Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 12049/2023 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Асоциация на парковете в България", чрез пълномощник, против решение № 4365 от 30.06.2023 г. по адм. д. № 10731/2021 г. на Административен съд София-град, в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на сдружението срещу отказ № 02.50-15 от 15.10 2021 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Добро управление 2014-2020" (ОПДУ) да верифицира сума в размер на 9393,99 лв. и в частта на присъдените по делото разноски. Според касационния жалбоподател решението в отхвърлителната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в административният акт липсва посочено правно основание и съдържа непълни мотиви относно фактическите обстоятелства. Счита, че актът е постановен в нарушение на материалния закон и неговата цел. Намира, че с него са нарушени и принципите за съразмерност, последователност и предвидимост, тъй като отказът е издаден две години и девет месеца след като тези разходи са верифицирани и приети с писмо от 17.01.2020 г. по искане за междинно плащане. Навежда доводи и за немотивираност на акта. Иска отмяна на решението в посочените части и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски за настоящото производство.
Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление 2014-2020 г.", чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е установил, че Сдружение "Асоциация на парковете в България" е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПДУ, процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор "Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство", по проект "Повишаване на гражданското участие в управлението на Натура 2000 и подобряване на управлението на мрежата от защитени зони".
На 15.10.2019 г. бенефициерът е подал искане за междинно плащане № 1 за отчетен период от 27.12.2018 г. до 30.09.2019 г. Разходите са верифицирани на 17.01.2020 г.
С писмо с изх. № 02.50-15 от 20.08.2021 г. сдружението е уведомено, че УО на ОПДУ е в процес на възобновена верификацията на разходите в ИСУН по искане за междинно плащане № 1 от 15.10.2019 г. за отчетен период от 27.12.2018 г. до 30.09.2019 г. и са изискани допълнителни документи, които са представени от бенефициера на 03.09.2021 г.
С писмо изх. № 02.50-15 от 24.09.2021 г. органът е поискал становище от бенефициера относно констатираните от УО факти и обстоятелства с формиран извод, че по искане за междинно плащане № 1 от 15.10.2019 г. разходи в размер на 9393,99 лева не могат да бъдат верифицирани и основание на чл. 63, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ му е дал срок до 14 дни от получаването на писмото в ИСУН да изрази становище. На 08.10.2021 г. сдружението е представило разяснения.
На 27.09.2021 г. е регистриран сигнал за нередност №306/27.09.2021 г.
На 15.10.2021 г. е издаден процесния отказ № 02.50-15 да се верифицира сумата в размер на 9393,99 лв. по искане за междинно плащане №1 от 15.10.2019 г. на основание чл. 62, ал. 1-3 във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа фактически и правни основания. Приел е, че актът е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и е съответен на неговата цел. Мотивирал е извод за недопустимост на посочените в отказа разходи. По делото е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, която е кредитирана като компетентно изготвена. По изложените съображения жалбата на Сдружение "Асоциация на парковете в България" в частта, с която се оспорва отказ № 02.50-15 от 15.10 2021 г. на ръководителя на УО на ОПДУ 2014-2020 г. за верификация на разходи, е отхвърлена като неоснователна.
Решението в обжалваната част е неправилно.
По делото не е спорно, че производството по издаване на процесния отказ за верификация на разходи е проведено при условие на възобновяване на процедурата по верификация по искане за междинно плащане № 1 от 15.10.2019 г. за отчетен период от 27.12.2018 г. до 30.09.2019 г.
Редът и условията за възобновяване на производства по издаване на административни актове са уредени в чл. 99 и сл. от АПК. При започване на процедурата по издаване на процесния отказ, както и в самия административен акт органът не се е позовал на която и да е от хипотезите на чл. 99 АПК като правно основание за неговото постановяване. Доколкото липсва конкретизиране на правното основание за издаване на акта, то не е възможно да бъде извършена проверка за наличието или липсата на основанията за възобновяване на производството по издаване на акта, визирани в чл. 99, т. 1 – 7 АПК.
На следващо място, само при спазване на предвидените в нормата на чл. 102 АПК срокове и при наличие на изчерпателно посочените в чл. 99 предпоставки органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе с нов акт по вече решения от него въпрос. Липсата на посочване на хипотезата на правната норма, допускаща възобновяване на административното производство, препятства и преценката за съблюдаването на сроковете за образуване на същото.
В тежест на органа в хода на процедурата по верификация е да докаже спазване на процедурата по чл. 99 и сл. АПК, материалноправните предпоставки за нейното иницииране и спазване на сроковете за упражняване на това право, които са преклузивни.
По делото обаче няма данни нито за спазване на административнопроизводствените правила за възобновяване на производството по реда на чл. 99 и сл. АПК, нито в самия акт се сочи коя хипотеза от изчерпателно изброените в чл. 99 АПК е налице. Без да е провел производство при условията на чл. 99 АПК и в сроковете по чл. 100 АПК, органът не може да постанови нов акт с противоположно съдържание на вече издаден такъв. Неспазването на реда и условията за възобновяването на производството за верификация е достатъчно основание за отмяна на отказа за верификация.
По горните съображения обжалваното решение в отхвърлителната му част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед формирания краен извод по същество за основателност на проведеното оспорване, решението на Административния съд София-град следва да се отмени и в частта за разноските. От данните по първоинстанционното делото е видно, че на вещото лице, назначено по допуснатата съдебна експертиза, чието заключение е прието от съда с протоколно определение от 31.05.2023 г., е изплатено частично възнаграждение от бюджета на АССГ в размер на 1020 лв. Този съдебен разход следва да бъде възложен в тежест на ответника предвид крайния изход на делото.
Доколкото касаторът е формирал претенция за заплащане на съдебни разноски само пред настоящата инстанция, то в полза на сдружението следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 75,15 лв. заплатена държавна такса. По делото не са представени доказателства за уговорен и заплатен адвокатски хонорар пред настоящата съдебна инстанция, какъвто се претендира с касационната жалба.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4365 от 30.06.2023 г. по адм. д. № 10731/2021 г. на Административен съд – София-град В ЧАСТТА, с която съдът отхвърля жалбата на Сдружение "Асоциация на парковете в България" срещу отказ № 02.50-15 от 15.10.2021 г. на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" да верифицира сума в размер на 9393,99 лв., както И В ЧАСТТА, с която Сдружение "Асоциация на парковете в България" е осъдено да заплати на Министерски съвет на Р. Б. сума в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение и по сметка на Административен съд – София град сума от 1020 лева изплатено възнаграждение на вещо лице, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ отказ № 02.50-15 от 15.10 2021 г. за верификация на сума в размер на 9393,99 лв., издаден от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление 2014-2020 г."
ОСЪЖДА Министерски съвет на Р. Б. гр. София, [улица], да заплати на Сдружение "Асоциация на парковете в България", гр. София, [улица], ет. 1, направените разноски пред касационната инстанция в размер на 75,15 лв. (седемдесет и пет лева и петнадесет стотинки).
ОСЪЖДА Министерски съвет на Р. Б. гр. София, [улица], да внесе по сметка на Административен съд София-град сумата от 1020 лв. платени разноски за вещо лице.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА