Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар С. П. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 11873/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК.

С решение № 5513/04.09.2023 г. постановено по адм. дело № 4203/2021 г. Административен съд, София град е отменил ревизионен акт № Р-29002919007307-091-001/25.09.2020 г. на органи по приходите при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“, потвърден с решение № 397/15.03.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ град София, в частта на установените задължения за осигурителни вноски за фондовете на ДОО, ДЗПО – УПФ и ППФ и за здравно осигуряване в общ размер на 58 369.55 лева, от които за ДОО, фонд „Пенсии“ – 31 979.615 лева, за ДЗПО – 9 740.01 лева, за ППФ – 731.50 лева и за НЗОК – 15 918.42 лева и съответните лихви и е отхвърлил жалбата на Е. Б. ЕАД в останалата част относно установените с ревизионния акт задължителни осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО и ППФ за работници, работили при условията на втора категория труд.

Срещу така постановеното решение са подадени две касационни жалби.

Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София, чрез юрк. Т. Д. обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-29002919007307-091-001/25.09.2020 г. на органи по приходите при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ с доводи за нарушение на материалния закон – чл. 6, ал. 2 КСО, чл. 127, чл.157 и чл. 158 КСО, чл. 40, ал.1, т.1 ЗЗО, чл. 33, ал.1, т. 6 ЗЗО, чл. 6, ал.11 (ал. 12 от 2016 г.) и чл.2, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), чл. 11-16 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на ЕП и на Съвета, чл.118, т. 1 ДОПК.

По отношение на допълнително начислените осигурителни вноски във връзка с раздавани от ревизираното дружество ваучери за рождени дни и Великден, в касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, тъй като задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи на основание чл. 6, ал. 11, сега ал. 12 КСО, не е обвързано от наличието на пряка връзка между предоставените средства и положен труд, както и че не е налице изключението по чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ. В тази връзка са изложени съображения, че съдът неправилно е интерпретирал предмета на социалната придобивка като такъв свързан с поддържане на културните потребности на работниците и служителите. Позовава се на мотивите на конкретни съдебни решения на ВАС по аналогични случаи – по адм. дело № 6151/2016 г. на VІ отд., по адм. дело № 7665/2013 г. І отд. и по адм. д. № 12817/2014 г. VІІІ о.

По отношение на определените осигурителни вноски за чуждестранни физически лица, работили по трудов договор и по договор за управление в дружеството, в касационната жалба се поддържа, че не са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., тъй като не е доказано по делото, че лицата осъществяват дейност като наети или заети в две или повече държави – членки. Касаторът твърди, че в случая лицата – чуждестранни граждани са извършвали трудова дейност в България и че съдът е основал решението си в тази част единствено на твърденията на ревизираното лице, че през процесните периоди са работили и за гръцки дружества.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

„Е. Б. ЕАД, чрез адвокат З. Д. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-29002919007307-091-001/25.09.2020 г. на органи по приходите при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ за установени задължения за осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО и за ДЗПО в ППФ за втора категория на работниците в цех „Екструзия“.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото.

Дружеството счита, че задължителните предписания от 10.03.2017 г. за коригиране на данни по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО на контролни органи при ТД на НОИ нямат обвързваща сила относно дължимостта на осигурителните вноски, предмет на спора в настоящото производство. Според касатора органите по приходите и съдът са длъжни да изследват самостоятелно фактите и обстоятелствата относими към определяне на задълженията, без да се съобразяват с актовете на други административни съдебни органи. В тази връзка сочи, че по делото са представени доказателства, съгласно които трудът, полаган от работниците в цех „Екструзия“ не попада във втора категория – констативен протокол № КП-5-21-00177852/21.09.2016 г. на контролни органи на НОИ и заключението на комплексна съдебно – техническа и икономическа експертиза. Според експертното заключение, макар и в цеха да се извършва гореща пластична деформация (екструзия) на алуминиева заготовка, процесът е изцяло автоматизиран. Работниците в цеха не участват в обработката на метала, а управляват процеса от обособено помещение, в което е инсталиран пулта за управление.

В жалбата са изложени и подробни съображения за нарушение на материалния закон при постановяване на решението – чл. 2, т. 4 от НКТП във връзка с чл. 9, ал. 8 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране издадена от Управителя на НОИ. Твърди се, че дружеството не е включено с списъка на предприятията по чл. 9 от Инструкция № 13/2000, в които се полага труд от втора категория.

Касаторът счита, че контролните органи на ТП на НОИ, чрез дадените от тях задължителни предписания не са компетентни да се произнасят самостоятелно по въпроса за категорията труд. Тяхната компетентност се изчерпва до извършване на проверка и изготвяне на предложение по чл. 5 и 6 от Инструкцията. В нарушение на инструкцията въпросът за категорията труд в цех „Екструзия“ на дружеството не е разгледан от Комисията по категоризиране на труда при пенсиониране, тъй като такава комисия не съществува през 2016 г.

Дружеството поддържа, че осигурителни вноски за втора категория труд на работниците в посочения цех не се дължат, тъй като не е изпълнена задължителната процедура за обявяване на длъжностите в списъците по чл. 9, ал. 8 и 9 от Инструкция № 13/2000. Съгласно 2, ал. 3 от Инструкцията осигурителните вноски за втора категория труд са дължими до 30 дни, след включване на съответната длъжност в списъка. След като длъжностите от цех „Екструзия“ не са включени списъка, осигурителните вноски не са дължими.

Искането е за отмяна на решението в частта, в която е потвърден ревизионния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Страните, чрез процесуалните си представители оспорват касационната жалба, подадена от насрещната страна с доводи за неоснователност.

Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл.218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от страните по делото срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал.1 АПК.

При разглеждането им по съществото на спора, касационната инстанция съобрази следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт № Р-29002919007307-091-001/25.09.2020 г. на органи по приходите при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“, потвърден с решение № 397/15.03.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ град София, в частта, в която на „Е. Б. ЕАД са установени задължения в общ размер на 272 747.92 лева (главница и лихви) за:

- осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване в ППФ за работниците от цех „Екструзия“, за работа при втора категория труд за периода от 01.2014 г. – 12.2016 г.;

- осигурителни вноски за ДОО, ТЗПБ, ДЗПО и ЗО за чуждестранни физически лица, работили по трудов договор и по договор за управление и контрол в дружеството – С. К., Г. М. К. С. А. и Т. А. С.;

- осигурителни вноски, начислени върху стойността на изплатени на работниците и служителите суми за Великден и рождени дни.

С обжалваното съдебно решение съдът е отменил ревизионния акт в частта на установените задължения за осигурителни вноски в общ размер на 58 369.55 лева и съответните лихви, определени за чуждестранните физически лица и върху стойността на социалните разходи за Великден и рождени дни и е отхвърлил жалбата в останалата част – по отношение на определените осигурителни вноски за работещите при втора категория труд.

За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите по чл.119, ал. 1 ДОПК, в установената от чл.120, ал. 2 ДОПК писмена форма и съдържание, при липса на съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната му, но в нарушение на материалния закон в частта на определените осигурителни вноски за чуждестранните лица и върху сумите, изплатени на работниците и служителите за Великден и рождени дни.

По отношение на гръцките граждани С. К., Г. М., К. С. А. и Т. А. С. съдът е установил, че са били наети в дружеството на трудови договори и договори за управление и контрол за отделни периоди в рамките на ревизирания период. По констатациите на ревизиращите органи С. К. – заместник директор на Е. Б. ЕАД, който е бил на трудов договор от 21.04.2012 г. до 01.11.2018 г. и Г. М. са осигурявани през 2014 г. с код вид на осигурено лице „01“. За 2015 г. и 2016 г. за тези лица са подадени данни с код „21“ и „04“ – назначени по втори или допълнителен трудов договор, но липсват данни за осигурителни вноски и такива за подаден формуляр А1. За К. А. (за 2015 г. и 2016 г.) и Т. С. (за м. 05 и 06.2016 г.) не са подавани данни за осигурителни вноски върху начислените възнаграждения, както и за подадени формуляри А1. За всички тези лица ревизираното дружество твърди, че са работили и са били осигурявани от други дружества в групата, установени в държави – членки на ЕС.

Според съда обстоятелството, че посочените физически лица са гръцки граждани и твърдението на ревизираното лице, че са пребивавали и полагали труд в Р. Г. ги поставя в персоналния обхват на чл. 2, 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, действащ след 01.05.2010 г. и следващата се приложимост на предвидените в регламента правила за координация на осигурителните системи в ЕС, целящи избягване както едновременното осигуряване по две национални системи, така и липсата на осигуряване по която и да е система. Тези правила изискват съгласно чл. 14, 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 от 01.05.2010 г. по отношение на посочените лица да се прилага законодателството само на една от държавите – членки, определено в съответствие с разпоредбите на дял ІІ от регламента. Поради това, според съда, в ревизионното производство контролните органи са били длъжни съгласно чл.7, ал.1 и 2, чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36 от АПК да съберат всички необходими доказателства за фактите от хипотезата на приложимата разпоредба на чл.11- 16 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и да издадат удостоверение А1 по чл.19, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Такива действия изобщо не са предприети, поради което не са събрани никакви доказателства относно осигуряването на физическите лица в Р. Г. Поради това съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен, тъй като не е спазен принципът за истинност по чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 35 от АПК, приложим и в производствата по извършване на проверки и ревизии по чл.108 ДОПК, изискващ административният акт да бъде издаден след изясняване на всички факти от значение за случая.

По отношение на сумите, изплатени на всички работници и служители в Е. Б. ЕАД през 2014 г. – 2016 г. чрез раздадени ваучери за Великден и рождени дни, изработени и доставени от Т. Б. ЕООД, съдът е приел, че не са пряко свързани с упражняването на трудова дейност и не се включват в осигурителния доход (по чл. 6, ал. 2 КСО), както и че представляват средства, предоставени за сметка на социалните разходи за поддържане на културни потребности на работниците и служителите, върху които не се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ.

По отношение на осигурителни вноски за фонд Пенсии в размер на 3 % и за ППФ в размер на 7 % за работниците в цех „Екструзия“, при условията на втора категория труд, в решението е прието, че са законосъобразно определени.

Според съда въпросът относно вида на полагания труд в цех „Екструзия“ в предприятието на ревизираното дружество и относно категорията труд на лицата, за които са определени оспорените осигурителни вноски, е решен с влязло в сила решение № 2790/25.02.2019 г. на Върховния административен съд, по адм. дело № 1181/2018 г., с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД -1-21-00239832/10.03.2017 г. на контролен орган при ТП на НОИ за коригиране на данните от декларациите обр. 1 за тези лица, според които трудът е от втора категория по чл. 2, т. 4 от НКТП.

Отделно от това съдът е приел за установено от заключението на комплексната съдебно –техническа експертиза, че в посочения цех се извършва пластична деформация на метал. Съгласно чл.2, т. 4 от НКТП от втора категория е трудът на работници, инженерно – технически специалисти и ръководни служители до ръководител цех, включително при производството, леенето и пластичната обработка на металите, без включените в чл.1, т.7. От обясненията на вещото лице относно процеса на пластична деформация на метал, съдът е приел, че той попада в определението за пластична обработка, съответно в дейностите, при които трудът е от втора категория.

Поради това е обосновал извод за законосъобразност на изводите на органите по приходите, че осигуряването на работниците от цех „Екструзия“ следва да се подчинява на правилата за работещите при втора категория труд.

Съгласно чл. 6 КСО осигурителните вноски за работещите при условията на І или ІІ категория са 20.8 на сто. Съгласно чл.127, ал.2 КСО работещите при първа или втора категория труд, които са осигурени във фонд Пенсии задължително се осигуряват и в професионален пенсионен фонд за пенсия за ранно пенсиониране, независиммо от възрастта, с изключение на лицата, осигурени по реда на чл. 4в във фонд Пенсии. По силата на чл. 157, ал.1, т. 2, б. „б“ КСО размерът на осигурителните вноски за ДЗПО за ППФ на работещите при ІІ категория труд е 7 на сто и на основание чл. 157, ал. 4 КСО е изцяло за сметка на работодателите.

Съдът е приел за установено по делото, че работниците от цех Екструзия са осигурявани при условията на трета категория труд и от работодателя са внесени осигурителни вноски по чл. 6, ал.1, б. „а“ КСО – 17.8 %, а не 20.8 % за фонд Пенсии и не са внасяни осигурителни вноски в размер на 7 % за ДЗПО – ППФ, поради което с оспорения ревизионен акт законосъобразно са определени допълнителни осигурителни вноски в размер на 3 % за фонд Пенсии и в размер на 7 % за ППФ.

Касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ е основателна, по следните съображения:

Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото, съдът е приел, че чуждестранните физически лица, гръцки граждани, наети по трудов договор и договор за управление в ревизираното дружество са осъществявали дейност в две или повече държави членки на ЕС. Основателно е възражението в касационната жалба, че твърдението на „Е. Б. ЕАД, че тези лица са полагали труд и в други дружества от групата и са осигурявани в други държави членки на ЕС, не е доказано по делото.

Принципно вярно съдът е приел, че тези лица, попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 г., в сила от 01.05.2010 г. на основание чл. 2, 1 от този регламент – като лица, граждани на държава членка на ЕС, осъществяващи дейност като наети лица в друга държава членка – България по трудов договор или по договор за управление. Законосъобразни са и изводите, че по силата на чл. 11 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, действащ за ревизираните периоди на 2014 – 2016 г. лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка и че приложимото законодателство се определя в съответствие с дял ІІ от този регламент.

Основното правило за определяне на приложимото законодателство е установено в чл. 11, 3, б. „а“ от Регламент ЕО) № 883/2004. Според тази норма съгласно членове 12 – 16, спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка т. е. в този случай лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си („lex loci laboris“). В случаите, когато лицето осъществява дейност в две или повече държави членки, нормата на чл. 13, 2 от регламента предвижда изключение от това основно правило. Съгласно чл. 13, 2, б. „а“ – лицето, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки е подчинено на законодателството на държавата-членка по пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава-членка. Основната последица от определяне на приложимото законодателство съгласно дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата – членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейности и доходи от други държави – членки, както е приел и първоинстанционният съд.

В конкретния случай както в хода на ревизията, така и в съдебното производство от страна на „Е. Б. ЕАД не са ангажирани каквито и да било доказателства, че С. К., Г. М. и Т. А. С. (през м.05 и 06.2016 г.) са работили и са били осигурявани от други предприятия на групата, установени в ЕС. Не са представени договори за полагане на труд, респективно документи за получени възнаграждения за труд в други държави членки на ЕС. В хода на ревизията от дружеството са дадени единствено писмени обяснения от 17.02.2020 г., че проучва възможността за представяне на удостоверение А1 за посочените граждани на държави – членки на ЕС. Формуляр А1 е представен само за К. С. А., според който приложимо е осигурителното законодателство на Р. Г. за периода до м.03.2015 г. Това обстоятелство е съобразено при издаване на оспорения ревизионен акт и осигурителните вноски са определени върху получените възнаграждения за периода от м.04.2015 г.

От събраните по делото доказателства е установено, че посочените чуждестранни граждани през периодите, описани в акта са осъществявали дейност като наети лица в една държава членка, поради което и на основание чл. 11, 3 б. „а“ о Регламент (ЕО) № 883/2004 г. те са подчинени на законодателството на държавата – членка на територията, на която са полагали труда си. В случая това е законодателството на Р. Б.

Правилата на чл. 16, 6 и чл.19, 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 за служебно изясняване положението на лицата, на които съдът се е позовал, за да отмени ревизионния акт в посочената част, се отнасят за случаите, в които едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави – членки, каквито обстоятелства не са установени по делото за посочените чуждестранни лица.

Решението е неправилно и в частта, в която са отменени осигурителните вноски, определени върху средствата, изплатени на работниците и служители за Великден и за рождени дни.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че осигурителните вноски са дължими на основание чл. 6, ал. 11 (сега ал.12) от КСО. Тази норма предвижда, че върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени съответно по реда на ал. 3, 5, 6 и 7. В конкретния случай по делото от органите по приходите е установено и не е спорно, че средствата са предоставени на всички работници и служители, срещу подпис за Великден, официален празник съгласно чл.154 КТ и за рожден ден, поради което са изпълнени условията на действащата по време разпоредба на чл. 6, ал. 11 КСО.

Неправилно съдът е приел, че средствата, предоставени от „Е. Б. ЕАД на работниците и служителите за Великден и за рождени дни под формата на ваучери, са за поддържане на културни потребности на работниците и служителите и попадат в изключението на чл. 2, ал. 2 от НЕВДОВ. Тази норма предвижда, че осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

В конкретния случай по делото е установено, че предоставените ваучери могат да бъдат използвани не само за посещение на културни мероприятия, а и за закупуване на други стоки и услуги. Поради това неправилно съдът е приел, представляват средства за поддържане културните потребности на работниците и служителите, за които не се внасят осигурителни вноски. Нормата на чл. 2, ал. 2 НЕВДПОВ определя лимитативно средствата, предоставени на работниците и служителите за сметка на социалните разходи, за които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски и следва да бъде тълкувана стриктно. В този смисъл са и решение № 1084/28.01.2014 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 7665/2013 г. и решение № 7335/12.06.2017 г. на ВАС, шесто отделение по адм. дело № 6151/2016 г.

По изложените съображения, решението в частта, в която е отменен ревизионния акт следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на жалбата.

Касационната жалба на „Е. Б. ЕАД е неоснователна, поради следното:

Изводите на първоинстанционния съд, че трудът, полаган от работниците и служителите в цех „Екструзия“ в предприятието на дружеството е такъв от втора категория съгласно чл. 2, т. 4 от НКТП, се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон.

Съдът е основал преценката си за категорията труд не само на влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд по адм. дело № 1181/2018 г. и потвърдените с него задължителни предписания от 10.03.2017 г., но и на приетото по делото заключение на комплексната съдебно – техническа и икономическа експертиза, според което в цех „Екструзия“ се извършва пластична деформация (обработка) на алуминий. Съгласно чл. 2, т. 4 от НКТП трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на цех включително при производството, леенето и пластичната обработка на металите без включените в чл. 1, т. 7, е от втора категория при пенсиониране. В чл. 9, ал. 8 и 9 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране е определен обхвата работниците по т. 4. В чл. 9, ал. 8, изр. последно е посочено, че предприятията в страната, в които се осъществява производството, леенето и пластичната обработка на металите, се обявяват в списък в ТП на НОИ. Съгласно чл. 5 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. задължение на работодателя е да предоставя данните за условията, обуславящи категорията труд. В случая ревизираното дружество не е изпълнило задължението си по чл. 5 от инструкцията, а констатациите за категорията труд и задължителните предписания от 10.03.2017 г. за промяна на декларираните данни за работниците и служителите, са резултат от проверки по сигнал на синдикатите в предприятието за нарушения при определяне на категорията труд в цех „Екструзия“.

Нормата на чл. 2, т. 4 НКТП определя труда от втора категория с оглед на пластичната обработка на метали и не постановя допълнителни изисквания с оглед начина на полагането му. Поради това и констатациите на експертизата за начина, по който се осъществява пластичната обработка на алуминия в конкретния случай, чрез пултове от специално обособени помещения в цеха, не променя изводите на съда за категорията труд.

По тези съображения следва да се приеме, че съдът е установил релевантните за спора факти в съответствие със събраните по делото доказателства и законосъобразно е приложил материалния закон.

Решението в частта, в която са потвърдени установените задължения за осигурителни вноски за фонд Пенсии на ДОО в размер на 3 % и за ДЗПО – ППФ в размер на 7 % за работниците от цех „Есктрузия“, при условията на втора категория труд е правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските, присъдени в полза на „Е. Б. ЕАД.

На основание чл. 161, ал.1 ДОПК на приходната администрация се дължи юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция в размер на 7 578.97 лева. За касационното производство се дължат разноски в общ размер на 2 392.90 лева, от които 692.90 лева държавна такса и 1 700 лева юрисконсултско възнаграждение. При определяне на юрисконсултското възнаграждение по чл.161, ал.1 ДОПК съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото в съответната инстанция, обжалваният материален интерес и решението на Съда на ЕС по дело С-438/22.

С оглед на изложеното на Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски в общ размер на 9 971.87 лева за двете съдебни инстанции.

Вози от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5513/04.09.2023 г. на Административен съд, София град постановено по адм. дело № 4203/2021 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-29002919007307-091-001/25.09.2020 г. на органи по приходите при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“, потвърден с решение № 397/15.03.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ град София относно установените задължения за осигурителни вноски за фондовете на ДОО, ДЗПО – УПФ и ППФ и за здравно осигуряване в общ размер на 58 369.55 лева и съответните лихви, както и в частта на присъдените в полза на „Е. Б. ЕАД разноски и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е. Б. ЕАД, гр. София против ревизионен акт № Р-29002919007307-091-001/25.09.2020 г. на органи по приходите при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“, потвърден с решение № 397/15.03.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ град София относно установените задължения за осигурителни вноски за фондовете на ДОО, ДЗПО – УПФ и ППФ и за здравно осигуряване в общ размер на 58 369.55 лева и съответните лихви.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА „ЕТЕМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да заплати на Национална агенция за приходите сумата 9 971.87 лева разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА