Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: И. Р. Г. С. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Г. С. по административно дело № 12068/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Б. чрез старши юрисконсулт Р. П., против Решение № 1719 от 12.10.2023г., постановено по адм. дело № 545/2023г. по описа на Административен съд - Благоевград. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Налице са доводи за законосъобразност на оспорения отказ поради това, че сградата, която е предмет на молбата декларация, е изградена в имот - общинска собственост. Сочат се нередовности на заявлението за исканата услуга, както и отсъствие на правен интерес на заявителя. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на предявената жалба срещу административния отказ. Претендират се разноски.

Ответникът ЕТ Е. М. - Хиит 91, чрез процесуалния си представител адвокат П. П., устно в съдебно заседание и в представени писмен отговор и становище, счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски по приложен списък.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - Благоевград, по жалба на ЕТ Е. М. - Хиит 91, е отменил мълчалив отказ на кмета на О. Б. за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, във връзка със заявление вх. № ОС-0205-226/09.05.2023г. на жалбоподателя за сграда с идентификатор 04279.612.222.2 в поземлен имот в идентификатор 04279.612.222 по КККР на гр. Благоевград. Съдът е изпратил преписката на органа за произнасяне по подаденото заявление за извършване на исканата административна услуга, съобразно дадените в решението указания и в срока по чл. 57, ал.2 от АПК.

За да постанови този резултат съдът е приел, че заверката на молбата-декларация е административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - издаване на акт, с който се удостоверяват факти с правно значение и като такъв подлежи на съдебно оспорване. В случая административен акт в законовия срок не е издаден и е налице мълчалив отказ. Приел е, че в компетентността на кмета на общината е удостоверяването дали за даден имот е издаден акт за общинска собственост или не, като това се явява от значение за признаване на право на собственост в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587 от ГПК. Отречена е като основание за отказ, евентуалната нередовност на заявлението, за отстраняването на която се явява приложима процедурата по чл.30, ал.2 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.3 от АПК отказ за издаване на документ от значение за признаване на права на заявителя. Процедурата по заверка на молбата-декларация по чл.587, ал.2 от ГПК представлява административна услуга по см. на 1, т.2, б. б от ДР на Закона за администрацията, а в случая оспореният акт представлява мълчалив отказ на кмета на община Благоевград да завери молба-декларация на ЕТ Е. М. Хиит 91 за признаване право на собственост върху недвижим имот на основание и по реда на чл.587 от ГПК, т. е. исканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху недвижим имот. Както правилно се сочи в оспореното решение, административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. В него той вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и които счита за относими към собствеността на имота.

По делото безспорно е установено, че с молбата си ЕТ е поискал заверка на молба - декларация, необходима за производството по чл. 587 ГПК, по която кметът дължи произнасяне в законоустановения срок по АПК с изричен акт. Като не се е произнесъл в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е бил отменен от първоинстанционния съд. Правилно също така съдът е върнал преписката обратно, за произнасяне по същество, тъй като е недопустимо да замества волята на административния орган.

Във връзка с възраженията на касатора, следва да се посочи, че заявителят е доказал правния си интерес от търсената административна услуга с документи, удостоверяващи качеството му на наследник на лице, в полза на което е издадено разрешение за строеж на процесната сграда, а евентуалната нередовност на заявлението се отстранява по реда на чл.30, ал.2 АПК, но същата не е основание за издаване на отказ. От друга страна, ако органът при проверката в актовите книги на общината, установи наличието на надлежно съставен акт за общинска собственост, каквито твърдения се правят в случая, или наличие на конкуренция на права, не може да откаже извършване на услугата, а има задължение да отрази констатациите си в молбата-декларация, тъй като законът му е възложил единствено удостоверителни функции. Удостоверяването правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права, е от компетентността на съответният нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не кметът, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не.

С оглед изложените съображения съдът намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Без значение за правния резултат по жалбата е обстоятелството, че органът междувременно е издал удостоверение № 28/22.01.2024г., в което се съдържат данните, поискани с подаденото от ЕТ заявление, тъй като не са налице предпоставките по чл.221, ал.4 от АПК.

При този изход на спора, касаторът няма право на разноски, а съдът присъжда в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 1000,00лв., които следва да заплати община Благоевград.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1719 от 12.10.2023г., постановено по адм. дело № 545/2023г. по описа на Административен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА О. Б. да заплати на ЕТ Е. М.-Хиит 91 с [ЕИК], седалище и адрес на управление - гр. Благоевград, [улица], сумата в размер на 1000,00 лева, разноски по делото.

Решението е окончателно

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА