Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар С. П. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя М. З. по административно дело № 12057/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на ТД на НАП – София, подадена чрез пълномощника му юрк. Е., против Решение № 5864/09.10.2023 г. на Административен съд – София – град (АССГ), постановено по административно дело № №4214/2023 г., с което е отменено Решение №АУ-3/20.04.2023 г. на директора на ТД на НАП – София и преписката е върната на компетентния орган по приходите за ново произнасяне по искането с вх. №1524-00-1677#2/09.01.2023 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на АССГ е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, нарушение на процесуалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на същото и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на С. А. Ш.. Заявено е алтернативно искане делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. В открито съдебно заседание жалбата по изложените в нея основания се поддържа от юрк. Е., който заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - С. А. Ш., [ЕГН] с адрес: гр. София, [жк], [адрес] - оспорва същата чрез пълномощника си адв. С. по съображения, изложени и в писмена защита. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, както и че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в законоустановената писмена форма. Точно е установил фактите, по които не е налице спор между страните, и е изложил съображения за материална незаконосъобразност на решението на териториалния директор. Според него действително не са налице предпоставките за издаване на Акт по чл. 106 ДОПК, но тъй като приходният орган неколкократно е променял размера на дължимата лихва с оглед началния момента на периода, за който се дължи, то е следвало да издаде ревизионен акт.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на административния съд като валидно, но недопустимо.

Както беше посочено по-горе, фактите са безспорни за страните и те са следните:

На 12.09.2022 г. С. А. Ш. подава ГДД по чл. 50, ал. 9 ЗДДФЛ в качеството му на наследник по завещание на починалия А. С. Ш.. Изчисленият в декларацията данък върху общата годишна данъчна основа е внесен в пълен размер на 14.09.2022 г.

С. А. Ш. приема наследството по реда на чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН) с писмено заявление до Софийски районен съд с вх. №2202220/28.09.2022 г. и приемането е вписано в особена за това книга на съда под №1909/29.09.2022 г.

С Искане с вх. №1524-00-1677#2/09.01.2023 г. по описа на ТД на НАП – София, офис Младост С. Ш. е поискал издаването на акт за установяване на задължение по чл. 106 ДОПК във вр. с чл. 53, ал. 5 ЗДДФЛ, с който да бъде установено задължението му за лихва, или отправяне на искане до публичния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнително дело №221261574/2022 поради недължимост на такава.

Тъй като компетентният орган по приходите не се е произнесъл по това искане в 30 – дневния срок по чл. 107, ал. 3, изр. първо ДОПК, А. С. Ш. обжалва мълчалив отказ за издаване на Акт за установяване на задължение пред териториалния директор на ТД на НАП – София, който се произнася с Решение №АУ-3/20.04.2023 г., отхвърлящо жалбата с мотиви за това, че при коректно попълнена ГДД по чл. 50, ал. 9 ЗДДФЛ за придобитите от наследодателя доходи през 2021 г. не са налице предпоставките за издаване на акт по чл. 106 ДОПК за лихвата.

Производството по административно дело №4214/2023 г. по описа на АССГ е образувано по жалбата на С. А. Ш. против Решение №АУ-3/20.04.2023 г. на директора на ТД на НАП – София. С оспореното в настоящото касационно производство съдебно решение жалбата е уважена и е отменено решението на териториалния директор.

Така постановеното съдебно решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК във вр. с 2 ДР ДОПК оспорване на акт, неподлежащ на обжалване.

В раздел първи от глава четиринадесета ДОПК се съдържат разпоредби единствено за оспорването на Акт за установяване на задължение по чл. 106, ал. 1 ДОПК за служебни корекции в декларация по чл. 105 от същия кодекс (чл. 106, ал. 2 ДОПК) и за оспорването на Акт за установяване на задължение по декларация, издаден в административно производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК (чл. 107, ал. 4 ДОПК), но не и такива регламентиращи изрично възможността за оспорване на мълчалив отказ да се издадат такива актове.

В случаите на задължително обжалване на актовете по ДОПК по административен ред като предпоставка за допустимост на съдебното им обжалване по аргумент на чл. 156, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК на обжалване пред компетентния административен съд подлежи мълчаливият отказ да се издаде акта, а не решението на решаващия орган, с който същия е потвърден.

В същия смисъл е и чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК, според който на оспорване подлежи отказът да се издаде акта.

Като се е произнесъл по недопустима жалба, АССГ е постановил недопустимо решение. За недопустимостта на решението като касационно основание по чл. 209, т. 2 по аргумент на чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд е длъжен да следи служебно.

На основание чл. 221, ал. 3 АПК решението на АССГ следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да даде указания на жалбоподателя да уточни обжалва ли мълчаливия отказ да се издаде Акт за установяване на задължение по чл. 106 ДОПК, който е потвърден с Решение №АУ-3/20.04.2023 г. на директора на ТД на НАП – София.

При положителен отговор АССГ следва отново да извърши проверка за допустимостта на жалбата преди да я разгледа по същество, като се произнесе по въпроса налице ли е непълнота в раздел първи от глава четиринадесета ДОПК относно възможността за оспорване на мълчалив отказ да се издаде Акт за установяване на задължение по чл. 106 ДОПК, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на нормите на чл. 58, ал. 1, чл. 84, ал. 2, чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК във вр. с 2 ДР ДОПК, или поради изричната регламентация в чл. 106, ал. 2 ДОПК и чл. 107, ал. 4 ДОПК мълчаливият отказ не подлежи на оспорване.

Административният съд следва да се произнесе и по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство по аргумент на чл. 226, ал. 3 АПК.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 5864/09.10.2023 г. на Административен съд – София – град, постановено по административно дело № №4214/2023 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА