Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ТОДОР ПЕ. К. при секретар И. А. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 12147/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Г. О. подадена чрез упълномощения представител адв.И. И.. Жалбата е срещу решение №231 от 29.09.2023г., постановено по адм. дело №43/2023г. по описа на Административен съд – В. Т. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неговата незаконосъобразност и като постановено без достатъчно мотиви и без да е съобразено депозираното заключение на вещото лице, изготвило назначената по делото експертиза. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспореният пред съда административен акт бъде потвърден.

Ответникът областен управител на Великотърновска област, с представени по делото писмен отговор и писмено становище, счита касационната жалба за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът И. С. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Администартивен съд – В. Т. е било образувано по оспорване на областния управител на О. В. Т. на решение №971/22.12.2022г. на Общински съвет – Г. О. потвърждаващо предходно негово решение №926 от 24.11.2022г. Съдът е установил, че с предходното решение /решение №926 от 24.11.2022г./ Общинският съвет е дал съгласие за прекратяване на собствеността чрез продажба на частта на О. Г. О. върху имот, представляващ УПИ III-5567 в кв.37 по плана на града, като съгласието касае 129/582 идеални части от този имот. Това първо решение е потвърдено с оспореното решение №971/22.12.2022г. на Общински съвет – Г. О. Даденото съгласие касае продажбата на тези части от имота, на И. С., който притежава останалите части.

С обжалваното решение Административен съд – В. Т. е приел оспорването за основателно и е отменил решение №971/22.12.2022 г. на Общински съвет – Г. О. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, посочен в приложеното от този орган основание по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. Спазени са изискванията на чл.45, ал.10 от ЗМСМА вр. с чл.27, ал.4 от ЗМСМА. Спазено е съответно и изискването на чл.27, ал.5 от този закон, като имената на поименно гласувалите общински съветници са съответно отбелязани в протокола.

Решението обаче според съда е в противоречие на материалния закон. Първоинстанцинният съд се е мотивирал, че в случая както от заключението на вещото лице, така и от представените актове за собственост /два нотариални акта на заинтересованата страна Скандалов и акта за общинска собственост/ не се установява ПИ с идентификатори 16359.515.5567 и 16359.515.380 да са съсобствени между общината и заинтересованата страна Скандалов по смисъла на чл.30 от Закона за собствеността, при което посоченият разпоредителен способ за разпореждане с общинско имущество е незаконосъобразен, което прави незаконосъобразно както върнатото решение, така и оспореното решение, с което върнатото решение е потвърдено. Обжалваното решение е правилно.

Не са допуснати нарушения на материалния закон, съдебният акт е надлежно и подробно обоснован. Няма допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съдебното производство, първоинстанционният съд, в рамките на служебното си задължение, е описал и приел съответната фактическа обстановка и е извел законосъобразни правни изводи. При постановяването на решението си Администартивен съд – В. Т. се е съобразил с доказателствата по делото, противно на твърдяното от касационния жалбоподател.

В хода на съдебното производство, чрез обследване на представените от страните и служебно събрани доказателства, в това число и изслушване на назначената от съда нарочна експертиза /основна и допълнителна/ е безспорно установено, че не са налице данни за съсобственост между И. С. и О. Г. О. върху имота – предмет на решение №971/22.12.2022г. на Общински съвет – Г. О. взето по протокол № 54 от заседание от 22.12.2022г, потвърждаващо предходно решение №926 от 24.11.2022г.

Според чл.36, ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ прекратяването на съсобственост върху имоти между общината и физически лица се извършва след решение на общинския съвет по ред, определен с наредбата по чл.8, ал.2 от ЗОС, чрез посочени способи, след които и този по т.2 - продажба на частта на общината. Следва да се сподели приетото от първоинстанционния съд, а именно, че е налице липса на съсобственост по отношение на поземления имот между общината и И. С.. Поземлени имоти с идентификатори 16359.515.5567 /453 кв. м./ и 16359.515.380 /129 кв. м/ са собственост съответно на И. С. и на О. Г. О. От събраните в хода на производството Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 6855 от 18.10.2022г. и нотариални актове се установява, че ПИ с идентификатор 16359.515.380 е изцяло собственост на О. Г. О. а ПИ с идентификатор 16359.515.5567 – на И. С.. При тези безспорно установени данни съдът е достигнал до единствено възможния и обоснован извод за липса на обстоятелства по смисъла на чл.36 ал.1, т.2 от ЗОС, даващи възможност за прекратяване на налична по отношение на конкретния имот съсобственост, чрез продажбата му на лицето, отправило искане към кмета на О. Г. О. Не са налице данни за изпълнение на изискванията на приложимите в случая материалноправни норми, а именно да е установена съсобственост по отношение на имот с идентификатор 16359.515.380 между общината и физическото лице. От приетата по делото основна и допълнителна експертиза изложеното е потвърдено, като са анализирани и техническите характеристики на имотите.

Неотносимо към правилността на обжалваното съдебно решение са доводите на касационния жалбоподател, че ако ПИ с идентификатор 16359.515.380 не се продаде на собственика на ПИ с идентификатор 16359.515.5567, то имотът на И. С. остава без достъп до улица. Това действително е така, но разрешаването на създадената ситуация не може да стане по реда на избрания от общинския съвет начин – чрез прекратяване на съсобственост, каквато не е налице.

За прецизност може да бъде посочено, че ПИ с идентификатор 16359.515.380 може да бъде прехвърлен на И. С. при условията и по реда на 8, ал.2, т.1 вр. с ал.3 от преходните разпоредби (ПР) на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Тази разпоредба е специална по отношение на ЗОС. Впрочем такова е било и искането на И. С. в заявлението му от 08.08.2022г. При прилагане на реда на 8, ал.2, т.1 вр. с ал.3 от ПР на ЗУТ не е налице „доброволна регулация“ (както неправилно е приел административният съд), а заемане на придадена част към УПИ III-5567 в кв.37.

По тези доводи обжалваното решение е правилно. Затова то следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството.

С оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно. На ответната страна се дължат своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които определени съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и във връзка с осъществената защита, следва да се присъдят в размер на 200 /двеста/ лева. Тези разноски следва да се заплатят от Община – Г. О. тъй като Общинският съвет няма самостоятелен бюджет.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 на изр.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №231 от 29.09.2023г., постановено по адм. дело №43/2023г. по описа на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Община – Г. О. да заплати на Областна администрация на О. В. Т. разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Общински съвет – Г. О. за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Т. П. п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ