Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: С. А. В. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя М. Ч. по административно дело № 11819/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) М. Б. чрез процесуален представител главен юрисконсулт Ж. С., против Решение № 4091/19.06.2023 г., постановено по адм. дело № 9597/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменено Решение № 32-206936/12.09.2022 г., издадено от директора на ТД М. Б. и А. М. е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 5 340,00 лева.

В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли се Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения митнически акт. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Е. Д. ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица][адрес], представлявано от управителя Н. Г., чрез своя процесуален представител - адв. Д. В., оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмени отговор и становище. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 740,00 лева съгласно представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК и 2 бр. договори за правна защита и съдействие, приложени на л. 28 и л. 33 (гръб).

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение № 32-206936/12.09.2022 г., издадено от директора на ТД М. Б. с което на основание чл. 70, 1 във връзка с чл. 71, 1 буква д, подбуква ii от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обръщение, е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 169 882,45 лева; на основание чл. 85, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и спрямо новата МС е определено вносно митническо задължение, като след изчисления за заплатен размер на база декларирани данни е определен размер за вземане под отчет и досъбиране, възлизащ на 14 954,89 лева; на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа на внесената стока и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон и е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, което след изчисления за заплатен размер на база декларирани данни е определен размер за вземане под отчет и досъбиране, възлизащ на 32 900,75 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определено Е. Д. ЕООД.

Според фактическите установявания, на 27.01.2021 г. с МД с MRN 21BG001009005912R2 Е. Д. ЕООД е декларирало стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обръщение употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: Mercedes; модел: G550; бр. места: 5; товароносимост: 2999; първа регистрация: 20200101; работен обем: 4000 куб см; мощност: 416 HPSAE; шаси No: WDCYC6BJ2LX334815; с условие на доставка EXW (Фpaнко завода), при метод за определяне на стойността съгласно договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса), като е взета предвид цената на лекия автомобил в размер на 12 248 USD.

При извършен последващ контрол е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на ел. страница www.autoauctions.io е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 27.11.2020 г. със статус продадена (SOLD) на автомобил със същия същия VIN WDCYC6BJ2LX334815 на шаси. Прието е за установено, че публикуваната продажна цена в размер на 101 000 USD превишава осем пъти декларираната пред митническите органи цена в размер на 12 248 USD при допускане за свободно обращение.

В тази връзка и предвид възникнало съмнение относно действителната цена на автомобила, както и елементите, които се прибавят към нея при определяна на МС, от Е. Д. ЕООД са изискани допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност, като в отговор, от управителя на дружеството е представено платежно нареждане от EURO DORS OOD към COPART, IMC.MEMBER WIRE ACCOUNT USA AMERICA на стойност 12 248 USD, като в payment details (подробности за плащане) е вписан лот 53071830, копие на фактура, копие на МД, счетоводни документи на фирмата и платежно нареждане от Е. Д. ЕООД към Фрилайн ООД.

Отправено е и искане с рег. № 32-273998/26.08.2021 г. за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Митници и гранична защита, за предоставяне на информация и документи по отношение на допуснати за свободно обращение в Р. Б. като в отговор от страна на митническата администрация на САЩ е предоставена информация SALVAGE CERTIFICATE, коносамент, Bill of Sale c дата 02.12.2020 г. и вписан лот 53071830, с рег. № 32-98517/25.03.2022 г. за автомобил със същия VIN номер на шаси от страната на износ с продажна цена в размер на 105 273 USD, превишаваща повече от осем пъти декларираната пред митническите органи цена в размер на 12 248 USD при допускане за свободно обращение.

След анализ на наличните и получени документи, издадени от компетентните власти в САЩ, от митническите органи е прието, че последната осъществена продажба с местоназначение митническата територия на Съюза на автомобил с VIN WDCYC6BJ2LX334815 е сделката с продавач STATE FARM MUTUAL AUTOMOBILE INSURANCE COMPANY C/O 53071830 PO BOX 1170 LEBANON TN 37088 и купувач GLOBAL AUTO EXCHANGE, извършена на 27.11.2020 г. на цена от 105 273 USD.

Вземайки предвид получената подробна информация от направената проверка в страната на износа митническите органи са приели, че безспорен и категоричен начин е установено, че действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза е 105 273 USD, поради което същата следва да послужи за определянето на новата МС съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

При така изложената обстановка митническите органи приемат, че продажната цена в размер 105 273 USD е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата МС съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., към която на основание чл. 71, 1, буква д подбуква ii от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прибавят и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза. Определена е МС на стоката в размер на 169 882,45 лева ( 105 273 USD х вал. курс 1 USD/1.60762 лева = 169 238,98 лева + 643,47 лева) продажна цена, увеличена с транспортни разходи в размер на 643,47 лева (400 USD). Предвид определената нова МС в размер на 169 238,98 лева е изчислено вносно мито в размер на 16 988,25 лева, данъчна основа за ДДС от 187 170,70 лева и размер на ДДС 37 434,14 лева, като след изчисления за заплатен размер на база декларирани данни, са определени за вземане под отчет и досъбиране мито и ДДС в общ размер, възлизащ на 47 855,64 лева.

След преценка на събраните доказателства, директорът на ТД М. Б. издава оспореното Решение № 32-206936/12.09.2022 г., отменено от първоинстанционния съд.

При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното:

Първоинстанционният съд е приел, че основният според въпрос по делото е налице ли са основанията за неприемане на декларираната договорна стойност, т. е. налице ли са основателни съмнения по смисъла на чл. 140, 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия Регламент, във връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос.

На първо място решаващият съд е изложил изложил подробни мотиви относно начина на формиране на МС по реда на чл. 70, 1 от регламента. Посочил е, че когато митническата стойност не може да бъде определена при прилагане на общите правила на чл. 70, са предвидени вторични методи в чл. 74, 2, букви а - г, които се прилагат последователно, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съдът е приел, че в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в конкретния случай не е проведено докрай. В тази връзка с прието, че доказването на основателните съмнения, мотивирали органа да осъществи последващ контрол по подадената МД във връзка с декларираната договорна стойност по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесния автомобил, е извършено при липса на годни доказателствени източници, удостоверяващи релевантните за доказване факти, на които митническите органи се позовават, тъй като административният орган е обосновал извода си за занижена МС на автомобила единствено чрез направена разпечатка от интернет страницата на www.autoauctions.io., която според съда не се ползва с доказателствена сила, тъй като въпросната информация не е част от митническите информационни системи, не е събрана по нормативно установения ред и не би могла да послужи при определяне стойността на автомобила.

Отделно от това според съда в обжалваното решение всъщност са посочени две различни стойности като база за определяне на по-висока МС на внесения от дружеството автомобил - едната от ел. страницата на https:/autoauction.io// в размер на 101 000 USD, а другата - от Sales Receipt/Biss of Sale, която била изпратена от американски служби, в размер на 105 273 USD, като и за двете стойности, митническите органи са приели, че е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ..., поради което следва да послужи за определяне на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент(ЕС) № 952/2013. Съдът е приел, че в решението е възприета по-високата измежду двете стойности, без да са налице мотиви защо е избрал именно тази стойност и без да е доказано законосъобразно приложение на принципите за определянето ѝ, регламентирани в чл. 70, 1 във връзка с чл. 71 , 1 и сл. от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Предвид това съдът е приел, че липсват каквито и да е сравнителни данни, обосноваващи извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на МС обстоятелство, лишаващо съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган.

В допълнение е посочено, че органът не е оспорил автентичността на представените от дружеството документи, установяващи придобиването и плащането на автомобила, а е извършил преценка на МС по процесната декларация, позовавайки се само на получените от властите на САЩ документи и информацията, извлечена от посочения сайт. Съдът е приел, че в случая предвид обстоятелството, че преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката, то е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, 2, респективно - по чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност, при изследване на всички значими обстоятелства. Според съда неспазването от страна на органа на разписаното в регламента императивно правило за определяне на МС на внесения автомобил, е довело до нарушение на материалния закон.

По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че съмненията на митническия орган относно декларираната от Е. Д. ЕООД МС на процесната стока са необосновани и неоснователни, като същите обуславят отмяна на издаденото от директора на ТД М. Б. Р. № 32-206936/12.09.2022 г.

Решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно - на допълнително начислените мито и ДДС. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Съгласно чл. 74, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а до г от 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, 1 от МКС.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната МС на стоката, като се е позовал на налична информация за автомобил със същия VIN WDCYC6BJ2LX334815 на шаси в страната на износа, открита на уебсайт - www.autoauctions.io, с обявена продажна цена на аукцион с дата 27.11.2020 г. за сумата от 101 000 USD, със статус продаден, както и на изпратено от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Митници и гранична защита писмо с рег. № 32-98517/25.03.2022 г.

На първо място следва да бъде посочено, че данните от интернет сайта не дават информация относно конкретния купувач на продаваната стока, поради което не може да се направи извод, че именно Е. Д. ЕООД е закупил автомобила на посочената в сайта цена. Наред с това не са налице и доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни.

На следващо място посочената в Sales receipt/Bill of Sale цена, изпратена с писмо с рег. № 32-98517/25.03.2022 г. в отговор на искане за съдействие от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, Митници и гранична защита, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, поради което според настоящата съдебна инстанция същата представлява единствено предпоставка за възникването на съмнения в договорната стойност на автомобила. Предвид това, в случай, че митническите органи са се справили с доказателствената тежест да установят основателността на съмненията си същите са били длъжни да положат необходимата грижа за установяване действителната, респективно - справедливата стойност на стоката чрез последователно прилагане на някой от вторичните методи. По тази причина напълно необосновано посочената договорна цена, на която се е позовал Е. Д. ЕООД,е заменена със стойността, отразена в Sales receipt/Biss of Sale, предоставена от Департамента на САЩ.

Освен това документите, доказващи придобиването на автомобила и продажната му стойност, а именно - фактура № 3108/05.12.2020 г. издадена от GLOBAL EXCHANGE LLC, [адрес], САЩ и Дебитно известие РТ20336276248839 от 01.12.2020 г., удостоверяващо превода на декларираната договорна стойност за автомобила на продавача Г. А. И. Ел Ел Си, САЩ по партида 53071830, а именно през членска банкова сметка на продавача в платформата Copart, в която е член под номер [номер], не са били оспорени досежно тяхната автентичност.

Предвид изложеното, а също и с оглед невъзможността да се установи категорично каква е действителната договорна стойност на стоката за административният орган е било налице основание за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, 2, респективно - по чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е сторил това, а е заместил декларираната цена на стоката с посочената в Sales receipt/Bill of Sale цена и е приел тази цена за договорна стойност на стоката по смисъла на чл. 70, 1 и 2 от регламента, директорът на ТД М. Б. е допуснал нарушение на материалния закон, довело до незаконосъобразно определяне на процесната митническа стойност, съответно - и до незаконосъобразно определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС по така осъществения внос на лек автомобил.

След като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд София - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Е. Д. ЕООД разноски за касационната инстанция в общ размер, възлизащ на 5 740,00 лева, определен съгласно приложен на л. 37 от настоящото дело списък с разноските по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие № 895849 от 29.08.2023 г. с договорено възнаграждение в размер на 1 200,00 лева, приложен на л. 28, както и договор за правна защита и съдействие № 090257 от 02.02.2024 г. с договорено възнаграждение в размер на 4 540,00 лева, приложен на л. 33 (гръб). Доколкото възнаграждението се отклонява в незначителен размер от нормативно определения минимум по съгласно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за неговата прекомерност.

Предвид изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4091/19.06.2023 г., постановено по адм. дело № 9597/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Е. Д. ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица], представлявано от управителя Н. Г., разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 5 740,00 (пет хиляди седемстотин и четиридесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА