Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. К. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 11734/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на О. В. чрез процесуалния му представител юрк. С., срещу решение № 349 от 18.10.2023г., постановено по адм. дело № 444/2023г. на Административен съд – гр. Враца, с което е отменено писмо изх. № 9400 - 0 – 7765/1/ от 12.07.2023г. на Главния архитект на община Враца, обективиращо отказ за издаване на виза за проектиране за обект „Жилищна сграда – височина до 10м.“ в УПИ VII, кв. 301 по плана на ж. к. „Толбухин – юг“, гр. Враца с административен адрес гр. Враца, ул. „Рашов дол“ № 4 по заявлението на Р. П. и с което административната преписка е върната на Главния архитект на община Враца за ново произнасяне. С решението О. В. е осъдена да заплати разноските по делото.
В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на оспорения отказ, като напротив посочва, че такива не са били допуснати. Посочва и че е неправилен извода на съда за липса на мотиви на акта, тъй като навежда съображения, че той е основан на това, че имота, за който е поискана визата, не отговора на изискванията за площ по чл. 19 ал. 1 ЗУТ и е с по – малка площ от нормативно изискващото се. Посочва и че в заявлението, по което е образувано административното производство, не е поискано издаване на виза по чл. 140 ал. 3 във връзка с чл. 134 ал. 6 ЗУТ, поради което в нарушение на съдопроизводствените правила съдът му е вменил задължение за произнасяне в тази хипотеза. Твърди и допуснато нарушение и необоснованост на решението, тъй като не е била допусната съдебно – техническа експертиза, която да установил наличието на предпоставките по чл. 134 ал. 6 ЗУТ. Посочва и че е неправилен извода на съда за незаконосъобразност на отказа, тъй като заявлението не отговаря на чл. 82 ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003г., а именно не е изпълнено изискването за пълно покриване на калканната стена на заварената сграда от калканната стена на новата сграда. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Р. П., чрез процесуалния си представител адв. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Враца е приел, че с оспореното пред него писмо е обективиран отказ за издаване на виза за проектиране, поради и това е приел, че е налице годен за оспорване акт. Приел е, че писмо, обективиращо отказ, е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при нарушения във формата на административния акт. Посочил е, че в случая административният орган не се е произнесъл съобразно относимите разпоредби на чл. 140 ал. 3 във връзка с чл. 134 ал. 6 ЗУТ, която допуска издаването на виза за проектиране в случаите, когато се променя само разположението на сградите, спрямо предвиденото в действащия ПУП. Посочил е и че относимите към искането за издаване на виза за проектиране обстоятелства е следвало да бъдат изяснени от административния орган, което не е сторено. Поради това е приел, че оспореният отказ е издаден без посочени фактически основания за това съобразно приложимите разпоредби. Приел е в тази връзка допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК предвид липсата фактически и правни основания за издаването на акта. Посочил е и че приетите такива от административния орган, а именно, че имотът не отговаря по площ на изискванията на чл. 19 ЗУТ, несъответствие на предвиденото застрояване с действащия застроителен план и възможността същото да се реализира съобразно разположението на имотните граници по действащия регулационен план, са неотносими към производството по чл. 140 ЗУТ. Посочил е, че изискванията за лице и площ на имота са неотносими в това производство, като в отказа не е съобразено, че имотът е с такава площ по одобрения регулационен план с решение № 959 от 19.04.2011г. на Общински съвет – Враца, а изискванията на чл. 19 ЗУТ касаят процедурата по изработване и одобряване на регулационен план, но не и процедурата по издаване на виза. Посочил е, че в тази връзка законодателят изрично е предвидил случаите, в които не е необходимо изменение на ПУП, предвиждайки облекчената процедура за определяне на застрояването с виза по чл. 140 ЗУТ. Приел е и че административният орган не е изложил никакви мотиви досежно отправеното искане за издаване на виза съобразно приложимите в случая разпоредби на чл. 140 ал. 3, както и чл. 134 ал. 6 ЗУТ, която също е относима към издаването на виза за проектиране. Поради и това е приел, че оспореният акт е немотивиран. По тези съображения е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното писмо, обективиращо отказ за издаване на виза за проектиране, отменил го е и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в оспореното решение. Решението е правилно.
Правилен е извода на съда, че оспореното писмо, обективира отказ за издаване на виза, който отказ е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Видът на акта следва от неговото съдържание, което следва да съответства на посоченото правно основание. В настоящия случай в оспореното писмо не е посочено правно основание, но макар и да не съдържа изрично посочване на думата отказвам, същото обективира отказ за издаване на виза с поставено условие за изработване на ПУП – план за регулация и застояване. Визата за проектиране, съответно отказът да бъде издадена такава, както правилно е приел и първоинстанционният съд, са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК във връзка с чл. 214 от ЗУТ,тъй като визата определя параметрите на допустимото застрояване в конкретния поземлен имот - чл.140 ал. 2 и 3 от ЗУТ, а в определените от закона случаи визата за проектиране допълва застроителния план или замества същия. В тази връзка наличието на волеизявление в оспореното писмо, с което поради твърдени несъответствия на отразяването в кадастралния и регулационен план, както и наличие на евентуални налични неуредени сметки по регулация, както и наличието на волеизявление, че имота, за който се иска издаване на виза не отговаря на изискванията за площ по чл. 19 ЗУТ, е волеизявление, което се засягат права и законни интереси на заявителката и съответно представлява индивидуален административен акт и то такъв, който е краен, а не е действие по чл. 21 ал. 5 от АПК, насочено към издаване на краен акт.
Неоснователно е и възражението за неправилност на оспореното решение, тъй като органът не е сезиран с искане за издаване на виза по чл. 140 ал. 3 във връзка с чл. 134 ал. 6 от ЗУТ, т. е. такава която променя предвижданията на ПУП в допустимите по посочената разпоредба условия. Това е така, тъй като видно от заявлението административният орган е сезиран със заявление за издаване на виза по чл. 140 ЗУТ, съобразно съдържанието на бланковото заявление, което се предоставя от общината, като същото е следвало да бъде обсъдено ведно с представената скица – предложение, която предвид характера на производството също съдържа информация, за поискания вид виза и от която е видно, че с нея е заявено именно такъв вид виза.
Правилен е и извода на съда за липса на предпоставките, такива каквито са посочени в оспореното писмо, за отказване да бъде издадена визата. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140 ал. 2, ал. 3 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие – извадка от действащия ПУП - план за регулация и застрояване (ПРЗ) или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план, а именно визата по ал. 3 на тази разпоредба, измежду които е и хипотезата на чл. 134 ал. 6 ЗУТ при заявено само различно от действащия ПУП разположение и конфигурация на предвидените сгради. В настоящия случай видно от заявлението от жалбоподателката пред първата инстанция, същата е поискала издаването на виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ, предвид бланката на заявлението, но от представената скица – предложение е видно, че е поискано издаване на виза по чл. 140 ал. 3 във връзка с чл. 134 ал. 6 ЗУТ, тъй като от графичната част се установява, че е различно само и единствено разположението и конфигурацията на предвиденото с действащия ПУП застрояване на имота. Тук следва да се посочи и че нормата на чл. 29 АПК, регламентираща формата на искането за откриване на производството, не изисква посочването от гражданите – заявители на правна норма, като определянето на приложимите правни основания е задължение на административния орган съобразно заявеното и съгласно вменените му задължения по чл. 28 АПК и чл. 59 АПК. Поради и това е правилен извода на пръвоинстанционния съд, че в случая са допуснати нарушения и във формата на акта, предвид липсата на релеванти, към заявеното от жалбоподателката в първата инстанция искане, фактически и правни основания за постановяване на оспорения отказ.
В процесния случай за имота на жалбоподателката пред първата инстанция, както безспорно се установява от събраните по делото доказателства, е налице действащ ПУП – план за регулация и план за застрояване. Т.е. налице е предпоставка за издаване на визата като копие извадка от действащия план или при различна конфигурация и разположение на предвидените по действащия план за застрояване сгради, като е задължение на административния орган в рамките на производството да установи наличието или липсата на предпоставките за издаване на виза, но спрямо приложимите разпоредби на чл. 140 ал. 1, 2 и 3, включително във връзка с чл. 134 ал. 6 ЗУТ, както правилно е приел АС – гр. Враца.
Съответен на закона е и извода на съда, че посоченото като основание за отказ, а именно, че площта на УПИ не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, е неотносимо към настоящото производство по издаване на виза. Правилен е и извода на съда, че площта на имота на жалбоподателката е определена съобразно одобрения и действащ план за регулация, одобрен 1990г. и 2011г. И съответно предвиденото застрояване е също одобрено по действащия ПУП. От значение за съдържанието на визата са направените отразявания и предвиждания на плана – в частта му застроителен план, а не фактическото положение на терена. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че по заявлението за издаване на виза не е спазено и изскването на чл. 82 ал. 2 от Наредба № 7 от 2003г. за покриване на калканната стена изцяло на съществуваща в съседния имот сграда. Най – напред такова основание не е заявено в оспорения отказ, но дори да беше посочено в него, то е неотносимо към настоящото производство, тъй като в случая при издаване на виза следва да се спазват предвижданията на действащия застроителен план в рамките на предвидената по него калканна стена, а не съобразно съществущата такава на място на налична сграда, която обаче видно от одобрения план за застрояване не е предвидена за запазване, а е предвидена също двуетажна сграда в свързано застрояване. При издаване на виза за проектиране, административният орган следва да съобрази направените отразявания върху действащия регулационен и застроителен план за имота и съседните такива, което в случая при издаване на оспорения отказ административният орган не е сторил.
Във връзка с гореизложеното оспореното решение на Административен съд – гр. Враца е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото, а искането на процесуалния представител на ответника по касация е основателно и като доказано /представени са доказателства за сторени такива в настоящото производство/ следва да бъде уважено в рамките на претендирания размер.
По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 349 от 18.10.2023г., постановено по адм. дело № 444/2023г. на Административен съд – гр. Враца.
ОСЪЖДА О. В. да заплати на Р. П. от гр. Враца сума в размер на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ