственици на процесния имот, като наследодателите на ответниците са осъдени да им предадат владението му. Тези актове са създали сила на пресъдено нещо не само в отношенията между страните, но и за техните наследници съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК (идентичен на чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./), съответно в настоящия казус и спрямо настоящите ответници. Видно от доказателствата, от 1975 г. за този имот са водени постоянно дела, като съдебното производство по последното водено дело преди настоящото е ч. гр. д.№ 447/2011 г. за издаване на дубликат от изпълнителен лист за този имот, по което дело актът на PC-Перник е влязъл в сила на 25.02.2015 г.
Въззивният съд е посочил, че за да е налице фактическият състав на чл. 79 ЗС за придобиване на недвижим имот по давност, следва да са осъществени кумулативно и двете предпоставки от фактическия състав на чл.79 от ЗС: corpus - осъществявана фактическа власт, и animus - съзнание, че се владее собствен имот. Съдът е приел, че в настоящия казус този фактически състав не е осъществен, тъй като процесният имот не е владян от ответниците като свой собствен недвижим имот явно и необезпокоявано, както предвид водените съдебни дела, с които наследодателите на ищците са признати за негови собственици, така вкл. и по отношение на воденото дело срещу ответниците за издаване на дубликат от изпълнителен лист, приключило през 2015 г., по което дело от тях не е направено възражение за придобивна давност. Видно и от предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД по гр. д.№ 767/2002 г. по описа на РС-Перник от Ц. А. Б. и Ж. Е. Б., същите не са смятали недвижимия имот за тяхна собственост, а са искали да го закупят от неговите собственици. Съдът е приел за доказано, че не е налице изтекла придобивна давност по отношение на ответниците, респективно по отношение на техните наследодатели за парцел *-*-*, кв.23 по сега действащия РП на [населено място], който е идентичен с парцел *-* в кв. 47 по отменения РП на [населено място].
Като спорен е откроен въпросът за построената в имота сграда от ответниците и техните наследодатели, като следва да се определи дали същата представлява приращение към имота или е годен обект на правото, върху който може да се осъществява владение и да бъде придобит по давност. По делото са налице данни, че е имало строеж, който е бил спиран неколкократно. Налице са данни и за водени дела за премахване на обекта. Не са представени доказателства от страна на ответниците, че постройката представлява обект на собственост. Няма представени документи за завършеност на сградата, както и в случай, че е незаконна – удостоверение за търпимост на същата. Първият по време документ, удостоверяващ състоянието на сградата, се явява НА № 5, т. III, peг.№ 10890, д.№ 374/2011 г. на нотариус Р. М., с оглед което въззивният съд е приел, че преди тази дата не е налице годен обект на собственост, който да може да бъде придобит по давност от ответниците и същата представлява приращение към парцел *-*-*, кв. 23 по сега действащия РП на [населено място] - собственост на ищците. С оглед това въззивният съд е приел, че сградата също се явява тяхна собственост. НА № 5, т. III, peг.№ 10890, д.№ 374/2011 г. на нотариус Р. М. е съставен по време на висящ съдебен процес, въз основа на нотариални актове, които преди това са обявени за нищожни с влязло в сила съдебно решение. Този нотариален акт е издаден въз основа на обявените за нищожни НА № 5/1971 г. (с който С. Б. е прехвърлила чрез дарение на Ц. А. Б. процесния имот), както и НА № 152/1971 г. (с който Ц. А. е уредила регулационни сметки), като влязлото в сила решение по гр. д.№ 903/1978 г. за обявяването на нищожността обвързва Т. Ж. Е., Ж. Е. Б. и Р. Ж. Е. като наследници на С. Б. и Ц. А. Б.. Формиран е извод, че НА № 5/2011 г. на нотариус Р. М. не удостоверява право на собственост на ответниците. Съответно - с последващо съставените нотариални актове (НА № 20/2012 г. на нотариус В. Д., НА № 20/2012 г. на нотариус М. М. и НА № 59/2016 г. на нотариус М. М.) не е извършено и надлежно прехвърляне на вещни права от и в полза на ответниците Т. Ж. Е. и Р. Ж. Е..
В изложение към касационната жалба на Т. Ж. Е. и Р. Ж. Е. (вх.№ 4945 от 06.08.2024 г.) се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е формулиран правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
В изложение към касационната жалба на А. И. А. (вх.№ 5336 от 02.09.2024 г.) се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:
1. „Ползват ли се констатациите на нотариуса при съставянето на нотариален акт по чл. 587 ГПК с обвързваща страните и съда доказателствена сила“;
2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства или е достатъчно само да ги преразкаже“.
Твърди се, че по поставените въпроси въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а именно: по първи въпрос - ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК; по втори въпрос - Решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр. д.№ 759/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр. д.№ 1538/2019 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 65 от 30.07.2014 г. по търг. д.№ 1656/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 84 от 23.05.2014 г. по гр. д.№ 3361/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 210 от 19.19.2016 г. по гр. д.№ 861/2016 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр. д.№ 513/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д.№ 584/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 22 от 19.03.2015 г. по гр. д.№ 2979/2014 г. на ВКС, IV г. о.
Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, във връзка с което е формулиран и въпросът „Допустим ли е иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу праводателя, за който се твърди, че чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил претендираното от ищеца право на собственост или правото на защита може да бъде защитено само чрез установителен иск за собственост по реда на чл. 124 ГПК“.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
В изложението към касационната жалба с вх.№ 4945 от 06.08.2024 г. касаторите Т. Ж. Е. и Р. Ж. Е. не са формулирали правен въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, на които се позовават в изложението към касационната жалба. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.
Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо по съображенията, изтъкнати в касационната жалба с вх.№ 5336 от 02.09.2024 г., поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Допустим е иск за собственост между правоприемници на страни, участвали в предходен спор по чл. 108 ЗС за същия имот, ако след формиране на силата на пресъдено нещо са възникнали нови обстоятелства, от които ответниците черпят правото си да владеят имота. Без значение е в такава хипотеза, че ищците обосновават своето право на собственост от същото придобивно основание, което е било разгледано в предходния спор. Различието в предмета на делата, съответно липсата на обективен идентитет между тях, произтича от новите основания, с които ответниците обосновават правата си. В този смисъл се е произнесъл ВКС с Определение № 211 от 07.12.2018 г. по ч. гр. д.№ 4098/2018 г., като настоящият състав напълно споделя така аргументираното становище. На следващо място - поставеният въпрос във връзка с твърденията за недопустимост е разрешен от въззивния съд в съответствие с т. 3.Б. от ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк. д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, каквото е положението в отношенията между настоящите ищци и ответницата А. И. А..
По първия поставен от нея правен въпрос не е налице противоречие между практиката на ВКС и приетото в обжалваното решение. С посоченото от касатора А. А. ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. При оспорване на признатото с такъв акт право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни или такива за правна сделка), то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. В обжалваното решение по същество е прието същото: че по делото са представени доказателства, с които е оборена верността на констатацията на нотариуса в НА № 5/2011 г. за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос от обсъжданото изложение. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, разгледал е доводите и възраженията на страните.Мотивите му отразяват извършена правораздавателна дейност по съществото на спора, съответна на предписаното с разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
С оглед настоящото произнасяне касаторите дължат да заплатят на ответниците по касация разноските, които са направили за защитата им в производството пред ВКС – сумата 2 400 лв., представляваща заплатено възнаграждение на един адвокат, съгласно представените списък по чл. 80 ГПК, доказателства за постигнато съгласие и извършено плащане на адвокатското възнаграждение (л. л. 49-54).
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 231 от 28.06.2024 г., постановено по в. гр. д.№ 244/2024 г. на Окръжен съд – Перник.
ОСЪЖДА Т. Ж. Е., Р. Ж. Е. и А. И. А. ДА ЗАПЛАТЯТ на З. С. М., Е. С. С., А. С. Н., Е. Г. М. – С., В. А. С. и Н. А. Й. сумата 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева – разноски за защитата пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: