Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията Бранимира Митушева

по касационно административно дело № 12026/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. В. от гр. Троян, подадена чрез процесуалния представител адв. Ч., срещу Решение № 118 от 20.10.2023 г., постановено по адм. дело № 6/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Ловеч, с която е отхвърлена жалбата й против заповед № 1632/13.12.2022 г. на кмета на О. Т. и е осъдена да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че от първоинстанционния съд е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като по делото не са били конституирани заинтересовани страни, една от които е и дъщерята на касаторката. По същество се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Според касаторката съдът неправилно е приел, че в случая се касае за изцяло новопостроена сграда, след като по делото се установява, че се касае за стара постройка от 1987 г., която е ремонтирана. Претендира се отмяна на съдебното решение.

Ответникът – кмета на О. Т. редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. К., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – гр. Ловеч е образувано по жалба на В. В. срещу заповед № 1632/13.12.2022 г. на кмета на О. Т. с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателката, в качеството й на възложител, да премахне незаконен строеж „Масивна постройка – допълващо застрояване“, находящ се в имот с идентификатор 73198.505.296 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, съставляващ парцел XI – 2108, кв. 96 по регулационния план на гр. Троян. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт № 13/03.11.2022 г., в който е описан процесният строеж, като постройка с Г-образна форма и масивна конструкция с площ около 60 кв. м., с 25 см. стени и и колони, изградени с бетонови тухли, стоманобетонови греди и плоча, както и с височина 2.45 до плоча, завършена на „груб строеж“. В заповедта е посочено, че строежът е извършен без разрешение за строеж през 2021 г. по данни на възложителя.

За изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която при извършения оглед на място не са открити видими белези или други оставени следи от покривна конструкция на предходната съществуваща сграда, в периметъра на която стара сграда е изпълнена новата масивна сграда, както и не може да се говори за ремонт или подмяна на съществуваща покривна конструкция, като не е възможно да бъде отличено построеното през 1987г. При допълнителен оглед откъм двата съседни имота на границите от юг и от изток вещото лице е констатирал частично съществуващи, видими само от тази страна запазени ивични бетонови фундаменти от старата сграда, които освен като основи са използвани и като ниски подпорни стени, тъй като съседните имоти са на по-ниско ниво, но не е открил елементи с 35-40 годишно износване, като не може да определи какви са били ограждащите стени на предходната постройка, които не са запазени, но счита, че най-вероятно предходната постройка е била лек тип постройка от допълващото застрояване. В заключението е посочено, че строежът е шеста категория, като и че по данни на жалбоподателката същият е извършен в периода 2020 г. – 2021 г. Според вещото лице в случая няма основен или текущ ремонт на покрив, а е изградена изцяло нова монолитна покривна конструкция, стъпила върху околовръстни стоманобетонови пояси по целия периметър, легнали върху носещите нови зидове от стоманобетонови блокчета, фундирани вероятно на ивични бетонови фундаменти, които са от типа на т. нар. „скрити работи“ в строителството и не е възможно да бъдат точно установени, както и е изпълнено монолитно стълбище, което свързва нивото на терена с ниво горен ръб на покривната плоча в западния й край, с цел използване и вероятно като покривна тераса. По делото са приети и гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели, които твърдят, че в имота е съществувала постройка с ламаринен покрив, който в последствие е бил съборен и на негово място е била излята плоча.

За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма – изложени са фактически и правни основания, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда още, че е била спазена законовата процедура по установяване на незаконния строеж, като е била извършена проверка на място от работна група по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, при която е присъствала и жалбоподателката и за която е бил съставен констативен акт, подписан от нея, като въпреки дадената й възможност тя не е подала възражения срещу него в законоустановения срок. Позовавайки се на заключението на вещото лице съдът приема за недоказано твърдението на жалбоподателката, че строежът е започнат през 1987 г., като през 2021 г. единствено е премахнат покрива и е излята плоча, като в тази връзка сочи, че не кредитира с доверие показанията и на тримата свидетели, тъй като същите не кореспондират с останалите приети по делото писмени доказателства и със заключението на вещото лице. Въз основа на констатициите на вещото лице, на съдържанието на констативния акт и приложените към него снимки, както и липсата на възражение от страна на жалбоподателката при подписване на констативния акт, съдът обоснова извод, че изграденият стореж е нов, с нови зидове от стоманобетонови блокчета, и за същия няма издадени строителни книжа. Предвид извършването на процесния строеж след 31.03.2001 г. съдът приема също така, че същият не е „търпим“ по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Според съда в процесния случай няма данни по делото, че С. Н., в качеството й на съсобственик на имота, е възлагала или извършила строителството на незаконния строеж, за да бъде тя част от административното производство и адресат на издадената заповед за премахване на този незаконен строеж, като това следва от разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ, в която са посочени лицата, за чиято сметка е принудителното премахване на незаконния строеж. Административният съд приема за безспорно установено от доказателствата по делото, че процесният строеж е изпълнен без необходимите строителни книжа, поради и което същият подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Неоснователни се явяват доводите на касаторката, че в оспорената заповед липсва точно описание на подлежащия за премахване строеж и същият не е достатъчно конкретизиран. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж, с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Точно описание на постройката се съдържа и в констативния акт – окомерна скица и три броя снимки, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Действително, от заключението на вещото лице се установява известно несъответствие относно размера на постройката, която в заповедта се сочи с площ „около 60 кв. м.“, а в кадастралната карта тя е нанесена с площ от 66 кв. м. Това несъответствие се явява незначително и в този смисъл е несъществено, тъй като по никакъв начин не се отразява на индивидуализацията на строежа, подлежащ на премахване.

Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ „масивна постройка“ с площ от около 60 кв. м. и 25 см. стени и колони, изградена с бетонови тухли, стоманобетонови греди и плоча, както и завършена на етап „груб строеж“, които обстоятелства се подвърждават и от приета по делото съдебно-техническа експертиза. По делото се установява също така, че строителството е извършено без разрешение за строеж, което обстоятелство не се оспорва от страните. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване „масивна постройка“ представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от шеста категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен.

Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че процесната „масивна постройка“ не е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В тази връзка правилно съдът приема, че процесната постройка е изградена след 31.03.2001 г. и същата представлява нов строеж, а не както се твърди в първоинстанционната и касационната жалби, че в случая се касае за стара постройка, изградена още през 1987 г. В конкретния случай от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че при извършения оглед от вещото лице не са открити елементи от 35 – 40 годишно износване, както и не е ясно какви са били ограждащите стени на предходната постройка, които не са запазени, но най-вероятно тя е била лек тип постройка от допълващо застрояване. Според вещото лице изграденото на място не сочи на основен или текущ ремонт на покрив, тъй като е изградена изцяло нова монолитна покривна конструкция, стъпила върху околовръстни стоманобетонови пояси по целия периметър, които пояси са легнали върху носещи нови зидове от бетонови блокчета, фундирани вероятно на ивични бетонови фундаменти, като само по южната и източната страна на постройката има частично съществуващи запазени ивични бетонови фундаменти от стара постройка, които освен като основи се използват като ниски подпорни стени, поради денивелацията. Вещото лице сочи още, че по данни на жалбоподателката строежът е започнал през 2020 г., като видът и състоянието на използваните строителни изделия и материали са относими към това твърдение. По отношение на годината на изграждане на процесната постройка следва да се има предвид, че самата жалбоподателка сочи като година на строителството 2021 г. при извършената проверка в хода на административното производство, като същата подписва и без възражение съставеният констативен акт № 13/03.11.2022 г. и независимо от указаната й възможност да подаде възражение срещу връчения й акт, тя не се е възползвала от това. При тези данни правилно съдът приема, че строежът е реализиран след 2001 г. и не дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, които са в противоречие с всички други събрани по делото доказателства.

При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства. Неоснователно се явявя възражението на касаторката за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неконституирането като заинтересована страна по делото на дъщеря й – С. П., която също е собственик на имота и на процесната постройка по силата на чл. 92 от Закона за собствеността. Това е така, тъй като страни в производството по оспорване на заповед за незаконен строеж са само адресата на заповедта и административния орган, издал същата, като в случая е конституирана жалбоподателката, като адресат на заповедта и извършител на незаконния строеж, и административния орган. Останалите съсобственици на имот с идентификатор 73198.505.296, в който е изграден процесния строеж, не са страни в това производство и съответно неконституирането им като заинтересовани по делото не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Следва да се има предвид също така, че касаторката е присъствала при извършване на проверката от длъжностните лица, подписала е констативния акт и не е възразил срещу констатацията в него, че именно тя е извършител на процесната постройка. Без значение за законосъобразността на заповедта също така е обстоятелството, че като нейни адресати не са посочени всички съсобственици, тъй като оспорващият не може да се позовава на нарушение на чужди процесуални права, съответно непосочения в заповедта съсобственик разполага със самостоятелен ред за защита.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – гр. Ловеч е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнагрлждение за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такова в размер на 50 лева, определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 118 от 20.10.2023 г., постановено по адм. дело № 6/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Ловеч.

ОСЪЖДА В. В., с [ЕГН], да заплати на О. Т. сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА