Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. В. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 12097/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерство на вътрешните работи ([Фирма 1]) срещу решение № 271/16.10.2023 г., постановено по адм. д. 503/2023 г. по описа на Административен съд-Р у. (АС-Русе).

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставена в сила оспорената пред първата инстанция заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена молба. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Ответникът Т. Л. К. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена молба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение № 271/16.10.2023 г., постановено по адм. д. 503/2023 г. по описа на АС-Русе е отменена Заповед № 8121к-6418/07.07.2023 г. на главния секретар на[Фирма 1], с която на основание чл. 36, ал. 2, т. 4 и чл.170, ал. З от Закона за Министерство на вътрешните работи (З[Фирма 1]), във връзка с чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-433/16.03.2017 г. за професионалното обучение на служителите от[Фирма 1] (Наредба/та), чл. 113, ал. 2 от Правилника за устройство и дейността на Академията на[Фирма 1] (Правилник/а), Заповед № 4581з-1242/29.05.2023 г. за отстраняване на обучаем от курс за професионално обучение и предложение рег. № 4581р-10602/29.05.2023 г. на ректора на Академията на МР е прекратено участието на Т. К. в курс за повишаване на професионалната квалификация във факултет „Полиция" при Академия на[Фирма 1], проведен от 18.04.2023 г. до 16.06.2023 г. в Академията. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна като издадена без правно основание.

Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, но неправилно.

Административният съд се е произнесъл в законен състав по процесуално допустима жалба, подадена от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване акт.

При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е обосновал незаконосъобразни правни изводи.

Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд е приел за установено, че със Заповед №45813-770/20.04.2023 г. на ректора на Академията на[Фирма 1] младши инспектор Т. К. е записан за участие в курс за повишаване на професионалната квалификация във факултет „Полиция" на Академията на[Фирма 1], за периода 18.04.2023 г. - 16.06.2023 г. С. З. № 4581з-1068/16.05.2023 г. на ректора на Академията на[Фирма 1] Т. К. е отстранен временно от обучение, а със Заповед № 4581з-1242/29.05.2023 г. на ректора на Академията на[Фирма 1] е отстранен като обучаем от курс за професионално обучение поради допуснали повече от три отсъствия без уважителна причина. Въз основа на тази заповед и предложение на ректора на Академията на[Фирма 1] със Заповед № 8121к-6418/07.07.2023 г. на главния секретар на[Фирма 1] е прекратено участието на Т. К. в курса за повишаване на професионалната квалификация.

При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е определил правната същност на оспорената пред него заповед, а именно, че не представлява акт за налагане на дисциплинарно наказание, поради което по отношение на нея не е приложима процедурата по чл. 205 и сл. от З[Фирма 1]. Но при мотивиране на решаващия правен извод за липса на правно основание за издаване на оспорената заповед пред него заповед АС-Русе не е съобразил позицията на главния секретар на[Фирма 1] в администрацията на министерството и функциите, които има по организацията на професионалното и допълнителното обучение на служителите от[Фирма 1] от ранга на младши инспектор Т. К..

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2019 г., в сила от 04.01.2019 г. – приложима за случая редакция) изпращането и/или определянето на служители от[Фирма 1] за участие в курсове за професионално обучение с откъсване от работа в обучаващите институции на[Фирма 1] се извършва със заповед на главния секретар на[Фирма 1], която определя вида, условията, мястото, формата и срока на обучението. В случая записването със Заповед № 4581з-770/20.04.2023 г. на ректора на Академията на[Фирма 1] на Т. К. в курса, провеждан в Академията на[Фирма 1] от 18.04.2023 г. до 16.06.2023 г. е извършено въз основа на Заповед № 8121К-3675/11.04.2023 г. на главния секретар на[Фирма 1]. При издаване на Заповед № 4581з-1242/29.05.2023 г. за отстраняване на Т. К. от обучението в този курс поради допуснати отсъствия без уважителни причини ректорът на Академията на[Фирма 1] е изпратил уведомление на главния секретар на[Фирма 1]. Уведомлението е в изпълнение на задължението по чл. 13, ал. 2 от Наредбата (в приложимата първоначална редакция, обн. ДВ. бр.26 от 28 март 2017 г.), според която за прекратяване или отмяна участието на служител в курс за професионално обучение с откъсване от работа ръководителите на структурите по чл. 37 З[Фирма 1] или обучаващите институции на[Фирма 1] изпращат в тридневен срок от възникване на причината мотивирано предложение чрез директора на ДЧР до главния секретар на[Фирма 1]. На практика това задължение на ръководителя на обучаващата институция кореспондира с цитираното правило на чл. 12, ал. 1 от Наредбата и осигурява възможност на органът, който е разпоредил участие в курс за професионално обучение с откъсване от работа да прекрати действието на това свое разпореждане.

В случая като фактическо основание за прекратяване на участието на Т. К. в курса е посочена Заповед № 4581з-1242/29.05.2023 г. за отстраняване на обучаем от курс за професионално обучение, издадена от ректора на Академията на[Фирма 1]. Действително към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение е налице висящ съдебен спор относно законосъобразността на тази заповед, която представлява фактическо основание за издаване на атакуваната пред АС-Русе заповед, респективно са били налице предпоставките на чл. 229, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК за спиране на производството по делото. Но с оглед развитието на спора, приключил с решение № 287/06.11.2023 г., постановено по адм. д. 312/2023 г. по описа на Административен съд–Русе, оставено в сила с решение № 7783/24.06.2024 г., постановено по адм. д. 809/2024 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на Т. К. срещу заповедта за отстраняването му от курса, допуснатото процесуално нарушение се явява несъществено и не съставлява основание за отмяна на обжалваното съдебно решение.

Отстраняването от обучение в курса за повишаване на професионалната квалификация поради допуснати повече от три отсъствия съставлява основание за прекратяване на участието на служителя в този курс по аргумент от чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредбата, поради което като е достигнал до противоположен правен извод АС-Русе е постановил неправилно съдебно решение в противоречие на материалния закон. Законосъобразността и основателността на отстраняването от обучението не е предмет на настоящото производство, а на приключилото с влязло в сила съдебно решение адм. д. 312/2023 г. по описа на Административен съд–Русе.

Налага се извод, че при правилно установени факти по делото съдът е достигнал до неправилен извод за отмяна на оспорената пред него законосъобразна заповед. По изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като действително, допустимо, неправилно трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Т. К..

По водене на делото касационният жалбоподател е направил разноски в размер на 70 лв. и е представляван от юрисконсулт, но претендира разноски само за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски, но само в размер на 200 лв. (по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка една от съдебните инстанции, определено в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 271/16.10.2023 г., постановено по адм. д. 503/2023 г. по описа на Административен съд-Р у. и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Л. К., съд. адрес: гр. Русе, [улица], адв. Н. Д. против Заповед № 8121к-6418/07.07.2023 г. на главния секретар на Министерство на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Т. Л. К., съд. адрес: гр. Русе, [улица], адв. Н. Д. да заплати на Министерството на вътрешните работи, гр. София, ул. „Шести септември“ № 29 сумата от 200 (двеста) лева, разноски за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ