Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: ЮЛИЯ ТО. Ч. при секретар С. О. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Ч. по административно дело № 11760/2023 г.

Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Агенция по заетостта, подадена чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт В. Р. против Решение № 1338/18.10.2023г. по адм. д. № 2218/2022г. на Административен съд - Варна. Излагат се твърдения за неправилност на процесното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска същото да бъде отменено. Сочи се наличие на преюдициален въпрос, относим към произнасянето на съда по предявените искове по чл. 1 от ЗОДОВ, като в тази връзка се твърди наличие на оспорен административен акт, с който се спира плащането на претендираните, като вреди в процесното производство, суми и наличие на висящност на това оспорване, по което към момента има постановено Решение № 1066/19.07.2023г., по АД 276/2023г. на Административен съд Варна и образувано по жалба срещу същото АД 9694/2023г. пред ВАС. В тази връзка се акцентира вниманието, че при положителен резултат за касационния ответник по двете паралелни производства, в правния мир ще са налице две съдебни решения, с които Агенция по заетостта ще бъде осъдена да плати два пъти за едно и също нещо - веднъж сумата от 43 905, 15 лв. по Решение № 1338/18.10.2023г. по АД №2218/2022г. по описа на АС - Варна и още веднъж по Решение № 1066/19.07.2023г. на АС – Варна, с което се указва на административния орган да извърши плащания по изброените искания. По същество се оспорва да е доказано наличието на предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на исковете по този ред, доколкото не е налице нито бездействие от страна на административния орган, нито отменен по съдебен ред административен акт. Претендира разноски за съдебно деловодни разходи и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Ню фоун 2014“ ЕООД – гр. Белослав, в отговор по касационната жалба, твърди че решението на първоинстанционния съд е правилно и съответно на процесуалния и материалния закон. Сочи, че след направено уточнение в последното заседание, че се поддържа единствено иска по чл. 19ж от АПК и се оттегля исковата претенция в останалата й част по чл. 1 от ЗОДОВ, с решението си ревизираният съд е приел, че се касае за иск по чл. 19ж от АПК, който от своя страна бил допустим и основателен. Касаело се за неизпълнение на административен договор, а касатора не бил оспорил приетата от съда правна квалификация и изготвената по делото ССчЕ. Моли да се потвърди оспореното решение.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Излага аргументи за постановяване на оспорения акт при допуснато нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Сочи, че основателността на исковата претенция е била преценена без да са изяснени всички значими за спора факти и обстоятелства, а формираните от съда правни изводи са необосновани.

Върховният административен съд, Шесто отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна за която съдебното решение е неблагоприятно, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Административен съд Варна е бил сезиран с искова молба от „Ню Фоун 2014“ ЕООД против Агенция по заетостта - гр. София, с която са предявени кумулативно обективно съединени четири иска по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Претенциите на ищеца се основават, както следва: 1. на отменен по съдебен ред административен акт, а именно Писмо с рег. № 20-00-722/01.07.2021г. на Зам. Изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с което дружеството се информира, че Агенция по заетостта / АЗ/ спира временно обработката на подадените искания за плащане, 2. на незаконосъобразни действия – извършеното спиране на плащанията, което се сочи като дължимо в 30 дневен срок от постъпване на искането и 3. на незаконосъобразно бездействие – неизпълнение на Решение № 1740/29.12.2021г. по ЧАД № 1972 по описа на Административен съд Варна и Решение на ВАС по АД № 1757/2022г.

Претендираните имуществени вреди по всеки от исковете са, както следват:

1. в размер на 47 370,50 лв., представляваща незаплатената част по процесните договори, претендирана с отправени искания за плащане, ведно със законната лихва в размер на 6 614, 95лв.;

2. в размер на 30 456. 36 лв., представляваща разходи за обучение на служители, които не са назначени по сключените договори по програмата, но са освободени от работа в дружеството, поради липса на средства, вследствие спиране на плащанията по исканията от АЗ, ведно със законната лихва в размер на 2 766, 46 лв. от момента на спиране на плащанията до подаване на исковата молба;

3. в размер на 9 218, 45 лв., представляваща размера на инфлацията върху неполучената сума по т.1 и т.2

4. в размер на 10 327, 98 лв., представляващи разходи, включващи такси, комисионни, лихви и др. по заеми, изтеглени за изпълнение на задълженията на работодателя към назначените служители по програмата.

С разпореждане от 27.09.2022г. поставено върху исковата молба, разглеждането на същата е насрочено в открито съдебно заседание на 16.11.2022г. от 10:30ч. Дадените в разпореждането указания са за изпращане на ИМ на ответната страна и О. П. В. Липсват указания по отношение възможността на ответника за ангажиране на отговор по същата, както и такива относно разпределението на доказателствената тежест.

С разпореждане от 05.10.2022г. /л.129 от АД АД № 2218/2022г. по описа на Административен съд Варна/ разглеждането на делото е било отложено за 30.11.2022г. Отново указания за разпределяне доказателсвтената тежест между страните липсват.

С молба вх. № 17847/30.11.2022г. по АД № 2218/2022г. по описа на Административен съд Варна /л.135/ ищецът е изразил желание за изменение на исковата претенция по размер, предвид постъпило плащане след завеждане на исковата молба в размер на 10 188 лв., като е намалил общия размер на същата от 96 566, 70 лв. на 87 185, 29 лв., без да конкретизира по какъв начин се изменя размера на всеки от кумулативно обективно съединените искове. Намалил е и размера на претендираната законна лихва до 9 381, 41 лв.

В проведеното на 30.11.2022г. открито съдебно заседание по АД № 2218/2022г. по описа на Административен съд Варна, в което всяка от страните е била представлявана от процесуален представител, съдията - докладчик е докладвал разглеждане на искова молба, като предявена по чл. 1 от ЗОДОВ, както и постъпилата молба за изменение на исковата претенция по размер. Видно от протокола на проведеното първо по делото открито съдебно заседание /л. 139- 141/, липсва изрично произнасяне на съда дали приема исковата претенция за разглеждане до намаления й размер и по какъв начин приема, че е изменен всеки от обективно съединените искове по чл. 1 от ЗОДОВ. Липсват и указания относими към разпределяне на доказателствената тежест, която носи всяка една от страните.

В съдебно заседание от 08.02.2023г. по делото е допуснато изготвянето на съдебно счетоводна експертиза по конкретно поставени от ищеца въпроси, след направени уточнения в тази насока от страна на ответника. И в това съдебно заседание указания към страните относно доказателствената тежест не са дадени.

По делото е проведено съдебно заседание на 22.03.2023г., в което ход на делото не е даден поради неизготвяне заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза в срок.

Следващото окрито съдебно заседание по делото е проведено на 03.05.2023г., с участие на процесуални представители на страните. В това заседание се изслушва заключението на ССчЕ и същото се приема без възражения от страните, като делото е отложено за друга дата с дадена възможност на ищеца за представяне на писмени доказателства.

В петото по ред открито съдебно заседание по делото, проведено на 17.05.2023г., съдът приема представените от ищеца писмени доказателства и дава ход по същество.

В срока за произнасяне с акт по съществото на спора, съдът с определение № 1663 от 14.06.2023г., отменя хода по същество и насрочва делото за ново разглеждане на 20.09.2023г., като на ищеца „Ню Фоун 2014“ ЕООД, гр. Белослав, сe дават указания в 14 дневен срок от съобщението, с писмена молба, с копие за ответника да внесе уточнения като посочи дали: 1/ поддържа исковата молба съобразно изменението, направено с молба с. д. № 17847/ 30.11.2022г. с претенция за обезщетение за имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Писмо peг. № 20-00-722 от 01.07.2021г. Зам. Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, дали желае да го прецизира или да го оттегли; 2/ с исковата молба се цели съдът да постанови решение, с което да задължи Агенцията по заетостта, в качеството на страна по административните договори по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020г., да изпълни докрай задълженията си по тях като заплати на контрагента си уговорените суми; 3/ предявява и двете претенции едновременно в условие на алтернативност.

За да пристъпи към отмяна на хода по същество, съдът е взел предвид, че е сезиран с искова молба по реда, установен в ЗОДОВ, като е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Наред с това е посочил, че съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Обсъдил е установеното по делото обстоятелство, че между ищеца в първоинстанционното производство „Ню Фоун 2014“ ЕООД и ответника в същото – Агенция по заетостта, има сключени 6 бр. договори по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020година. Приел е, че тези актове имат характер на административни договори по смисъла на легалната дефиниция на понятието, дадена в чл. 19а от АПК, като е посочил, че за решаване на спорове по същите е предвиден специален ред в чл. 19ж от АПК.

След връчване на дадените с цитираното определение указания, от „Ню Фоун 2014“ ЕООД е подадена Молба вх. № 10861/18.07.2023г., в която е посочено, че дружеството е инициирало пред Административен съд Варна, друго съдебно производство на основнаие чл. 19ж от АПК и че потвърждава, че процесният иск е предявен по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. В условията на евентуалност е поискал разглеждане на исковата претенция по реда на чл. 19ж от АПК, в случай че съда не разгледа същата по реда на ЗОДОВ.

С тази молба се сочи, че с оглед изготвената по делото ССчЕ се прецизира и размера на претендираните вреди, по всеки от предявените до момента искове, както следва:

1. сумата в размер на 47 370,50 лв., представляваща незаплатената част по процесните договори, претендирана с отправени искания за плащане, се претендира до размера от 43 905, 15 лв

2. сумата в размер на 30 456. 36 лв., представляваща разходи за обучение на служители, които не са назначени по сключените договори по програмата, но са освободени от работа в дружеството, поради липса на средства, вследствие спиране на плащанията по исканията от АЗ се претендира до размера от 25 837, 29 лв.

3. сумата в размер на 9 218, 45 лв., представляваща размера на инфлацията върху неполучената сума по т.1 и т.2 се претендира до размера от 8 159, 86 лв.

4. претендираната с ИМ сума в размер на 10 327, 98 лв., представляващи разходи, включващи такси, комисионни, лихви и др. по заеми, изтеглени за изпълнение на задълженията на работодателя към назначените служители по програмата, се предявява в завишен размер на 10 328, 96 лв.

С направеното с процесната молба конкретизиране на исковата претенция, се предявяват напрактика и два нови иска, а именно обезщетение за вреди от такси и комисионни по договори за кредит в размер на 5 239, 01 лв. и обезщетение за вреди от преведени от работодателя суми за възнаграждения по чл. 2 от договорите за заетост, след спиране плащанията на 06.07.2021г., в размер на 11 052 лв.

По делото е постъпило и становище вх. № 12658/07.09.2023г. по описа на Административен съд Варна/ л. 391/ от страна на ответника в първоинстанционното производство, в което се сочи недопустимост на изменение на основанието на иска след първото по делото заседание предвид нормата на чл. 214 от ГПК. В тази връзка се сочи, че не следва съдебното заседание, след отменения ход по същество да се счита за първо по делото. Намира дължимост за произнасяне от страна на съда по предявените с исковата молба искове по чл. 1 от ЗОДОВ. Сочи се също така наличие на преюдициален спор и се прави искане за спиране на процесното производство до произнасяне, с влязло в сила съдебно решение по жалба на „Ню Фоун 2014“ ЕООД срещу писмо № 7/27.01.2023г. на Зам. изп. директор на Агенция по заетостта за повторно временно спиране на плащанията по процесните договори, издадено въз основа на решение № 5198/01.06.2022г. по АД 1757/2022г. на ВАС. Отново излага твърдения за преждевременно предявяване на процесните исково по чл. 1 от ЗОДОВ.

На 20.09.2023г. се провежда поредното, шесто, открито съдебно заседание, в което ищцовото дружество се представлява от неговия управител, а за ответната страна не се явява процесуален представител. В това съдебно заседание законният представител на ищеца, оттегля исковата претенция по чл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 43 280, 14 лв., а останалата част от исковата претенция за сумата от 43 905, 15 лв., заявява, че претендира по реда на чл. 19ж от АПК. С оглед на така направеното изявление от страна на ищеца, съдията -докладчик прекратява производството по делото по отношение предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 43 280, 14 лв. В протокола е посочено, че определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от датата на съдебното заседание за ищеца и в 7 дневен срок от получаване на съобщението за ответната страна. В кориците на делото не се открива съобщение до ответната страна, относно така постановеното определение. В същото съдебно заседание съдията – докладчик е оставил без уважение молбата на ответника за спиране на съдебното производство и е даден ход по същество.

С оспореното пред настоящата касационна инстанция Решение № 1338/18.10.2023г. по АД 2218/2022г., Административен съд Варна осъжда Агенция по заетостта гр. София да заплати на „Ню Фоун 2014" ЕООД, гр.Белослав, сумата в размер на 43 905.15лв., представляваща неизпълнена част от договори с № M3-3-03-02-4560#9/23.09.2020г.; №M3-3-03-02-4862#8/09.11.2020г.; №М3-3-03-02- 5010#8/09.11.2020г.; №M3-3-03-02-3295#9/ 10.06.2020г.; №M3-3-03-02-5299#7/ 08.03.2021г. и № M3-3-03-02-5301#7/ 08.03.2021г., както и сумата от 1075 лв. разноски по делото.

За да постанови този резултат съдът с решението си е приел, че с оглед направеното от ищеца уточнение в последното съдебно заседание е сезиран с искова претенция по чл. 19 ж от АПК за неизпълнение на административен договор, който иск е намерил за допустим и основателен. Основателността на иска е обосновал бегло, с изготвената по делото ССчЕ и даденото със същата заключение за наличие на неизплатени суми по искания за плащане, отправени пред Агенция по заетостта по процесните договори, като остатъкът по тях е определен в общ размер от 43 905, 15 лв., както и предвид липсата на доказателства за неизпълнение на задълженията по договорите от страна на ищеца.

Настоящият тричленен състав на Върховен административен съд, след като извърши дължимата проверка на оспореното съдебно решение, намира същото за допустимо, но неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

На първо място следва да се посочи, че първоинстанционното производство е започнало като исково такова по реда на чл. 203 от АПК, вр. чл. 1 от ЗОДОВ.

Като се има предвид, че тези производства се разглеждат пред административните съдилища, то следва съдопроизводствените действия да бъдат осъществени по реда на АПК, а за неуредените случаи, съгласно чл. 144 от същия кодекс, да се приложат разпоредбите на ГПК.

Следва да се обърне внимание, че и двата кодекса, видно от разпоредбите на чл. 8 АПК и чл. 9 от ГПК, държат сметка за равенството на страните в производството. Последният принцип се изразява в равни възможности за страните да упражнят законовопризнатото им право на защита, да представят и искат събиране на доказателства, както и да научат срещу какви факти и обстоятелства следва да се бранят. Като гаранция на този принцип и двата нормативни акта въвеждат задължение към съда да укаже на страните, преди пристъпване към съдебно дирене в производството, на какви факти и обстоятелства се основава предявената искова претенция, да даде правна квалификация на същата и да разпредели доказателствената тежест между страните.

Като гаранция на принципа на състезателното начало прокламиран в чл. 8 от ГПК, субсидиарно приложим в процесното производство е и вмененото на съдията – докладчик задължение да изпрати препис от исковата молба на насрещната страна, с указания за възможността да се представят възражения по същата в 30 дневен срок.

Установява се, че производството по процесното дело е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с разпореждане на съдията - докладчик написано на ръка върху исковата молба, а дадените указания спират до изпращане на препис от същата на ответната страна и ВОП, което е в нарушение на чл. 131, ал.1 от ГПК.

В производството липсва разпределение на доказателствената тежест между страните. Липсва и изрично изявление на съда какъв е искът, който приема да разгледа. Изцяло в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел за разглеждане, след първото по делото съдебно заседание, иск с различно правно основание от предявеното такова с исковата молба, доколкото разпоредба на чл. 214 от ГПК, субсидиарно приложима с оглед чл. 144 от АПК дава възможност за допускане изменение на исковата претенция по основание до приключване на първото по делото заседание. Целта на тази рестрикция е производството да протече на състезателен принцип, с предоставяне на възможност на всяка от страните да разбере, какво следва да отстоява и съответно срещу какво следва да се брани, като с оглед на това да ангажира надлежни доказателства за установяване на своите твърдения. Разглеждането от съда на иск предявен в шестото по ред, последно, съдебно заседание с основание чл. 19 ж от АПК, е довело до грубо нарушаване правото на защита на ответната страна, която до приключване на делото се е бранила срещу иск с различно правно основание, а именно срещу такъв предявен по чл. 1 от ЗОДОВ. Следва също така да се посочи, че подлежащите на доказване факти и обстоятелства, относими към исковата претенция по чл. 1 от ЗОДОВ, каквато е била първоначално предявената такава за присъдената с решението сума в размер на 43 905, 15 лв. и тези относими към доказване основателността на уважения иск по чл. 19 ж от АПК, са различни и в конкретния случай ответната страна изцяло е била лишена от възможност да ангажира доказателства оборващи последните. Липсата на яснота по отношение на правната същност на исковата претенция срещу, която е следвало да се брани ответника по първоинстанционното производство, ясно личи и от подадената пред съда касационна жалба от същия, в която се излагат аргументи за неоснователност за уважаване на иск по чл. 1 от ЗОДОВ.

В нарушение на процесуалните правила, въведени с нормата на чл.232 от ГПК, вр. 144 от АПК е и направеното от съдията - докладчик произнасяне в последното по делото, шесто по ред, открито съдебно заседание, в което не е присъствал процесуален представител на ответника, за прекратяване на исковата претенция по чл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 43 280, 14 лв. по изявление за оттеглянето й, без да се иска съгласието на ответника за това.

Предвид изложените доводи, обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съда следва да изясни каква всъщност е отправената от ищеца искова претенция и дали същата е допустима за разглеждане, предвид висящото съдебно производство по оспорване на писмо № 7/27.01.2023г. на Зам. изп. директор на Агенция по заетостта, предявено по реда на чл. 19 ж от АПК. В случай на положителен отговор да даде ясни и точни указания относно приетия за разглеждане иск и да разпредели надлежно доказателствената тежест между страните, като даде възможност на ответната страна за представяне на отговор по предявения иск.

С оглед разпоредбата на чл. 226, ал.3 от АПК по разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1338/18.10.2023г. по адм. д. № 2218/2022г. на Административен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА